Решение по дело №1796/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.З.З., ЕГН********** ***, депозирана чрез адв. В.П., против решение № 984 от 28.06.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202275 /2022 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 22-0819-001565/ 10.05.2022г, на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, в частта, с която на касатора за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, са наложени административно наказание ”глоба” в размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. С решението е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 61,53 лв., представляваща.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговото изменение в частта по пункт 1 като неправилно и се постанови ново по съществото на спора, с което се измени оспореното НП по пункт 1 и се намали наказанието „глоба” от 1000 на 500 лева, а “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на 6 месеца.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв. П. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли касационната жалба да бъде уважена по изложените в касационната жалба съображения. Счита, че в пункт 1 от решението на Варненския районен съд са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на закона.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 14019/04.10.2023г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага подробно становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че жалбата бъде уважена моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.З.З., против Наказателно постановление № № 22-0819-001565/ 10.05.2022г, на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна.

С решение № 984 от 28.06.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202275 /2022 г., по описа на ВРС е потвърдил оспореното НП в частта, с която за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, са наложени административно наказание ”глоба” в размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 22.03.2022г., около 17,45ч, З., управлявайки л.а. „Рено Меган” с рег.№ ****, се движел в гр. Варна, по бул.”В. Левски”, в посока бул.“Осми Приморски полк“, като до бл.№7 бил спрян за проверка от екип на Второ РУ-ОД на МВР-Варна. Служителите на Второ РУ поискали съдействие, за да бъде извършена проверка на водача за употреба на алкохол, поради което на место бил изпратен екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна. На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с „Дрегер Алкотест 7510” с № ARDM - 0230, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от З. въздух 0,82 промила. При проверката било прието за установено, че водачът не представя СУМПС, тъй като същото било отнето със ЗППАМ № 21-0819-001426/04.11.2021г., като водачът не бил изпълнил и задълженията си по чл.159 ал.2 от ЗДвП. За констатираните нарушения срещу З. бил съставен АУАН, който бил връчен на нарушителя. Д.З. подписал АУАН без възражения. Издаден бил и талон за кръвна проба, което обстоятелство също било вписано в съставения АУАН. Талонът бил издаден в 19:00ч. Видно от протокол за химическа експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на З. към момента на вземане на кръвната проба е била 0,61 промила, но кръвната проба била взета в 19,57ч., т.е. със забава от 12 минути спрямо определеното време за явяване на нарушителят в здравното заведение. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което АНО издал процесното НП, с което бил санкциониран за управление на МПС с концентрация 0,82 промила, поради явяването му със забава в здравното заведение, като му било наложено и наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. ВРС приобщил по делото справката за нарушител, от която се установило, че е правоспособен водач, като многократно е бил санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП. Установило, че визираната в АУАН ЗППАМ № 21-0819- 001426/04.11.2021г. е била отменена на 15.11.2021г. поради отпадане на основанието за издаването й, но СУМПС не е било върнато на жалбоподателя на основание чл.159 ал.2 от ЗДвП, тъй като е имал незаплатени глоби. От показанията на свидетелите Г. и Х. се установило, че лицата, които посещават Спешния център с талон за вземане на кръвна проба, се пропускат без забава, а от писмените доказателства по делото се установило, че на 22.03.2022г. не е имало обективни пречки за своевременното вземане на кръвната проба от жалбоподателя.

От правна страна ВРС, по пункт 1 от процесното НП приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП по пункт 1, отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Правната квалификация на нарушението съответства на установените по делото факти, поради което правилно съдът е потвърдил наложеното наказание. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено в предвиден за това размер от 1000 лв. и дванадесет месеца лишаване от свобода, поради което невъзможно е намаляването на нито едно от двете кумулативно предвидени наказания. В разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е предвидено, че административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Предвидено е, че заменянето на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В заключение следва да се има предвид, че водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията за управление на МПС след употребата на алкохол.

В случая е спазено изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е издаден талон за медицинско изследване. Лицето се е явило в болничното заведение със закъснение, поради което е била налице хипотезата на чл. 6 от Наредбата, както правилно е посочил съдът. Ето защо в оспореното решение не е налице съществен порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в неустановяването на факти от съществено значение за изхода на спора.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление по пункт 1, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 984 от 28.06.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202275 по описа на ВРС за 2022г., с което е потвърдено НП № 22-0819-001565/10.05.2022г, на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, в частта, с която на Д.З.З. за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, са наложени административно наказание ”глоба” в размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН********** *** да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: