Решение по дело №987/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2050
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 25 октомври 2018 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20181100900987
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 28.09.2018 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 987  по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

         Образувано е по молба на „Д.“ЕООД, ЕИК:*******, в която молителят твърди, че не е в състояние за изпълни свои изискуеми парични задължения изходящи от търговски сделки, както и публично правни задължения, както следва:

1.     Публично-правни задължения за ДОО, здравни осигуровки и НП общо в размер на 28 814,15 лв.

2.     По договор за заем от 17.11.2011 г., сключен със заемодателя В.П.И. - заемна сума в размер на 13 000 лв.;

3.     По договор за заем от 10.08.2008  г., сключен със заемодателя Д.В.И. - заемна сума в размер на 47 500 лв.;

4.     По договор за заем от 20.11.2010 г., сключен със заемодателя А.И.Ф.-  заемна сума в размер на 29 000 лв.

Твърди, че е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен. Моли да се открие производство по несъстоятелнотта му и производството да бъде спряно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена изходяща от НАП справка за публичните задължения на молителя за ДДФЛ; ДДТПП; ДОО; Здравно осигуряване; Универсален пенсионен фонд, съгласно която общият им размер е 28 814,15 лв.

С  Договор за паричен заем от 10.08.2008 г.  Д.В.И. се е задължил да предаде на молителя парична сума в размер на 47 500 лв. в срок до 10.10.2007 г., и срок за връщане 10.08.2009 г. Доколкото правоотношението  е възникнало на 10.08.2008 г.,  следва да се направи извод, че по отношение на срока за предоставяне на сумата е налице фактическа грешка и тя е  10.10.2018 г., а не 10.10.2007 г.(не се твърди страните да са преуредили със задна дата в писмен вид съществуваща правна връзка). Съгласно отразяването в счетоводните записвания сумата е била предоставена от заемателя и не е била върната.

 

С договор за заем от 20.10.2010 г. А.И.Ф.се е задължила при поискване в тридневен срок от подписване на договора(чл.3), да предостави на молителя парична сума в размер на 29 000 лв. с  краен срок за връщане 20.11.2011 г. Съгласно отразяването в счетоводните записвания сумата е била предоставена от заемателя и не е била върната.

С договор за заем от 17.11.2011 г. В.П.И. е дал на „Д.“ЕООД, ЕИК:******* сума в размер на 13 000 лв. със задължение да я върне на 17.11.2012 г. Като обезпечение  заемателят се е задължил да издаде запис на заповед(ЗЗ), като по делото представен такъв за сумата 5 600 лв. Договорът има характер на разписка за получаване на сумата, кореспондиращо и със счетоводните записвания.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвена въз основа на балансите на дружеството за 2017 – 2013 г., която съдът кредитира като компетентно изготвена, съгласно което към 31.12.2017 г.:

Коефициентите да ликвидност са: Коефициента за обща ликвидност е в размер на 0,66; Коефициента за бърза ликвидност е в размер на 0,33; Коефициента на абсолютна ликвидност е 0,006; Коефициента за незабавна ликвидност е 0,006.

Коефициента за автономност е 0,030, а съответно за задлъжнялост – 32,40, като вещото лице е изготвило анализ на структурата на активите и пасивите на дружеството.

Съгласно удостоверението от СДВР Отдел „Пътна полиция“ в базата данни няма регистрирани автомобили на търговеца.

Съгласно приложеното към писмо от НАП с Постановление за обезпечаване на публичните задължения са наложени запори върху вземания на молителя в търговски банки за сумата 25 732,60 лв.

По делото е приобщено удостоверение от АВ. Видно от документа дружеството не притежава имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.

По делото се установи наличието на задължения с такъв характер.

Вземания на държавата за данъци и осигурителни вноски са публични, съгласно разпоредбата на  чл. 162, ал.1 от ДОПК и попадат в приложното поле на нормата.

В хода на съдебното дирене се  установи наличието на 3 заемни правоотношения, при предадени заети суми, предвид реалния характер на (240, ал.1 ЗЗД), с настъпил падеж. Следователно  за молителя – заемател е възникнало задължения  за тяхното връщане, което не е изпълнено.

Договорите имат субективен търговски характер с оглед критерия по чл.286, ал.1 вр. ал.3 от ТЗ и следователно изходящите от тях задължения имат характер на такива по чл.608, ал.1 ТЗ.

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За целта следва  да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите.

Съобразно експертизата Коефициента за обща ликвидност е в размер на 0,66; Коефициента за бърза ликвидност е в размер на 0,33; Коефициента на абсолютна ликвидност е 0,006; Коефициента за незабавна ликвидност е 0,006. При общ норматив 1-ца. следва да се направи извода, че дружеството не е било в състояние да извърши текущите си плащания към 31.12.2017 г.

Коефициента за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – 0,030  при общ норматив  0,33. При  установения коефициент следва да се направи извод за декапитализиран собствен капитал.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

Съгласно констатациите на ССЕ за периода 2014 г. – 2017 г. е налице трайно увеличение на непрокритата загуба, като заявителя признава, че стопанските перспективи на дружеството са с тенденция за влошаване, предвид невъзможността за реализиране на стоките.

Следователно не може да се направи извод,  че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

За установяване на началната дата на неплатежоспособността следва за се констатира момента, в който непрекъснато са се насложили всички предпоставки по чл.608 ТЗ.

Видно от експертизата за периода до 2015 г.,когато задълженията вече са налични, коефициента за обща ликвидност е 0,97, т.е. близо до 1-ца, налагащо извода, че към този момент дружеството е могло да извършва плащанията си.

Към 31.12.2016 г. коефициента за обща ликвидност е 0,70 сочещо, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си, явяващо се началния момент на неплатежоспособността.

Съгласно заявлението на процесуалния представител на дружеството, макар в счетоводните записвания да се водят материални активи с балансова стойност 97 186,09 лв., те не са налични. Извън това се касае за активи, които дружеството не е успяло да реализира в търговската дейност, т.е. не са ликвидни. Търговецът не притежава недвижими имоти и автомобили, а банковите му сметки са запорирани. Следователно липсва имущество, което да покрие  началните разноски за производството, като кредиторите не са привнесли такива, въпреки дадената им възможност. Това налага спиране на производството на осв. чл.632, ал.1 ТЗ.

 В тежест на ответника следва да се възложи следващата се държавна такса – 250 лв.

         С оглед несбъдване на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главния иск, евентуалният иск за обявяване на свръхзадълженост не следва да се разглежда.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Д.“ЕООД, *** , като определя за начална дата   31.12.2016 г.      .

ОТКРИВА производството по несъстоятелност на „Д.“ЕООД, ***

Постановява прекратяване дейността на предприятието.

 Обявява „Д.“ЕООД, *** в несъстоятелност и спира производството

         ОСЪЖДА „Д.“ЕООД, ***   да заплати на Софийски градски съд, бул.”******, сумата 250 лв. ДТ

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дн. срок от вписването му в търговския регистър.

Решението да се впише в ТР.

        

                                                                                    СЪДИЯ: