О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./16.06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 15.06.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №
1966 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от К.В.,
гражданин на Република Кипър, с която предявени против „Юролинк Файнаншъл Груп“
ЕООД гр. Варна искове за установяване на нищожност /липсващи, невзети/ на
решения на едноличния собственик на капитала на дружеството от 14.11.2019 година.
В срока за отговор е постъпил такъв
от дружеството, чрез управителя Гарабед Джикерджиан, в който твърди
недопустимост на предявените искове и становище за тяхната неоснователност.
Не е депозирана допълнителна искова
молба в срока, който изтича на 04.06.2020 година.
Във връзка с установяване активна
процесуална легитимация на ищеца и правен интерес от провеждане на исковата
защита съдът е дал изрични указания като според уточнителната молба вх. №
38151/20.12.2019 година ищецът твърди следното: правният интерес произтича от:
1. Качество на управител на ответното дружество; 2. права на действителен
собственик в ответното дружество чрез притежание на 50% от капитала; 3.
Възможност съгласно т.2. от ТР 1/2020 г. на ОСТК на ВКС иск по чл. 124 от ГПК
да предяви всяко трето лице при наличие на правен интерес; 4. Икономическите
интереси, които косвено ищецът цели да защити чрез провеждане на исковата
защита са законно гарантирани правни интереси; 5. Налице е спор между ищеца и
дружеството, което той представлява относно валидността на взетите решения на
едноличния собственик на капитала на дружеството /номиналния собственик/; 6.
Като действителен собственик на акции в капитала на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество ищецът има правен интерес да контролира избора
на законни представители, в това число лично да представлява дружеството
/последните уточнения с оглед конкретно взетите атакувани решения за избор на
нов управител/.
Становището по допустимостта на
претенциите, заявено от ответното дружество са за: 1. Липса на активна
процесуална легитимация по иска – ищецът не съдружник; 2. Липса на правен
интерес – цели се защита на икономически интереси, а в конкретика ищецът не
само не цели да управлява дружеството лично, но и не го управлява отговорно; 3.
Ако твърди вреди от действията на дружеството, представляващо едноличния
собственик на капитала – то да заяви същите по съответния ред.
Съдът като съобрази твърденията по
иска, становището по отговора, доказателствата към иска, извършените вписвания
по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, намира че
предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим поради отсъствие на правен
интерес по съображения, които се излагат по-долу.
Безспорно,
за да се налице право на иск следва да съществува корелативна връзка между
материалното право, което се нуждае от защита, уредената в закона възможност за
такава защита и процесуалната възможност за нейното осъществяване. Правният
интерес от провеждане на иск по чл. 124 от ГПК се предпоставя от наличие на
правен спор, смущаващ упражняването на правото на ищеца и липса на друг ред за
неговата защита.
Нищожност
на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е
ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен
интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.
Основното
разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от
подлежащите на вписване или не. В случай, че решението не подлежи на вписване в
търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно
основание 124 от ГПК. Ако е от подлежащите на вписване и е извършено вписване,
адекватната правна защита за твърдяните нарушени права е с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
В
случая ищецът не е трето на дружеството лице /твърди да е действителен
собственик/. Решението от 14.11.2019 година, чиято нищожност е релевирана не е
вписано /постановен съдебен акт по чл. 19 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ/.
Правният
интерес от иска по чл.124 от ГПК е идентичен с този по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но
последният е предоставен на страна, която твърди порок на вече вписано
обстоятелство, следователно при иска по чл. 124 от ГПК на още по-голямо
основание ищецът следва да обоснове правен интерес от провеждане на защитата –
опасност за правната сфера на ищеца от предстоящо вписване на порочното решение
и промяна в обстоятелствата, на база решението на едноличния собственик на
капитала.
Ищецът
цели да внесе промяна в отношенията вътре в дружеството, но не доказва правен
интерес, освен икономически както съдът е посочил в предходно постановени
съдебни актове по делото. Ищецът твърди да е действителен собственик на 50% от
капитала на „Сердик Мениджмънт Лимитед“, макар акциите да се управляват от
доверено дружество „Фокустръст лимитед“ /така наречения от ищеца „номинален
собственик“/. Това обстоятелство е заявено и вписано в Търговския регистър по
партидата на „Юролинк Файнаншъл груп“ ЕООД на осн. чл. 63 от ЗМИП, но
проверката относно собствеността е формална, а вписването е за целите на
посочения закон. При все това, ако ищецът действително е собственик на капитала
на дружеството едноличен собственик на капитала на ответника, то той би могъл
да предприеме всички правни действия включително промени в правната сфера на
дружеството именно като собственик на капитала и да упражнява права независимо
от довереното лице, защото биха били без значение действията на номиналния
собственик – ищецът твърди и това било видно от представената Декларация за
доверително управление, че „Фокустръст лимитед“ упражнява права на глас на
действителния собственик съобразно разпорежданията на последния. Още повече
ищецът заявява и оттегляне на пълномощното от довереника.
Всъщност
основните мотиви на ищеца за допустимост на иска са вероятност дружеството,
чрез новоизбрания управител да се разпореди с имущество, но защитата срещу
потенциални такива действия е по друг ред. Защита срещу лошо управление на
поверено имущество /в отношенията между доверител и довереник/ също не се
вмества в избрания от ищеца иск.
Не
съставляват защитим правен интерес и твърденията, че ищецът следвало да остане
управител на дружеството с оглед ефективна защита права на юридическото лице и
негови лични.
Водим
от горното, на осн. чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 1966/2019 г. по описа на ОС Варна.
Определението
може да се обжалва от страните в едноседмичен срок от връчването му, с частна
жалба пред Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: