Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-112 29.10.2018
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На втори октомври година 2018
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Таня
Евтимова
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 960 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба вх.№ 2939/27.04.2018г. на НРС от „Коди-07” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник”,
бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41, представлявано от управителя Димитър Димитров,
чрез адв.Гинева и адв.Потерова, против решение № 46/28.03.18г. по гр.д.№
572/17г. по описа на НРС, с което е отхвърлен искът на дружеството против
„Макор 2008” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети
Влас, ул.„Юг” № 10, представлявано от управителя Игор Симонович, за
установяване на вземането на търговеца за подробно описаната в диспозитива на
атакуваното решение сума, ведно със законната лихва върху нея, за които се е
снабдил със заповед № 161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д.№ 278/2017г. на НРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Твърди се основателност
на иска. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
искът бъде уважен. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемото „Макор 2008” ООД оспорва
въззивната жалба чрез своя процесуален представител – адв.П.Атанасов, служебен
адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 23, ет.2. Твърди, че не е основателна и
моли да бъде потвърдено решението на НРС. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.266 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред НРС е образувано по
искова молба от „Коди-07” ООД против „Макор 2008” ООД. Ищецът твърди, че по сключен
между него, като изпълнител и „Макор 2008” ООД, като възложител, договор за
извършване на СМР, подробно описани в исковата молба и по приложение № 1 и № 2
към договора, за него е възникнало вземане в размер на 18 532.49лв. с ДДС.
В резултат от неизпълнение на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението
по договора, ищецът се е снабдил със заповед № 161/23.03.2017г. по ч.гр.д.№
278/2017г. на НРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за
сумата на главницата и законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на заявлението, ведно с разноските по производството. Срещу
заповедта е подадено възражение в срока и по реда на чл.414 ГПК, което
обосновава интереса от водене на настоящия процес. Въззивникът твърди
изпълнение на възложените работи и обосновава размера на дължимото
възнаграждение. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, оспорва иска в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор,
както по основание, така и по размер. Излага подробни мотиви за отхвърлянето му.
Позовава се на неточно изпълнение – забавено,
некачествено и непълно. Заявява, че въззивникът не е изпълнил изцяло
договорените СМР, което наложило впоследствие ангажиране на друг изпълнител, на
когото също е платил. Също сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Видно от приложения по делото договор за
изработка от 05.10.2016г., „Макор 2008“ ООД е възложило на въззивника да изпълни
със свои труд, материали и механизация описаните в приложенията към договора
СМР, по договорените единични цени, без ДДС, на обект „Милленниум ІІ“ Свети
Влас. Изработката е следвало да стане по проект на възложителя и с материали,
доставени от изпълнителя. Всяка промяна на вида и качеството на предвидените в
договора видове работи и материали е следвало да се извършва с допълнителни
писмени споразумения. Общо договорените СМР са били на стойност 72 909.30лв.
без ДДС и са описани по приложение № 1 и приложение № 2 – стр.43 и стр.44 по
гр.д.№ 572/2017г. НРС. Срокът за изпълнение е бил фиксиран по всяко от двете
приложения, като е следвало да започне да тече, считано от датата на извършване
на авансовото плащане за съответното приложение от страна на възложителя по
банковата сметка на изпълнителя.
Не се спори, също така, че възложителят
е превел авансово на изпълнителя сумата от 34 996.46 лв. по договора.
Също така между страните е безспорно,
че част от възложената работа по двата протокола е изпълнена от „Коди-07“ ООД и
съобразно клаузите на договора, изпълнителят е предал на представител на
възложителя документите по чл.5 от договора: акт обр.19 за изпълнените СМР,
декларация за съответствие, сертификат за вложените материали и др., като в
тази връзка са приложени два броя приемо-предавателни протоколи – стр.23 и
стр.25 за предадени на възложителя подробни количествени сметки, актове обр.19
и сметка-описи. Протоколите са от м.ноември, 2016г., със сигнатура, както
следва: № 161103 П1 Макор на обща стойност 29984.08лв. без ДДС, № 161116 П2
Макор на обща стойност 11 027.87лв. без ДДС и № 161118 П3 Макор на обща
стойност 8 250.26лв. без ДДС.
В исковата молба се твърди и това не се
оспорва от въззиваемия, че на 29.11.2016г. страните са проверили и уточнили
количествата извършена работа по протоколи със сигнатура № 161103 П1 Макор и №
161116 П2 Макор и са коригирали количествата по тях.
На 30.11.2016г. е съставен още един
протокол, след корекцията на горните два протокола, № 161129 П1-А с описани по
него СМР, на стойност 40 443.74лв. без ДДС, който включва извършени до
този момент дейности по договора от страна на изпълнителя, извън описаните по
протокол със сигнатура № 161118 П3 Макор на обща стойност 8 250.26лв. без ДДС. Протоколите
са от м.ноември, 2016г., като видно от писменото изявление на техническия
ръководител на въззиваемото дружество Е.Д., са предадени от „Коди-07“ ООД на
08.12.2016г. – стр. 28.
Страните не спорят, че със заплатения
аванс от страна на „Макор 2008“ ООД е прихваната част от дължимата сума за
извършените СМР – тази по протокол № 161118 П3 Макор на обща стойност 8
250.26лв. без ДДС - изцяло, а тази по протокол със сигнатура № 161129 П1-А –
частично до размера от 25 000лв. Втори аванс не е постъпвал по сметката на
изпълнителя и това е безспорно между страните.
Спорът по делото се свежда до
стойността на изпълнените СМР, а съответно и до дължимостта на сумата на
главницата, като въззиваемият твърди, че не са изпълнени предвидените по
приложение № 1 и приложение № 2 СМР изцяло, както е предвидил договорът, а част
от изпълненото е некачествено и не в срок.
По повод срочността на извършване на
СМР, съдът съобрази следното: съгласно чл.3 от договора, плащанията за
изпълнение е следвало да стават по следния начин: аванс за изпълнение – 40% от
стойността на съответното приложение, платим в срок от 3 дни от подписване на
договора и приложението към него – чл.3.3.1. Остатъкът от 60% ще се заплаща от
възложителя на всеки етап от извършването на СМР, след двустранно подписан акт
за извършени СМР, обр.19 – чл.3.1.2, не по-късно от 3 работни дни след
съставянето му – чл.3.4.
Съгласно чл.3.7 от договора, ако
забавата в плащането надвиши срока по т.3.6, т.е. 7 дни, изпълнителят има право
да преустанови извършването на СМР до получаване на забавеното плащане по
банковата си сметка, като срокът за изпълнение на СМР по договора се удължава
със срока на забава на плащането.
При така изложените договорки между
страните, наред с факта, че имат спор относно извършените СМР, в резултат от
което въззиваемият не е заплатил това, което въззивникът счита, че му се дължи,
съдът приема, че възражението за изпадане на изпълнителя в забава не може да
бъде зачетено.
Що се отнася до основния спор за
дължимостта на сумата на главницата: страните не спорят, че част от възложените
СМР са извършени от изпълнителя. Възложителят, обаче оспорва вземането на
изпълнителя, като се позовава на това, че плащанията от негова страна се дължат
след двустранно подписан акт за извършени СМР, обр.19, като некачествено
извършените работи, извън нормативите на ПИПСМР не се заплащат от възложителя.
В тази връзка е заявил, че наклонът на
хидроизолацията по терасите е изпълнен некачествено, вследствие на което при
падналите дъждове по терасите, водата не се оттича нормално, събира се,
образуват се локви, които впоследствие се просмукват в плочите на терасите; има
редица немонтирани барбакани на покрива и по терасите, затова водата не може да
се оттича от тях и се просмуква в плочите; По всички открити тераси и покриви
не е положен втори пласт хидроизолация; На балконите изобщо не е положена
хидроизолация; По терасите не е изпълнена изобщо топлоизолацията с изравнителна
замазка; На много от местата, където е положена хидроизолация, тя е с лошо
изпълнение и се е отлепила.
По този повод съдът подробно се запозна
с приложение № 1 и приложение № 2 към сключения договор и съобрази следното:
възражение за неизпълнение, основано на твърдение, че има редица немонтирани
барбакани по покрива и терасите, в резултат от което водата от тях не се оттича
нормално, не е доказано. Видно от договора, страните са договорили доставка и
монтиране само на един барбакан, ето защо оплаквания, че на много места по
тераси и покрив не са монтирани барбакани, не почива на договореното между
страните.
Що се отнася до неправилния наклон на
хидроизолацията по терасите: по делото са събрани писмени и гласни
доказателства в тази връзка, послужили на съда да формира изводите си, в
контекста на факта на пълна завършеност на сградата, след преустановяване на
облигационните правоотношения между настоящите две страни – в тази връзка е
заключението на В.л.
Видно от приложения на стр.45
констативен протокол от 02.12.2016г., на същата дата е проведена работна среща
между техническия ръководител на строежа на възложителя – инж.Е.Д. и управителя
на „Стройконсулт Бургас“ ООД, упражняваща строителен надзор на обекта –
инж.Щ.Черногоров.
Установено е, че по всички открити
тераси и покриви не е положен втори пласт хидроизолация; положената топлоизолация
е само по покривите на сградата, а по терасите няма изпълнена такава,
няма положена хидроизолация по балконите, на откритите покривни
плоскости положената еднопластова хидроизолация е с наклон, който не
отвежда водата към барбаканите, а напротив събира се на множество места по
средата на плочите, видимо на много места хидроизолацията е отлепена.
В резултат на констатациите е наредено
предвидените по одобрени проекти хидро и топлоизолации да бъдат довършени и
изпълнени, съобразно технологичните изисквания за тези видове работи, както и
по условията на договора между „Коди – 07” ООД и „Макор 2008” ООД.
До дружеството-изпълнител е отправена
покана – стр.47, връчена на 13.12.2016г. – стр.57 с покана да поправи
некачествено изпълнените СМР.
От разпита на св. Н. и св.К. се
установява, че и двамата са работили в продължение на около 1 месец на обекта
на възложителя, почти всеки ден. На първо място им е възложено поставяне на
замазка, след това холкери, после направа на отвори, поставяне на барбакани и
едва след това грундиране и поставяне на първи слой хидроизолация. Св.Н. е
заявил, че това, което му е било възложено, е било изпълнено, т.е. до
поставянето на първи слой хидроизолация. Залепването й е ставало с горелка,
като от заключението на В.л. става ясно, че се касае за битумна изолация.
По повод некачествено изпълнения наклон
на замазката, съдът взе предвид свидетелските показания на св.Д. – технически
ръководител на строежа, ангажиран от възложителя. От разпита му в с.з. на
07.12.2017г. се установява, че на 1-2 места е имало проблем в наклоните, т.е. в
замазката, понеже тя се прави с такъв наклон, че да може да се оттича водата
към барбакана. Замазката, според този свидетел, не била изпълнена качествено и
водата стояла на локви в средата на плочата. След разговор с изпълнителя и поето
обещание това да се поправи, ангажиментът не бил изпълнен докрай и на места
наклоните останали обратни, т.е. водата не се отвеждала към водосточните тръби.
При това положение възложителят отказал да заплати извършеното над депозирания
аванс от 34 996.46лв., отказал да приеме работата по реда на чл.5 от
договора и се наложило друга фирма да довърши СМР-тата. Освен това на места
хидроизолацията била отлепена, като тук трябва да се вземат предвид показанията
на св.К., че представляващият възложителя – Игор Симонович, е присъствал всеки
ден на обекта и е изисквал от работниците да поставят хидроизолация и във
ветровити дни, което компрометира залепването, защото пламъкът на горелката не
може да се контролира. Освен това от разпита на същия свидетел се установява,
че Симонович дори и сам е полагал изолация и след това се налагало нещата да
бъдат поправяни.
При така изложената фактическа
обстановка, следва да бъде даден отговор на въпроса дали при некачествено
изпълнени СМР и неприети по договорения от страните ред, се дължи заплащането
им. Отговор в тази връзка дава установената съдебна практика - Решение № 209 от
20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска, която приема, че възложителят не може да откаже заплащане
на извършените некачествени СМР в случай, че те могат да бъдат ползвани. За
възложителя са налице възможностите по чл.265 ЗЗД: поправяне на работата от
самия изпълнител (което е направено, но крайният резултат не е удовлетворил
въззиваемия); да иска заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците,
ако то е извършено от трето лице (каквото липсва в случая) или да иска
съответно намаляване на възнаграждението. Едва ако недостатъкът е толкова
съществен, че е негоден за договорното или обикновеното му предназначение,
тогава по реда на чл.265, ал.2 ЗЗД възложителят може да развали договора. При
положение, че се оспорва дължимостта на сумата на главницата, но възложителят
не претендира връщане на заплатения аванс, съдът приема, че се иска намаляване
на дължимото възнаграждение.
По този повод се съобрази с извършената
по делото СТЕ и допълнителна СТЕ на В.л. Б. Кехайова. От тях се установява, че
всички изпълнени от изпълнителя СМР са използвани от възложителя и към датата
на огледа от експерта на обект „Милленниум ІІ“, гр.Св.Влас не са констатирани
некачествени дейности. От този извод на В.л. съдът прави заключение, че
извършените некачествено замазки са коригирани от друг изпълнител.
Ето защо настоящият състав намира, че
дължимото възнаграждение следва да бъде намалено с приблизителната стойност на
това, което е некачествено извършено и е наложило ангажиране на друг
изпълнител. Както стана ясно от разпита на св.Д., при извършения от него и
изпълнителя оглед се е установило, че част от наклоните по тераси и по плочата
на покрива са изпълнени така, че не отвеждат дъждовните води към барбаканите.
Заключението, което се налага, е че замазките е следвало да бъдат коригирани,
т.е. да се направи допълнителна замазка и да се положи допълнително хидроизолация.
От показанията на същия свидетел се установява, че въззивникът е поправял, но
на места е останало както преди и на 1-2 места водата се е събирала на локви на
плочата на покрива – съдебно заседание от 07.12.2017г., като св.Д. не е могъл
да отговори за какви количества става въпрос, с обяснението, че след като
работата не е извършена на 100% - той изобщо не измерва извършени количества.
При това положение и като взе предвид,
че от доказателствата по делото се установява, че покривът е с квадратура от
250кв.м., понеже за такава площ е договорено полагане на битумна изолация с
посипка – стр.43, съдът приема по реда на чл.162 ГПК, че от дължимото на
изпълнителя възнаграждение следва да се приспадне сума, съответстваща на
изработка и полагане на циментова замазка за наклони, за средна дебелина 8см.
на 125кв.м., съгласно договореното от страните по приложение № 1 към договора
им – стр.44. изчислена по този начин от съда сумата възлиза на 1500лв.
По същия начин съдът определи и сума,
която следва да се приспадне от тази за положената хидроизолация на покрива –
грунд и един пласт битумна хидроизолация, която възлиза на същата стойност,
видно от приложения на стр. 110 приемо-предавателен протокол за извършени СМР
от подизпълнител на въззивника. Тази сума също следва да бъде приспадната от
възнаграждението, защото полагането на нова замазка за наклони е неминуемо
свързано с подмяна на вече положената хидроизолация на същата площ.
Общо настоящият състав приема, че от
дължимото на изпълнителя възнаграждение следва да бъде приспадната сумата от
3000лв. Що се отнася до оплакването, че на места хидроизолацията е била
отлепена – съдът приема, че няма данни тя да е била подменяна, а залепена
отново, следователно е била изцяло използвана от възложителя.
Относно дължимото възнаграждение по
делото е извършена СТЕ и допълнителна такава, както и СИЕ. Двете вещи лица са
категорични и съдът кредитира заключенията им, че общата стойност на
извършените от „Коди-07“ ООД СМР възлиза на 40 443.74лв. без ДДС. След
приспадане на аванса от 25 000лв. остава дължима сумата от
15 443.74лв. без ДДС. Намалена със сумата от 3000лв., съобразно изложените
по-горе мотиви, съдът приема, че се дължи сумата от 12 443.74лв. без ДДС
или 14 932.49лв. с ДДС. До тази стойност установителният иск е основателен
и следва да бъде уважен, както и за съответната законна лихва.
От направените в заповедното и исковото
производство пред районния съд разноски от 3 108.28лв. и 970.64лв. за
въззивното или общо 4078.92лв. в полза на въззивника се следва сумата от
3 286.58лв., съответно на уважената част от иска.
Въззиваемият е направил разноски за
двете инстанции в общ размер от 2 443лв., от които, съответно на
отхвърлената част от иска, му се дължи сумата от 474.56лв. за двете инстанции.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 46/28.03.18г. по гр.д.№ 572/17г. по описа на НРС в частта, с която е
отхвърлен искът на „Коди-07” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден
Рудник”, бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41, представлявано от управителя Димитър
Димитров, за установяване на вземането на
дружеството от „Макор 2008” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.„Юг” № 10,
представлявано от управителя Игор Симонович по договор за изработка от
05.10.2016г., за сумата от 14 932.49лв. с ДДС, представляваща дължимата главница по договора, както и на законната
лихва върху главницата от 14 932.49лв. за периода от подаване на
заявлението – 28.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата, за които е
издадена заповед № 161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д.№ 278/2017г. на НРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, както и в частта,
с която е отказано присъждане в полза на „Коди-07“ ООД на съответните разноски
по производството и „Коди-07“ ООД е осъдено да заплати на „Макор 2008“ ООД
разноските за първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Макор 2008” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.„Юг” № 10, представлявано от
управителя Игор Симонович, дължи на „Коди-07” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник”,
бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41, представлявано от управителя Димитър Димитров, по договор за изработка от 05.10.2016г.,
сумата от 14 932.49лв. с ДДС,
представляваща дължимата главница по
договора, както и законната лихва върху главницата от 14 932.49лв.
за периода от подаване на заявлението – 28.02.2017г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед № 161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д.№
278/2017г. на НРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
„Макор 2008” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Свети Влас, ул.„Юг” № 10, представлявано от управителя Игор Симонович, да
заплати на „Коди-07” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник”, бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41,
представлявано от управителя Димитър Димитров, направените разноски
в заповедното и за двете инстанции на исковото производство, съобразно уважената
част от иска в общ размер от 3286.58лв.
ОСЪЖДА
„Коди-07” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник”, бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41, представлявано от
управителя Димитър Димитров, да
заплати на „Макор 2008” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Свети Влас, ул.„Юг” № 10, представлявано от управителя Игор
Симонович, направените разноски в двете инстанции на исковото
производство, съобразно отхвърлената част от иска в общ размер от 474.56лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/28.03.18г. по гр.д.№ 572/17г. по описа на НРС в останалата
му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: