Р Е Ш Е Н И Е
№152
гр. Русе, 06.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и седми януари, две
хиляди и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4440 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
П.Б.–
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на
29.09.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Г.Г. е сключен Договор за потребителски кредит №CREX-15280940, по силата на който дружеството се задължило да предостави
в заем на ответника 948.82 лева, от които: 795.99 лева за закупуване на стоки и
152.83 лева – застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“. Кредитополучателят
приел да погаси задължението си на 24 месечни вноски. Страните постигнали
съгласие предоставения кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски
партньор на кредитодателя, като плащането по посочения начин съставлявало
изпълнение задължението на дружеството да предостави на ответника кредита,
предмет на договора. Погасителните вноски, общо на стойност 1222.08 лева били
формирани от: главница; надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита; добавка, съставляваща печалба на кредитора
с фиксиран лихвен процент за срока на договора. Кредитополучателят се задължил
да възстанови посочената по-горе сума в периода 05.11.2017г. – 05.10.2019г. на
равни месечни вноски, всяка в размер на 50.92 лева.
Съобразно
чл.3 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането без да е необходимо изпращане съобщение до кредитополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост. Молителят твърди, че ответникът
изпаднал в забава и предвид визираната договорна разпоредба, считано от
05.03.2018г. (падежа на пета погасителна вноска) настъпила предсрочна
изискуемост, за която кредитополучателят бил уведомен. Пояснява, че до м.март
2018г. Т.Г. заплатила 152.76 лева, с които погасила 61.88 лева – лихва и 90.88
лева – главница.
Предвид
неточното изпълнение, съгласно условията на договора, кредиторът начислил
обезщетение за забава в размер на 98.56 лева за времето от 06.03.2018г. до
01.04.2019г.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
27.07.2017г. и Приложение №1 от 12.07.2018г., кредиторът цедирал вземането си,
произтичащо от Договор за
потребителски кредит №CREX-15280940/29.09.2017г., на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Процесното
вземане било индивидуализирано в Приложение №1. Въз основа предоставените
пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило
до длъжника уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/CREX-15280940/12.09.2018г. за
извършената цесия, но пратката останала непотърсена от ответника. На
08.07.2019г. било изпратено второ писмо с уведомление за извършената цесия
Ищецът
излага правни доводи, досежно уведомяването за извършената цесия и
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №1935/2019г. по
описа на РРС срещу Т.Г.Г. за сумите: 857.94 лева – главница по договор за кредит за
покупка на стоки от 29.09.2017г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Г.; 211.38 лева –
договорна лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 98.56 лева – лихва за
забава, дължима за периода 06.03.2018г. – 01.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд, указал на молителя възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на
иска.
По
изложените съображения, П.Б.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че Т.Г.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева сумите: 857.94 лева – главница по
Договор за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 98.56 лева –
лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода 06.03.2018г. – 01.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане.
В условията на
евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да осъди Т.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумите: 857.94 лева –
главница по Договор за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева
– договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.;
120.64 лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода 06.03.2018г. –
17.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В.Г. - особен
представител на ответника Т.Г.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
29.09.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Г.Г. е сключен Договор за потребителски кредит №CREX-15280940, по силата на който дружеството се задължило да предостави
в заем на ответника 948.82 лева, от които: 795.99 лева за закупуване на стоки
(преносим компютър и аксесоари за компютърна техника) и 152.83 лева –
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“.
Кредитополучателят приел да погаси задължението си в периода 05.11.2017г. –
05.10.2019г. на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 50.92. лева.
Страните
постигнали съгласие предоставения кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
търговски партньор на кредитодателя, като плащането по посочения начин
съставлява изпълнение задължението на дружеството да предостави на ответника
кредита, предмет на договора.
Уговорени
са: срока на договора – 24 месеца; фиксирания лихвен процент, с който се
олихвява кредита – 25.14%; ГПР – 28.26%. Общата стойност на плащанията,
съобразно погасителния план, визиран в контракта възлиза на 1222.08 лева, която
сума е следвало да бъде заплатена на 24 месечни вноски в периода 05.11.2017г. –
05.10.2019г. вкл., с падеж 5-то число на месеца. При забава в плащанията е
уговорена мораторна лихва, определена като действащата законна лихва за периода
на забавата.
При
просрочие на две или повече месечни вноски е предвидена предсрочна изискуемост
на вземането в целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането без да е
необходимо изпращане съобщение до кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост (чл.3 от Условия по договора).
Съобразно
разпоредбата на чл.7 от Условията всички съобщения с изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, предоставен от кредитополучателя.
Предвидено
е правото на кредитора да прехвърли правата си по Договора на трето лице, без
да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя (чл.13 от Условията).
В
изпълнение на задълженията си произтичащи от контракта, на 29.09.2017г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД превело на „Технополис България“ ЕАД заемната сума
– 795.99 лева за покупка на преносим компютър и аксесоари за компютърна
техника.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на
27.07.2017г. и Приложение №1/12.07.2018г., кредиторът цедирал вземането си,
произтичащо от Договор за
потребителски кредит №CREX-15280940, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни
и други разноски. Процесното вземане е индивидуализирано в Приложение №1 под
№148. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона
са изпратени уведомителни писма за
извършената цесия (изх.№УПЦ-П-БНП/CREX-15280940 е изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX-15280940). Пратките са върнати като непотърсени.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№950/03.04.2019г., издадена по ЧГД №1935/2019г. по описа на РРС срещу Т.Г.Г. за
сумите: 857.94 лева –
главница по договор за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева
– договорна лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 98.56 лева – лихва за
забава, дължима за периода 06.03.2018г. – 01.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
с оглед което, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С
оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по
делото доказателства и документацията предоставена от счетоводствата на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вещото
лице е установило, че на 29.09.2017г. заемната сума е преведена от
първоначалния кредитор на „Технополис България“ ЕАД за покупка на стоки,
получени от Т.Г.. Изчислена е непогасената част от задължението по процесния
договор: 857.94 лева – главница (66.57 лева – падежирала главница в периода
05.02.2018г. – 05.03.2018г. и 791.37 лева – предсрочно изискуема главница от
дата 05.03.2018г.); 211.38 лева – възнаградителна лихва за периода 05.02.2018г.
– 05.03.2019г.; 108.12 лева – обезщетение за забава върху главницата и
договорната лихва за периода 06.03.2018г. – 05.03.2019г.; 86.75 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 06.03.2018г. – 05.03.2019г.; 148.22
лева - обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва за периода
06.03.2018г. – 18.07.2019г. и 118.92 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода 06.03.2018г. – 18.07.2019г.
Установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 857.94 лева – главница по
Договор за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 98.56 лева –
лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода 06.03.2018г. – 01.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №950/03.04.2019г.
по ЧГД №1935/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №1935/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по
договор, сключен на 29.09.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Г.Г.,
по силата на който кредитната институция предоставила на ответника заем в
размер на 948.82 лева, които последният следвало да възстанови, съобразно
условията на контракта.
Ответницата
счита, че ищецът не се легитимира като неин кредитор. Съдът намира доводите за
неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице, ако в контракта е предвидена
такава възможност. В случая, кредитополучателят се е съгласил „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД да прехвърля правата си по процесния договор без негово
съгласие (чл.13 от „Условия по договора“).
Вземането
е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като първоначалния
кредитор е упълномощил ищцовото дружество, да уведоми от негово име всички
длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Правата
по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора,
поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че
ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по
договора за кредит, респективно установяване на вземанията си.
Кредиторът
е положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомление за
цедиране на вземането. От приобщения по делото договор за потребителски кредит
е видно, че кредитополучателят е посочил адрес за връчване на съобщения и
изявления – гр.Русе, ул.“Ген.Скобелев“№115, вх.6, ет.1, ап.3, на който адрес са
изпратени две уведомления, посредством „Български пощи“ и куриер „Лео Експрес“.
От приложената обратна разписка към товарителницата е видно, че ответницата не
е намерена на адреса и куриерът не е могъл да се свърже на посочените от нея
телефони.
Във
формираната с редица решения на ВКС практика, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Относно
валидността на връчването на особен представител, в Решение №198/18.01.2019г.
по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. се приема, че връчването на всички книжа по
делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Настоящият съдебен
състав не намира основание да се отклонява от тази практика, която макар и
постановена по дело за банков кредит е относима и към настоящият казус, тъй
като се касае до правата на особения представител надлежно да получава
уведомления с материалноправни
последици, адресирани до лицето, на което е назначен процесуален
представител.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит №CREX-15280940 и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща
кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор
за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент
на разходите, като абсолютна процентна стойност – 28.26%. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в
договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който
следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите на
договора не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за
средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който очевидно е
по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста,
очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. Използването на
шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по
чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По
изложените съображения, съдът счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е
недействителен. Последиците от недействителността на договора са визирани в
чл.23 ЗПК, а именно - възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не
и на лихва или други разходи.
Съдът намира, че кредитополучателят не дължи и сумата 152.83 лева –
застрахователна премия, тъй като не са налице доказателства за наличие на
валидно застрахователно правоотношение, както и такива, обуславящи извод, че
кредиторът е заплатил тази премия. Приложен е „Сертификат“, според който
застрахователят се е съгласил да
застрахова кредитополучател, но не е представен договор за застраховка.
Съобразно разпоредбата н чл.344 КЗ, действала към момента на сключване на
договора за потребителски кредит: „Застрахователният договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт“. В хода на
производството писмен застрахователен договор не е представен, поради което
съдът приема, че не е установено наличие на валидно застрахователно
правоотношение, във връзка с което ответникът следва да заплати начислената
застрахователна премия.
Предвид
изложеното претенцията се явява основателна единствено за главницата 795.99
лева, която кредиторът е заплатил във връзка със закупените от Т.Г. стоки. От
тази сума следва да се приспаднат 152.76 лева, които, съобразно признанието,
съдържащо се в исковата молба, длъжникът е внесъл. Претенцията като доказана,
следва да бъде уважена в размер на 643.23 лева (795.99 лева – 152.76 лева =
643.23), а в останалата част –
отхвърлена.
Тъй
като претенциите за част от главницата и лихвите са отхвърлени, съдът дължи
произнасяне по осъдителния иск, предявен в условията на евентуалност за сумите: над 643.23 лева до предявените 857.94 лева – главница по Договор за кредит за покупка на стоки от
29.09.2017г.; 211.38 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода
05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 120.64 лева – лихва (обезщетение) за забава,
дължима за периода 06.03.2018г. – 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.07.2019г. до окончателното й изплащане. По изложените по-горе съображения
тези претенции следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 99 лева,
от които ответникът следва да поеме 54.53 лева.
В
исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 952 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице). С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 524.33 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че Т.Г.Г., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите: 643.23 лева – главница по Договор
за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №950/03.04.2019г. по ЧГД
№1935/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* срещу Т.Г.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено
дължимостта на сумите: над 643.23 лева до предявените 857.94 лева –
главница по Договор за кредит за покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева
– договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.;
98.56 лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода 06.03.2018г. –
01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№950/03.04.2019г. по ЧГД №1935/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* срещу Т.Г.Г.,
ЕГН ********** осъдителни искове за заплащане сумите: над 643.23 лева до
предявените 857.94 лева – главница по Договор за кредит за
покупка на стоки от 29.09.2017г.; 211.38 лева – договорна (възнаградителна)
лихва за периода 05.02.2018г. – 05.10.2019г.; 120.64 лева – лихва (обезщетение)
за забава, дължима за периода 06.03.2018г. – 17.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 524.33
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 54.53
лева – разноски по ЧГД №1935/2019г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: