Р Е Ш Е Н И Е
…..08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на
четиринадесети декември двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гражданско дело № 3515 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е
по въззивни жалби срещу решение от 04.12.2019г. по гр. дело № 72242/2014г. на
Софийски районен съд, 178 състав, с което Г.Г.И. е осъден да заплати на Р.Б.М.,
сумата 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в резултат на ухапване от куче
под надзор на ответника И. на 19.07.2014г., в гр. София, ул. Столетник, кв.
Орландовци, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от
8 000 лв.; осъден е ответника да заплати на ищцата сумата 2000 лв. –
обезщетение за претърпяна вреда - стрес
от преживяното нападение над домашния любимец на ищцата от кучето под надзор на
ответника И. ***, ведно със законната лихва от 29.12.2014г. до окончателното
изплащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата
– ищца обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди
над сумата 3000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено,
с оглед установените по делото увреждания, възстановителния период и
доживотните белези, които са дълбоки и обхващат голяма част от крака й. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска за неимуществени
вреди до пълния предявен размер. Претендира разноски.
По делото е
депозиран писмен отговор на въззивната жалбата на ищцата, с който същата се
оспорва от ответника И..
Въззивникът Г.Г.И.
обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за
необоснованост и неправилност, поради нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че процесният
инцидент не е предизвикан в негов собствен имот, а имотът е бил необитаем и в
двора не се отглеждало куче. Твърди, че СРС неправилно е кредитирал показанията
на свидетелите Х. и П., като липсват доказателства, че кучето, ухапало ищцата,
е било под негов надзор, а същото е било безстопанствено. Сочи, че е налице
противоречие в показанията на свидетелите относно вида и породата на кучето.
Излага доводи, че по делото не е
доказано мястото на инцидента, както и причинна връзка между негово
противоправно поведение и уврежданията на ищцата. Поддържа, че присъденият
размер на обезщетение е завишен. Моли съда да отмени решението и да постанови
ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни, с
присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата на
ищцата е частично основателна, а жалбата на ответника е изцяло неоснователна.
Решението е частично неправилно.
Съдът е
сезиран с искове с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД. Фактическият
състав на цитираната норма за ангажиране отговорността на ответника изисква по
делото доказване, че процесните неимуществени вреди са причинени на ищцата
вследствие ухапване от куче, което е под надзор на ответника. Отговорността е
обективна при доказване на горевизираните предпоставки.
В случая от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на
приетите СМЕ и СПЕ, е установен факта на претърпените неимуществени вреди от ищцата,
изразяващи се в рани от ухапване в областта на дясната подбедрица с нараняване
на външната глава на мускулус гострокнумиус, рани от ухапване на дясното бедро,
охлузване по гърба и две охлузвания по предната повърхност на лявата подбедрица,
като е доказан и фактът, че увреждането е последица от нападение и ухапване от агресивно
куче на дата 19.07.2014г., по обяд, в гр. София, ул. Столетник. При нападението
е било ранено кучето на ищцата, порода пекинез.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на въззивника – ответник за липса на доказан фактически
състав на чл. 50 вр. 45 от ЗЗД от ищцата, в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Нападението е доказано от показанията
на свидетеля Х. – непосредствен очевидец, който е видял самото захапване,
докато ищцата е била на земята и викала, а нейното куче - обляно в кръв. Показанията
на свидетеля почиват на преки и непосредствени впечатления и кореспондират с представените
по делото писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение №
МЦП-132/2014, епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и заключението на СМЕ. Ето
защо безспорно и категорично се установява настъпването на увреждането на ищцата
на дата 19.07.2014г., в резултат на нападението именно от агресивно куче, което е било под надзора
на ответника.
Неоснователни са
доводите в жалбата на ответника, че по делото не е доказано, че кучето е негова
собственост или под негов надзор, както и възраженията за различна
идентификация на кучето от свидетелите на ищцата. По делото е безспорно установено
и ответникът не спори, че кучето е живяло в двора, собственост на майка му,
като имотът не е бил постоянно жилищно обитаем от семейството, но кучето е било
отглеждано в двора от ответника. За ангажиране безвиновната отговорност на
ответника по чл. 50 ЗЗД е ирелевантно чия собственост е имота, както и дали
кучето е имало регистрация по чл. 174 ЗВМД, каквито са поддържаните в хода на
процеса негови доходи. Съгласно показанията на свидетелите на ищцата, кучето е
отглеждано от ответника в двор, собственост на майка му, като свидетелят П.
помни, че ответникът го е взел за отглеждане на 4 месечна възраст. Свидетелят П.
дава показания за предходно нападение на ищцата от същото куче, тъй като се
отвързва и излиза само от двора, респ. установява се безспорно, че кучето е
отглеждано от ответника в двора. Бащата на ответника, разпитан като свидетел,
също дава показания, че кучето, извършило нападението, е хранено в двора им. Това
обстоятелство е достатъчно да се приеме, че е налице осъществяван от ответника
надзор над животно по смисъла на чл. 50 ЗЗД - в подобен смисъл решение №
249/24.09.2012г по гр.д. № 1450/20111г. на ВКС, ІІІ ГО, за да се реализира
отговорността му по иска.
Не е налице противоречие и
в показанията на свидетелите относно идентификацията на кучето, а описание с
различни белези. Свидетелят П. го описва като 50 см. високо куче, в черно-бяла
разцветка, а свидетелят Х. – като едро куче 25 кг, с дълъг косъм, не породисто.
Това не обуславя извод за липса на идентификация на животното.
Неоснователни са и
оплакванията в жалбата на ответника за липса на доказано място на инцидента.
Свидетелят – очевидец Х. описва административния адрес на ищцата и собствения
си чрез ул. Чорлу, която е перпендикулярна на ул. Столетник, където се е случил
инцидента. Всички свидетели на ищцата са непосредствени съседи на мястото на
деликта, поради което липсва основание да не се кредитират показанията им.
С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че по делото категорично и безспорно се установява
наличието на причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка между
тях и уврежданията. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че кучето е било агресивно,
което доказва реализирания деликт чрез бездействие - неизпълнение на основни задължения на
въззивника-ответник, като лице, осъществяващо надзор над животно - по чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност /да вземе мерки животното да не създава опасност
за хора или други животни/ и неизпълнение на задълженията по чл. 35, ал. 1 и 2
от Закона за защита на животните /да вземе мерки да не напуска само мястото на
отглеждане, да навлиза в обществени мести, да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
По отношение размера на дължимото на
ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав приема, че претендираният и присъден размер от общо 5000 лв., от които
3000 лв. – за претърпените от нея болки и страдания, е занижен и жалбата на
ищцата е частично основателна.
Съгласно показанията на свидетелите,
заключението на СМЕ и на СПЕ, съдът намира, че при определяне на размера на
обезщетението следва да бъдат съобразени вида и тежестта на физическите
увреждания, с наличие на оперативна интервенция за уплътняване на ръбовете на
раните, при свалени конци на 12 ти ден; установени белези от вещото лице при
прегледа на ищцата, единият с дължина 8 см, друг 3 см и 4 самостоятелни белега
с дължина от 1 до 1.5 см; продължителността на физическото възстановяване на ищцата
– 30 дни, от които първите 10 дни с по-интензивни болки, с ползван отпуск по
болест за 1 месец, с остатъчни болки при промяна на времето и по-голямо
натоварване на дясната подбедрица, които ще й останат за цял живот според
вещото лице, тъй като там липсва част от мускула; продължило около 1 година и
половина посттравматично разстройство, с нарушен социален и интимен живот
поради чувството за обезобразяване на ищцата, както и обстоятелството, че в
резултат на инцидента, ищцата продължава да изпитва страх от кучета, включително
и преживения стрес поради внезапния характер от нападение на голямо, агресивно
животно, настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на
обезщетение по арг. от чл. 52 ЗЗД по иска, предявен за 8000 лв., възлиза на
сумата 5 000 лв. и до този размер искът е основателен и доказан.
По изложените съображения, решението
следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди
над сумата 3000 до размера на сумата 5 000 лв., като бъде постановено ново за
уважаване на иска до посочения размер, а в останалите части за уважаване на
исковете и в отхвърлителната част на иска над сумата 5000 лв. до 8000 лв., решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, в полза
на въззивницата –ищца следва да бъдат
присъдени доказаните разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 80 лв.
– държавна такса, съобразно уважената част на жалбата, както и сумата 560 лв. –
допълнително разноски за първоинстанционното производство съобразно изхода на
спора.
На въззиваемата страна И. следва да се
присъдят разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 180 лв.,
съобразно отхвърлената част на жалбата на ищцата за подадения отговор. Разноски
за държавна такса не следва да се присъждат
на въззивника И., с оглед неоснователност на неговата жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.12.2019г. по гр. дело
№ 72242/2014г. на Софийски районен съд, 178 състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Р.Б.М. срещу Г.Г.И., иск с правно основание чл. 50 вр.
чл. 45 ЗЗД ЗЗД за разликата над 3000 лв. до размера на сумата 5000 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г.Г.И., ЕГН ********** да заплати на Р.Б.М., ЕГН **********, на основание
чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от още 2 000 лв. /над 3000 лв./ – допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ухапване от куче под
негов надзор, причинено на 19.07.2014г., в гр. София, ул. Столетник, кв.
Орландовци, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 80 лв. – разноски
за въззивното производство и сумата 560 лв. – допълнително разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.12.2019г.
по гр. дело № 72242/2014г. на Софийски районен съд, 178 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА
Р.Б.М., ЕГН **********
да заплати на Г.Г.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 180
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението частта по иска за сумата 8 000 лв. подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а в останалата част не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.