Определение по дело №1966/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1562
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20193100901966
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./16.06.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.06.2020 г., в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1966 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Подадена е искова молба от К.В., гражданин на Република Кипър, с която предявени против „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД гр. Варна искове за установяване на нищожност /липсващи, невзети/ на решения на едноличния собственик на капитала на дружеството от 14.11.2019 година.

            В срока за отговор е постъпил такъв от дружеството, чрез управителя Гарабед Джикерджиан, в който твърди недопустимост на предявените искове и становище за тяхната неоснователност.

            Не е депозирана допълнителна искова молба в срока, който изтича на 04.06.2020 година.

            Във връзка с установяване активна процесуална легитимация на ищеца и правен интерес от провеждане на исковата защита съдът е дал изрични указания като според уточнителната молба вх. № 38151/20.12.2019 година ищецът твърди следното: правният интерес произтича от: 1. Качество на управител на ответното дружество; 2. права на действителен собственик в ответното дружество чрез притежание на 50% от капитала; 3. Възможност съгласно т.2. от ТР 1/2020 г. на ОСТК на ВКС иск по чл. 124 от ГПК да предяви всяко трето лице при наличие на правен интерес; 4. Икономическите интереси, които косвено ищецът цели да защити чрез провеждане на исковата защита са законно гарантирани правни интереси; 5. Налице е спор между ищеца и дружеството, което той представлява относно валидността на взетите решения на едноличния собственик на капитала на дружеството /номиналния собственик/; 6. Като действителен собственик на акции в капитала на едноличния собственик на капитала на ответното дружество ищецът има правен интерес да контролира избора на законни представители, в това число лично да представлява дружеството /последните уточнения с оглед конкретно взетите атакувани решения за избор на нов управител/.

            Становището по допустимостта на претенциите, заявено от ответното дружество са за: 1. Липса на активна процесуална легитимация по иска – ищецът не съдружник; 2. Липса на правен интерес – цели се защита на икономически интереси, а в конкретика ищецът не само не цели да управлява дружеството лично, но и не го управлява отговорно; 3. Ако твърди вреди от действията на дружеството, представляващо едноличния собственик на капитала – то да заяви същите по съответния ред.

            Съдът като съобрази твърденията по иска, становището по отговора, доказателствата към иска, извършените вписвания по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, намира че предявеният иск по чл. 124 от ГПК е недопустим поради отсъствие на правен интерес по съображения, които се излагат по-долу.

Безспорно, за да се налице право на иск следва да съществува корелативна връзка между материалното право, което се нуждае от защита, уредената в закона възможност за такава защита и процесуалната възможност за нейното осъществяване. Правният интерес от провеждане на иск по чл. 124 от ГПК се предпоставя от наличие на правен спор, смущаващ упражняването на правото на ищеца и липса на друг ред за неговата защита.

Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.

Основното разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване или не. В случай, че решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно основание 124 от ГПК. Ако е от подлежащите на вписване и е извършено вписване, адекватната правна защита за твърдяните нарушени права е с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

В случая ищецът не е трето на дружеството лице /твърди да е действителен собственик/. Решението от 14.11.2019 година, чиято нищожност е релевирана не е вписано /постановен съдебен акт по чл. 19 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ/.

Правният интерес от иска по чл.124 от ГПК е идентичен с този по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но последният е предоставен на страна, която твърди порок на вече вписано обстоятелство, следователно при иска по чл. 124 от ГПК на още по-голямо основание ищецът следва да обоснове правен интерес от провеждане на защитата – опасност за правната сфера на ищеца от предстоящо вписване на порочното решение и промяна в обстоятелствата, на база решението на едноличния собственик на капитала.

Ищецът цели да внесе промяна в отношенията вътре в дружеството, но не доказва правен интерес, освен икономически както съдът е посочил в предходно постановени съдебни актове по делото. Ищецът твърди да е действителен собственик на 50% от капитала на „Сердик Мениджмънт Лимитед“, макар акциите да се управляват от доверено дружество „Фокустръст лимитед“ /така наречения от ищеца „номинален собственик“/. Това обстоятелство е заявено и вписано в Търговския регистър по партидата на „Юролинк Файнаншъл груп“ ЕООД на осн. чл. 63 от ЗМИП, но проверката относно собствеността е формална, а вписването е за целите на посочения закон. При все това, ако ищецът действително е собственик на капитала на дружеството едноличен собственик на капитала на ответника, то той би могъл да предприеме всички правни действия включително промени в правната сфера на дружеството именно като собственик на капитала и да упражнява права независимо от довереното лице, защото биха били без значение действията на номиналния собственик – ищецът твърди и това било видно от представената Декларация за доверително управление, че „Фокустръст лимитед“ упражнява права на глас на действителния собственик съобразно разпорежданията на последния. Още повече ищецът заявява и оттегляне на пълномощното от довереника.

Всъщност основните мотиви на ищеца за допустимост на иска са вероятност дружеството, чрез новоизбрания управител да се разпореди с имущество, но защитата срещу потенциални такива действия е по друг ред. Защита срещу лошо управление на поверено имущество /в отношенията между доверител и довереник/ също не се вмества в избрания от ищеца иск.

Не съставляват защитим правен интерес и твърденията, че ищецът следвало да остане управител на дружеството с оглед ефективна защита права на юридическото лице и негови лични.

Водим от горното, на осн. чл.130 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1966/2019 г. по описа на ОС Варна.

Определението може да се обжалва от страните в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред Апелативен съд Варна.

 

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: