и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 731/12.06.2009 год. по ч.н.дело № 421/2009 год., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 21.04.2009 год. на Районна прокуратура – Ардино за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 118/2008 год. по описа на РПУ – гр.Ардино, водено срещу Росен Стоянов Камбуров от гр.Ардино, с ЕГН **********, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Против така постановеното определение на съда е постъпила частна жалба от Йошко Красимиров Чаушев от гр.Златоград, в качеството му на пострадал, в която жалба преразказва фактологията на казуса и твърди, че определението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че по делото било безспорно установено, че Росен Камбуров е прехвърлил недвижимите имоти напълно умишлено и въпреки, че е знаел за смъртта на упълномощителя си Чауш, като това обстоятелство научил от жената, с която живеел на съпружески начала – св.Татяна Александрова. Неправилни били изводите на съда, че съставът на чл.209, ал.1 от НК изисквал „при всички случаи” измаменият да е лице, което може да се разпорежда с имуществения предмет и да има качеството на лице, което да може да извършва акт на имуществено разпореждане. Според правната доктрина, субект на това престъпление можело да бъде всяко наказателноотговорно лице, а не ограничен кръг лица, както се сочело в обжалваното определение. В конкретния случай съдията по вписванията бил физическо лице, оправомощено по силата на служебното си положение и закона, да извършва разпоредителни действия с имуществото на други физически или юридически лица и в този смисъл бил лице, което извършва актове на имуществено разпореждане. Въз основа на неговите актове и разпореждания се размествали имуществени блага и същите преминавали от патримониума на едно лице в патримониума на друго. Следователно, с пълна сила, съставът на чл.209, ал.1 от НК, бил относим към процесния случай, тъй като св.Кисова имала качеството на длъжностно лице – съдия по вписванията и въз основа на нейните разпореждания, нотариалните актове се вписвали в службата по вписванията и се пораждал техния разпоредителен, прехвърлителен, конститутивен и правопораждащ ефект. Акт на имуществено разпореждане в случая бил извършен от св.Кисова като длъжностно лице – съдия по вписванията, като обвиняемия Камбуров създал и поддържал заблуждение у нея, че представеното от него пълномощно е редовно, въпреки че същото е било прекратено, поради смъртта на упълномощителя. Твърди се, че не било нужно този, който се разпорежда да е собственик на вещта. Нужно било лицето, което е заблудено, да извърши акт на разпореждане, като в настоящия случай това бил съдията по вписванията, тъй като според законите в Република България, разпореждането с недвижими имоти ставало по строго определена форма – нотариална. Представите, които имал съдията по вписванията относно упълномощаването, правото на собственост, относно това дали е жив упълномощителят и дали представителната власт не е прекратена – тези представи и предприетите на тяхно основание действия били част от юридическото разпореждане със собствеността. Актът на съдията по вписванията осъществявал юридическото разпореждане с имуществения предмет. Налице била и особената причинна връзка между деянието /поддържането на заблуждението, че упълномощителят Касим Чауш е жив/ и престъпния резултат /имотната вреда/. Моли на основание чл.243, ал.7, във вр. с ал.5, т.3 от НПК, постановлението на прокурора да бъде отменено и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното: Досъдебно производство № 118/2008г. по описа на РПУ - Ардино е било образувано на 18.09.2008 г. срещу Росен Стоянов Камбуров от гр.Ардино, за това, че същият на 30.08.2007 г. и 16.01.2008 г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Веселина Кисова – съдия по вписванията при Районен съд – Ардино /възползвал се от издаденото му пълномощно от Касим Яшар Чауш, починал на 19.08.2007 г. и прехвърлил на свое име недвижими имоти на територията на Община Ардино/, като с това причинил другиму имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство обвинението е било прецизирано и продължило да се води срещу Росен Стоянов Камбуров от гр.Ардино, за това, че същият на 30.08.2007 г. в гр.Ардино с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Веселина Кисова – съдия по вписванията при Районен съд – Ардино /възползвал се от издаденото му пълномощно от Касим Яшар Чауш, починал на 19.08.2007 г. и прехвърлил на свое име недвижими имоти на територията на Община Ардино: нива в местността „Емин Гасаа” с площ 3.786 дка; нива в местността „Азмак” – с площ 2.6 дка; нива в местността „Ев башъ” с площ 2.6 дка; нива в местността „Експерт” с площ 5..896 дка; нива в местността „Адажик” с площ 3.9 дка; нива в местността „Бунар башь” с площ 1.3 дка/, като с това причинил имотна вреда на наследниците на Касим Яшар Чауш – престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С постановление от 15.12.2008 г. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство по делото е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.1. от НПК. След обжалване постановлението е било отменено с Определение, постановено по в.ч.н.д.№29/09.г. по описа на Окръжен съд – Кърджали и делото върнато на прокурора за изпълнение на конкретни указания дадени от съда. След изпълнение на дадените указания за доразследване, отново с Постановление от 21.04.2009 г., наказателното производство водено срещу Росен Стоянов Камбуров от гр.Ардино за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено, тъй като деянието извършено от обвиняемия представлявало гражданско правна измама по чл.29 от ЗЗД, а и от събраните по делото доказателства, не се доказвало по категоричен начин знанието на обв.Росен Камбуров относно настъпилите обстоятелства по прекратяването на пълномощията му свързани с извършените разпоредителни действия по отношение на процесните имоти. След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна. За да постанови определението си, районният съд е приел, че на досъдебното производство са проведени всички необходими процесуално следствени действия, в т.ч. са изпълнени дадените от Окръжен съд – Кърджали указания с посоченото по-горе определение. От установените данни по делото, съдът е приел, че деянието извършено от обв.Камбуров не е съставомерно по чл.209, ал.1 от НК. За направи този извод, съдът е посочил обективните признаци на престъплението измама и е приел, че в разглеждания случай св.Кисова не може да има качество на измамено лице, тъй като тя не е извършила акт на имуществено разпореждане с процесните недвижими имоти. По делото липсвали също така данни, обв.Камбуров по някакъв начин да е създал у св.Кисова неправилна представа като е възбудил у същата заблуждение и/или поддържал у нея такова, че упълномощителят му Касим Чауш не е починал, или пък да е използвал заблуждението, неопитността или неосведомеността й, защото у същата е била вече формирана такава представа. Изложеното следвало от правомощията на съдията по вписванията, в т.ч. и в случаите, когато изпълнява нотариални функции, да провери самоличността на пълномощника и редовността на пълномощното съгласно чл.37 и чл.38 от ЗЗД, във вр. с чл.474, ал.4 и ал.5 от ГПК/отм./, както и от липсата на възлагане от закона, същият да проверява дали упълномощителят е жив. Съдът е заключил, че св.Кисова не е имала задължение да проверява дали правомощията на пълномощника са били прекратени, поради настъпила смърт на упълномощителя, с оглед на което нямало как да е била заблудена от обвиняемия, още повече, че по делото липсвали доказателства, същият да е извършил действия, с които да я е мотивирал противоправно да изпълни задълженията си. Първоинстанционния съд е посочил също, че дори да се приеме, че обв.Камбуров е представил пълномощното като е знаел, че упълномощителят му е починал и по този начин е формирал неправилна представа у св.Кисова, че упълномощителят е жив, то пак деянието не можело да се квалифицира като измама, тъй като лицето, което извършва акт на имуществено разпореждане не е св.Кисова, а самия обвиняем, в качеството си на пълномощник с прекратена представителна власт, което водело до сключването на една нищожна сделка съгласно чл.42, ал.2, във вр. с чл.41, ал.1 от ЗЗД. С оглед изложеното, решаващият съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, проведено е обективно, пълно и всестранно разследване, като е постановен законосъобразен и обоснован акт, с който е прекратено наказателното производство. Направените изводи от решаващия съд са правилни, законосъобразни и обосновани. Всички факти от значение за правилното изясняване на делото от фактическа страна са били установени на досъдебното производство и съответно правилно описани, както от прокурора в постановлението, предмет на проверка, така от първоинстанционния съд, в обжалваното определение. Така безспорно е по делото, че на 02.10.2003 г. Касим Яшар Чауш от гр.Златоград е дал пълномощно с нотариална заверка на подписа си, на обв.Росен Стоянов Камбуров от гр.Ардино, с което го е упълномощил да извършва разпоредителни действия с притежаваните от него имоти на територията на Община Ардино, в т.ч. и да договаря сам със себе си. На 30.08.2007 г. пълномощникът Росен Камбуров представил пълномощното на съдията по вписванията при РС-Ардино – Веселина Кисова, с цел вписване на Решение №01А/09.09.1999 г. на ОПК-гр.Ардино за възстановяване на земеделски земи в землището на гр.Ардино на Касим Яшар Чауш, както и за извършване на продажба на себе си на недвижими имоти, собственост на Касим Яшар Чауш. След като извършила проверка на редовността на пълномощното, съдията по вписванията – св.Кисова, постановила вписване на решението на ОПК-гр.Ардино, а по-късно същия ден изповядала и сделка за продажба, с която обв.Камбуров действащ като пълномощник на Касим Чауш, е прехвърлил на упълномощения, т.е. на себе си, собствеността на следните имоти: нива в местността „Емин Гасаа” с площ 3.786 дка; нива в местността „Азмак” – с площ 2.6 дка; нива в местността „Ев башъ” с площ 2.6 дка; нива в местността „Експерт” с площ 5..896 дка; нива в местността „Адажик” с площ 3.9 дка; нива в местността „Бунар башь” с площ 1.3 дка. След изповядване на сделката, съдията по вписванията – св.Кисова постановила вписването й. През м.април 2008 г. св.Кисова, разбрала от св.Йошко Красимиров Чаушев, който й представил удостоверение за наследници, че упълномощителят Касим Яшар Чауш е починал на 19.08.2007 г. С оглед на представеното й удостоверение за наследници, св.Кисова подала жалба до РП-Ардино, с твърдения, че Росен Камбуров не я е уведомил за смъртта на Касим Яшар Чауш и по този начин я въвел в заблуждение при изповядване на сделката за продажба на недвижими имоти, като поддържал заблуждението, че собственика на имотите е жив. С оглед установеното от фактическа страна, изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу Росен Стоянов Камбуров, правилно е било прекратено, тъй като деянието извършено от обвиняемия не е съставомерно по чл.209, ал.1 от НК, са правилни, обосновани и законосъобразни. Измамата по чл.209, ал.1 от НК, е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. В теорията и в практика е прието, че при измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лÞце, в чиято фактическа власт се намира определено имущество. Не е необходимо измаменият и собственикът на имуществото да са едно и също лице, но това имущество задължително следва да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения и той да може да се разпорежда с него. Имущественият предмет е именно това имущество, върху което извършителят въздейства. От обективна страна при измамата е характерно, че деецът, нито има фактическа власт върху този предмет, нито въздейства пряко върху него. Друга особеност от обективна страна е тази, че изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху имуществения предмет, като мотивирано от неправилните си представи за действителността, измаменото лице извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, като резултата е причиняването на имотна вреда на чуждо имущество. Имотната вреда е следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет и което е противозаконно мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици. По делото, не се установява действията извършени от Росен Камбуров, да осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.209, ал.1 от НК. Това е така, тъй като в случая, имуществения предмет не е бил нито във фактическа, нито във разпоредителна власт на измамения – св.Кисова. Акт на имуществено разпореждане извършва самия обвиняем в качеството си на пълномощник, макар към този момент с прекратена представителна власт, поради настъпила смърт на упълномощителя му. Това разпоредително действие е довело до сключването на една нищожна сделка по смисъла на чл.42, ал.2, във вр. с чл.41, ал.1 от ЗЗД, но не е осъществило състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. С оглед изложеното, се явяват неоснователни доводите на жалбодателя, че съставът на чл.209, ал.1 от НК не изисквал „при всички случаи”, измаменият да е лице, което да може да се разпорежда с имуществения предмет и съответно да може да извършва акт на имуществено разпореждане. Напълно неоснователно е и твърдението, че съдията по вписванията извършвал разпоредителни действия с имуществото на други физически или юридически лица. При изповядване на сделка за продажба на недвижим имот, нотариусът или съдията по вписванията, в случаите, когато извършва нотариална дейност, проверява собствеността на недвижимите имоти, самоличността на страните по сделката, съответно представителната им власт и редовността на пълномощното, ако такова е представено. Нотариусът, респективно съдията по вписванията, няма правомощието да се разпореждат с чуждата недвижима собственост, а единствено удостоверява изявлението на участващите в нотариалното производство страни. В този смисъл е неоснователно твърдението на жалбодателя, че съдията по вписванията бил физическо лице, оправомощено по силата на служебното си положение и закона, да извършва разпоредителни нотариални действия с имуществото на други физически или юридически лица. Освен изложеното за липсата на обективна страна на престъплението, настоящата инстанция намира, че не е налице и субективната такава. Спорно по делото е било обстоятелството дали обв.Камбуров към 30.08.2007 г. - датата на изповядване на сделката – прехвърляне собствеността на процесните недвижими имоти, собственост на упълномощителя Касим Чауш на обв.Камбуров, същият е знаел, че пълномощника му Чауш е починал на 19.08.2007 г. или не. От събраните по делото гласни доказателства по несъмнен и безспорен начин се установява единствено, че за смъртта на Касим Чауш – обв.Камбуров е научил от жената, с която живее на съпружески начала Татяна Александрова, която е племенница на Чауш и която в показанията си, твърди, че е научила за смъртта на роднината си Касим Чауш от сестра си и е съобщила този факт на Росен Камбуров, след помена, който се е състоял на 30.08.2007 г. в гр.Златоград, когато сделката за прехвърляне собствеността на процесните имоти е била изповядана и вписана в съответните регистри в РС - Ардино. Показанията на св.Татяна Александрова са еднопосочни с обясненията на обв.Камбуров и макар същата да е заинтересована от изхода на делото, съдът дава вяра на показанията й, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да ги опровергават. По делото е безспорно установено, че на 19.08.2007 г. – датата на смъртта на Касим Чауш, обвиняемия и Татяна Александрова са били на море. Относно факта на узнаване за смъртта на Касим Чауш от св.Татяна Александрова по делото са събрани следните доказателства: От една страна св.Жана Башева, твърди, че в деня на смъртта на баща й – Касим Чауш, същата е уведомила за това по телефона братовчедка си - св.Александрова, докато последната твърди, че това не е вярно и, че този факт е узнала от сестра си - св.Севдалина Райчева, в един по-късен момент, като не е уведомила за това обв.Камбуров. Съпоставени в очна ставка и двете свидетелки поддържат твърдяните от всяка една от тях факти и тъй като и двете са заинтересовани от изхода на делото, то показанията им следва да се преценят на база и в съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Освен твърдението на св.Башева обаче, по делото не са събрани други доказателства, които да установяват, че същата в деня на смъртта на баща й, се е обадила по телефона и е уведомила за това св.Александрова. Дори да се даде вяра на показанията на св.Жана Башева, то факта, че същата е уведомила Александрова за смъртта на Касим Чауш, не води по извода, че последната от своя страна е уведомила за това и обв.Росен Камбуров. В показанията си, никой от останалите разпитани по делото свидетели, не установява, че Росен Камбуров е узнал за смъртта на Касим Чауш преди 30.08.2007 г. – датата на изповядване на покупко-продажбата на недвижимите имоти, тъй като обвиняемия не е бил нито на погребението, нито на помените на починалия Чауш, нито някой от разпитаните по делото свидетели му е съобщил този факт преди датата 30.08.2007 г. По скоро по делото са налице доказателства за противното. С процесното пълномощно обв.Росен Камбуров е прехвърлил на свое име и други имоти, собственост на починалия Чауш, преди неговата смърт, а именно на 19.07.2007 г., видно от приложения по делото нотариален акт №183, том І, дело №212/2007 г., съставен от св.Веселина Кисова – съдия по вписванията при РС-Ардино. Индиция, че обвиняемия не е знаел за смъртта на Чауш са и показанията на св.Васил Хаджикулов - адвоката, който е подготвил документите и проекта за нотариалния акт за продажбата на въпросните земеделски земи, пред който свидетел Камбуров не е съобщил, че упълномощителят Чауш е починал, а в един по-късен момент, когато обв.Камбуров е разбрал за смъртта на Чауш и че със смъртта му се прекратява и упълномощаването му, то той е изявил желание да прехвърли собствеността на земеделските земи на наследниците на починалия Чауш, но се е забавил със снабдяването със скици на имотите, поради което наследниците предявили против него иск за обявяване на процесната сделка за нищожна и обв.Камбуров направил признание на иска, като поел и направените по делото разноски. Или, от събраните по делото доказателства, може единствено да се направи предположение, но не и несъмнен и категоричен извод, че обв.Камбуров е знаел за смъртта на упълномощителя си Касим Чауш, но въпреки това не е съобщил този факт на съдията по вписванията при изповядване на сделката на 30.08.2007 г. за продажба на недвижими имоти, собственост на починалия Чауш на себе си /обв.Камбуров/, когато вече е бил без представителна власт, поради настъпила смърт на упълномощителя му Чауш. Изложеното води до извод, че деянието, поради липса на субективна страна, не осъществява състава на престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК. Във връзка с изложеното, се явяват неоснователни доводите изложени в частната жалба Йошко Чаушев, че обв.Росен Камбуров е прехвърлил процесните недвижими имоти напълно умишлено и въпреки, че е знаел за смъртта на упълномощителя си Чауш. Предвид всичко изложено, Постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №118/2008 г. по описа на РПУ-Ардино, е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 731 от 12.06.2009 год. по ч.н.дело №421/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|