Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260044
17.08.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16025 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 240
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от И.Д.В. срещу К.В.К. за сумата от 780 лева- неизплатено задължение по
договор за заем от 28.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 211.48 лева
за периода от 31.01.2017г. до 03.10.2019г.
Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 780 лева,
която не била върната на падежа. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът е реален договор, по силата на
който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като
получател се задължава да ги върне. Елементите от фактическия състав на
договора за заем са: съгласие на страните за предаване парична сума като заем и
реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия
състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за
заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.
Между страните по делото е бил сключен изричен писмен
договор за заем, в който е удостоверено предаването на сумата и е уговорено
връщането й до 30.01.2017г. Документът е подписан от страните, поради което
удостоверява извършването на изявленията. Срокът за връщането на сумата е
изтекъл, изпълнение не се доказва, поради което претенцията е основателна
следва да бъде уважена.
Предвид настъпването на падежа ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от
01.02.2017г. до 02.10.2019г.- предхождаща подаването на исковата молба.
Изчислена на основание чл. 162 ГПК с електронен калкулатор стойността на
обезщетението е в размер на 211.04 лева. За разликата до 211.48 лева
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото производство
в размер на 99.89 лева за държавна такса съразмерно на уважената част.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на
адвокат К. следва да бъде присъдена сумата от 299.87 лева за адв.
възнаграждение съразмерно на уважената част.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
К.В.К., ЕГН **********, да заплати на И.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 780.00 лева-
главница, по договор за заем от 28.12.2016 г., и сумата от 211.04 лева- обезщетение за забава за периода от
01.02.2017г. до 02.10.2019г., ведно със
законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на исковата
молба в съда- 03.10.2019г.г. до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за разликата над 211.04 лева до 211.48 лева.
ОСЪЖДА
К.В.К., ЕГН **********, да заплати на И.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 99.89 лева-
разноските по делото.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********, да заплати на адв. Я.В.К.,***, със служебен адрес – ****
сумата от 299.87 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ И.Д.В. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.