Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети юни,
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Диляна Цветкова разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 432 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД да заплати следните
суми:
1. на А.Ю.Ш. - 110 000,00 лева на
основание чл. 226, ал. 1, вр. чл.
223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейната дъщеря Н.М., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП) от 08.09.2013 г., плюс законната лихва от 08.09.2013 г. до окончателното
изплащане;
2.
на адвокат Ф.С. – 3 986,40 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
4. на СГС – 4 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.Ш. е със съдебен адрес –
адвокат С.,***, а ЗД „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ
(отм.) на А.Ш. срещу ЗД „Л.И.“
АД за разликата над 110 000,00 лева до пълния предявен размер от
150 000,00 лева.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако З. „Л.И.“ АД обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва
частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната
сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба. Ищцата не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В искова молба от 11.04.2016 г. А.Ш. заявява, че на 08.09.2013 г. е
настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починала Н.М. – дъщеря на ищцата. Виновен за
настъпването на ПТП е бил А.П..
[6] От смъртта на Н.М. ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които тя оценява на 150 000,00 лева. Гражданската
отговорност на А.П. е била застрахована при ответника ЗД „Л.И.“ АД (Л.И.). Л.И.
не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова тя моли съда да осъди Л.И. да
ѝ заплати 150 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[7] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Л.И.
заявява, че:
1. ищцата не е претърпяла неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря си;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. Н.М. е допринесла за настъпването на смъртта
си, тъй като е пътувала в автомобил без поставен обезопасителен колан (писмения
отговор, л. 89-91).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[8] Ищцата
А.Ш. е била родена на *** г. Тя е имала един син и три дъщери. Едната от
дъщерите ѝ е била Н.М., която е била родена на *** г. (удостоверението за
родствени връзки, л. 8).
[9] А.Ш.
*** Б.в една къща заедно със сина си. Дъщеря ѝ Н.М. е живеела в село
Сърница, което е на седем-осем км от село Б.Б.. Друга дъщеря на А.Ш. *** Б., а
третата ѝ дъщеря е живеела в друго село.
[10]
Н.М. е посещавала майка си през седмица, като понякога в събота е преспивала
при нея. Н.М. е закупувала и изпращала на майка си по свидетелката Х.вещи,
които са ѝ били необходими и е помагала на майка си при почистването на
дома ѝ. Двете са били в много добри отношения (показанията на
свидетелката Х., л. 129).
[11]
На 08.09.2013 г. Н.М. е пътувала в лек автомобил „Фолксваген Каравел“,
управляван от А.П., на автомагистралата Белград-Ниш в Република Сърбия
(присъдата, л. 25). Тя се е връщала от Белгия, където е била посетила внучето
си и семейството на дъщеря си (показанията на свидетелката Х., л. 129-гръб). Н.М.
е седяла на втория ред седалки, вляво (заключението на вещите лица доц. Д. и
д-р М.). Тя е била с поставен обезопасителен колан.
[12]
Поради невнимание А.П. е загубил контрол върху управлението на автомобила, той
се е преобърнал и след известно движение е спрял в дясната част на пътното
платно. При преобръщането на автомобила Н.М. е изпаднала от него, той я е
затиснал, от което тя е починала (присъдата, л. 25-30). Не се спори, че към
този момент гражданската отговорност на А.П. е била застрахована при ответника Л.И..
[13]
А.Ш. е преживяла много тежко смъртта на дъщеря си Н.М.. Когато тя срещне познат
на улицата, започва да плаче. Всяка седмица тя очаква дъщеря да я си дойде. А.Ш.
споделя с познатите си, че е погребала детето си и, че сега не ѝ се живее
(показанията на свидетелката Х.).
[14]
Не се спори, че Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди. Тя е била представлявана безплатно от адвокат, който е регистриран по
ЗДДС (л. 7 и л. 124). Л.И. е заплатил 400,00 лева на вещи лица (л. 120-121) и е
бил представляван от юрисконсулт.
2.
Спорни по делото
обстоятелства
[15]
По делото се спори дали Н.М. е била с поставен обезопасителен колан към момента
на ПТП. Съдът приема, че Н.М. е била с поставен обезопасителен колан поради
следното: правомерното поведение се предполага. Затова на доказване подлежи
неправомерното поведение.
[16]
В случая правомерното поведение е било Н.М. да е била с поставен обезопасителен
колан. Това, че тя е била без такъв е неправомерно поведение и този факт е бил
изгоден за ответника. Ето защо Л.И. е следвало да докаже, че Н.М. е била без
поставен предпазен колан. Съгласно трайно установената съдебна практика Л.И. трябва
да направи това чрез пълно доказване, т. е. да събере такива доказателства, от
които да се направи еднозначния извод, че Н.М. е била без поставен
обезопасителен колан[1]. В
случая вещите лица са заявили, че с по-голяма вероятност Н.М. е била без
поставен предпазен колан. По-голямата вероятност не покрива стандарта на
пълното доказване. Поради това съдът приема, че Н.М. е била с поставен
обезопасителен колан.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] А.Ш. е предявила иск
по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1,
изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди
[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)).
Най-близките (включително възходящи и низходящи, както и съпругата) на
починалия вследствие на застахователно събитие имат право на обезщетение за
неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).
[19] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящите искове са: 1. ищците да са възходящи на трето лице,
участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е
причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице
ищците да са претърпели неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на
ищците обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът
установи, че:
1. А.Ш. е майка на Н.М.,
т. е. тя е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Н.М.;
2. Н.М. е участвала в
процесното ПТП, което е причинило смъртта ú;
3. виновен за настъпването
на ПТП е бил А.П. (това се установява от влязлата в сила присъда), а неговата ГО
е била застрахована при Л.И.;
4. ищците са преживели
тежко смъртта на Н.М.;
5. Л.И. не е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Налице са предпоставките за
уважаването на иска и съдът следва да определи размера на обезщетението.
[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи
размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой
момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.
[22] Първоначално съдебната практика (Решение на
ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината
(Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС
271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на
съдебното решение. Впоследствие, от
[23]
Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
причиняването на смърт са:
1.
възрастта на увредения;
2.
общественото му положение;
3.
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС
149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[4]).
[24] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решения на ВКС:
83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[5]; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г. Решенията са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
[25] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело[6].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Съдът установи, че към 08.09.2013 г. А.Ш. е
била на 82 години, а дъщеря ѝ Н.М. е била на 56 години. А.Ш. е имала един
син и три дъщери. Тя е живеела в село Б.Б.в една къща заедно със сина си. Н.М.
е живеела в село Сърница, което е на седем-осем км от село Б.Б.. Друга дъщеря
на А.Ш. *** Б., а третата ѝ дъщеря е живеела в друго село.
[27]
Н.М. е посещавала майка си през седмица, като понякога в събота е преспивала
при нея. Н.М. е закупувала и изпращала на майка си по свидетелката Х.вещи,
които са ѝ били необходими. Н.М. е помагала на майка си при почистването
на дома ѝ. Двете са били в много добри отношения
[28]
А.Ш. е преживяла много тежко смъртта на дъщеря си Н.М.. Когато тя срещне познат
на улицата, започва да плаче. Всяка седмица очаква дъщеря ѝ да си дойде. А.Ш.
споделя с познатите си, че е погребала детето си и, че сега не ѝ се
живее.
[29] Минималният
размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт
или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева,
след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г.
вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата
обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 20.03.2014 г. -
размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева до 01.05.2012 г.[7]; 290,00
лева от 01.05.2012 г.[8] до
01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[9].
[30] Настоящият съд също
е разгледал два случая, близки до процесния – такива за обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на дете, което е било на възраст, близка до тази
на Н.М. и е имало собствено семейство, като смъртта е била настъпила в периода
2012-2013 г. По тези дела има произнасяне с решения и от САС. С решенията по
тези дела настоящият съд е определял обезщетения за неимуществени вреди на
преживелите родители от:
а. 65 000,00 лева по гр. д. 7 070/2013 г. за
събитие от 2012 г.[10] (САС
е потвърдил решението с негово решение 1534-2017-10-ти с-в по гр. д. 3 736/2016
г., но е приел, че размерът на вредите е за 70 000,00 лева);
б. 90 000,00 лева по гр. д. 8 491/2013 г. за
събитие от 2012 г.[11] (САС
е изменил решението, като с решение 557-2016-10-ти с-в по гр. д. 5309/2015 г. е
приел, че дължащото се обезщетение е от 120 000,00 лева).
[31]
Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Съдът съпоставя настоящия случай с този
по гр. д. 8 401/2013 г. По двата случая възрастта на починалия и
преживелия родител е близка. Докато по настоящия случай ищцата е имала и други
три деца, като е живеела с едното от тях, другото е било в същото село, а
починалата е живеела в съседно село, по случая, предмет на гр. д.
8 401/2013 г., ищцата е живеела заедно с починалия си син и не е било
установено тя да е имала и други деца, които да са живеели в близост. Съдът
също отчита, че от 27.05.2015 г., датата на събитието по гр. д. 8 401/2013
г., до 08.09.2013 г., датата на
събитието по настоящото дело, минималната работна заплата се е покачила с 6,9%.
Затова съдът приема, че 110 000,00
лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на А.Ш. 110 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 150 000,00 лева.
2.
По разноските
[32]
Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана
безплатно от адвокат.
[33]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска на ищцата за 110 000,00 лева при предявен
размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат С.
3 986,40 лева (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х110 000,00/150
000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати на СГС 4 400,00
лева държавна такса.
[34]
Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 400,00 лева и е бил
представляван от юрисконсулт.
[34]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 40 000,00 лева при
предявен размер за 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.Ш. да заплати на
Л.И. 293,33 лева разноски по делото и 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Дали този стандарт на доказване
е постижим в гранични хипотези, като настоящия случай, и дали съдебната
практика не би следвало да се ориентира към друг, по-лек стандарт на доказване,
като например този на преобладаващите доказателства е съществен въпрос, който
не се поставя засега нито от доктрината, нито от практиката.
[2] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[3] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС
е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е
постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това
решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на
противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК,
по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения
да следва.
Настоящият
съд следва второто разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения.
Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци,
за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[4] Това решение е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.
[5] Касационното обжалване е било
допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на
застрахователните компании по застраховка ГО.
[6] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[7] Постановление 180/30.11.2011 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление 300/10.11.2011 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[10] Съдът е установил, че към 28.03.2012 г. починалата е била на 58 г., майка ѝ е била на 87 години. Преди смъртта ѝ здравословното състояние на починалата не е било добро. Тя е била с ампутирана лява подбедрица, имала е и сериозни сърдечно-съдови заболявания. Ищцата е била в изключително близки и хармонични отношения с починалата и тежко е понесла в духовен аспект нейната загуба. Тя е разчитала на духовната и морална подкрепа на починалата, на нейното непрекъснато присъствие в живота ѝ. Ищцата и децата на починалата са полагали изключителни, непрекъснати и ежедневни грижи за починалата, която е била с ампутиран крак и е разчитала на тяхната безусловна подкрепа. Това е създавало особен вид отношения на още по-голяма близост, обич и загриженост между ищцата, починалата и нейните деца, които са довели до още по-трудно преодоляване на загубата на починалата.
[11] Съдът установи, че към
27.05.2012 г. починалият е бил на 61 години, децата му на 36 и 35 години, а
майка му на 80 години. Починалият,
децата му и майка му са живеели в една къща в село Баниска. Майката на
починалия и децата му са приели тежко неговата смърт. Те са скърбели за него,
усещали са липсата му и често са посещавали гроба му. Те са се затворили в себе
си и не са контактували с хората така, както преди смъртта на починалия.