Решение по дело №201/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, подадена от П.Т.И. ***, съдебен адрес:***, против решение № 197/11.06.2021 г. по АНД № 359/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 26-0000187/17.03.2021 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се, че ВРС е направил необосновани правни изводи, не е съобразил, че НП е издадено при неправилно приложение на относимия към процесния казус материален закон.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и обжалваното НП.

Ответната по делото страна, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител депозират писмено становище, с което оспорват касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, административният съд прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на управлявано от касатора МПС „М** ***”, рег.№ ЕН****ВТ, ведно с полуремарке „К*****”, рег.№ С****ЕК, собственост на трето лице, на главен път Е-79 (I-1), пред ТЕЦ-Видин, на км 13+300 в посока гр. Дунавци-гр. Видин, касаторът извършвал международен превоз на товари от Р. България към Р. Хърватска, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на направените констатации на 10.03.2021 г. на касатора бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Уличеното лице не направило възражения по акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и НП № 26-0000187/17.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд приел, че оспорващият е осъществил състава на административното нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари както от обективна, така и от субективна страна. Приел, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна процесното нарушение, а при установяването му и при издаване на процесното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, от процесуално легимирано лице, участник в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

След като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема следното от правна страна: за да постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд Видин приел, че описаната в издадените актове фактическа обстановка няма спор между страните, като на датата на извършената проверка, касаторът е управлявал товарен автомобил, извършващ международен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност. Спорно е дали при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, съответно нарушен ли е материалният закон и в тази връзка коя е приложимата санкционна правна норма – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр или чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, както и евентуално допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон, като изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав. В тази връзка не се споделя възражението в жалбата, че в постановеното въззивно решение не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, посочени в жалбата.

В случая не се оспорва факта за липса на удостоверение за психологическа годност.

Неоснователно и несъстоятелно е възражението, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи. Относно довода, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП, поради това, че тази норма е специална по отношение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, както и че същата е по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда по-леко наказание, съдът приема следното: с оглед предмета на спора, настоящият състав счита за относими следните правни норми: съгласно чл.16 от ЗАвтПр, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Съгласно §.5 от ПЗР на Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, „Тази наредба се издава на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и §.4а от Закона за автомобилните превози...”. Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от същата Наредба „Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: 3. (изм. - ДВ, бр.46/2006 г., бр.9/2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата”, а съгласно чл.152, ал.1, т.2, б.”б”, предл. първо от ЗДвП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз”. Въз основа на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно §.2 от ПЗР на същата. Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” контролира: 1. (изм. - ДВ, бр.54/2010 г.) спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза”.

Съгласно чл.178в, ал.5 от ЗДвП „Наказва се с глоба в размер 500 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност”. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност”.

Съгласно чл.91, ал.1 и ал.2 от ЗАвтПр „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация””. А съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвтПр, „В изпълнение на задълженията си по чл.91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал.4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача”; ал.2 „Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл.91, ал.11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица”.

В тази връзка съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр.99/2003 г., изм., бр.85/2006 г., бр.17/2011 г., бр.9/2017 г.) глоба 2000 лева - при първо нарушение”.

При така действащата правна уредба, възражението, че не е отчетена нормата в ЗДвП, която е по-благоприятна за дееца, е несъстоятелно, като се има предвид обстоятелството, че санкционната норма в ЗДвП предвижда по-леко наказание не означава, че същата е по-благоприятна за дееца и сама по себе си не е основание да бъде приложена. Всяка санкционна норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна норма. Прилагането на по-благоприятна за нарушителя правна норма се прилага тогава, когато от момента на съставяне на АУАН до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, т.е. последват различни санкционни норми, касаещи едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай.

Кои са необходимите документи, които водачите на МПС трябва да носят при извършването на обществен превоз на товари, какъвто в случая е установеният превоз, следва да се търси в текстовете на закона, който урежда съответния вид обществени отношения, като в случая това е ЗАвтПр, съгласно чл.1 от него. ЗАвтПр препраща към Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която е посочена и като нарушена в издаденото НП. Следва да се има предвид, че ЗДвП урежда общите правила за движение по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвтПр урежда единствено условията и реда, на които следва да отговарят само тези участници в движението, които извършват обществени превози, както и такива за собствена сметка. ЗАвтПр въвежда отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория водачи и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари, поради което тези специфични норми, предвидени в ЗАвтПр, се прилагат при превоз на пътници и товари. В тази връзка препращането във втората половина на изречението на цитираната норма към разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП не се свързва с изискването за притежаване на валидно удостоверение, а единствено указва кой и къде определя условията и реда за получаване на такова удостоверение (по реда и при условията на Наредба № 36/15.05.2006 г.), към която наредба текстът на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП прави втора препратка. Наредба № 36/2006 г. определя изискванията, на които следва да отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се извършва психологическото изследване, за да могат същите да получат удостоверение за психологическа годност. За целите на Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е необходимо такова удостоверение за психологическа годност, респ. да отговаря на изискванията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. В този смисъл двете горепосочени наредби, в това число и законовите текстове, имат различен обхват на приложение. В този смисъл наказващият орган правилно е определил санкционната норма, която е в съответствие с извършеното нарушение.

Действително съдът не може да не отчете съществуващата колизия между текста на чл.178в, ал.5 от ЗДвП и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, но предвид действащото законодателство и спецификата на урежданата материя следва да се приеме, че правно значение имат тези норми и нормативни актове, които по специфичен начин регулират тези обществени отношения, които са свързани с превоза на пътници и товари като обществен превоз, като в случая това е ЗАвтПр.

Следва да се има предвид, че нормата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари поставя изискване водачите на превозно средство, извършващо международен превоз на товари, да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, като безспорно липсата на такъв документ е основание за административнонаказателна отговорност по реда и условията на ЗАвтПр.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за валидно, допустимо, обосновано и правилно, съобразено с приложимия материален закон.

Предвид изхода на производството и липсата на своевременно направено искане за разноски, такива не следва да бъдат присъждани на ответната страна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/11.06.2021 г., постановено по АНД № 359/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.