Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/03.12.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия I състав
В публичното
заседание на първи ноември Година
2018
В следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Капка Павлова
Мл.с.Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Павлова______________
и в присъствието на прокурора __________като разгледа докладваното от съдия
Капка Павлова, въззивно гр. дело № 524
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод въззивна жалба ,подадена от Е.Л.З. против решение №534 от
31.05.2018г., постановено гр.д.№4439 /2018г. по описа на ПРС в частта му, с
която е допусната до делба жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Перник, Община Перник, област Перник,
одобрени със заповед № ***/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр.****, със застроена площ от 99кв.м., на три етажа. Моли се решенето да бъде отменено и
съдът да постанови друго актова, с което да отхвърли иска за делба като приеме,
че сградата е била построена в груб строеж преди сключване на брака между
жалбоподателя и ищцата в първоинстанционното производство В.Г.М.. Излагат се съображения,
че решението в тази му част е необосновано, тъй като събраните по делото
доказателства са интерпретирани неправилно и това е довело до незаконосъобразен
извод.
Решението в останалата му
част е влязло в сила.
Въззиваемата В.Г.М. е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата.
Пернишкият окръжен съд, като
извърши проверка на обжалваното решение
и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните ,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е във фазата
по допускане на делбата.
Предявен е иск от В.Г.М. за
извършване на делба на пет броя недвижими имоти като четири броя от тях между
нея и жалбоподателя З., а един и между
нея, жалбоподателя и още две лица. По
отношение на описаната по-горе сграда се твърди,че е построена по време
на брака й с жалбоподателя и е станала СИО След прекратяване на брака собствеността върху
същата е разпределена по равно между двамата – по 1/ 2 идеална част.
Е.Л.З. е подал писмен отговор
на исковата молба. В частта , касаеща жилищната сграда, находяща се на адрес
гр.**** искът за делба е оспорен. Заявено е, че същата е построена в парцел , който е негова лична собственост и
към момента на сключване на брака между страните е била завършена в груб стоеж.
С обжалваното решение прието,
че въпросната жилищна сграда следва да бъде допусната до делба при делбени
квоти – по 1 / 2 идеална част за всеки
един от съделителите. Счетено е ,че от събраните по делото доказателства се установява,че същата е
построена по време на брака между страните и приложение следва да намери
презумпцията на чл.28 от СК за дяловете на съпрузите. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че по делото е представен
констативен нотариален акт № ***/02.02.2005г.,т.I, нот.д.№***/2005г. по описа на
нотариус М.М. с № 063, като е отчетена обвързващата доказателствена сила
на този нот.акт до доказване на противното. Обсъдени са и възраженията на въззивника в настоящото производство, че
сградата е била построена в груб строеж
преди сключване на брака между страните като същите са счетени за
недоказани.
С оглед на направените с въззивната жалба
оплаквания въззивният съд в
изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира следното:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен
съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение на правилността на същото в
обжалваната му част настоящата инстанция
излага следните съображения: По делото са представени множество документи и са
събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Г.В.Б., В.Д.П., Д.С.И.,
П.С.П. и З.Б.Й.
Видно от нот.акт №***/07.12.1977г.,
т.IV, нот.дело № ***/1977г. на
нотариуса при ПРС жалбоподателят Е.З. е придобил собствеността върху
дворното място, в което е построена
сградата. Това дворно място, представляващо към настоящия
момент поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Перник е било предмет
на иска за делба, но по отношение на този
имот искът е отхвърлен и
решението в тази му част е влязло в сила.
От приложените строителни
книжа за сградата - разрешение да строеж
№***/01.03.1978г., протокол за даване на строителна линия и ниво от
10.05.1978г., както и одобрен
архитектурен проект от 24.02.978г. става ясно, че строителството на сградата е
подготвено в началото на 1978г. През
м.юни 1978г. страните са сключили
граждански брак.
От обясненията, които вещото лице Е.Ц. е дало в съдебно заседание
на 14.05.2018г. се установява, че
началото на строежа се дава с
протокола за даване на строителна линия
и ниво.
Събраните гласни
доказателства са в две насоки. Първата група свидетели, доведени от ищцата, а имено Г.В.Б. и В.П. твърдят,че страните са построили
къщата,в която в последствие са живели след като са сключили граждански брак
като първоначално живеели при родителите на В. докато къщата стане готова. Свидетелят Б.
твърди, че е участвал в
първия етап на строежа на сградата.
Според втората група
свидетели Д.С.И., П.С.П. и З.Б.Й., строителството
на новата къща е било приключило преди страните да сключат брак. Свидетелите
сочат различен момент на разваляне на старата къща и започването на новия строеж , както и различен
момент на сключването на гражданския
брак между страните. Според свидетеля П.В. и Е. се оженили доста по-късно след построяване на къщата в груб строеж, а
според З.Й.– страните са се оженили около една година след като къщата е била
покрита. Тези двама свидетели сочат ,че строежът е започнал през 1978г., а Д.И.
твърди, че това е станало през 1977г. Посочените разминавания водят на
извода, че тези свидетели не могат да си спомнят точния момент на разваляне на
старта къща и на започване на строежа, а също така и на неговото
приключване до покрив без довършителните работи. Предвид на това въз основа на техните показания не може да се
направи извод,че процесната сграда е
била завършена в груб строеж преди сключването на гражданския брак между В.М. и
Е.З..
Ето защо, като
се вземат предвид и представените по делото документи, следва да се
приеме за установено, че строежа на процесната сграда е започнал след
издаване на необходимите строителни книжа за това и езавършил по време
на брака на страните. Развитата във въззивната жалба теза, че в този период от
време строителните книжа са се
издавали несвоевременно и след като строежа вече е започнал, не може
да бъде възприета. Към 1978г. е съществувала процедура по узаконяване на
строежи, които фактически са отговаряли
нормативните изисквания и ако къщата е била построена в груб строеж преди издаване на строителните книжа, не е имало пречка тя бъде узаконена, а не
тепърва да се иска тяхното издаване.
С оглед на така приетото
фактическа стана, въззивният съд намира,че са налице предпоставките за допускане на процесната сграда до делба. Съгласно
ППВС 5/1972г., представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика,
приложима и при действието на сега действащия СК , в обхвата на СИО се включва
сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на
единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. В
същия смисъл е практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно която когато
собствеността на спорната вещ е придобита по време на брака, в т.ч. и в
хипотезата на изграждане на самостоятелен обект на правото на собственост в
личен имот на единия съпруг, законовата презумпция намира приложение, ако са
налице посочените в нея предпоставки – да е по време на брака на страните и да
е резултат от съвместен принос. Сградата възниква като обект на собственост при
изграждането й в „груб строеж“, по смисъла на пар.5, т.46 на ДР на ЗУТ, а
именно когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна
степен довършителни работи. С оглед на това, в тежест на съпруга, претендиращ,
че построената върху земя, индивидуална собственост на другия съпруг, сграда е
СИО, е да установи, че сградата е построена
/завършена до етап „груб строеж“ / по време на брака. В случая това беше
направено, а възраженията,че този факт
се е осъществил в по-ранен момент останаха недоказани.
Следва да бъде прието, че
всеки от съделителите притежава по 1 / 2
идеална част от описания по-горе недвижим имот, тъй като не беше оборена
презумпцията на чл. 28 от СК.
Първоинстанционният съд е
достигнал до същите правни изводи,
поради което и решението в обжалваната
му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №*** от 31.05.2018г., постановено гр.д.№***
/2018г. по описа на ПРС в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: Членове :