РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 896 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 292/23.11.2018 г.
по гр.д.№ 779/2017 г. по описа на
РС - Червен бряг е
отхвърлен предявеният от Р.Й.П. против Г.Й. М. иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Д.С.Й.,***, в
размер на 1/3 ид.ч., по отношение на следните
недвижими имоти: 1.*** дка, трета категория, м.“***“ в землището на с.Р.,
имот № **по плана за земеразделяне; 2.** от * дка, трета категория, м.“Л**“ в
землището на с.Р., имот № ** по плана за земеразделяне;
3.** от ** дка, четвърта категория, м.“***“ в землището на с.Р., имот № **по
плана за земеразделяне; 4.*** № ** в землището на с.Р., м.“**“, с площ от ***
дка, ***; 5.*** № ** в землището на с.Р., ***, м.“Б**“ с площ от 3.00 дка,
които наследодателката Д.С.Й.,***, е завещала на ответницата със саморъчно
завещание, като недопустим, поради изтекла погасителна давност.Отхвърлен е на
основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство по чл.587, ал.1 ГПК № *, том *, рег.№ *, дело № * от
24.09.2015 г., вписан в АВ - СВ при РС - Червен бряг.Осъдена е на основание
чл.78, ал.3 ГПК Р.Й.П. да заплати на Г.Й. М. направените по делото разноски в
размер на 50 лв., представляващи държавна такса за предявения насрещен иск.
Депозирана е въззивна жалба от Р.Й.П., чрез
пълномощник, против решение № 292/23.11.2018 г. по гр.д.№ 779/2017 г. по описа
на ЧбРС, което се обжалва изцяло.Счита, че решението е постановено в нарушение
на процесуалния закон.В диспозитива на решението съдът е пропуснал да се
произнесе по 6 - тия имот, описан в исковата молба.С оглед на чл.130 ГПК,
когато предявеният иск е недопустим, съдът връща исковата молба.Изготвен е
предварителен доклад по делото, който се извършва от съда, когато искът е допустим, за което е
приложил разпоредбата на чл.131 ГПК.След като е приел, че искът е допустим, по -
късно е отхвърлил същия като недопустим, което счита за нарушение на
процесуалния закон.В мотивите на решението съдът е приел становището на
ответната страна, че искът е недопустим поради изтекла погасителна давност и е
направен извода, че този момент е моментът на
вписване на завещанието в СВ 18.07.2011 г., т.е. 5 - годишният срок за
предявяване на искането по чл.30 ЗН (било под формата на иск или под формата на възражение) е изтекъл на 18.07.2016 г., което счита за неправилно.Позовава
се на решението по в.гр.д.№ 711/2016 г.
по описа на ПлРС.Узнаването на посоченото завещание е станало от нея на
19.06.2014 г., от който момент за нея започва да тече нов давностен срок, за
упражняването на правото на иск по чл.30, ал.1 ЗН, който към момента на предявяване
на иска по чл.30, ал.1 ЗН не е изтекъл и искът е допустим, т.е. налице е
прекъсване на давността, която е текла от 18.07.2011 г. до 19.06.2014 г. и от
19.06.2014 г. започва да тече нов давностен срок.
За въззиваемата Г.Й.М. процесуалният представител изразява становище да
се потвърди обжалваното решение.Вписването на завещанието е направено през 2011
г., а искът е предявен на 28.08.2017 г., т.е. след изтичане на петгодишния
давностен срок за предявяване на такъв иск.Правилно съдът е разгледал спора по
същество, обсъждайки направеното възражение за изтекла погасителна давност,
което е приел за основателно, поради което предявеният иск е недопустим, поради което не е допуснато
процесуално нарушение.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част.
Р.П.
е конституирана като страна -ответник по делото с определение от 23.05.2014 г.
по гр.д.№ 320/2014 г.С определение от 28.07.2014 г. е назначен
адвокат-процесуален представител на ответника, като е предоставена възможност в
едномесечен срок от получаване на разпореждането да подаде писмено отговор.След
получаването на съобщението на 01.08.2014 г., е депозиран отговор на исковата
молба на 15.08.2014 г.Изразено е становище, че тъй като с това завещание се
накърнява запазената част на Р.П. по чл.28 и чл.29 ЗН, е направено искане на
основание чл.30 ЗН да се открие производство по редукция на завещанието на Д. Й.
и възстановяване на запазената част на Р.П.,
накърнена с това завещание.Първоинстанционният съд е приел в решението, че
единствено съделителката Р.П. има право да прави възражение по чл.30 ЗН с
искане да бъде намалена или възстановена запазената й част по наследство,
накърнена със завещанието от 1991 г., като е отхвърлил искането по чл.30 ЗН под
формата на възражение на Р.П. като
неоснователно поради изтекла давност.В тази част решението е обезсилено с
решението на въззивния съд от 23.02.2017 г. по в.гр.д.№ 711/2016 г. и е върнато
делото за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията в
мотивите на решението.
В мотивите на стр.14-15
съдът е приел, че от момента на вписване
на завещанието - 18.07.2011 г. до предявяването на възражението по чл.30 ЗН не
са изтекли 5 години ( възражението по
чл.30 ЗН е депозирано на 15.08.2014 г.).
Липсват
доказателства, че след произнасянето на въззивния съд с решението, Р.П. е
оттеглила депозираното нея възражение по чл.30 ЗН, респ. е направила отказ от
същото, по делбеното дело - гр.д.№ 344/2017 г. по описа на първоинстанционния
съд, което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Следователно
предявеният от нея иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН на 29.08.2017 г. се
явява процесуално недопустим поради следните съображения.
Съгласно чл.298,
ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и
възражения за право на задържане и прихващане.
Правото на възстановяване на
запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника
с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена
част.Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно
потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена
самостоятелно чрез иск или в делбеното производство чрез иск или възражение.
Когато правото
да се иска възстановяване на запазена част бъде упражнено в делбеното
производство и с възражение, какъвто е и процесния случай, съдът следва да се
произнесе по него с решението по съществото на спора, с което ще се формира
силата на пресъдено нещо по тази претенция.
Т.е.
в случаите, когато е направено искане по чл. 30 от ЗН, независимо от
начина на сезиране (с искова молба или с възражение) съдът следва да разгледа
по същество и да се произнесе по основателността на искането в диспозитива на
съдебното решение ( определение №
366/23.07.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 211/2010 г., І г.о., определение №
10/10.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4548/2018 г., І г.о.) .След като правото да поиска
възстановяване на запазената си част е упражнено ( в
процесния случай чрез възражение в първата фаза на делбеното производство), то наследникът Р.П. не разполага с потестативно
право по чл.30 ЗН да иска възстановяване на запазената си част чрез отделен
самостоятелен иск.
В
процесния случай за Р.П. липсва правен интерес от самостоятелно предявяване на иск с правно основание чл.30 ЗН, след като е
предявено в делбеното производство правото да се иска възстановяване на
запазената й част чрез възражение, по което делбеният съд дължи произнасяне.
Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка от рода на положителните и представлява условие за
допустимост на иска, за което съдът следи служебно.
Ето
защо съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.30, ал.1 ЗН е процесуално недопустим поради липса на правен
интерес.
Следва на основание чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК да се обезсили като недопустимо обжалваното решение, като се прекрати
производството по делото.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание
чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК решение № 292/23.11.2018 г. по гр.д.№ 779/2017 г. по
описа на Червенобрежки районен съд, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: