М О
Т И В И
към
присъда № 12 от 15.12.2020 г. по НОХД № 331/2018 г. по описа на
Елинпелинския районен съд
РП Елин Пелин
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 221/2017 г. по описа на РУ
Елин Пелин, пр. пр. вх. № 678/2017 г. по описа на РП гр. Елин Пелин срещу С.Г.Д.,
ЕГН **********, за това, че на неустановена дата през 2017 г., до 19.06.2017 г.
в с. Н., обл. С., от ул. „……“ пред № ., чрез използване на моторно превозно
средство - специален товарен автомобил - тип „репатрак“, марка „…..“, модел „……“,
с рег. №……. отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „…….“, модел „……“ с
рег. № ……., собственост на „……..“ ЕООД, с ЕИК……, на стойност 6905 лева от
владението на П.Х.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита,
че от събраните по делото доказателствени материали обвинението е доказано – от
показанията на свидетелите М., К., Р., Б., Х., Ч., К. и Н., протоколи за
разпознаване, справки и съдебно-оценителна експертиза. От показанията на
свидетелите К., С. и Х. се установява, че на неустановена дата подсъдимият заедно
със свидетеля Х. са натовари процесния автомобил на репатрак. Свидетелите Б. и Х.
сочат, че подсъдимият ги помолил да закарат автомобила до дома му с репатрака.
Сочи се, че подсъдимият е излъгал свидетеля Х., че ключът на автомобила е
изгубен, а свидетелят Б., че автомобилът е негов. Твърди се, че подсъдимият е
излъгал свидетеля К.,***, а след това са тръгнали в друга посока. Свидетелят К.
наглеждал колата, но последният не я е владял, като не са му предавани
документи или ключ. Твърди се, че разказаните уговорки от подсъдимия са доста
противоречиви. Сочи се, че смекчаваща
отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия, а
оттегчаващи – високата стойност на отнетото имущество. Предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание към минималния размер лишаване от свобода от две
години, като на чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му се отложи за срок от четири години.
Защитникът адв. П.Ч. моли за признаване на подсъдимия за невиновен. Твърди,
че ако има престъпление, то било извършено в съучастие със свидетеля Й. Х.,
който участвал в товареното на автомобила. Твърди се, че владението било
упражнявано от Н.К. от две години, като автомобилът създавал проблеми, както по
неговото пребиваване, така и по неговата абсолютна безстопанственост. Твърди се
пълна незаинтересованост от страна на П.М. по отношение на автомобила. Сочи се,
че за ползването на репатрак не е необходимо да се предоставят документи и
ключове на автомобил, а твърдените от подсъдимия 300 лева била добра цена. Твърди
се, че автомобилът нямало да стои два дни пред къщата на подсъдимия в с. Лозен,
ако последният е искал да го присвоява, като сочи, че същият имал достатъчно
връзки, за бъде „оползотворен по предназначение“. По тези аргументи защитникът твърди,
че липсва субективна страна на деянието - пряк умисъл и намерение за своене на
автомобила. С оглед това се моли за оправдаване на подсъдимия.
С определение от 11.11.2020 г. на основание чл. 94, ал. 6 НПК по делото
е назначен резервен защитник адв. Г.К., но последният не е упражнявал права
като такъв, поради явяването на упълномощения защитник адв. Ч..
Подсъдимият
С.Г.Д. дава обяснения по време на съдебното следствие, в
които сочи, че непознат за него мъж го помолил да закара колата с пътна помощ.
По време на съдебните прения подсъдимият твърди, че нямаше да използва фирма
„Бека“, ако е искал да краде автомобил. В последната си дума подсъдимия моли да
бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на
чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.Г.Д. е роден на *** г. в гр.
С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование,
женен, безработен и с ЕГН **********. Според справка за съдимост от 15.12.2020 г. подсъдимият С.Г.Д. не осъждан.
Според свидетелство за регистрация част I от 28.05.2012 г., лек автомобил „……..“ … с рег. № …….с рама …………. с първоначална регистрация 30.11.2006
г., е собственост на „…………“ …., ЕИК …..
Свидетелят П.Х.М. ползвал лекия автомобил „…………….“ с рег. № ……….. като имал
издадено пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.06.2015 г. от А.И.И.,
управител на „……….“ ЕООД, с което имал права да го продава и извършва всякакви
правни и фактически действия с него. Свидетелката
П.В.В. сочи, че от девет години живее на семейни начала с А.И.И., като
били кумове при втората сватба на П.Х.М..
Според справките от ТР от 06.11.2018 г. и 12.02.2019 г. към посочените в тях
дати свидетелката П.В.В. е вписана като управител на „……..“ ЕООД. Свидетелката П.В.В. сочи, че автомобилът бил
закупен със средства на П.Х.М.. Свидетелят А.И.И. сочи, че автомобилът
се ползвал изключително от П.Х.М.,
а той му бил направил услуга да го регистрира на фирмата си във връзка с развод
на последния.
Свидетелят Н.О.К. бил монтьор, като извън
работно време поправял автомобили в малък гараж на ул………… в с. Н., С. област.
Свидетелят Р.И.Н. се познавал със свидетеля Н.О.К., тъй като последният
ремонтирал негови автомобили. Р.И.Н. свързал Н.О.К. с П.Х.М., като последният
два пъти карал автомобила си при него за различни ремонти.
През
2016 г. лекият автомобил „………“
с рег. № ……….се развалил в С.З., като за ремонт на двигателя била необходима
дюза. Свидетелят П.Х.М. докарал с репатрак
автомобила „…………“ в с. Н. и го
оставил близо до гаража, където работил Н.К.. П.Х.М. не е давал на свидетеля Н.О.К.
ключове за автомобила или документи, като сочи, че търсил необходимата дюза, но не бързал с ремонта на автомобила
„………..“, защото имал служебна кола.
Свидетелите М.С.С. и С.С.К. ***, като
забелязали, че автомобил „………“, който не бил местен дълго време, а целият бил
обрасъл с трева. Свидетелите М.С.С. и С.С.К. сигнализира за автомобила полиция,
112 и кмета на с. Н., но никой не предприел действия за премахването му.
Автомобилът „………….“ пречил на
строителен обект, затова бил преместен наблизо до глуха улица.
През лятото на
2017 г. подсъдимият С.Г.Д. се
обадил на свидетеля Л.Й.Б., собственик
на фирма „……….“ ЕООД, като му
казал, че иска да прекара негов автомобил от с. Н. до с. Л.. Свидетелят Л.Й.Б. познавал подсъдимия С.Г.Д. във
връзка с това, че последният имал морга за автомобили в с. Л.. Свидетелят Л.Й.Б. изпратил свои служител Й.Г.Х..
Й.Г.Х. и С.Г.Д. не се познавали като уговорката им по телефона била в 07.30 ч.
последният да го чака на пътното на с. Нови хан, за да закарат автомобила до с.
Л.. Подсъдимият С.Г.Д. бил на
уговореното място, като се качил в товарния автомобил Ивеко с рег. №……. и
упътвал Й.Г.Х. до мястото, където бил паркиран процесния автомобил „………“.
Свидетелят Й.Г.Х. казал на С.Г.Д. да изключи от скорост автомобила и да
върти волана, а последният му казал, че шофьорът му е изгубил ключа. Закачили
куката за носача и издърпали автомобила. Подсъдимият
С.Г.Д. носил със себе си масло, с което колата по лесно да се плъзга.
Свидетелят М.С.С. отивал за пазар, когато
видял, че дошъл репатрак с номер 1777. Свидетелят М.С.С. видял двама
души, които закачали колата за репатрака, като според него по-високият бил
шофьорът. Свидетелят С.С.К. чул шум и видял, че товарят автомобила на репатрак.
Свидетелят С.С.К. се приближил и питал С.Г.Д. къде ще карат автомобила. Подсъдимият С.Г.Д. казал на свидетелят С.С.К.,***. Свидетелят Й.Г.Х. чул,
че С.Г.Д. говори с някакъв мъж, но не чувал какво точно си говорят,
защото товарният автомобил работил. Свидетелят
С.С.К. видял, че вместо да тръгнат за Е., товарният автомобил тръгнал нагоре.
Й.Г.Х. и С.Г.Д. закарали автомобила до
с. Л., където С. казал на свидетеля Х., че живее. Подсъдимият С.Г.Д. благодарил на Й.Г.Х. и му дал 50 лева да се „почерпи“, като му казал, че за превоза
ще се разплати с Л.Й.Б..
Свидетелят Н.О.К. видял, че паркираният
автомобил „…………..“ го няма, затова питал свидетеля Р.И.Н. дали те са го взели.
Последният казал, че не знае за това и щял да пита П.Х.М.. Р. казал на П.Х.М.,
че колата му я няма от с. Н.. П.Х.М. отишъл в Н. и установил, че автомобилът му
не е там, а тревата, където била паркиран колата, била пожълтяла. На 19.06.2017
г. свидетелят П.Х.М. сигнализирал за кражбата полицията в гр. Е..
Свидетелят Й.Г.Х. сочи, след като го
потърсили от полицията, той ги завел до мястото, където е оставили автомобила в
с. Л..
Справка от ОДМВР София на 20.06.2017 г. в 10.55 ч. лекият
автомобил „………..“ с рег. № ……… рама
………….. е обявен за международно издирване с телеграма 72574, като е отбелязано,
че издирването е разпространено в Интерпол и ШИС.
Според справка
от КАТ специален автомобил …… с
рег…….., червен-жълт, ……….,
е с регистриран собственик „………..“ ЕООД, ЕИК ………… гр. И., бул. „…….“ № ...
Според протокол за разпознаване от 23.08.2018
г. свидетелят С.С.К. не е посочил конкретно лице. Разпознаването е извършено в
присъствието на поемните лица свидетелите Г.Е.Ч. и И.Р.Р., за което последните
дават показания.
Според протокол за разпознаване от 23.08.2018
г. свидетелят М.С.С. е разпознал под номер 1 подсъдимият С.Г.Д., като е
посочил, че това е човекът, който е закачал за репатрака лекият автомобил „……..“, черен на цвят. Разпознаването е
извършено в присъствието на поемните лица свидетелите Г.Е.Ч. и И.Р.Р., за което
последните дават показания.
Видно е от заключението на вещото лице Д. К.
по изготвената съдебно-оценителна експертиза, че пазарната стойност на лек
автомобил „………“ с рег. № …… към
момента на извършване на деянието е в размер на 6905 лева. Пазарната стойност на автомобила е
определена, като от средната пазарна цена от 7125 лева е извадена цената
на рециклирана дюза от 220 лева, тъй като пострадалият е заявил, че автомобилът
имал повреда – изгоряла дюза. Минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието е в размер на 460 лева.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
и от приобщените по надлежния ред доказателствени материали по делото, събрани
в хода на досъдебното производство: частично от обясненията на подсъдимия С.Г.Д. в
долупосочени части; от показанията на свидетелите М.С.С., С.С.К., И.Р.Р., Г.Е.Ч.,
Н.О.К., П.В.В., Й.Г.Х., Л.Й.Б., А.И.И., П.Х.М. и Р.И.Н.; приетото по реда на
чл. 282 НПК заключение по съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Д.К. л.
57-58 от ДП; приетите и прочетени по реда на чл. 283 НПК протоколи и писмени
доказателства: пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.06.2015 г. от А.И.И.
л. 26 от ДП, свидетелство за регистрация част I за лек автомобил „……..“, модел „……“ с
рег. № …….на „……….“ ООД л. 27 от ДП, протокол от 23.08.2018 г. за разпознаване на
лица и предмети л. 44 ДП, албум от разпознаване от 23.08.2018 г. л. 46 от ДП,
протокол от 23.08.2018 г. за разпознаване на лица и предмети л. 49 ДП, албум от
разпознаване от 23.08.2018 г. л. 51 ДП, справка от база данни л. 62 ДП, справка
за автомобил „…..“ л. 63 ДП, справка от търговски регистър л. 64 ДП, справка за
обявен за издирване автомобил рег. № ……. л. 65 ДП, справка БДС л. 66 ДП, справка
от търговския регистър, справка за П.М., справка за П.В.В., справка от НОИ,
справка за св. А.И.И., справка за съдимост, справка от ТР, актуална справка за
съдимост от 15.12.2020г.
Обясненията на подсъдимия по своята същност имат
двояко значение. От една страна те са средство за защита, защото той не е
задължен да говори истината. А от друга страна обясненията могат да послужат
като годно доказателствено средство, но само тогава, когато кореспондират и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
частите, в които твърди, че: в средата на месец юни 2017 г. пиел кафе в центъра
на с. Л. едно непознато за него момче с тъмно ….. питало за пътна помощ, която
да закара една кола от Н. до М.; непознатото момче отишли до Н., като то му
показало къде се намира колата; непознатото момче не си казало телефона, но
когато оставило подсъдимия му дало 300 лева за превоз на колата; момчето
трябвало да го чака в с. Л. но го нямало, а след това дошло пред дома му към
08.30 ч. с бусче с репатрак. Твърденията на подсъдимия не са конкретни с
имена и телефони, поради което не могат да бъдат проверени. Няма никаква логика
в твърдението, че непознат ще търси пътна помощ в с. Л. чрез която да придвижи
едно МПС от с. Н. до ж.к. М. в гр. С., за което да плати 300 лева. След това ще
дойде до с. Л.с репатрак, за да превози същото МПС, което е могъл да вземе и от
Н. без да плаща 300 лева. Обясненията на подсъдимия са в противоречия с
показанията на свидетеля Л.Й.Б.. В обясненията си подсъдимият твърди,
че непознатото момче го помолило за пътна помощ на 14,15 или 17.06.2017 г., а
на другият ден отишли с репатрака заедно с Й.Г.Х., натоварили и разтоварили
автомобила в с. Л., момчето дошло в неделя със свое „бусче с репатрак“. В
показанията си Л.Й.Б. си твърди, че една или две седмици по рано подсъдимият му
се обадил и му казал, че иска да превози негов автомобил от с. Н. и с. Л.. Съдебният
състав не констатира извинителни причини за извършване на деянието от страна на
подсъдимия, дори ако съществува реален или въображаем поръчител на кражбата. Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия С.Г.Д. в тези части представляват защитна
версия, като са неконкретни, нелогични и житейски неправдоподобни, поради което
не ги кредитира.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в
частите, в които твърди, че: попитал Л.Й.Б. дали може да му изпрати кола до с. Н.;
отишли с свидетеля Й.Г.Х., натоварили автомобила от с. Н. и го стоварили пред
къщата на подсъдимия в с. Л.. В тези части обясненията на подсъдимия се
потвърждават от показанията на свидетелите Й.Г.Х. и
Л.Й.Б..
Свидетелят
М.С.С. сочи, че отивал за пазар, когато видял репатрак с номер…….
Свидетелят М.С.С. видял, че двама души закачат колата, като според него
по-високият бил шофьорът. Автомобилът „……….“ не бил местен дълго време, а бил
целият обрасъл с трева. Автомобилът
„……..“ пречил на строителен обект, затова бил преместен наблизо до
глуха улица. За дълго стоящия там
автомобил била сигнализирана полиция, 112 и кмета на с. Н., но никой не
предприел действия. След анализ на свидетелските показания на
свидетеля М.С.С. и съпоставяне със
събраните доказателства, съдът ги намира за еднопосочни, непротиворечиви и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетеля С.С.К.
(в частите, че автомобилът е стоял дълго време в с. Н.; вдигането на автомобила
с репатрак), поради което ги кредитира.
Свидетелят
С.С.К. сочи, че чул шум и видял, че товарят автомобила на репатрак. Свидетелят С.С.К.
сочи, че се приближил и питал С.Г.Д. къде ще карат автомобила.
Подсъдимият С.Г.Д. казал на свидетелят С.С.К.,***. След
анализ на свидетелските показания на свидетеля С.С.К. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за достоверни,
непротиворечиви и логични, като същите кореспондират с показанията на свидетеля
М.С.С. (в частите, че автомобилът е
стоял дълго време в с. Н. вдигането на автомобила с репатрак от двама души) и Й.Г.Х.
(в частта, че подсъдимият е говорил с някого, когато са качвали автомобила на
репатрака), поради което съдът ги кредитира.
Свидетелят
И.Р.Р. сочи, че е участвал при разпознаване в РУ Елин Пелин, при което
имало четири лица с номера, зад стъкла. След анализ на
свидетелските показания на свидетеля И.Р.Р. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за правдиви и логични,
като същите кореспондират с показанията на свидетелите М.С.С., С.С.К.
и Г.Е.Ч., поради което ги
кредитира.
Свидетелят
Г.Е.Ч. сочи, че бил поемно лице в РУ Елин Пелин,
като разпознаващите били възрастни хора, които били вкарани един по един. След
анализ на свидетелските показания на свидетеля Г.Е.Ч. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за непротиворечиви и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите М.С.С., С.С.К.
и И.Р.Р., поради което ги кредитира.
Свидетелят
Н.О.К. сочи, че работил като монтьор, като извън работно време поправял
автомобили в малък гараж на ул. ……… в с. Н., С. област. Свидетелят Н.О.К.
видял, че паркираният автомобил „…………“ го няма, затова питал свидетеля Р.И.Н.
дали те са го взели. Последният казал, че не знае за това и щял да пита П.Х.М..
След анализ на свидетелските показания на свидетеля Н.О.К. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за категорични, достоверни
и логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите П.Х.М. и
Р.И.Н., поради което ги кредитира.
Свидетелката
П.В.В. сочи, че от девет години живее на семейни начала с А.И.И., като
били кумове при втората сватба на П.Х.М.. Свидетелката П.В.В. сочи, че
автомобилът бил закупен със средства на П.Х.М.. След
анализ на свидетелските показания на свидетеля П.В.В. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за последователни и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите П.Х.М. и
А.И.И., поради което ги кредитира.
Свидетелят Й.Г.Х. сочи, че не се познавал с С.Г.Д., като
уговорката им по телефона била в 07.30 ч. последният да го чака на пътното на
с. Н., за да закарат автомобила до с. Л.. Подсъдимият С.Г.Д. бил на
уговореното място, като се качил в товарния автомобил ……. с рег. №……… и
упътвал Й.Г.Х. до мястото, където бил паркиран процесния автомобил „……..“.
Свидетелят Й.Г.Х. казал на С.Г.Д. да изключи от скорост автомобила и да
върти волана, а последният му казал, че шофьорът му е изгубил ключа. Закачили
куката за носача и издърпали автомобила. Подсъдимият С.Г.Д. носил със себе си
масло, с което колата по лесно да се плъзга. Свидетелят Й.Г.Х. чул, че С.Г.Д.
говори с някакъв мъж, но не чувал какво точно си говорят, защото товарният
автомобил работил. Й.Г.Х. и С.Г.Д. закарали автомобила
до с. Л., където С. казал на свидетеля Х., че живее. Подсъдимият
С.Г.Д. благодарил на Й.Г.Х. и му дал 50 лева да се „почерпи“, като
му казал, че за превоза ще се разплати с Л.Й.Б.. Свидетелят Й.Г.Х. сочи, след
като го потърсили от полицията, той ги завел до мястото, където е оставил
автомобила в с. Л.. След анализ на свидетелските показания на
свидетеля Й.Г.Х. и съпоставяне със събраните
доказателства, съдът ги намира за достоверни, непротиворечиви и логични, като
същите кореспондират с показанията на свидетеля Л.Й.Б. и
частично с обясненията на подсъдимия С.Г.Д..
Свидетелят Л.Й.Б. сочи, че познавал
подсъдимия С.Г.Д. във връзка с това, че последният имал морга за
автомобили в с. Л.. През лятото на 2017 г. подсъдимият С.Г.Д.
се обадил на свидетеля Л.Й.Б., като му казал, че иска да прекара
негов автомобил от с. Н.до с. Л.. Свидетелят Л.Й.Б.
изпратил за това свои служител Й.Г.Х.. След анализ на
свидетелските показания на свидетеля Л.Й.Б. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за категорични,
непротиворечиви и логични, като същите кореспондират с показанията на свидетеля
Й.Г.Х. и частично с обясненията на подсъдимия С.Г.Д..
Свидетелят А.И.И. сочи, че автомобилът се
ползвал изключително от П.Х.М., а той му бил направил услуга
да го регистрира на фирмата си във връзка с развод на последния. След
анализ на свидетелските показания на свидетеля А.И.И. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за непротиворечиви и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите П.В.В. и П.Х.М.,
поради което ги кредитира.
Свидетелят
П.Х.М. сочи, че той управлявал и ползвал лек
автомобил „………….“ с рег. №………., за който имал издадено пълномощно от
неговия кум А.И.И., управител на „……..“ ЕООД. Посоченият автомобил се развалил
в С. З., затова П.Х.М. го докарал с репатрак и го оставил
близо да сервиза на свидетеля Н.О.К., като не е давал на
последния ключове за него или документи. Автомобилът стоял много време в с. Н..
След това Р.И.Н. казал на П.Х.М., че Н.О.К. видял, че
липсва, а П.Х.М. констатирал това и сигнализирал полицията. След
анализ на свидетелските показания на свидетеля П.Х.М. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за непротиворечиви и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите Н.О.К., П.В.В., А.И.И. и
Р.И.Н., поради което ги кредитира.
Свидетелят
Р.И.Н. твърди, че се познавал със свидетеля Н.О.К., тъй като последният
ремонтирал негови автомобили. Р.И.Н. свързал Н.О.К. с П.Х.М.. Свидетелят Н.О.К.
видял, че паркираният автомобил „……….“ го няма, затова питал свидетеля Р.И.Н.
дали те са го взели. Последният казал, че не знае за това и щял да пита П.Х.М..
Р. казал на П.Х.М., че колата му я няма. След анализ на
свидетелските показания на свидетеля Р.И.Н. и
съпоставяне със събраните доказателства, съдът ги намира за последователни и
логични, като същите кореспондират с показанията на свидетелите Н.О.К. и
П.Х.М., поради което ги кредитира.
Съдът
намира, че заключението на съдебно-оценителната експертиза следва да бъде кредитирано,
тъй като е даден отговор на поставените задачи от вещото лице.
Съдът
изгради убеждението си върху писмените доказателства, изброени по-горе,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
От правна страна:
Според
чл. 194 НК за кражба се наказва този, които отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои. Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато деецът е
използвал моторно превозно средство за отнемане на вещите или за превоз на
имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна
фактическа власт върху него (Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по Н. Д. №
3/1971 г., Пленум на ВС). Субект на кражба може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта. Предмет
на кражбата е обществена или лична движима вещ, която има определена стойност. По
смисъла на НК под „владение“ се разбира и държането на вещта. Предмет на
кражба може да бъде само вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява
владение – под владение следва да се разбира възможност за фактическо
разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да
наблюдава или пази във всеки един момент предмета на престъплението, нито да
има непрекъснат физически контакт с него. Престъплението е резултатно и
резултатът е именно промяната във фактическата власт върху предмета на
престъплението. Присвоителните престъпления против собствеността завършват
когато деецът има реална възможност да се разпорежда с вещите и да ги ползва за
свои нужди (решение 190-78-I ВС). Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владеене на вещта и установи свое владение. Кражбата на моторно превозно
средство или части от него или на вещи, намиращи се в него, може да се
квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК, когато са налице тези
квалифициращи обстоятелства (т. 2 от ТР № 54 от 16.09.1989 г. по Н. Д. №
49/1989 г., ОСНК на ВС). В същия смисъл е и решение № 66 от 7.III.1990 г. по н.
д. № 32/90 г., II н. о., като кражбата се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато деецът е използвал моторно превозно средство за отнемане на вещите
или за превозването им и отдалечаване от местопрестъплението с цел да установи
трайна фактическа власт върху тях.
От
обективна страна подсъдимият С.Г.Д. на неустановена дата през 2017 г., до
19.06.2017 г. в с. Н., обл. С., от ул. „…..“ пред № 3, чрез използване на
моторно превозно средство - специален товарен автомобил - тип „репатрак“, марка
„….., модел „……“, с рег. № ………, отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „………..“,
модел „……….“ с рег. № …… собственост на „……………“ ЕООД, с ЕИК……….., на
стойност 6905 лева от владението на П.Х.М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои. В съдебното следствие са извършени
всички възможни, необходими и достатъчни действия, а фактическата обстановка е
изяснена от показанията на свидетелите М.С.С., С.С.К., И.Р.Р., Г.Е.Ч., Н.О.К., П.В.В.,
Й.Г.Х., Л.Й.Б., А.И.И., П.Х.М. и Р.И.Н.. Свидетелят С.С.К. не е успял да
разпознае подсъдимия при извършеното разпознаване, което може да се дължи на
различни субективни фактори, но отнемането на автомобила от подсъдимия чрез
товарен автомобил - тип „репатрак“ не се отрича в дадените обяснения, както и
се потвърждава от показанията на свидетелите Й.Г.Х. и Л.Й.Б.. Изпълнителното
деяние на престъплението кражба се състои в прекратяване на чуждата фактическа
власт върху предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху
него от страна на подсъдимия, като това в настоящия случай е осъществено чрез
извозването с МПС - репатрак. Легална дефиниция за „Моторно превозно
средство“ (МПС) се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП – това е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. За
нарушаването на установената фактическа власт върху превозните средства и
установяването на своя такава подсъдимият е използвал моторно превозно
средство - специален товарен автомобил - тип „репатрак“ марка „……..“, модел „………..“,
с рег. № ………. което е квалифициращо обстоятелство по чл. 195 ал. 1, т. 4 НК.
От субективна страна, деянието на
подсъдимия С.Г.Д. е извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е
съзнавал, че извършва кражба, т. е. че отнема чужда движима вещ без съгласието
на собственика им и е направил всичко възможно за установяване на своя
фактическа власт върху нея. Подсъдимият е съзнавал, че автомобилът е чужд, използва
специален автомобил репатрак, за да наруши установената фактическа власт върху
него и положи своя такава. Не е необходимо умисълът за кражба да включва
представата на кого точно принадлежи правото на собственост върху отнеманото
имущество. Законът изисква вещта да е само „чужда“, т.е. достатъчно е деецът да
знае, че тя не е негова. Умисълът за кражба включва представата, че вещта
принадлежи изцяло или отчасти на другиго, а не на кого точно (решение № 479 от
4.10.2002 г. на ВКС по н. д. № 351/2002 г., I н. о.). Подсъдимият разбирал
високата обществена опасност на деянието си и неговия противоправен резултат,
но е целял и преследвал настъпването му. Подсъдимият е съзнавал, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец върху автомобила и установява своя
фактическа власт, като е целял това и е имал намерение противозаконно да
присвои вещта.
Неоснователни са доводите на защитника
за извършено престъпление в условията на съучастие, тъй като свидетелят Й. Х.
участвал в товареното на автомобила. Извършителството като форма на съучастие
се различава от посредственото извършителство, което не е съучастие. За
посредствено извършителство говорим в случаите, когато деецът съзнателно
мотивира някое трето лице да извърши изпълнителното деяние на едно умишлено
престъпление, при което обаче от фактическия извършител на деянието не може да
се търси наказателна отговорност. Лицето, използвано като оръдие, може да
действа невиновно или по непредпазливост (стр. 312 от Наказателно право обща
част, А. ***, 1999 г.). Кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл,
като деецът трябва да съзнава всички елементи от състава на престъплението. В
случая свидетелят Й. Х. е натоварил автомобила с убеждение, че е собственост на
С.Г.Д., след като е бил изпратен за това от свидетеля Л.Й.Б.. След това свидетелят
Й. Х. е оставил автомобила пред дома на подсъдимия. Подсъдимият С.Г.Д. е този,
който е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец върху автомобила и
установил своя фактическа власт.
По изложените съображения,
съдебният състав прие, че обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.
1 НК е доказано по безспорен и категоричен начин, поради подсъдимият
С.Г.Д. беше признат за виновен.
По наказанието:
При определяне на наказанието съдът не констатира
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното, от типичната за този вид престъпления. Предвид отсъствието на
законните предпоставки, съдът не приложи разпоредбите на чл. 55 НК.
Обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова
именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като
престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на
престъплението е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него
санкция. При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия
по реда на чл. 54 НК съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието, която е сравнително висока. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че
същият не е бил осъждан. Съдът констатира като смекчаващите отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на данни за
отрицателни противообществени прояви, а като отегчаващи – сравнително високата стойност на отнетото
МПС.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, спазвайки разпоредбите на чл. 54 НК и с оглед
постигането на целите на генералната и индивидуалната превенция, съобразно
изискванията на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия С.Г.Д. наказание при
условията на чл. 54 НК близо до предвидения от закона минимум, а именно:
лишаване от свобода за срок от една
година и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК по
отношение на подсъдимия С.Г.Д.. Последният не е осъждан за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
направените по делото разноски следва да се възложат на подсъдимия С.Г.Д., като
същият следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР
София направените разноски по досъдебното производство в размер на 58,65 лева,
както и в полза на ВСС по сметка на РС Елин Пелин направените разноски по
съдебното производство в размер на 60 лева
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: