Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
Гр. Разград, 20 юли 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 118
по описа за 2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. И. Г. от гр. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0373-000048/04.04.2022 г., издадена от Началника на РУ – Чепеларе към ОДМВР –
Смолян, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена за
срок от 6 месеца регистрацията на посоченото там МПС, собственост на жалбоподателя.
В жалбата и депозираното писмено становище се твърди, че
оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при допуснати
процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от
него цел. Сочи се, че не става ясно коя точно хипотеза на чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП визира административният орган, че не е посочена конкретната
нарушена разпоредба от ЗДвП, както и че приложената ПАМ не е съобразена с
принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. Развиват се доводи, че водачът
В. С. Н., е имал валидно свидетелство за управление, издадено от Великобритания,
поради което не са били налице предпоставките да бъде приложена процесната ПАМ.
С оглед на това се иска от съда да отмени ЗППАМ, ведно с произтичащите от това
законови последици. Претендират се разноски.
Ответникът по делото е заявил
становище, че жалбата е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на
01.04.2022 г. около 13:20 часа на КПП – с. Хвойна, в посока към гр. Пловдив
полицейски служители на РУ – Чепеларе спрели за проверка лек автомобил „БМВ 320
ХД“ с рег. № ********, собственост на
жалбоподателя, управляван от В. С. Н. от гр. В. При проверката установили,
че водачът – български гражданин, управлява моторното превозно средство с
чуждестранно национално свидетелство за управление с № NENOV809153VS9SN 56, издадено от Великобритания на 25.04.2019 г. и валидно до 04.05.2023 г.
Контролните органи извършили справка в АИС – Граничен контрол, при която констатирали,
че водачът последно е влязъл на територията на Република България на 03.02.2020
г. през Аерогара Варна. Пресметнали, че срокът, в който може да управлява с
чуждестранното свидетелство е до 01.04.2021 г., тъй като считано от 31.12.2020 г.
Великобритания не е страна-членка на Европейския съюз. При тези данни приели,
че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на
посочените дата и място управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство за
управление, без същото да е подменено след изтичане на повече от три месеца от
датата на влизането му в страната, за което срещу В. С. Н. е съставен АУАН серия GA, № 325498 от 01.04.2022 г.
При така установените факти с оспорената ЗППАМ на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на
регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 6
месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложените Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 345з- 4/
04.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Смолян.
Тя е издадена в установената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК,
включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган
да приложи конкретната ПАМ. Допуснатото нарушение от водача, което съставлява фактическото
основание за прилагане на процесната ПАМ, е описано достатъчно ясно и точно, с
посочване на всички негови съставомерни признаци.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват
самостоятелно основание за отмяна.
ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон. Според
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В хода на производството е безспорно установено, че на
посочените дата и място В. Н. е управлявал процесното МПС
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада същото. Нарушението на водача е установено от компетентните длъжностни
лица с редовно съставен АУАН, при спазване на процесуалните правила и норми.
Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този АУАН има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там. Той не
оспорва по същество фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, че водачът В. Н. е управлявал неговото МПС с чуждестранното свидетелство,
издадено от Великобритания и че към момента на проверката са били изтекли
повече от три месеца от датата, на която Н. за последно е влязъл в страната.
Спорът между страните е правен и касае преценката дали
водачът е притежавал валидно свидетелство за управление, което му позволява да
управлява МПС от категорията на процесното на територията на Република България.
Представеното СУМПС е издадено на 25.04.2019 г. от Великобритания,
която вече не е държава-членка на Европейския съюз и страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство. След изтичане на преходния период
(31.12.2020 г.) преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено
кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дата, е
предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл са
препоръките, дадени в т. 6. 1 в Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство след края на преходния период https: //ec. europa.
eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_0. pdf.
Република България е приела, че след изтичане на
преходния период СУМПС, издадено от
Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. (Виенската
конвенция) и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея, при което ще
се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит (по
арг. на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП).
Съгласно разпоредбата на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския
съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от
датата на влизането им в страната. В случая водачът В. Н. е бил длъжен в срок от три месеца след изтичане на
преходния период (до 01.04.2020 г.) да замени чуждестранното СУМПС с българско
СУМПС. Неизпълнението на това задължение дерогира валидността на чуждестранното
свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Ето
защо правилно и обосновано административният орган е приел, че той управлявал
процесното МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. С оглед
на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания,
възприети и обосновали административния орган, за да постанови своя акт. В този
случай той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети извършването
на други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от
такива. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и
процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок.
При издаването на заповедта органът не е нарушил принципа
на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. В казуса ПАМ е наложена за минималния
срок, предвиден от закона (6 месеца), при което правата
на собственика на МПС са засегнати с възможно най-ниския интензитет според
критериите на нормата.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че предявената жалба като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Г. от гр. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0373-000048/04.04.2022
г., издадена от Началника на РУ – Чепеларе към ОДМВР – Смолян.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/