Решение по дело №1802/2011 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1081
Дата: 13 октомври 2011 г. (в сила от 10 ноември 2011 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20114110201802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

      № ..............

 

гр. В. Търново, 13.10.2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 10.10.2011 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

 

при секретаря Д. Б., като разгледа докладваното от съдията Емил Бобев НАХД № 1802 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от Н.С.К. с ЕГН **********,***, против НП № 5701/09 от 26.10.2009 год., издадено от Началник РУ на МВР - Велико Търново. Същия счита, че НП е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на административно производствените правила. Сочи доводи в тази насока.

Ответник жалба РУ „Полиция” – В.Търново - не се представлява и не представя становище.

         Жалбоподателя – редовно призован, се явява лично и с адв. С.Б. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Б. поддържа жалбата. Заявява в съдебно заседание, че по принцип не оспорват фактическата обстановка, предвид което моли съда с цел процесуална икономия да отпише от списъка със свидетелите лицето К.Т.К. (актосъставител). Съдът е уважил искането и отписа посоченото лице от списъка със свидетелите. Адв. Б. моли съда ако приеме, че АУАН и атакуваното НП са правилни, то да измени санкцията с оглед по-благоприятната такава след измененията в ЗДвП в частта относно лишаване от право да управлява МПС.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 26.09.2009 год., около 14.40 часа, автопатрул при РУ на МВР – В.Търново, в състав К.Т.К. – мл. автоконтрольор в Група „Пътен контрол” при РУ на МВР – В.Търново и С.М.С. – служител в РУ на МВР – В.Търново, са осъществявали контрол по спазване на скоростта в гр. В.Търново в района на Южен пътен възел, посока центъра на града. Скоростта на движение за МПС в този участък е 50 км/час (в населено място), въведена с табела „Д 11”. Контролните органи са работили с техническо средство – трафик радар  TR 4 с фабр. № 042. В 14:49 ч. техническото средство е засякло скорост от 86 км/час на движещия се в посока центъра на гр. В.Търново МПС – лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № ВТ 4725 АС. Контролните органи са спрели автомобила, като са установили, че същия се управлява от жалбоподателя Н.С.К. ***. Контролните органи са предявили на водача показанията на техническото средство. След това К.К. в присъствието на свидетеля С.С., е съставил на Н.К. АУАН № 5701 (бланков № 588348) от 26.09.2009 год., затова, че на 26.09.2009 год. в 14:49 часа, в гр. В.Търново, Южен пътен възел, посока центъра на града, водачът К. управлява лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № ВТ 4725 АС, собственост на К. с ЕГН **********, със скорост 86 км/ч при ограничение 50 км/ч за населеното място, наложено с пътен знак „Д 11”. Скоростта е фиксирана с ТR 4 № 042 и показана на водача. Същия не носи СУМПС и контролен талон към него. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по надлежния ред на Н.К., като на същия е разяснено, че може да отрази писмени възражения. К. доброволно е подписал АУАН, като в графата за възражения саморъчно е изписал: „Нямам възражения”.

В законоустановения тридневен срок не е постъпило писмено възражение от К. пред наказващия орган.

Въз основа на посочения АУАН, на 26.10.2009 год. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Н.С.К., за извършени нарушения по чл.21 ал.1, чл.100 ал.1 т.1 предл.1 и по чл.10 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, са му наложени съответно административни наказания както следва: на основание чл.182 ал.1 т.4 – глоба в размер на 150 лв. и лишаване от прраво да управлява МПС за срок от 1 (един) месец; на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 – глоба в размер на 10 лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., като на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети общо 7 (седем) контролни точки.

НП е връчено на Н.К. на 21.06.2011 год. по установения ред, като същия го е обжалвал по реда на чл.59 от ЗАНН в законоустановения срок.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съдът намира, че по делото безспорно бе установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил „Опел Кадет” със скорост от 86 км/час при ограничение 50 км/ч, въведено с табела Д 11 – начало на населеното място. Т.е. разрешената скорост за движение е превишена с 36 (тридесет и шест) км/час. Освен това е установено, че водачът не е носил и не е представил на контролните органи СУМПС и контролен талон към него.

Това деяние на жалбоподателя е санкционирано с АУАН, съставен по реда на ЗАНН. От показанията на свидетеля С.С. (свидетел при установяване на нарушението, както и при съставянето и връчването на АУАН), както и от писмените доказателства по делото, беше установено че жалбоподателя е извършил описаните в акта нарушения на ЗДвП. Не на последно място К. сам е написал в АУАН, че няма възражения, а в хода на съдебното следствие процесуалния му представител заявява, че не оспорват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът намира за неоснователни и недоказани доводите на жалбоподателя твърденията на жалбоподателят, посочени в жалбата му и поддържани в съдебно заседание. Не отговаря на действителността твърдението на жалбоподателя, че в АУАН не била изписана правилно правната квалификация на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като било изписано само чл.21 (без да е посочена алинеята). От приложения към административно-наказателната преписка (приета и приложена по делото) екземпляр от АУАН, е видно, че контролния орган правилно и достатъчно разбираемо е описал и посочил правната квалификация на нарушението, като е изписал: чл.21 (1).

Неоснователни са и другите доводи на жалбоподателя, че в АУАН и НП било описано на базата на какви доказателства се стигало до фактическите констатации по АУАН, но същите не му били предявени по надлежния ред. Жалбоподателя не уточнява за кои точно доказателства става въпрос, но от показанията на св. С. става ясно, че контролните органи са предявили на водача показанията на техническото средство, т.е. били са му предявени доказателствата за извършеното нарушение.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че наказващия орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, като е наложил за това нарушение предвиденото към този момент в ЗДвП наказание за допуснатото нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.4 – глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец, както и на основание Наредба І-1959 на МВР, са му отнети 7 контролни точки.

С последните изменения на ЗДвП – ДВ бр. 10 от  2011 год., за такова извършено нарушение, закона предвижда наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева, като отпада наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец”. 

Освен това с последните изменения на Наредба № І-1959 на МВР, отпадна и възможността за посоченото нарушение да бъдат отнемани контролни точки на водача, допуснал нарушението.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че в конкретния случай са основателни възраженията на жалбоподателя в тази насока, както и че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай по-благоприятна за нарушителя се явява санкционната норма след последните изменения на ЗДвП, тъй като там липсва наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец”, както и не е предвидено за такова нарушение да бъдат отнемани контролни точки.

Предвид горното настоящия състав счита, че следва да бъде приложен основния принцип за по-благоприятното положение за нарушителя, визиран в нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, като НП следва да бъде изменено в тази насока, като отпадне наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец” и отнемането на контролните точки. Вярно е, че съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП е посочено, че за нарушения, установени до влизането в сила на този закон, се прилага досегашния ред, но законодателя е имал предвид процедурата по установяване на нарушението, движение и връчване на документи и т.н. – т.е. прилагането на досегашните процесуални правила. Административното наказание обаче се определя на основание материално правна норма, като във всички случаи съдът следва да прецени дали са налице основанията за прилагане на по-благоприятната материално-правна норма по отношение на нарушителя и съответно прилагането на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е правилно, но следва да бъде приложен по-благоприятния закон за нарушителя, като НП бъде отменено в частта му, с която на нарушителя е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец”, както и в частта му с която за извършеното нарушение на нарушителя са отнети контролни точки.. По отношение на размера на наложеното наказание глоба, съдът счита, че същия не следва да бъде променян към предвидения в новата разпоредба на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като новия размер на предвиденото наказание е по-висок, като прилагането му би утежнило положението на нарушителя и се явява по-неблагоприятно за него.

По отношение на наложените две наказания глоба в размер на по 10 лв. всяка за допуснати нарушения по чл.100 ал.1 т.1 предл.- 1 и предл.2 от ЗДвП, съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59 ал.3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лв. включително. В този смисъл съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено.       

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН вр. с чл.3 ал.2 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5701/09 от 26.10.2009 год., издадено от Началник РУ на МВР - Велико Търново, в частта му с която на Н.С.К. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец”, както и в частта му, с която на Н.С.К. с ЕГН **********,***, на основание Наредба І-1959 на ВМВР са му отнети общо 7 (седем) контролни точки.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5701/09 от 26.10.2009 год. издадено от Началник РУ на МВР - Велико Търново в останалата му част, а именно в частта му, с която на Н.С.К. с ЕГН **********,***, за извършени нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 предл.1 и по чл.100 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН са му наложени следните административни наказания: на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП - „Глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева; на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 – „Глоба” в размер на 10 (десет) лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 – „Глоба” в размер на 10 (десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                              

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                          

 

                                                                           ( Емил Бобев )