Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    НОМЕР 260157 ; 11.12.2020 г. гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                        Районен съд- Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                            СЕКРЕТАР:Михаил Пенчев

 

                        като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 372/20 по описа на Търговищки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.1 във вр. с ал.3 от Кодекса за застраховането.

 

                        Ищецът твърди в исковата си молба, че на 07.09.2014 година ответникът е причинил виновно ПТП в гр.Берлин Германия. В резултат на ПТП са причинени имуществени вреди на другия автомобил, участвал в ПТП. Ответникът е управлявал автомобила, без за него да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.  На другия участник в ТПТ е причинена щета в размер на 1 415.25 евро. Изплатено му е обезщетение от Националното бюро на автомобилистите на Германия. Те от своя страна за заявили претенция към Националното бюро на българските автомобилни състезатели, в качеството му на компенсационен орган и е заведена щета № 120319/22.04.2015 г.  Ищецът твърди, че е изплатил заплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение, поради това, че към датата на настъпване на ТПТ виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 767.99 лв., представляваща левовата равностойност на изплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП настъпило на 07.09.2014 година в гр.Берлин Германия, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

                        Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Твърди, че не са събрани доказателства за виновно поведение от страна на ответника при настъпилото пътно транспортно произшествие, както и, че ищецът не го е уведомил за задължението му да изплати обезщетение за причинените от него вреди при настъпилото ПТП. Не на последно място оспорва размера на изплатеното обезщетение.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложения по делото протоколи за ПТП, съставени от съответното длъжностно лице на полицейски участък в гр.Берлин Германия, на 07.09.2014 година в гр.Берлин ответникът В.А., не спира на кръстовище и удря стоящия на червен светофар автомобил. При проверката е установено, че А. е шофирал автомобила си след употреба на алкохол. За извършеното административно нарушение е образувана съответната преписка и е установено виновното поведение на А..

                        Образувана е щета от Дойчес бюро грюне карте /Д.Б.Г.К./, професионално уреждане на щети. Щетите по пострадалия автомобил са били оценени, след което е отправено искане до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащането им. За автомобила, управляван от ответника по делото, видно от приложената справка /л.86 от делото/, към момента на настъпване на ПТП, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.  След което е поискал средствата да му бъдат възстановени от българския компенсационен орган, който е НББАЗ. С оглед на това ищецът – Гаранционен фонд е образувал щета, изготвен е доклад за определеното обезщетение, което е изплатено в размер на 2 767.99 лв. Сумата е изплатена от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на 05.05.2015 година.

                        От приложеното удостоверение, както и извършената служебна справка от Национална база данни е видно, че ответникът към 26.09.2016 година е носил имената В.И.А..                       

                        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.288/отменен/ и чл.519, ал.1 от Кодекса за застраховането, Гаранционен фонд, изплаща обезщетения за причинени имуществени или неимуществени щети, в случай, че причинителя на произшествието не е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника и се дължи на неговото виновно поведение, като лицето след употреба на алкохол при управление на лек автомобил е извършил нарушение на правилата за движение,  блъснал е чакащия пред него на червен сигнал на светофар лек автомобил и за последния са настъпили материални щети. Произшествието е настъпило в чужбина- държава членка, като по случая са били съставени всички необходими документи, които го установяват- протоколи за ПТП, за разпит на участниците и за вземане на проби за алкохол, изготвени са били снимки, доклади, писма и други. Поради горното обезщетението за причинената от него вреда е била изплатена на пострадалото лице от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Които след покриване на щетата са поискали, а ищецът е изплатил на тях покритото обезщетение.

Представените документи по щетата са официални свидетелстващи документи, отразяващи механизма на събитието и поведението на участниците, като съставянето им е станало след снемане на обяснения от водачите и ответникът не е оспорил констатациите на контролния орган. В документа не са отразени някакви възражения на лицето, а доколкото протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето обстоятелства (с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено от виновния водач. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му. На следващо място, няма спор, въпреки възраженията на ответника, по това, че компенсационен орган (Д.Б.Г.К.) е изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за причинените вреди, след което е поискал средствата да му бъдат възстановени от българския компенсационен орган, който е НББАЗ. Основание за това дава чл. 4 от дял трети на Споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове, подписано съобразно Директива 2000/26/ЕО, който предвижда, че органът, изплатил обезщетение на увреденото лице, има право да иска възстановяване на платената сума чрез отправяне на искане до компенсационния орган в държавата- членка, в която е сключен застрахователният договор. При липса на валиден застрахователен договор, каквато хипотеза е налице в случая, изрично е предвидено в чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г., че именно Гаранционния фонд възстановява сумите, изплатени от компенсационен орган на чуждата държавна, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на България, респективно на друга държава членка, в който смисъл е и нормата на чл. 288 а от КЗ /отм./. В тази връзка именно НББАЗ, който е превел на националния орган съответното обезщетение, е отправил претенция към ищеца за възстановяване на платената щета. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган, а функциите на фонда, действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл. 285 ал. 6 от КЗ /отм./, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. В този смисъл българският орган трябва да възстанови сумата на чуждестранния орган в този размер, в който тя е била изплатена, без да се прави друга преценка. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Компенсационният орган на държавата- членка по местонастъпването на ПТП- то е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Изрично в чл. 4.1. от цитираното по- горе споразумение е предвидено, че подлежат на обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи и други), такси за обработка на претенциите или с други думи- сумите на всички разходи, направени от участващите в компенсацията страни. За всяка една от тези разноски чуждестранният орган е издал съответните платежни документи (фактури), установяващи точните размери на изплатеното обезщетение в общ размер на 1 415.25 евро с левова равностойност 2 767.99 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 288а ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./, доколкото е налице ПТП, което е настъпило на територията на чужда държава- Германия, ответникът като виновен водач на МПС не е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради това компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което пък от своя страна е задължило ищеца чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.  По отношение на размера на изплатената щета, следва да се посочи, че с оглед сключените споразумения между компенсационните органи, определянето на стойността на обезщетението е единствено в компетентността на държавата, където е настъпило събитието. В тази връзка именно в практиката си ВКС (решение № 1/ 02.02.2011 г. на ВКС по търг. дело № 263/ 2010 г., II т.о.) приема, че при чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би довело до пълното обезщетяване на вредите. Меродавна е стойността на ремонта, определена от компенсационния орган в Германия. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси. При това положение, са налице всички елементи на фактическия състав, от който претендират регресните права на ищеца спрямо ответника, който не установява изпълнение чрез възстановяване на платеното обезщетение, поради което именно с решението той следва да бъде осъден да го направи.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи по отношение на възраженията на ответника за нередовност на връчването на регресната покана, че доколкото с исковата молба не се претендира обезщетение за забава, чийто начален момент действително би бил датата на получаване на поканата за плащане, съображения за това дали писмото е получено на адреса на ответника, кога и от кого, се явяват напълно ирелевантни за процеса. По делото се претендира единствено законната лихва, считано от подаване на исковата молба, поради което са без никакво значение в производството обстоятелствата относно връчването или невръчването на регресната покана. В тази връзка обаче е необходимо да се посочи, че евентуалното неуведомяване на ответника за претенцията на ищеца по никакъв начин не се явява основание за освобождаване на лицето от отговорността за разноските.

С оглед на горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 767.99 лв. изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 12 0319/22.04.2015 година, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените по делото разноски в размер на 278.42 лв.

                        С оглед на горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА И.М.М. /В.И.А./***, ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.София, представляван от Изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С, съдебен адрес ***, кантора 3, адвокат К. В. *** 767.99 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № № 12 0319/22.04.2015 година, ведно със със законната лихва от 17.03.2020 г.,  на основание чл.559, ал.1 във вр. с ал.3 от Кодекса за застраховането.

                        ОСЪЖДА И.М.М. /В.И.А./***, ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.София, представляван от Изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С, съдебен адрес ***, кантора 3, адвокат К. В. ***, направените по делото разноски в размер на 278.42 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Търговище.

 

 

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :