№ 459
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503614 по описа за 2021 година
С решение № 261911 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 8197/2017 г., СГС, І-5
с-в, ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на С. С. З., на основание чл. 282, ал. 3, вр. чл. 271,
ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 23 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от ПТП на 06.03.2015 г., ведно със законната лихва от
18.01.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 40 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 06.03.2015 г. до 17.01.2017 г.
С решението се ОСЪЖДА С"НББАЗ" да заплати на М. С. С. на
основание чл. 282, ал. 3, вр. чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 6 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на
06.03.2015 г., ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до размер от 48 000 лв. и в частта, в която
се претендира законна лихва за периода 06.03.2015 г. до 17.01.2017 г.
Срещу решението в частта, в която на С.З. е присъдено обезщетение
над 9000 лв. (до 23 000 лв.) и на М.С. – над 2000 лв. (до 6000 лв.), е
депозирана въззивна жалба от Сдружение "Национално бюро на българските
1
автомобилни застрахователи“. Подчертава се, че в автомобила са пътували
общо 9 човека, като седалки е имало само за водача и пасажера до него. Сочи,
че ударът на МПС е било в предна и странична лява част, като в частта, в
която са били позиционирани двете ищци (и двете в задната част като З. по
средата, а С. – вдясно) не е имало хлътвания. Намира, че травмите по двете
пътнички не са причинени от интериора на МПС, а от останалите пасажери, и
се дължат само на факта, че те не са заемали фабрични седалки и са били без
колан. В тази връзка счита, че принос от 10 % е занижен, и без да оспорва
глобално определения размер на обезщетенията (съответно 70 000 лв. и 20 000
лв.) твърди, че те следва да се редуцират с 30 %. Претендира разноски.
От страна на С. С. З. и М. С. С. е постъпила насрещна въззивна жалба, с
която се претендира присъждане на пълните размери на исковете – съответно
40 000 лв. и 48 000 лв. (дължим остатък след плащането от застрахователя).
Сочат, че не е спазен принципа на справедливост, а че процентът на принос е
неправилно завишен от СГС. Претендират разноски.
Ответникът по насрещната жалба С"НББАЗ“ оспорва същата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм).
Ищцата С. С. З. и ищцата М. С. С. твърдят, че на 06.03.2015 г.
пострадали при ПТП, поради виновно и противоправно поведение на водач,
управляващ МПС, за което бил издаден застрахователен сертификат "Зелена
карта". Твърди се, че при навлизане в насрещната лента настъпил удар с
друго МПС, при което ищците получили телесни увреждания. Ищцата З.
претендира като обезщетение на претърпените болки и страдания сумата от
40 000 лв. (след получаване на сумата от 40 000 лв. от ответника), а ищцата С.
– сумата от 48 000 лв. (след получаване на 12 000 лв. от ответника).
Претендират вреди от датата на деликта.
Ответникът Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ оспорва исковете, вкл. и досежно размера. Твърди, че
ищците са съпричинили вредните последици, тъй като доброволно приели да
бъдат превозвани на опасно място - в претоварен и технически необорудван
2
за превоз на пътници автомобил, при липса на възможност да поставят
предпазни колани - нарушения на чл. 137, т. 1, пр. 2 и чл. 137а от ЗДвП.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че в резултат на противоправно и виновно
поведение на водача (установено с присъда) е предизвикано ПТП, като от
него двете ищци са получили телесни травми подлежащи на обезщетяване от
ответното бюро, при условията на предпоставките на чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.).
Няма спор, че ищците са получили плащания на суми, които ответникът е
превел с цел обезщетяване на търпените от тях вреди. Спорът е какъв е
размера на обезвредата за всяка от тях и дали и в какъв размер е налице
принос от пострадалите лица.
Фактическата обстановка не е спорна и е надлежно установена от
първоинстанционният съд. Събраните доказателства сочат, че водачът на
ППС, рано сутринта на 6.03.2015 г., е шофирал в нетрезво състояние (1.28 %о
алкохол в кръвта) и е навлезнал неправомерно в насрещната лента, където се
е сблъскал с друго превозно средство. Ударът е настъпил в челната лява и
страничната лява част на МПС, в което са пътували ищците. Няма спор, че в
превозното средство са пътували общо 9 пътника. Ищцата З. е получила
многостепенна средна телесна повреда - счупване на ребра (в лява гръдна
половина от I до IV и от IX до XII, и в дясна гръдна половина - от I до V и
VIII), както и на напречния израстък на първи поясен прешлен, и на дясна
лъчева кост на горния крайник. Ищцата С. на свой ред е получила средна
телесна повреда съставляваща контузия на лумбални прешлени, както и
спондилолистеза (хлъзгане, изместване) на прешлени Л4 - Л5.
Освен посочените по-горе травми, установени от наказателния съд, от
приетата пред СГС експертиза се установява още, че ищцата З. е получила
контузия на главата с разкъсно-контузни рани, мозъчно сътресение, контузия
на дясната предмишница, контузия на бял дроб (създала временна опасност
за живота), а ищцата С. - контузия на главата с оток и кръвонасядане,
контузия на дясно коляно с оток и ограничение на движенията в дясна
колянна става, като са установени данни за долна парапареза. Ищцата З. се е
възстановявала за период от около 20 - 25 дни, като специално за
3
сътресението е бил необходим по-дълъг период, а за фрактурата на дясната
лъчева кост е предприето имобилизация за около месец, с възстановителен
процес за около 2-4 месеца. От гръдната травма последиците са отшумели за
около 3 месеца. Ищцата С. се възстановявала около 2-3 седмици, като няма
данни за усложнения в медицинската документация.
Няма спор, че С. е пътувала отзад в МПС "Форд Галакси", където са
били свалени двата реда задни седалки и пътниците са седели на пода, без
колани. Деформациите по превозното средство са концентрирани в предна и
лява странична част и мястото зад водача. Според експертните становища
травмите на ищците са причинени от удари в интериора на автомобила, но е
възможно и травмиращо действие както от деформираните части на
превозното средство, така и от другите пасажери, или от инерционните
въздействия. Според вещото лице, при липса на съдебномедицинско описание
на травмите, не е възможно детайлно да се разграничат по механизъм на
причиняване отделните увреждания при пострадалите. Според експерта ако
са били използвани предпазни колани е било напълно възможно да се
предотврати настъпването на тежки травми при пострадалите. При разпит е
пояснено, че превантивното действие на коланите е по-изразено при челен
удар, като въпреки ползването на колан крайниците могат да получат травми,
тъй като са свободно движещи се.
Разпитаната С. Р. Д. сочи, че също била пътник в автомобила, който бил
със седалки само за водача и пътникът до него, и жените били насядали на
пода една до друга плътно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните спорят относно размера на дължимото обезщетение и в какъв
размер е приносът на пострадалите.
При ищцата З. се установяват множество травми в различни области на
тялото – най-сериозно е пострадал гръдния кош, където са били счупени
общо 14 ребра двустранно, контузен е бил белият дроб, което е създало
опасност за живота й, настъпили са фрактури на израстък на прешлен и на
лъчева кост на дясна ръка. При отчитане на останалите травми, с по-лек
характер, в това число мозъчно сътресение, възстановителния период (с краен
срок от 4 месеца), съдът намира, че справедлив размер на обезвреда е сумата
4
от 80 000 лв. Следва да се отчете, че пострадалата е получила много голям
брой фрактури, при това в различни части на тялото, което при всички случаи
е способствало за по-тежък възстановителен период, съпроводен с много
повече усложнения, необходимост от допълнителна помощ, неудобство,
дискомфорт и пр. Създадената опасност за живота на пострадалата също е
фактор, влияещ върху размера на дължимата обезвреда. Соченият размер е
съобразен с възрастта на пострадалата (около 60 г.), момента на настъпване на
инцидента и икономическите условия към него, както и съдебната практика.
Няма установени обаче данни за остатъчни увреди в завишен обем,
провеждано оперативно лечение, необичайни усложнения или нетипично
протичане на възстановителния период, което да обуслови присъждане на
претендирания от ищцата размер в цялост.
По отношение на пострадалата С., съдът отчете, че травмите при
същата са с по-малък обем и засягат по-малко анатомични зони на тялото –
основната травмирана област е гръбнакът – с контузия и приплъзване на
прешлени, като другите по-леки увреждания са в областта на главата и дясно
коляно. При нея също няма данни за инвазивни процедури, нетипични
усложнения в процеса на лечение и възстановяване, трайни смущения на
двигателните функции и пр. Вярно е, че вещото лице е установило
парапареза, но в същото време то е посочило, че не е констатирало в
медицинските книжа данни за усложнения. В този смисъл, при отчитане на
посочените по-горе общи критерии, размерът на обезвредата следва да се
определи на 23 000 лв.
По отношение на възражението за принос, съдът намира същото за
основателно и доказано. Както в друго свое решение по сходен казус
(решение № 1213 от 12.06.2020 г., гр.д. № 4916/19 г., недопуснато до касация
с решение на ВКС по т.д. № 1543/20 г.) настоящият състав е приел, безспорно
пътуващи в подобна хипотеза пътници са способствали за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като са се поставили в риск, приемайки да пътуват
по описания начин. Относими към разглеждания спор са мотивите (макар и
изложени във връзка с друга хипотеза), закрепени в Тълкувателно решение №
1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. При съответно
отнасяне към настоящия казус на доводите от тълкувателния акт на ВКС,
следва да се приеме, че рисково е това поведение, при което пътникът е приел
да пътува с моторно превозно средство по неподходящ начин (в случая при
5
отстранени седалки, без колани, седнали на пода). С това поведение е поет
предвидим и реално очакван риск от настъпване на някакъв вид увреждане
при този неправилен начин на превоз и пътуване. Пострадалите е следвало да
проявят нормално дължимата грижа за здравето и живота си и да не приема
да са пътници в автомобила. Изводът не противоречи на текст на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП, тъй като се установява, че автомобилът е бил с демонтирани седалки,
поради което и без колани в купето. В случая, предприемайки пътуване по
неразрешен и очевидно небезопасен начин, пострадалите са способствали за
неблагоприятния изход. Вярно е, че законът установява задължение за
пасажерите да използват колани, тогава когато автомобилът е оборудван с
такива. Това правило произтича от недопустимостта в тежест на пътника да
се поставя изпълнение на поведение, което няма как да бъде спазено ако в
превозното средство не са подсигурени обезопасителни колани. Когато обаче
се касае до съзнателно приемане да се пътува в автомобил с отстранени
седалки в нетипично положение (седнали на пода), текстът на чл. 137а ЗДвП
следва да бъде корективно приложен при отчитането на съпричиняване. В
случая се касае до неправомерно поведение, нарушаващо правилата за
безопасно пътуване с оглед пространственото разположение на пасажерите,
като част от него е и неизползването на обезопасителните колани.
За пълнота следва да се изтъкне, че претърпените травми от
пострадалите могат да бъдат получени не само от стълкновение с интериора
на купето, но и поради съприкосновение с телата на останалите пътници.
Последното е било възможно поради обсъдените по-горе доводи досежно
приноса на потърпевшите, приели да пътуват по посочения необичаен начин.
Предвид казаното съдът приема, че в конкретната разглеждана хипотеза
с поведението си пострадалите са способствали за настъпването на фаталния
инцидент с 20 %, спрямо поведението на виновния водач. Последният е този,
чиято отговорност е в по-висок размер и степен – той е шофирал след
употреба на алкохол и неправомерно е навлезнал в насрещното платно.
При всички изложени изводи на ищцата З. се следва сумата от 64 000
лв. (80 000 лв. – 20 %), като след приспадане на платеното вече обезщетение
от 40 000 лв. й се дължи сума от 24 000 лв., или допълнително над вече
присъдената стойност от 23 000 лв. от СГС следва да се присъдят още 1000
лв. На ищцата С. се следва сумата от 18 400 лв. (23 000 – 20 %), а след
6
приспадане на платените 12 000 лв. й се дължи сумата от 6400 лв., или още
400 лв. над присъдените от СГС 6000 лв.
При този изход на спора на адв. С. се следва допълнително
възнаграждение в размер на 720 лв. с припадащ се ДДС. Застрахователят
следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 84 лв. за двете
инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261911 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 8197/2017 г.,
СГС, І-5 с-в, в частта, в която е отхвърлен иска на С. С. З. за разликата над
23 000 лв. до сумата от 24 000 лв., и в частта, в която е отхвърлен иска на М.
С. С. З. разликата над 6 000 лв. до сумата от 6 400 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на С. С. З., ЕГН **********, на основание чл. 282,
ал. 3, вр. чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 1000 лв. допълнително, като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на
06.03.2015 г., ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на М. С. С., ЕГН **********, на основание чл.
282, ал. 3, вр. чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 400 лв. допълнително, като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на
06.03.2015 г., ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е влязло в сила в частта, в която в полза на С. С. З. е
присъдена сумата от 9000 лв. и в частта, в която в полза на М. С. С. е
присъдена сумата от 2000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплатят на адв. Ф. С. възнаграждение по чл. 38 ЗА в
размер на 720 лв. допълнително, с припадащ се ДДС.
7
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати по сметка на САС допълнителна държавна такса в
размер на 84 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8