О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 06.10.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 06.10.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №518 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3652/26.02.2020г. и
въззивна жалба вх.№7837/16.06.2020г., двете подадени от Г.Л.Г. *** и частна жалба вх.8050/18.06.2020г., също подадена от Г. Г..
С въззивната жалба
вх.№3652/26.02.2020г. въззивникът Г.Г. е
обжалвал Решение №945/23.12.2019г. по гр.д. №1635/2019г. по описа на ЯРС в
частта, с която е осъден да заплати на П.Х.П. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 3300лв., дадена на 01.02.2016г., на 09.06.2017г. и на 12.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба -
27.11.2018г. и разноски в размер на 626,77 лв.
С въззивната жалба вх.
№7837/16.06.2020г. Г.Г. е обжалвал Решение №101/14.02.2020г., постановено от
ЯРС по същото гр. д.№ 1635/2019г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение №945/23.12.2019г.,
като в него се чете "отхвърляне като неоснователна на претенцията за
сумата 712 лв. - лихва за забава за периода 01.02.2016г. - 27.11 2018г.".
С частната жалба вх.№8050/18.06.2020г.
Г. Г. е обжалвал постановеното от ЯРС по делото по реда на чл.248 ГПК Определение
№344/14.02.2020г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
В изпълнение на задълженитяа си по чл.267 ГПК, ЯОС констатира, че
въззивната жалба вх. №3652/26.02.2020г. и въззивната частна жалба вх.№8050/
18.06.2020г. са редовни и допустими - подадени са от легитимирана страна, в
срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, при което съдът съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на тези жалби и на депозираните
отговори, както следва:
Оплакването на въззивника Г.Г.
срещу постановеното от ЯРС Решение №945/23.12.2019г. по гр.д. №1635/2019
г. е , че решението е неправилно, поради
нарушения на материалния и на процесуалния закон. На първо място сочи, че в
нарушение на процесуалните правила районният съд не е обсъдил представените по
делото на л.57 доказателства, с които е установено, че като овластен
представител от кредитора И. Т. - Г., ответникът, сега въззивник, е
превел в полза на този кредитор получените по банковата си сметка от ищеца П. П.
суми от общо 3300 лв., при което не е налице обогатяване на въззивника със
същите суми, а е налице предвидено в материалния закон - чл.75, ал.1 ЗЗД изпълнение
на длъжника П.П., което изпълнение има погасителен ефект. На следващо място
сочи, че с доклада по делото районният съд не е отделил спорното от безспорното
и не е указал на страните за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства,
като неправилно е ценил показанията на разпитаната свидетелка И. Т.- Г., която признала и потвърдила получаването на вноските от ищеца, чрез
своето овластено лице - въззивника. Съдът в нарушение на Постановление
№1/28.05.1979г. на Пленума на ВС не изследвал въпроса за наличие на съзнателно
изпълнение на нравствен дълг в случая, нито обсъдил направеното с отговора на
исковата молба възражение, че ответникът, сега въззиник, е презюмиран
представител на наемодателя Иванка Михова-Тончева, с цел обща грижа за
задоволяване нуждите на семейството, а в мотивите на решението съдът само се
позовал на съдебна практика относно сключване на наемен договор от
съсобственик, но в обикновена съсобственост. Въззивникът счита, че
незаконосъобразно районният съд е разпоредил връчване на исковата молба и
доказателствата чрез ЧСИ, като незаконосъобразно е приложил и фикцията на чл.47,
ал.5 ГПК и му е назначил особен представител. В тази връзка Г. Г. сочи, че
независимо от обстоятелството, че е депозирал отговор на исковата молба, не е
могъл да осъществи правата си в пълен обем, тъй като не му е била връчена исковата
молба. Също неправилно районният съд отказал да спре настоящото производство по
реда на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр.д. №617/2017г. по описа на
ЕРС, предмет на което е делбата на спорния недвижим имот и искове по сметките,
с оглед наема на делбения имот по договора за наем от 01.08.2012г., сключен със
съпругата на въззивника и съделител И. М. Т.-Г. Според въззивника, подадената от ищеца искова молба е
нередовна, съдържаща противоречие между обстоятлествена част и петитум, като с оглед
твърденията на ищеца, че е извършил плащанията на процесната сума в полза на Г.Г.
като съсобственик в режим на СИО на наетата идеална част от недвижимия имот и
поради това е кредитор на кредитора по наемния договор, съдът е следвало да
конституира като страна по делото и съпругата на Г.Г. - И. Т.-Г. Според въззивника, приемането
от районния съд за окончателен на проекто-доклада по делото, е в нарушение на
чл.146 от ГПК, тъй като докладът бил непълен и неточен - съдът не отразил
становището на ответника Г. относно икономическото понятие "лична банкова
сметка", ***, че е получил плащанията от ищеца в качеството на овластено
от кредитора лице съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД и е определил половинчато предмета
на доказване по делото, като в нарушение на чл.145,ал.2 и ал.3 ГПК съдът не дал
възможност на страните да конкретизират твърденията си и не ги приканил към сключване
на съдебна спогодба. Също неоснователно районният съд не уважил направения му
отвод по реда на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, при изразеното от въззивника съмнение в
безпристрастността на съда.
По тези подробно изложени от
въззивника съображения, същият моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и
за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск по
чл.55 ЗЗД бъде отхвърлен, с присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба въззивникът Г.Г.
е направил искане за преразпит на свидетелката И. М.-Т. ; искане за конституиране на И. М. Т.- Г. като необходим другар на
въззивника при условията на чл.265, ал.2 ГПК, както и за откриване на
производство по чл. 193 ГПК за проверка
на представената от ОББ справка по делото, тъй като не е удостоверена
представителната власт на подписалите справката служители.
С подадената частна жалба вх.
№8050/18.06.2020г. жалбоподателят Г.Г. е оспорил определението на ЯРС,
произнесено в производство по чл.248 ГПК, с оплаквания, че съдът неправилно го
е осъдил да заплати на ищеца разноски за преждевременно и незаконосъобразно
назначен особен представител, както и разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение по неприобщено към доказателствения материал доказателство -
договор за правна помощ и липса на списък за разноските. Също неправилно съдът
не присъдил направените от Г. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
които разноски са за писмена кореспонденция по делото, т.е. във връзка с
процесуалните действия по делото. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на
определението за разноските и за присъждане на тези разноски.
Въззиваемият П.П., чрез адв.Ч., е
депозирал писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба, с които по
подробно изложени съображения е настоял за оставянето им без уважение, както и
за отхвърляне на доказателствените искания на въззивника.
ЯОС постави на разглеждане
доказателствените искания на въззивника Г.Г. и искането му за конституиране на
необходим негов другар по жалбата, и намери същите за неоснователни.
Неоснователно е искането за преразпит на св.И. М. Т.-Г., тъй като показанията на тази
свидетелка са дадени точно и ясно в проведеното пред ЯРС открито с.з. на
17.12.2019г. и същите ще бъдат ценни от настоящата инстанция съвкупно с
останалия доказателствен материал по делото. Неоснователно е и искането за
откриване на производство по чл.193 ГПК за проверка на представения на л.87 от
делото документ - писмо от "ОББ"АД гр.София. Касае се за частен документ,
който съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които съдържа, са направени от лицата, които са подписали
документа - В.Спасов и Д.Владимирова. Въззивникът не е оспорил авторството на
документа, т.е. не твърди, че същият не е подписан от посочените лица, т.е. че
документът е неавтентичен, при което не е налице основание за проверка на
автентичността му в производство по чл. 193 ГПК. Оспорването е относно
представителната власт на подписалите документа лица, но липсва искане за
представяне на пълномощните им, а и по делото има други доказателства за
извършените преводи по банковата сметка на въззивника Г. Г..
Неоснователно е и искането на
въззивника, като негов необходим другар при условията на чл.265, ал.2 ГПК да
бъде конституирана съпругата му И. М. Т.- Г. Разпоредбата на чл.265, ал.2 ГПК постановява, че в случаите на необходимо другарство, въззивният съд
служебно конституира другарите на жалбоподателя. В правната теория и съдебната
практика е прието, че необходимо другарство е налице при неделимост на спорното
правоотношение, при която всеки от другарите има право на защита на спорното
правоотношение, което за тях се явява единно и неделимо. Предпоставка за
необходимото другарство е неразделността на делата на отделните другари, така
че общото предявяване на иск от и срещу всички другари, или участието на всички
другари, е условие за допустимост на процеса. Трайна е практиката на ВКС, че
съвместната съсобственост при семейната имуществена общност налага съвместната
процесуална легитимация на съпрузите, но само по искове, предявени от или срещу
съпрузите за собственост или вещни права върху общи вещи. При облигационните
искове, какъвто е настоящият предявен иск, другарството е обикновено, а не
необходимо. След като настоящият предявен от ищеца иск е за неоснователно
обогатяване, насочен само срещу единия съпруг, липсва основание за конституиране
на другия съпруг като необходим другар.
Както се посочи по горе, в
предмета на въззивното производство пред ЯОС е и подадената от въззивника Г. Г.
въззивна жалба вх. №7837/16.06.2020г. срещу Решение №101/14.02.2020г. на ЯРС по
гр.дело №1635/2019г., с което е поправена допуснатата очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение, с вписване в диспозитива му на
отхвърлянето на предявената от ищеца срещу ответника Г.Г. претенция за сумата
от 712лв. - лихва за забава върху главницата за посочен период. Настоящият
въззивен състав на ЯОС намира тази подадена от въззивника жалба за процесуално
недопустима, поради което следва да я остави без разглеждане, като прекрати
въззивното производство в тази му част. Действително, на основание чл.247, ал.4 ГПК решението за поправка на ОФГ може да се обжалва по реда, по който подлежи
на обжалване решението, чиято поправка се иска - в случая в 2-седмичен срок от
връчването на решението на страните, пред ЯОС като въззивна инстанция.
Решението за поправката обаче, заедно с поправеното решение, представляват едно
цяло, поради което предпоставка за неговата обжалваемост е и наличието на
правен интерес у обжалващия. В случая такъв интерес не е налице у въззивника Г.Г.,
тъй като с решеното за поправката на ОФГ предявеният срещу него иск за
мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, т.е. решението е в негова
полза. Интерес да обжалва решението по поправката има другата страна, ищецът П.П.,
но същият не е упражнил правото си на жалба в срок.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба вх.№7837/16.06.2020г. на Г.Л.Г. ***, с посочени по делото
данни, против Решение №101/14.02.2020г., постановено по гр.д. №1635/2019г. по
описа на ЯРС и прекратява въззивното производство
по възз.гр.дело №518/2020г. по описа на ЯОС в тази му част.
ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на въззивника Г.Л.Г. за преразпит пред въззивната
инстанция на свидетеля И. М.Т.- Г. и за откриване на производство по чл. 193 ГПК за проверка на представения
по делото документ на л.87 - писмо рег. №ИД -368/19.11.2019г. на "ОББ"АД
гр.София, Централно управление.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника Г.Л.Г. за конституиране като негов необходим другар
при условията на чл.265, ал. 2 ГПК на И. М. Т. - Г.
Насрочва делото за разглеждане в о.с.з на
10.11.2020г. от 9,30 часа.
За о.с.з. да се призоват
страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища
по доклада, като на въззивника се връчат и преписи от отговорите на П. П. на
въззивната жалба и частната жалба.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр. Бургас с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването му
на страните, само в частта, с която
е оставена без разглеждане въззивната жалба на Г.Г. вх.№7837/16.06.2020г. и
частично е прекратено въззивното производство. В останалата му част
определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.