Р Е
Ш Е Н
И Е 2/3.1.2020г.
гр. ЯМБОЛ.03.01.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........05.12.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .5084...
по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Ц.К.Д., в качеството й на
едноличен търговец „Ц.Д.”***, с която желае да се осъди Община Я., да й заплати
сумата от 400 лв., представляващи причинени й имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществяване правото й на
защита по изпълнително дело № *** по опис на ДСИ при РС-Ямбол.
Претендира и за
направените по настоящото производство разноски.
Твърди, че спрямо
ищцата е бил издаден Акт за установяване на задължение по делегация по смисъла
на чл.107, ал.3 от ДОПК № ***г., като въз основа на него е било образувано
изп.дело № *** г. по описа на ДСИ при
РС-Ямбол. Това дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Въз основа на върнатия акт на 04.01.2018 г. е образувано изп.д. № ***г. по описа на
ДСИ към РС-Ямбол с взискател
Община Я. По това дело ищцата била сключила договор за правна защита и
съдействие с адв. Д.Ц. от АК-Я., по което му е
платила възнаграждение от 400 лв. На 02.04.2018 г. от пълномощника е входирано становище по изпълнителното дело за заплащане на
направените разноски. На 18.04.2018 г. община Я. била входирала
молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело, като на 18.05.2018 г. с
Постановление на ДСИ изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
Според ищеца е налице причинна връзка между образуваното
изпълнително дело и претърпените от него имуществени вреди, изразяващо се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
В хода на делото
исковата молба се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Я., в която сочи че
Исковата молба е процесуално допустима, но оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да
бъде отхвърлена. Според него органите по приходите не следят служебно
давността, като тук важат правилата за позоваването на изтекла давност от страна на задълженото
лице. Следователно за да се позове на давността процесуалният представител на
ЕТ „Ц.Д.” е следвало да направи писмено възражение за погасяването й до Директора на Дирекция „Местни приходи” на
Община Я., а не в рамките на изпълнителното дело. Становището постъпило по
изпълнителното дело е разгледано извън
изпълнителното производство от орган по приходите в Дирекция „Местни
приходи” при Община Я. и след преценка на всички обстоятелства по преписката
искането за давност от ЕТ „Ц.Д.” било уважено. С оглед на това Община Я. с
писмо е уведомил ДСИ при РС-Ямбол за това и отправил молба за прекратяване на
изпълнителното дело, която е уважена. На следващо място посочва, че заплатеният
от взискателят адвокатски хонорар е прекомерен с
оглед на паричното вземане предмет на принудителното вземане и извършените
конкретни изпълнителни процесуални действия. Счита, че в конкретният
случай не е налице непозволено увреждане от страна на Община Я.
срещу ЕТ „ Ц.Д.” поради факта, че не са
налице основните елементи на фактическия състав на това правно понятие.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От представените от
ищеца писмени доказателства, както и от приложените изп.дело № ***г. и изп.
дело № ***г. по описа на ДСИ при ЯРС се установавя
следното: изпълнителните дела са образувани по молба на Община Я. за изпълнение
на Акт за установяване на задължение №***г. от страна на ЕТ”Ц.Д.” , с която са
установени данъчни задължения на лицето. С постановление от 02.11.2017г. на ДСИ
С.М. производството по изпълнително дело №*** е било прекратено на основание
чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, поради неизвършване от взискателя
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
За същите
задължения по молба на Община Я. е образувано изпълнително дело №***г. на ДСИ
при ЯРС. След поканата за доброволно изпълнение е постъпило становище от ЕТ”Ц.
Ц.” чрез пълномощника адв.Д.Ц., че не дължи сумите по
изп.дело, т.к. същите били погасени по давност. Към становището е приложено адв. пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 16.03.2018г., в който е посочено договорено и внесено
адвокатско възнаграждение от 400лв., което становище е било изпратено на Община
Я. Последната е депозирала писмо до ДСИ, с молба за прекратяване на
изпълнителното дело, т.к. е взела решение задължението по изпълнителното дело,
представляващо патентен данък за периода 2009г. до 2011г. да бъде погасено по
давност. С постановление от 18.05.2018г. на ДСИ молбата е уважена, като
производството по изпълнителното дело е било прекратено.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на вреди, които са му
причинени от ответника, същите да са причинени виновно и противоправно
от лица, на което ответникът е възложил някаква работа, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като вината
по отношение на лицето на което е възложена работата се презумира,
съгл.чл.45, ал.2 от ЗЗД. Уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД предполага
положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работа има гаранционно-обезпечителна функция
и възниква за него, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата.
Не се спори, че по молба на
ответника е било образувано изп.дело №***г. по описа на ДСИ за събиране на суми
по издаден Акт за установяване на публични задължения АУЗД №***г. от орган по
приходите на Община Я. срещу ищцата в качеството й на ЕТ „Ц.Д.” . Не се спори,
че по това дело същата е заплатила адвокатско възнаграждение за ползваната от
нея правна защита в размер на 400лв. Основният спорен по делото въпрос е дали е
налице противоправност като обективен признак от
състава на деликтната отговорност, съответно дали е
налице причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на деликвента, за което носи отговорност и
претендираните вреди, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение.
Действително в уредбата на ГПК
касаеща разноските липсват разпоредби уреждащи направените от длъжника разноски
в изпълнителния процес. Поради това възможността да му бъдат репарирани в
зависимост от това дали обективно съществува или не правото на принудително
изпълнение, длъжникът може да ги претендира единствено под формата на вреди от
непозволено увреждане.
В случая се установи, че за
съществуващи задължения на ищцата във връзка със заплащане на патентен данък за
периода 2009г. до 2011г., за което е съставен акт за установяване на задължение
№***г. по молба на Община Я. са били образувани две изпълнителни дела - № ***г.
по описа на СИС при ЯРС, прекратено на 02.11.2017г. на осн.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК – поради това, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и
изп.дело № ***г., прекратено по молба на взискателя
Община Я., след като му е било изпратено депозираното от адвоката на ЕТ”Ц.Д.”
становище, свързано с възражения за недължимост на
задължението, поради погасавянето им по давност,
което взискателят е приел. В случая първо е било
налице бездействие на взискателя, който не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, а след това
изпълнителното производствоно е било образувано след
като вземането вече е било погасено по давност. Това са противоправни
действия на взискателя, от които за длъжника-ищец по
настоящото дело са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от
него възнаграждение за оказана правна помощ, възлизаща на сумата от 400лв.,
която не е спорна. Предвид на изложеното съдът приема, че доказани всички
елементи на фактическия състав на претенцията на ищеца, поради което
предявеният иск следва да се уважи.
При този изход на делото на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото в размер на 350лв., съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК
Воден от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я., с адрес:*** да заплати на ЕТ”Ц.Д.”,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***-партер
на осн. чл.49 от ЗЗД във вр.
с чл.45 от ЗЗД сумата от 400лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на деликт в резултат
на плащане на сумата по
изпълнително дело № ***. по описа на ДСИ при ЯРС, за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я. да заплати на ЕТ”Ц.Д.” направените
по делото разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: