РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Омуртаг, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20223510200242 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Аллтранс“ ООД чрез адв. Р. Р. против
Наказателно постановление № 38-0002440 от 29.09.2022 г., издадено от
Директора на РД „АА“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 57, ал. 10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се релевират
доводи, че при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не са посочени датата на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и същите не съдържат
пълно, точно и ясно описание на нарушението. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Претендриат се и сторените разноски
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв.
Р. Р..
Ответната по жалбата страна РД „АА“ - Русе, редовно призована, не
изпраща представител в с.з., но в съпровождащото
административнонаказателната преписка писмо директорът на същото
настоява за потвърждаване на НП.
1
РП – Търговище, ТО - Омуртаг, не изпраща представител по делото и не
излага становище по същото.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 324030/01.07.2022 г.,
за това, че при извършена на 01.07.2022 г., около 11.00 часа, в град Русе, ул.
„Котовск“ № 1, комплексна проверка на дружеството „Аллтранс“ ООД,
притежаващо лиценз № 8360 за международен превоз на товари е
констатирано следното нарушение: превозвачът не е организирал
извършването на предпътни технически прегледи на техническото състояние
на автомобилите преди излизане от експлоатационния център, като
предпътните технически прегледи се регистрират от лице, което ги е
извършило в дневник по образец Приложение 28Б, които факти,
актосъставителят е субсумирал като нарушение на дружеството по чл. 57, ал.
10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 105, ал. 1 ЗАвтП е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като
описание на нарушението е посочено единствено, че дружеството не е
организирало извършването на предпътни технически прегледи на
техническото състояние на автомобилите преди излизане от
експлоатационния център.
Нито в АУАН, нито в НП се съдържат изложение на фактическите
обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, съобразно дадената
правна квалификация, както изисква чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Не е посочена датата на извършване на нарушението, както и
2
конкретните интервали от време и моторни превозни средства, за които не е
организирано извършването на предпътни технически прегледи на
техническото състояние преди излизане от експлоатационния център.
Съгласно визираната като нарушена материалноправна разпоредба на
чл. 57, ал. 10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, предпътните технически прегледи се регистрират
от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение № 28б.
Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на
нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП,
индивидуализира пряко и нарушението като такова. Без въвеждане на
съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се
нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко
рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава възможността
нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли
е квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата
санкционната норма. Очертаване рамките на предмета на доказване е
изключително правомощие на административнонаказващия орган.
Фактическите измерения на обвинението не могат да бъдат „допълвани“ или
извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
От изложеното в АУАН и НП не става ясно дали при извършената
проверка, административнонказващият орган е поискал от жалбоподателя
предоставянето на дневника за регистрирани предпътни технически прегледи
и дали е даден срок за предоставянето на тази информация от проверяваното
дружество. В показанията си, разпитаният като свидетел актосъставител Г. Д.
твърди, че в изпратеното от проверяващия орган писмо е указано какви
документи следва проверяваното дружество да представи, но такова писмо не
се съдържа в административнонаказателната преписка, нито бе представено в
съдебно заседание от наказващия орган.
Досежно датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в
НП, единствено е посочена датата, на която е била извършена комплексната
проверка, която дата не е датата, на която е осъществен състава на
нарушението, за което е санкционирано дружеството жалбоподател.
Изпълнението на задължението, произтичащо от нормата на чл. 57, ал. 10 от
Наредба № 11/2002 г. на МТИТС задължително предполага конкретизация на
момента, към който е било дължимо извършването и регистрацията на
извършения преглед, което с оглед характеристиките на нарушението следва
да се извърши не по-късно от началото на извършвания превоз. Последното е
видно и от нормата на чл. 57, ал. 8 от Наредбата, в която е изрично разписано
правилото, че прегледът се извършва преди всяко излизане на превозното
средство от експлоатационния център. Констатации в тази насока, обаче, не
са намерили обективно отражение, както в констативносъобразителната част
3
на АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Тази непълнота при описанието на нарушението, съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като освен че представлява липса на
задължителен реквизит на АУАН и НП, не дава възможност да бъде
осъществен съдебен контрол относно обстоятелството дали са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неспазването на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното
постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на
правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с всички
приети за осъществили се факти от страна на административнонаказващия
орган, които факти, подведени под хипотезата на правната норма, да сочат на
осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана
и отговорността на нарушителя.
Липсата на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, по
отношение на фактите включени в предмета на доказване, очертан, чрез
фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да
извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и
да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Като съответстваща на нарушената санкционна разпоредба, изпълваща
състава на административното нарушение, наказващият орган е посочил
нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Според нея
административнонаказателната принуда следва да бъде насочена срещу лица,
които с личното си бездействие или конкретни активни действия нарушават
предписаните в съответните текстове на ЗАвтП и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Видно от текстовото изписване на
фактическото обвинение в АУАН и НП, жалбоподателят е санкциониран за
това, че като дружество-превозвач „не е организирал“ извършването на
предпътните технически прегледи на техническото състояние на
автомобилите. Така наведените твърдения за неправомерно бездействие на
дружеството, обаче, са несъстоятелни, доколкото същото въобще не се явява
правнозадължено по посочените текстове лице. Адресат на нормата на чл. 57,
ал. 10 от Наредба № 11/2002 г. е само лице, на което пряко е възложена
дейността по извършване на технически преглед, но не и самият превозвач.
По изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна, поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
4
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 300 лева за
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е дори под минималния
предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002440 от 29.09.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
Администрация“ - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на „Аллтранс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Омуртаг, ул. „Патриарх Евтимий“ № 26, представлявано от
управителя Х.Е.Х.на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева (двеста лева), за нарушение на чл. 57, ал. 10 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „Гурко“ № 5, представлявано от Б.З.Р.– изпълнителен директор,
да заплати на „Аллтранс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Омуртаг, ул. „Патриарх Евтимий“ № 26, представлявано от
управителя Х.Е.Х.сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Борис Д. Царчински
5