Определение по дело №215/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20227180700215
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1868

Пловдив, 26.02.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АДРИАН ЯНЕВ

Като разгледа докладваното от съдия АДРИАН ЯНЕВ административно дело № 215 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано от искова молба на С.А.Р., А.И.Р. и А.И.Ш., с която на основание чл. 292, вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е поискано да се признае за установено, че по отношение на кмета на Община Кричим не са налице основанията за привеждане в изпълнение на влязъл в сила административен акт – Заповед № 02-09-353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим.

В исковата молба са изложени твърдения, че е издадена влязла в сила Заповед № 353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим, с която е наредено да се премахне строеж, представляващ „Масивен навес“. Посочва, че ищецът е получил писмо изх. № АО-07-01-471/17.01.2022 г. от кмета на Община Кричим, с което е уведомен, че ще се пристъпи към принудителни действия по изпълнение на заповедта. Твърди, че навесът е конструктивно свързан със съществуващата жилищна сграда в имота, която не е предмет на разпореждането за премахване на строеж. Счита, че преди издаването на заповедта за премахване на строежа не е бил изследван въпросът тази конструктивна свързаност как ще се отрази на безопасността на жилището и на неговата конструктивна цялост. Счита, че е налице реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищна сграда до степен на неизползваемост. В тази връзка посочва, че след издаването на заповедта е изготвено Конструктивно становище, според което е невъзможно премахването на строежа без да се наруши устойчивостта на жилищната сграда. Допълнително са изложени твърдения, че премахването на строежа би довело до свличане на земни маси. Развива доводи, че изпълнението на акта ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен по чл. 6, ал. 2 АПК.

С допълнителна молба от 21.11.2023 г., подадена във връзка с указания на съда, се въвежда твърдение за настъпили нови обстоятелства след издаване на изпълнителното основание, които се изразяват в това, че „навесът“, който е предмет на премахване, е конструктивно и функционално свързан с жилищната сграда (има функции на тераса към жилището и осъществява функции на подпорна стена, тъй като укрепва по – високо прилежащия терен на улицата). В тази връзка премахването на „навеса“ ще засегне както съществуващата жилищна сграда, така и ще компрометира устойчивостта на улицата. По тези съображения счита, че изпълнението на заповедта е невъзможно без да се засегне жилищната сграда. Поддържа, че конструктивното становище следва да се разглежда като нов факт, тъй като констатира характеристики, състояние и функции на строежа, непосочени в изпълнителното основание, които водят до извод за недължимост на изпълнение. Отделно поддържа, че С.Р. и А.Ш. са продали на А.Р. наследствените си дялове от процесния имот и това също следва да се разглежда като нововъзникнало обстоятелство.

С допълнителна молба от 21.02.2024 г., подадена във връзка с указания на съда, се поддържа, че исковата претенция е срещу кмета на Община Кричим.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Издадена е Заповед № 02-09-353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал. 2 и ал. 2, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на И. Рангелов Р. да премахне следния незаконен строеж: „масивен навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, ул. „Никола Вапцаров“ № 32 – зад масивна ограда, свързан със сграда (жилищна) с идентификатор 39921.501.457.1 по КККР на гр. Кричим.

Горепосочената заповед е влязла в сила на 05.12.2018 г., тъй като жалбата срещу нея е отхвърлена с решение № 292/12.02.2018 г. по адм. д. № 2821/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 15033/05.12.2018 г. по адм. д. № 4811/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Адресатът на влязлата в сила заповед - И.А.Р. е починал в хода на настоящото производството, като е оставил за наследници С.А.Р., А.И.Р. и А.И.Ш., видно от представеното удостоверение за наследници. Същите са конституирани като ищци, за което постановено определение № 2536/27.10.2023 г.

Налично е конструктивно становище от месец август 2019 г., изготвено от инж. Чулев, което е неотносимо за настоящото дело, тъй като се отнася за строеж, който е предмет на друг административен акт (заповед № 02-09-351 от 21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим).

По делото е налично становище от месец август 2019 г., изготвено от инж. Кривошапков и инж. Лендерова – Е., според което премахването на „масивен навес“ (разположен на западната граница на имота) ще създаде реална опасност от повреждане на съществуващите в съседство жилищна сграда, гараж и улица. Допълнително е отразено, че строежът в действителност представлява конструкция за тераса, функционално свързана с жилищната сграда, поради което премахването на строежа ще увреди функционалните характеристики на жилището.

В противоположен смисъл е конструктивно становище от месец ноември 2019 г., изготвено от инж. Джевизов, където се посочва, че няма пречка да се премахне строежа, за което следвало допълнително да се изготви проект от специалист – конструктор. Отразено е още, че първото конструктивно становище се отнася за друг масивен навес, разположен в същия имот.

Не се спори по делото, че строежът не е премахнат, което допълнително е установено с констативен протокол от 25.09.2019 г. на служители на Община Кричим.

С определение № 2152/21.12.2020 г. по адм. д. № 3283/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е дадено разрешение на служители/работници на Община Кричим да влязат и остана в горепосочения имот, както и достъп до имота, без съгласието на собствениците и обитателите на имота, до извършването на всички действия по принудително изпълнение на Заповед № 02-09-353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. Същото е оставено в сила, за което е постановено определение № 4185/01.04.2021 г. по адм. д. № 2692/2021 г. описа на Върховен административен съд.

С писмо изх. № АО-07-010-471/39 от 17.01.2022 г. на кмета на Община Кричим е възложено на „Хидрострой България“ ООД да изпълни дейностите по изпълнение на влязла в сила Заповед № 02-09-353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. Същото е получено от наследодателя на ищците.

След като се взеха предвид доводите и твърденията на страните, както и приложените писмени доказателства, съдът намира за недопустима исковата претенция по следните съображения:

Ищците не оспорват действията на органа по изпълнението, видно от допълнителна молба от 21.11.2023 г., подадена във връзка с указания на съда, дадени с определение № 2536/27.10.2023 г., т. е. търси се материалноправна искова защита, а не процесуална защита чрез обжалване действията на органа по изпълнението.

Предмет на настоящото производството е предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, а именно, че по отношение на кмета на Община Кричим спрямо ищците не са налице основанията за привеждане в изпълнение на влязъл в сила административен акт – Заповед № 353/21.09.2017 г. на заместник – кмета на Община Кричим. Като нов факт е налице е позоваване на издадено конструктивно становище, сочещо състоянието на „масивния навес“ , при което премахването му ще доведе до повреждане на съществуващата съседна жилищна сграда и улица, т. е. налице е позоваване на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, а именно поради фактическа невъзможност за изпълнението му.

Защитата по чл. 292 АПК е материалноправна, отделна и независима от осъществимата по реда на чл. 294 и следв. АПК, която е процесуална. Възможността за обжалване на правните и фактически действия на органа по изпълнението не изключва допустимостта на иска, за чието предявяване не представлява пречка дори влязлото в сила постановление на органа по изпълнението, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство – чл. 282, ал. 4 АПК.

Съгласно чл. 292 АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Това означава, че задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Това са факти, които изключват, погасяват или отлагат задължението.

В случая исковата претенция се извежда от фактическата невъзможност, която ищците твърдят като правоизключващо спрямо изпълнението на разпореденото задължение за премахване на строежа. Фактическа невъзможност по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е налице, когато има обективна непреодолима пречка за изпълнение на задължението. Вярно, че преценката дали фактическа невъзможност съществува е по същество на спора, но същата задължително трябва да произтича (да е резултат) от нови факти, за да може тя да се разгледа. Трябва да са такива факти, които са непреклудирани от силата на присъдено нещо на съдебното решение (решение № 15033/05.12.2018 г. по адм. д. № 4811/2018 г. по описа на ВАС), т.е могат да бъдат предявени факти, настъпили след приключване на устните състезания по същество в касационната инстанция.

В случая фактическата невъзможност се обосновава с това, че „навесът“, предмет на премахване, е конструктивно и функционално свързан с жилищната сграда, при което неговото премахване ще засегне съществуващата жилищна сграда и устойчивостта на улицата. Въведените факти „конструктивната и функционалната свързаност на навеса с жилищната сграда“ не представляват нови факти, тъй като са съществували към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж и към момента на постановяван на решението на първата инстанция при осъществяване на съдебен контрол, респ. към момента на приключване на устните състезания по същество в касационната инстанция. Посоченото ясно личи и от самите твърдения на ищците (напр. стр. 2, изр. второ от исковата молба – „преди издаване на процесната заповед за премахване по никакъв начин бе е бил изследван въпросът за тази конструктивна свързаност как ще се отрази на безопасността на жилището и на неговата конструктивна цялост“; абзац 7 на стр. 2 от исковата молба, където се посочва, че навесът има функции на подпорна стена, при което премахването ще доведе до реална опасност – „Тази непосредствена опасност по никакъв начин не е обследвана и не е преценена от общинската администрация при издаването на процесната заповед“ и последен абзац на стр. 2 от исковата молба – „Няма спор, че всички строежи в имота са конструктивно и функционално свързани помежду си“). Именно ищците твърдят, че „конструктивната и функционалната свързаност на навеса с жилищната сграда“ са съществували към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, респ. към момента на съдебното производство по оспорването ѝ, но не са взети предвид от административния орган. По тези съображения въведените факти, на които се основава „фактическата невъзможност“, не представляват нови факти и същите са преклудирани от силата на присъдено нещо на решение № 15033/05.12.2018 г. по адм. д. № 4811/2018 г. по описа на ВАС. Липсата на нов факт изключва възможността за ново произнасяне по същество, защото същата е преклудирана (включително при пропуск да се въведат обсъжданите факти в съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване на строежа). Противното би означавало съдът отново, респ. повторно да разгледа този преклудиран факт, което е недопустимо.

Вярно, че конструктивното становище, на което се позовават ищците, е съставено след влизане в сила на заповедта за премахване на строежа, но същото не създава нови факти, а само отразява (по - скоро се изразява становище за) горепосочените факти, които са въведени от ищците и според същите са осъществени към момента на издаване на заповедта, но не са взети под внимание от органа.

Новосъздадените доказателствени средства, съдържащи доказателства за факти, релевантни за действителността на изпълнителното основание, осъществени (възникнали) преди това изпълнително основание да бъде издадено , които факти не са били заявени чрез оспорване на изпълнителното основание или не са били заявени в производството по направеното оспорване на изпълнителното основание, не могат да обуславят иск по чл. 292 АПК – тези релевантни факти са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното основание и новосъздадените доказателства за тях могат да бъдат обсъдени единствено с оглед евентуална отмяна по чл. 239, т. 1 АПК.

Неотносими са въведените факти, че С.Р. и А.Ш. са продали на А.Р. наследствените си дялове от процесния имот, при което се поддържа, че това следва да се разглежда като нововъзникнало обстоятелство. Вярно, че от приложения нотариален акт се установява такова прехвърляне, но това не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на „фактическата невъзможност за изпълнение на задължението“, тъй като не са факти, относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274 АПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, само ако е започнало срещу лица, които са извън тези посочени в чл. 274, ал. 2 АПК, какъвто не е настоящият случай.

Горното означава, че исковата претенция не се основава на нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание, а това е задължителна предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК, доколкото в тази норма е посочено следното: „може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание“. По тези съображения претенцията е недопустима и производството следва да се прекрати.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 215/2022 г. по описа на Административен съд- Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: