Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав в публичното заседание на тридесети май
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ А.ЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия А.ексиева
гр. дело № 1137 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Г.Ф.срещу Х.А.М., с която е предявил иск с правно
основание чл.91 във връзка с чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
застраховането /отм./ и чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.88, ал.1,
т.1, б.”б” от Закона за застраховането /отм./ ищецът изплатил по щета №
210039/26.03.2008 г. на наследниците на Р.Т.Б., както следва: на К.К.В.и Г.К.В.-дъщери
на загина.ата при ПТП настъпило на 29.12.2005 г., обезщетение за неимуществени
вреди общо в размер на 104 011,31 лв., присъдени с влязло в сила решение
по гр.д. № 2281/2008 г. на СГС и в.гр.д. № 3112/2009 г. на САС, гр.д. № 1023/10
г. на ВКС, гр.д. № 4096/2012 г. на САС /ново разглеждане/ и гр.д. № 4151/2013
г. на ВКС, с участието на ответника като трето лице помагач на страната на Г.
фонд. Поддържа се, че виновен за катастрофата е ответника, който управлявайки
собствения си л.а.м. „Рено“ с ДК № ******, поради движение с несъобразена
скорост на кръстовище при извършване на маневра ляв завой не пропуска движещия
се направо в насрещната лента л.а.м. „Опел Корса“ удря го, който от своя страна
излиза отдясно на пътя и удря движещата се по тротоара пешеходка Р.Т.Б.. Твърди
се, че ответникът е управлява. МПС без да е правоспособен водач. Твърди се, че
с регресна покана № 276/17.06.2014 г. ответникът е поканен да възстанови
платеното от ищеца, но не е сторил това и до момента.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 104 011,31 лв.,
представляваща присъдените и изплатените от Г.Ф.с влязло в сила решение по
гр.д. № 2281/2008 г. на СГС и в.гр.д. № 3112/2009 г. на САС, гр.д. № 1023/10 г.
на ВКС, гр.д. № 4096/2012 г. на САС /ново разглеждане/ и гр.д. № 4151/2013 г.
на ВКС обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба-26.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адвокат Д.. Оспорва
изцяло по основание и размер предявения иск. Оспорва твърдението, че ответникът
е бил неправоспособен водач, тъй като същият е притежавА.сирийска шофьорска
книжка № 339209. Твърди се, че обезщетение е недължимо платено, тъй като К.К.В.и
Г.К.В. са получили репарация на претърпените от тях неимуществени вреди от
прекия причинител на увреждането, преди твърдяното заплащане на същите от
страна на Г.Ф.по образуваните изпълнителни дела срещу същия. Навежда възражение
за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на другия водач в
настъпилото ПТП-С.А.Р., в която връзка заявява искане по реда на чл.219 ГПК
същият да бъде конституиран като трето лице помагач на страната на ответника.
При условията на евентуалност
заявява възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
В съдебно
заседание ищецът поддържа така предявения иск чрез своя процесуа.ен
представител, като моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез назначения особен представител оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в представени по
делото писмени бележки.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С одобрено на 24.01.2007 г. от съда споразумение по
н.о.х.д. № 5869/2006 г. по описа на СГС, НО, 13 състав Х.А.М. е признат за
виновен в това, че на 29.11.2005 г. в гр. София на кръстовището на ул. «Хан
Кубрат» с ул. «Възрожденска», при управление на л.а.м. «Рено-21» с ДК № *****,
е нарушил правилата за движение в чл.47 от ЗДвП и на чл.37, ал.1 от ЗДвП,
катастрофирА.с движещия се направо в платното за насрещно движение л.а.м. «Опел
Корса» с ДК № *****, управляван от С.А.Р., в следствие на което лек автомобил
Опел Корса се отклонил от посоката си на движение, качил се на десния тротоар
за посоката на движение на лек автомобил Опел Корса, като по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходката Р.Т.Б..
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда
споразумение, е задължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен,
поради което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Х.А.М. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това
поведение смърт на Р.Т.Б., са
установени в настоящия процес с горното споразумение.
С удостоверение за наследници №
21/09.01.2006 г. на СО, район Надежда се установява, че наследници по закона на
починалата Р.Т.Б. са нейните две дъщери К.К.В.и Г.К.В..
От удостоверение на СДВР от
10.11.2008 г. се установява, че към датата на ПТП 29.12.2005 г. Х.А.М. не се е
водил на отчет като правоспособен водач на МПС.
Както вече съдът е посочил третото
лице и ответник в настоящото производство- Х.Ал М. е участва.о в процеса по гр.
д. № 2281/2008 г. на СГС и в.гр.д. № 3112/2009 г. на САС, гр.д. № 1023/10 г. на
ВКС, гр.д. № 4096/2012 г. на САС /ново разглеждане/ и гр.д. № 4151/2013 г. на
ВКС в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника. Този процес
е приключил с влязло в сила решение, с което решение правото на пострада.ите
срещу ГФ по чл. 88, а.. 1, б.“б“ Закона за застраховането (отм.) е установено с
влязло в сила решение и по отношение на това право е формирана СПН. На основание
чл.223, а..2 от ГПК, на която ищецът изрично се позовава, третото лице помагач
и ответник в настоящото производство е обвързан от силата на присъдено, която
възниква от денят, когато е приключено съдебното дирене. Този момент следва от
чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 ГПК. Поради тази причина и СПН има преклудиращо
действие спрямо фактите, които са настъпили в този момент и не са предявени от
ответника, съответно от третото лице помагач.
В изпълнение на горните решения
ищецът е заплатил на К.К.В.и Г.К.В.-наследници на почина.ата Благоева
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 104 011,31 лв. Сумите
са платени съответно на 15.02.2010 г., 20.08.2013 г., 16.07.2014 г. и
23.09.2014 г.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-276/17.06.2014 г., редовно
връчена на ответника на 30.06.2014 г., последният е поканен в едномесечен срок
от датата на получаване на поканата да заплати на ищеца сумата от
95 783,31 лв. заплатеното обезщетение към датата на поканата, но до предявяване
на исковата молба това не е сторено.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От
правна страна:
С оглед
горното Съдът приема, че главният предявен иск е доказан в основанието си и
като такъв ще следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.
От
правна страна предявения иск, съдът квалифицира по чл.91
във връзка с чл.88, а..1, б.”б”, предложение 2 от ЗЗ /отм./ Правото на пострадалия срещу Гаранционния фонд по чл.
88, ал. 1 ЗЗ (отм.) е
предвидена от закона възможност за третото увредено лице да получи обезщетение
за претърпените от него вреди, когато делинквентът не е бил правоспособен
водач. Посоченото право за увредения не е същинско застрахователно право, тъй
като възниква по силата на закона, а не произтича от сключен застрахователен
договор по смисъла на чл. 80 ЗЗ (отм.).
Гаранционният фонд не е застраховател, нито делинквент, а законът му възлага
отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е поискано от
пострадалите.
От фактическа страна:
Със събраните по делото доказателства
безспорно се установяват наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на посоченото правно основание.
По делото не се установи,
ответникът да притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
По правопогасяващото възражение
на ответника за изтекла 5 годишна погасителна давност. Същото е неоснователно.
Правото на ответника да
претендира вземането възниква от датата на извършеното плащане, т.е. най-рано
това е станало от датата на първото плащане – 15.02.2010 г., т.е. 5 годишната
давност изтича на 15.02.2015 г., а настоящият иск е предявен на 26.01.2015 г.,
следователно вземането на ищеца не е погасено по давност.
По отношение възражението на
ответника, че не му е връчена редовно регресна покана. Това обстоятелство е
ирелеванто за спора, доколкото ищецът не е предявил иск за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. Същият претендира единствено лихва от датата
на подаване на исковата молба, която е последица от уважаването на иска. В този
смисъл дали е поставил ответника в забава или не е без значение за спора.
Остана.ите възражения за
съпричиняване като недопустими и преклудирани съдът не е приел за разглеждане,
съответно не ги обсъжда в настоящото решение.
С оглед на горното предявения иск
ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
С оглед направеното от процесуа.ния
представител на ищеца искане, както и с оглед изхода на делото и на основание
чл.78, а..1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 4 160,45 лв. за заплатена държавна такса по сметка на СГС,
3 650,34 лв.-възнаграждение за особен представител и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материа.ен интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., или разноски общо в размер на
сумата от 8110,79 лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.А. М., ЕГН ********** ***
на основание чл.91 във връзка с чл.88, ал.1, б.”б”, предложение 2 от Закона
за застраховането /отм./ да
заплати на Г. фонд, ***, представляван от изпълнителния директор и
Председател на УС на ГФ Б. И. М. сумата 104 011,31 лв. /сто и четири хиляди и
единадесет и 0,31 лв./, представляваща присъдените и изплатените от Г.Ф.с
влязло в сила решение по гр.д. № 2281/2008 г. на СГС и в.гр.д. № 3112/2009 г.
на САС, гр.д. № 1023/10 г. на ВКС, гр.д. № 4096/2012 г. на САС /ново разглеждане/
и гр.д. № 4151/2013 г. на ВКС обезщетения за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.01.2015 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 8 110,79 лв. /осем
хиляди сто и десет и 0,79 лева/, направени от ищеца разноски пред настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: