Р Е Ш Е Н И Е
№ 577 14.05.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На осемнадесети април година 2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана
Колева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 954 по описа
на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Ж.И.Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К №
1712587, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния
фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва
правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Изпраща писмено
становище, с което моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище, не сочат
доказателства.
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият
състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на
обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.12.2016 г. в 11:48 часа в
гр. Бургас, бул. «Тодор Александров», в посока от ПВ «Юг», към к-ще с ул. «Спортна»,
до бензиностанция «Лукойл» Ф 563, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, за движение в
населено място - 80 км/ч, с автоматизирано техническо средство № 003059049644, бил заснет лек автомобил «Мицубиши
грандис», с регистрационен номер А ****МС, който се движел със скорост 104
км/ч.
Въз основа на тези данни от
техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен
неговият собственик - жалбоподателят, бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно
наказание «глоба», в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При издаването на обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният
фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените
в ЗДвП реквизити.
В ЗДвП, не е предвидено
електроният фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател
и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има
име и подпис на физическо лице - издател.
От датата на нарушението – 30.12.2016
г. до датата на връчване на електронния фиш – 14.02.2019г. е изминал период от
близо 2 години и два месеца, като за допуснатото нарушение, относителната
преследвателна погасителна давност е три години. Връчването на електронния фиш е
преди изтичането на погасителната давност, поради което се явява законосъобразен
и води на извод, че същият не следва да бъде отменен от съда на това основание.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора,
касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26,
в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът
на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 104 км/ч, с
автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80
км/ч..
В случая, нарушението е
установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение, като
възраженията на жалбоподателя в този смисъл, с оглед липсата на доказателства,
Съдът възприема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
Наложеното на основание
чл. 182, ал. 1, т.3 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното
нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21
до 30 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от
съда.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1712587, издаден от
ОД МВР гр. Бургас против Ж.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.
Следва да се отчете,
че при издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че
максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия в
обхвата 20 – 100 км/ч. с техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел
по-ниската скорост на движещия се автомобил от 120 км/ч., което е
по-благоприятно за нарушителя.
В
този смисъл, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че непосочването на
вида на техническото средтво в електронния фиш е съществено процесуално
нарушение, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не нарушава правото му
на защита.
По делото не са ангажирани
доказателства от въззиваемата страна, че в този период са извършвани действия с
които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание на което
да се приеме, че давността е прекъсната и губи правното си значение.
Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната погасителна давност,
която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този давностен срок следва
да е доказано прекъсването на относителната давност. Връчването на електронния
фиш след изтичането на погасителната давност се явява незаконосъобразно и води
на извод, че същият следва да бъде отменен от съда.