№ 2064
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100504845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ф.“ЕООД срещу разпореждане от 05.04.2022 г. на
ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с отказ да прекрати производството по изп.д.№
20219230400284. По основателността на жалбата се излагат твърдения, че плащане при
погасяване на задължението в пълен размер е било извършено на 29.03.2022 г., за което
по изпълнителното дело са представени надлежно доказателства. Счита за
необосновано изложеното в мотивите на съдебния изпълнител, че платената от
жалбоподателя сума не била достатъчна да покрие задълженията дори само на
първоначалния взискател, както и адвокатското възнаграждение на взискателя в размер
на 350 лв., съгласно поканата за доброволно изпълнение. Оспорва изложеното ЧСИ, че
сумата е следвало да бъде преведена негова сметка, а не по сметка на взискателя, за да
бъде възприето погасяване на вземането му. Оспорва наличието на непогасени
публични вземания да се явява пречка за приключване на делото на посоченото
основание, доколкото НАП не е възложила изрично събирането им в производството, а
е служебно присъединен взискател. Моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено, като бъде постановено прекратяване на производството по отношение на
първоначалния взискател.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата, като поддържа изложеното в мотивите на постановеното
от него разпореждане – предмет на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по
делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20219230400284 по описа на ЧСИ
Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от
25.11.2021 г. по молба на взискателя И.Г.Д. срещу длъжника „Ф.“ООД за парично
1
вземане по издаден изпълнителен лист от 17.11.2021г. по гр.д.№ 10127/2021г. по описа
на СРС, 113 състав, за сумата от 3507.50 лв. – главница за незаплатено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Видно от приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и
съдействие, сключен от взискателя И.Д., договорено е възнаграждение по него в
размер на 350 лв., като с подписване на документа е удостоверено получаване на
сумата от адвоката.
До длъжника „Ф.“ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение за
сумите от 3 507.50 лв. – главница; 286.45 лв. – законна лихва; 504.62 лв. – такси по
ТТЗЧСИ, дължими към 10.12.2021 г., като впоследствие е изпратена повторно такава с
изх. № 1186/25.02.2022г., в която е актуализиран размерът на дълга, като в предмета на
изпълнението са включени и сумата от 3 356 593.32 лв. – публични вземания в полза на
ТД на НАП – София град, като сумата за такси по ТТРЗЧСИ е определена на 85001.38
лв.
Депозирана е молба по изп.д.№ 20219230400284 по описа на ЧСИ Г.Н. с вх. №
1076/31.03.2022г. от длъжника „Ф.“ЕООД с искане за прекратяване на изпълнителното
производство, поради погасяване на задълженията по него, като са приложени
разписки за извършени плащания от 31.03.2022г., съответно на сумата от 3507.50 лв.,
на сумата от 406.29 лв. – законна лихва – с получател И.Г.Д., както и на сумата от
711.10 лв. – такса по изпълнителното дело с получател ЧСИ Г.Н..
С молба от длъжника „Ф.“ЕООД до ЧСИ с вх. № 1089 от 07.04.2022 г. е заявено
повторно искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради плащане на
дължимите суми, съгласно покана за доброволно плащане изх.№1186/25.02.2022г.
Изразена е готовност за плащане на допълнително начислени такси, дължими в полза
на ЧСИ, в случай че са налице такива.
С разпореждане от 05.04.2022г. по изп.д.№ 20219230400284 по описа на ЧСИ
Г.Н. е постановен отказ за прекратяване на изпълнитеното производство. В мотивите
на акта на съдебния изпълнител се излага, че извършените плащания от длъжника не са
достатъчни да погасят в цялост вземанията предмет на принудително изпълнение, а
именно адвокатското възнаграждание в полза на взискателя, като не са представени
доказателства за получаване на сумите чрез реално плащане, предвид използваната от
длъжника услуга за това. Сочи се, че не са погасени публичните задължения на
длъжника, за събирането на които Държавата е конституирана като присъединен
взискател в производството, което би довело до заобикаляне на императивните
разпоредби на чл. 191 ДОПК и чл. 458 ГПК.
Приложена е сметка на ЧСИ от 06.04.2022г., в която е посочена дължимата такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, възлизаща 432.77 лв.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока за това, от надлежна страна и срещу акт подлежащ
на съдебен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което
съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на жалбата:
Прекратяването на изпълнителното производство при извършено пълно
погасяване на дълга преди завеждане на изпълнителното производство и връчване на
2
поканата за доброволно изпълнение се дължи от съдебния изпълнител на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК. При наличието на висящо производство по принудително
изпълнение на задължения, които не са погасени доброволно към момента на
образуването му, като плащането по тях е извършено в хода на изпълнението,
прекратяването на изпълнителното производство се дължи на основание чл. 433, ал. 2
ГПК, каквато се твърди да е хипотезата в настоящия случая.
Видно от материалите в преписката по изпълнителното дело, за удостоверяване
извършените плащания в хода на изпълнението са представени разписки за извършени
парични преводи от длъжника „Ф.“ООД чрез „ЕasyPay“ каса, като получател по тях е
посочено лицето И.Г.Д. – в качеството му на взискател. Не се установява получаване
на сумата по извършените плащания от лицето, който факт следва да бъде безспорен за
настъпване на предпоставките по чл. 433, ал. 2 ГПК. Институцията, чрез която е
извършено плащането не е сред лицензираните такива и удостоверяващи безспорно
плащане по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, каквито се явяват банките и
пощенските станции, като взискателят не е удостоверил получаването на сумите в
подписан от него документ в този смисъл.
От друга страна, безспорно е в производството извършване на парични преводи
на сумите за погасяване на задълженията на първоначалния взискател, инициирал
образуване на изпълнителното производство. Видно от поканата за доброволно
изпълнение изх. № 1186/25.02.2022г., предмет на принудителното изпълнение са и
вземанията на последващо присъединения взискател в производството – НАП за
непогасени публични задължения на „Ф.“ООД в размер на 3 356 593.32 лв., както и
сумата за такси по ТТРЗЧСИ, определена въз основа на допълнително приетото
вземане в размер на 85001.38 лв. Сумите, дължими в полза на присъединения
взискател не се твърди, а и не се и установява да са били погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 458 ГПК, държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният взискател има същите
права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният. При това
положение и доколкото предмет на изпълнителното производство за вземанията на
двама последователно встъпили взискатели, макар и да бъде установено
освобождаването от дълга към първоначалния взискател, това не се явява предпоставка
за прекратяване на производството и по отношение на последващо присъединения
такъв. В този смисъл, съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че
присъединяването на взискателя НАП не е по изрично негово искане, поради което
необосновано се явява поддържане висящността на производството само по отношение
на него. Макар и присъединен по право в приложение на процесуалната норма,
взискателят като носител на публични вземания спрямо лицето длъжник в
производството, разполага с правото да участва в изпълнителните действия, с цел
постигане удовлетворяването на дълга, наравно с останалите взискатели по
изпълнителното дело. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, при
разпределение на постъпила сума при осребряване имуществото на длъжника,
взискателят с публични вземания се ползва с привилегия при удовлетворяването им.
Доколкото не се установи да е налице пълно погасяване на задълженията –
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20219230400284 по
описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, не са налице предпоставките за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради което
3
разпореждането на съдебния изпълнител с постановен отказ в този смисъл настоящият
съдебен състав намира за законосъобразен, като жалбата срещу него следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ф.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – с. Мировяне, Столична община, п.к. 1289, Индустриална зона,
срещу разпореждане от 05.04.2022 г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с отказ да
прекрати производството по изп.д.№ 20219230400284 на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4