Решение по дело №11279/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265594
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20201100111279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 11 279 от 2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми на А.К.Б.:

- 31 500,00 лева на основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) обезщетение за имуществени вреди вследствие на кражба на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. номер ********плюс законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане;

- 1 776,25 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ГПК обезщетение за забава върху 31 500,00 лева от 06.03.2020 г. до 20.10.2020 г.;

- 3 201,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. А.Б. е със съдебен адрес – адвокат П.Ц. и адвокат В.Т., гр. София 1113, ул. „******“ ******, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 665,53 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[4] А.Б. заявява в искова молба от 20.10.2020 г., че с договор за застраховка с ответника З. „Б.И.“ АД ***) е застраховал свой автомобил. В периода от 19:30 часа на 06.09.2019 г. до 08:30 часа на 10.09.2019 г. автомобилът е бил откраднат.

 

[5] В същия ден А.Б. *** за кражбата. По-късно той е поискал от Б.И.да му изплати обезщетение, като на 13.02.2020 г. е представил последния документ, изискан от Б.И.. Б.И.не е изплатил обезщетение на А.Б.. Затова той моли съда да осъди Б.И.да му заплати:

- 31 500,00 лева застрахователно обезщетение;

- 1 776,25 лева законна лихва за забава за периода от 06.03.2020 г. до 20.10.2020 г.;

- законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-8).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[6] Б.И.е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. рискът не е бил покрит от полицата;

2. автомобилът не е бил откраднат, а е налице застрахователна измама;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Б.И.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 46).

 

3. По допълнителната искова молба на ищеца

 

[7] А.Б. е оспорил възраженията на Б.И.(допълнителната искова молба, л. 54-56).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[8] На 30.05.2019 г. Ч.-А.В.и Б.И.са сключили договор за застраховка „Автокаско“ за лек автомобил „Мерцедес“, със срок на покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г. Договорът е покривал и риска кражба, а застрахователната сума е била 31 500,00 лева (полицата, л. 11).

 

[9] На следващия ден, 31.05.2019 г. Ч.-А.В.е продал и предал на А.Б. автомобила „Мерцедес (договора, л. 9; приемо-предавателния протокол, л. 13). На 04.06.2019 г. Б.И.е бил уведомен за промяната на собствеността на автомобила „Мерцедес“. От този ден е влязъл в сила добавък към застрахователния договор (добавъка, л. 12).

 

[10] За времето от 19:30 часа на 09.09.2019 г. до 08:30 часа на 10.09.2019 г. неизвестен извършител е откраднал автомобила „Мерцедес“, който е бил паркиран в гр. София, пред вх. „в“ на жилищната сграда на ул. „******“***. За случилото се е било образувано досъдебно производство, което прокуратурата е спряла (удостоверението, л. 14; постановлението, л. 15). Към момента на кражбата средната пазарна цена на автомобила „Мерцедес“ е била 40 198,00 лева (заключението на вещото лице Д., л. 72-75).

 

[11] На 10.09.2019 г. А.Б. *** за кражбата и е предал на Б.И.изисканите документи. На 13.02.2020 г. А.Б. *** документ от полицията, че до момента автомобилът „Мерцедес“ не е бил открит (описа, л. 17).

 

[12] Последвала е няколко месечна кореспонденция между А.Б. *** относно изплащането на обезщетението. Чрез нея Б.И.няколкократно е уведомявал А.Б., че е одобрил щетата за изплащане на обезщетение, определил е такова от 29 925,00 лева и преписката е била в счетоводен отдел (запитванията и исканията на А.Б. ***, л. 18-29). Не се спори, че Б.И.не е изплащал на А.Б. застрахователно обезщетение. Размерът на законната лихва върху 31 500,00 лева от 06.03.2020 г. до 20.10.2020 г. е 2 003,91 лева (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>).

 

[13] А.Б. е заплатил: 1 399,00 лева държавна такса (л. 41 и л. 79); 1 770,00,00 лева на адвокат (л. 77)[1]; 200,00 лева на вещо лице (л. 67 и л. 78). Дължащата се държавна такса е 1 331,00 лева (31 500,00х0,04+ 1 776,25х0,04). Общо разноските са за 3 201,00 лева (1 331,00+1 770,00+200,00) – в тази сума съдът не включва 68,00 лева надвнесена държавна такса[2]. Б.И.е заплатил 2 400,00 лева на адвокат (л. 52а-52б).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[14] А.Б. е предявил иск по чл. 386, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са основателни и съдът ги уважава.

 

1.            По иска по чл. 386, ал. 1 от КЗ

 

[15] Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност (чл. 386, ал. 2 от КЗ). Следователно, предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е налице валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател; 2. да е настъпило застрахователно събитие, което се покрива от договора за застраховка, по време на неговото действие; 3. ищецът да е претърпял вреди от настъпването на това застрахователно събитие; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца или да не е изплатил целия размер на дължимото обезщетение.

 

[16] Съдът установи, че:

1. между А.Б. *** е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Автокаско“ на автомобила „Мерцедес“, по който А.Б. *** е бил застраховател, при договорена застрахователна сума от 31 500,00 лева;

2. по време на действието на договора автомобилът „Мерцедес“ е бил откраднат, а кражбата е била покрит риск по договора за застраховка;

3. от кражбата на автомобила А.Б. е претърпял имуществени вреди, равни на средната пазарна стойност на автомобила към момента на кражбата му – 40 198,00 лева;

4. Б.И.не е заплатил на А.Б. дължащото се обезщетение.

 

[17] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на А.Б. 31 500,00 лева обезщетение – толкова, колкото е била договорената застрахователна сума, и, колкото търси А.Б..

 

2.            По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[18] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е носител на парично вземане спрямо ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[19] Съдът установи, че А.Б. *** за 31 500,00 лева. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[20] Застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетението 15 работни дни след представянето от застрахования на всички документи за установяването на събитието (чл. 409, връзка с чл. 405, връзка с чл. 108, ал. 1 от КЗ). Съдът установи, че на 13.02.2020 г. А.Б. *** документа, удостоверяващ кражбата на автомобила „Мерцедес“. Срокът за изплащане на обезщетението от Б.И.е изтекъл на 05.03.2020 г. Следователно на 06.03.2020 г. Б.И.е изпаднал в забава. Б.И.не е изплащал на А.Б. обезщетение за забава, което върху 31 500,00 лева от 06.03.2020 г. до 20.10.2020 г. е 2 003,91 лева.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Понеже е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Б.И.да заплати на А.Б. 1 776,25 лева.

 

3.            По разноските

 

[22] А.Б. търси разноски. Той е направил такива за 3 201,00 лева.

 

[23] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло исковете на А.Б..*** да заплати на А.Б. 3 201,00 лева.

Съдия:



[1] А. Б.е представил и фактура за 480,00 лева за правни услуги за изготвяне на покана за изпълнение (л. 81). Тези разноски обаче, не са направени за разглеждането на делото.

[2] Тази надвнесена сума подлежи на възстановяване от съда при искане от А. Б. и при условията на чл. 82 от ГПК.