РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Сандански, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. С., ЕГН – **********,, с адрес – с. П.,
общ. С., ул.“****“ № ***, против Наказателно постановление (НП) № 24-
0339-000398/04.06.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР –
Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" общо в размер на 4000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 48 месеца, като на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 30 точки.
В жалбата се процесното НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно в частта, в която на жалб.С. е определено и наложено общо
наказание „лишаване от право да управлява МПС за 48 месеца“, което е
нарушение на чл.16 ЗАНН. Сочи се също, че АНО
неправилно е приложил и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и по отношение
прилагането на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР и постановеното
отнемане на контролни точки.
На основание чл.63б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ЗАНН делото е разгледано по
1
реда на съкратеното съдебно производство поради признаване от
жалбоподателя на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и
с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Д., който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждането на
разноски на основание чл.38 ал.2 вр. чл.18 от Наредбата за заплащане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
На основание чл.63б, ал. 3 ЗАНН съдът с определение е обявил, че при
постановяване на решението ще ползва признанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на НП, като се
позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят.
С оглед на това, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното
постановление:
На 30.03.2024г., длъжностни лица при ОДМВР – Благоевград -
актосъставителят Н. П., в присъствието на свидетеля С. А., съставил на
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение Серия
GA № 1193415, затова, че на същата дата – 30.03.2024г. в 04.20часа в гр.
Сандански по ул.“Стефан Стамболов“ в посока ул.“Тодор Каблешков“ в
района на дом № 39,управлява собствения си лек автомобил марка „****“ с
рег. № ****, като след подаден ясен звуков и светлинен сигнал от служебен
автомобил за спиране, същата н есе подчинява, а продължава посоката си на
движение, като на ул.“Воден“ пред дом № 9 се блъска в крайпътно
съоръжение и реализира ПТП. Водачът отказва да му бъде извършена проба за
2
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Аркотест 750 с фабр.№
ARPM 0698. Водъчт отказва да му бъде извършена и проба за употреба на НВ
или техни аналози с техническо средство Дрегер Драг Тест 5000 с фабр.№
ARLK-0023. На С. бил издаден талон за медицинско изследване с номер
134122. След извършена проверка е установено, че нарушителят - жалб.С. не е
изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване чрез вземане на биологични проби за химическо
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, с което е
осъществила състава на адм.нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
24-0339-000398/04.06.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР –
Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" общо в размер на 4000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 48 месеца, като на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 30 точки.
НП било връчено на 12.11.2024г., видно от отбелязването в разписката
върху самото НП, приложело по делото.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието, направено по реда на чл.63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
1193415, талон за медицинско изследване с номер 134122, справка за
нарушител водач.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, тъй като
същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и подкрепят
изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от съставения АУАН и талон за медицинско
изследване. От последния се установява, че жалбоподателката е отказала даде
проба за медицинско изследване.
Следва да се посочи, че делото е проведено по реда на съкратеното
съдебно производство на основание чл.63б, ал.1, т.1 ЗАНН, доколкото
3
жалбоподателят е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част
на атакуваното НП. Съобразно разпоредбата на чл.63б, ал.3 ЗАНН в случая
съдът следва да приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената
част на обжалваното НП, като същите се доказват от самопризнанието на
жалбоподателя и събраните писмени доказателства, които го подкрепят.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и на
наказващия орган следва по силата на заеманата длъжност и правомощията,
делегирани с приложената по делото заповед.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
са посочени и нарушените законови разпоредби.
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г.,
ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване
на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две
самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима
нормата на чл.18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на
визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.
Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за
извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган.
Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба
и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
4
наркотични вещества или техни аналози. На база на това е дадено и
разрешението, че отказите по чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в
този случай е приложима нормата на чл.18 от Закона за административните
нарушения и наказания. Последната е императивна, не предвижда изключения
и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на
разширително или стеснително тълкуване. При наличието на две
административни нарушения, извършени от един деец, приложима е
разпоредбата на чл.18 ЗАНН и за двете отделни административни нарушения
следва да се наложат две отделни административни наказания. От събраните
по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалб.С. е
осъществила две нарушения по чл.174 ал.3, съответно, а именно: същата е
отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и е отказала извършването на проба с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно същата водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева.
В настоящия случай жалбоподателят е имал особеното качество "водач"
на МПС, възведено в дефинитивната норма на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй
като на процесната дата е управлявал пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване. Жалб.С. категорично е отказала да бъде
изпробвана с техническо средство – алкотест дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и, така и с тест /драг тест/ за установяване
5
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което от обективна
страна е осъществила две отделни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От
субективна страна и двете нарушения са извършени от жалб.С. с пряк умисъл,
доколкото същата е съзнавала, че следва да изпълни указанията на контролния
орган и да бъде изпробвана с тест за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози и с техническо средство Алкотест дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и, но съзнателно е отказала да стори това.
За двете нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП на
жалбоподателя правилно са наложени отделни наказания лишаване от право
да управлява МПС и глоби в конкретно предвидения в чл.174, ал.3 от ЗДвП
размер, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за тези две отделни нарушения на ЗДвП.
Същевременно обаче, съдът счита, че АНО неправилно приложил закона като
е определил общо наказания за двете отделни деяние по следния начин:
“всичко – глоба в размер на 4000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 48 месеца“. Такова сумиране на наказанията освен, че е абсолютно
неправилно е и незаконосъобразно и определено в противоречие с посоченото
по-горе Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021
г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в
кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай
е приложима нормата на чл.18 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.18 ЗАНН
гласи:„когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“.
Последната е императивна, не предвижда изключения и като процесуална
административнонаказателна норма не подлежи на разширително или
стеснително тълкуване. При наличието на две административни нарушения,
какъвто е настоящия случай, извършени от един деец, приложима е
разпоредбата на чл.18 ЗАНН и за двете отделни административни нарушения
следва да се наложат две отделни административни наказания, тъй като ЗАНН
не предвижда определяне на общо наказание.
Предвид изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено в
частта, с която на жалб.С. е определено общо наказание за двете отделни
адм.нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП, а именно: „всичко – глоба в размер на
6
4000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 48 месеца“, и съответно
следва да бъде потвърдено в останалата част, а именно: за извършени
нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП, както следва:
т.1 чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца
т.1 чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
По отношение на постановеното отнемане на общо 30 контролни точки,
съдът намира следното:
"Отнемането на контролни точки" не представлява наказание по смисъла
на чл.13 от ЗАНН, нито има характера на принудителна административна
мярка, а е само средство за отчет. В наказателното постановление се посочва
конкретният брой отнети точки, т.е. само се констатира последицата, но
отнемането не съставлява самостоятелно наказание, нито е принудителна
мярка на контролните органи. Отнемането е последица от извършеното
нарушение, която по силата на законовата делегация в чл.174, ал. 3 от ЗДвП се
урежда в подзаконов нормативен акт – Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012
г. на МВР. Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от наредбата – в конкретния случай и за
посоченото нарушение се отнемат 15 контролни точки, поради което съдът
счита, че посоченият в НП брой на отнетите контролни точки съответства на
нормативната уредба, и следва да бъде потвърдено НП в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-0339-
000398/04.06.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР – Благоевград, в
частта, с която на жалбоподателката В. И. С., ЕГН – **********,, с адрес –
с. П., общ. С., ул.“****“ №**** за извършени нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" общо в размер на 4000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 48 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-0339-
000398/04.06.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР – Благоевград, в
7
частта, с която на жалбоподателката В. И. С., ЕГН – **********, с адрес – с.
П., общ. С., ул.“****“ № **** за извършени нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба", съответно:
т.1 чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца
т.1 чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Благоевград в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8