Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет, анализ на ПТП и водачи към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора против Решение № 60/15.02.2024г постановено по АНД № 3778/23г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-004827/17.11.2023 г. издадено от Началник група към ОД МВР, сектор Пътна полиция Стара Загора, с наложена на ответника по касацията глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона за движение по пътищата, за това, че на 23.10.2023 г. в 18.50 ч, в град Стара Загора, по пътна улична отсечка южно от „Бисер Олива“ в посока запад-изток на кръстовището с [улица]управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №[рег. номер], собственост на С. Л., като водачът не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и се блъска с предната част на автомобила си в страничната дясна част на движещия се по пътя с предимство в посока юг-север лек автомобил „Форд“ с рег.№ [рег. номер], управляван от Г. Д. Д., който вследствие на удара се отклонява наляво и се блъска в циментен бордюр и настъпва ПТП, с което виновно е нарушил чл.50 ал.1 от ЗДвП – не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище.

За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че повдигнатите факти не са установени, тъй като мястото на ПТП не било доказано по безспорен начин. Според съда след като ПТП не било настъпило на кръстовище, на Д. В. Д. не можело да се вмени нарушение на чл. 50,ал.1 от ЗДвП. Правилото за предимство, посочено в НП, е чл. 50 ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Според съда фактите не били установени от АНО с надлежни доказателствени средства..

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като водачът на автомобил, който на кръстовище от път без предимство, извършва маневра по посока на движение на пътя с предимство, е бил длъжен да пропуска и поради това да следи за движение на пътно превозно средство, което се движи срещу посоката на движение по пътя с предимство. Счита, че към следните установени по делото и възприети в мотивите факти материалният закон е приложен неправилно: Касаторът твърди, че мястото на нарушението и реализиране на ПТП-то е доказано по безспорен начин.

Ответникът Д. В. Д. не се явява, но се представлява от адвокат Д. Т. С. от АК - Стара Загора. Процесуалния му представител подава писмено становище против касационната жалба с искане за потвърждаване на въззивното съдебно решение поради несъстоятелност на доводите на касатора. Претендира възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба поради постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон и предлага на съда да го отмени и да постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледани по същество, е основателна.

Незаконосъобразна е преценката на съда по съществото на спора, мотивирала отмяна на НП поради недоказаност на извършено административно нарушение. Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се установява от съставения протокол за ПТП, приет като неоспорено доказателство по делото, както и от показанията на другия участник в ПТП свидетелката Д., които напълно съвпадат с показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, чиято безпристрастност за конкретния случай е вън от съмнение. Никой от тях не е заявил, че АУАН е съставен само въз основа на твърденията на Д., а изготвянето на акта е направено след изслушване на Д.. Същата е направила възражение по АУАН, оспорвайки мястото на извършване на нарушението и реализиране на ПТП. Съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. При оспорване на мястото на нарушението е можел с надлежни доказателствени средства – в това число изслушване на автотехническа експертиза, да установи дали ПТП-то се е осъществило на кръстовище или след него, при наличен доказателствен материал – в тава число снимков такъв За преценка на ситуацията не са взети предвид всички данни и не е подходено от опита и знанията на свидетелите, в качеството им на органи по контрол на движението пътищата. С оглед на което не могат да бъдат възприети мотивите на съда за недоказаност на административнонаказателното обвинение по чл.50,ал.1 от ЗДвП.

Повдигнатият с касационната жалба въпрос дали е установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението и правилно е било установено от АНО, че водачът на пътно превозно, което от път без предимство навлиза в кръстовище, образувано от пресичането на път с предимство, да проследи за движение на пътни превозни средства срещу посоката на движение на пътя с предимство, има отговор в чл.50 ал.1 от ЗДвП, цитиран по-горе.

Съдът намира, че в настоящия случай се доказа установената от АНО фактическа обстановка.

Задължението на водачите на пътни превозни средства от другите пътища, с които пътят с предимство образува кръстовище, е следното: длъжни са да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Посоката няма значение – пропускат се всички пътни превозни средства, които се движат по пътя с предимство, независимо че тяхното движение може да е в отклонение от правилата, като в настоящия случай е осъществено движение на ППС с висока скорост. ПТП е настъпило в момента, в който лекият автомобил завива, без да е довършил маневрата – установява се от снимковия материал и протокола за ПТП, но и без да е проверил за идващи от дясно пътни превозни средства по пътя с предимство. Задължението му да пропусне всички, които се движат по пътя с предимство, изисква да се провери за движещи се ППС и от двете му посоки, не само за да не го блъснат тези, които идват от север на юг, но и тези, които идват от юг-север, независимо дали следва или не следва да се движат в тази посока. Маневрите се извършват, след като водачът се увери, съгласно действащите на мястото правила, че няма да създаде опасност за настъпване на ПТП. Вината към нарушението на ЗДвП по чл.50,ал.1 от ЗДвП е пряк умисъл, съзнателно решение да не се проследи за движение на ППС, идващи от дясно по пътя с предимство, и движещи се в посока юг-север, чрез което изпълнително деяние, както изисква чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП, е причинен съставомерният резултат – материални щети на двете МПС, обуславящ правна квалификация на деянието като причиняване на ПТП. По аргумент от чл.11 ал.2 вр. с ал.3 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН отношението към резултата определя формата на вина при вредоносните правонарушения - изпълнителното деяние като човешко поведение на вменяем е винаги проява на волева дейност -решение, поради което вината при резултатните се определя от отношението към настъпването на съставомерните вреди. Водачът е извършвал маневрата, без да предвижда вредите, но е бил длъжен, защото не е изпълнил задължението си по чл.50 ал.1 от ЗДвП, а с това сам се е поставил в положение да не съзнава фактическо обстоятелство – движението на друго МПС, с което да се съобрази.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са налице наведените касационни основание и съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претенцията за разноски на АНО следва да бъде уважена на основание чл.63д ал.4 вр. с ал.5 от ЗАНН – на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като този размер не може да надхвърля максималния за определен вид дело по чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за правна помощ. Ответникът по касацията следва да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 60/15.02.2024г постановено по АНД № 3778/2023 г. по описа на РС Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1228-004827/17.11.2023 г., издадено от Началник група към ОД МВР, сектор Пътна полиция Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. В. Д. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.