№330
гр. Хасково, 04.04.2023г.
Административен съд – Хасково, трети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията П.Костова исково
административно дело №184 по описа на съда за 2023 година, взе предвид
следното:
Производството е по чл.256 от АПК.
Образувано е по жалба с характер на искова
молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б.,***, против
бездействие на Общински съвет Димитровград по задължението му, разписано с
разпоредбите на чл.71, чл.8, ал.5, ал.6 от ЗМДТ, във вр. с чл.21, ал.5 от
Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград, а именно да издаде декларация по
образец за имот, който няма да се ползва през цялата година.
С исковата молба се моли да се постанови
решение, с което се осъди ответника Общински съвет Димитровград, да издаде
декларация по образец по смисъла на чл.71, т.1 ЗМДТ, във вр. с чл. чл.21, ал.5
от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград. Претендира разноски.
От Общински съвет Димитровград чрез
Председателя му е постъпил отговор с вх. № 1533/24.02.2023г., в който се сочи,
че оспорващият не притежава правен интерес от търсената защита, поради което и
жалбата му е недопустима. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима счита,
че същата е неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските по
делото и моли същите да бъдат редуцирани под минималния такъв.
С разпореждане от 27.02.2023г. съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.04.2023г. от
10.20 часа.
От пълномощника на ищеца е представена молба
с вх. № 2502/31.03.2023г., към която е приложено Решение № 1017/23.03.2023г. на
Общински съвет Димитровград, издадено на основание чл.11, ал.3, чл.8, ал.1, във
вр. с чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, чл.26 и чл.28 от Закона за
нормативните актове, чл.76, ал.3 и чл.79 АПК, с което е приета Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 10 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград. С
изменението на наредбата е изменено съдържанието и на разпоредбата на чл.21,
ал.5, като към същата е прието Приложение 6, съдържащо образец на декларация за
освобождаване от ТБО. В тази връзка в молбата пълномощника на ищеца сочи, че след
като ответника е издал дължимия по закон акт-образец на декларация по чл.71,
т.1 от ЗМДТ, вр. с чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Димитровград, то счита, че съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1 от АПК е
налице оттегляне на спорното бездействие и моли съда да прекрати производството
по делото, поради липса на предмет на спора и на основание чл.143, ал.2 от АПК присъди
в полза на доверителя му сторените по делото разноски, тъй като ответника
виновно е дал повод за завеждане на делото. Към молбата е приложено цитираното
решение на Общински съвет Димитровград, ведно Приложение 6 към чл.21, ал.5 от
Наредбата съдържащо спорната декларация.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:
Производството по реда на чл. 256, ал.1и ал.2 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически
действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният
орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата следва да е сезиран с
искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Следователно, предпоставка за
допустимостта на оспорването по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
както и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или
застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да
бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.
В случая липсата на приета от Общински съвет
Димитровград с нарочен подзаконов акт декларация – образец по чл. 71 от ЗМДТ
безспорно се потвърждава от приложеното Решение № 1017/23.03.2023г. на Общински
съвет Димитровград, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград, в частност е изменен чл.21, ал.5
и е прието Приложение 6 към него, като фактическото задължение по създаването й
се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ / независимо от
различните и приложими редакции на нормата/, установяваща недължимостта на ТБО
при определена хипотеза и подадена декларация по образец и ред, определени с
наредбата по чл. 9, от задълженото лице, която наредба в случая се явява
Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград. Към настоящият момент обаче,
видно от събраните доказателства и извършената служебна справка от съда на
сайта на Общински съвет Димитровград, ответникът е извършил произтичащото от
нормата на чл.71 от ЗМДТ задължение, а именно приел е спорната декларация, въз
основа на която всеки собственик на имот в община Димитровград може да поиска
да бъде освободен от заплащането на такса битови отпадъци декларирайки, че няма
да ползва недвижимия си имот през цялата година. Поради това следва да се
приеме, че с преустановяване на твърдяното от ищеца бездействие, за него е
отпаднал правният интерес от търсената защита, а последното е основание за
оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на делото.
При този изход на производството на ищеца,
се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването на делото.
Действително твърдяното неоснователно бездействие на административния орган е
преодоляно с извършване на фактическото действие по приемане на
декларацията-образец, което обаче е станало след подаване на исковата молба. Липсата
на приета декларация – образец е предизвикало търсената защита по съдебен ред.
Ето защо на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Претендираните такива в настоящото производство са в размер на 1011 лева, от
които 10.00 лева за внесена държавна такса, 1.00 лв. – такса за превод и 1000.00
лева възнаграждение за един адвокат. От ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно.
Следва да се има предвид, че съдът разбира, че настоящото производство не се
отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, за да бъде оправдано
възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един
адвокат в тежест на другата страна, но с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, това няма как да бъде сторено. Съгласно посочената разпоредба за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Не следва да се присъждат само претендираните
разноски от 1.00 лв – такса за превод, тъй като същите не представляват
деловодни такива.
По изложените съображения оспорването се
явява недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради което следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба с характер на искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против
бездействие на Общински съвет Димитровград по задължението му, разписано с
разпоредбите на чл.71 от ЗМДТ, във вр. с чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград, а именно да издаде декларация по образец за
имот, който няма да се ползва през цялата година.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 184/2023г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА
Община
Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, разноски по делото в
размер на 1010.00 /хиляда и десет/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: