Р Е Ш Е Н И Е
13.01.2021г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и шести ноември |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2063 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000647/28.09.2020г. на *на РД“АА“-Плевен,
с което на „П.“ ЕООД - гр. Плевен,
представлявано от *Ж.П. на осн. чл. 96г, ал.1, предл.2-ро от ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за това, че на 26.08.2020г. около 15:30 часа в гр. Плевен, РД „АА“ при
извършване на комплексна проверка на фирма „П.“ЕООД, притежаваща лиценз за
обществен превоз на товари №* превозвачът е допуснал на 09.10.2019 година *Ж.П.
да извърши превоз с пътен лист №* без да притежава „Карта за квалификация на
водача“ нарушение по чл. 7б, ал.1,
изр.1-во от ЗАвтП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал
жалба до Районен съд Плевен, с която
моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани следните основни оплаквания: 1.) Изискването за „притежание на
карта за квалификация на водача“ като предпоставка за съставомерността на
нарушението по чл. 7б, ал.1, изр.1-во от ЗАвП е въведено с изменението на разпоредбата
обн. ДВ, бр.60/2020г. в сила от 07.07.2020г. и към момента на извършване на
вмененото нарушение – 09.10.2019г. то не е било съставомерно. и 2.) Дори да се приеме, че жалбоподателят е автор на
нарушението, за кото е привлечен към административно-наказателна отговорност,
то същото притежава белезите на „маловажен“ случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което накзващият орган е приложил неправилно закона.
В съдебно жалбоподателят, редовно
призован се представлява от пълномощника си – адв. Б. * от ПлАК, който поддържа
изложените в жалбата оплаквания и доразвива наведените в тази посока доводи. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 35-0000647/28.09.2020г. на *на РД“АА“-Плевен и присъди в полза
на довереното му дружество направените по делото разноски в размер на 350,00
лева.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед извършване на комплексна проверка на дейността на „П.“ЕООД - гр. Плевен, представлявано от Ж. *П. на
26.08.2020г. около 15:30 часа в гр. Плевен, РД „АА“, притежаващо лиценз за обществен превоз на
товари №* проверяващите установили, че превозвачът е допуснал на 09.10.2019
година *Ж.П. да извърши превоз с пътен лист №* без да притежава „Карта за
квалификация на водача“. С отлед установените факти е формиран изводът, че
дружеството-превозвач е извършило нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1-во от ЗАвтП като е допуснало извършването на процесния
превоз без *да притежава „Карта за квалификация на водача“.
С оглед на изложеното актосъставителят Л.Ц.Б. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за установеното нарушение, въз основа на което на
основание цитираната разпоредба дружеството – жалбоподател е било привлечено
към административно-наказателната отговорност. Описаната в АУАН фактическа
обстанвока е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на
„П.“ ЕООД - гр. Плевен, представлявано
от *Ж.П. на осн. чл. 96г, ал.1, предл.2-ро от ЗАвтП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя Л.Ц.Б. и свидетеля М.М.Х., чиито
показания съдът приема с доверие като логични, последователни и
взаимнодопълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени
впечатления относно релевантните по делото факти, които изцяло съответстват на
изложените такива в АУАН и в НП. Показанията им изцяло кореспондират и с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда н ачл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно
нарушение бл. № 278319/26.08.2020 г., заверено копие от пътен лист Серия ВА № */09.10.2019
г., наказателно постановление № 35-0000647/28.09.2020 г., заверено копие от
известие за доставяне, заверено копие от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.,
заверено копие на Лиценз № * за превоз на товари на ИА „Автомобилна
администрация“ за периода 30.08.2017 г. до 28.08.2027 г., заверено копие от
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република
България към Лиценз № *, заверено копие от карта на водача Ж.П. ведно с
удостоверение за частично преминато обучение за предобиване на професионална
компетентност за водачи на МПС за извършване превоз на товари № */26.09.2020
г., издадено от „*“ ЕООД.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и по същество е основателна.
Наказателно постановление Наказателно постановление № 35-0000647/28.09.2020г.
на *на РД“АА“-Плевен е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по
делото копие на заповед № РД 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози Нов
- ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) предвижда
санкция в размер на 3000 лева за субект, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
От друга страна, разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (Изм. - ДВ,
бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г.) допълва, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация,
конкретно Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ урежда задължението на водачите
да притежават карти за квалификация, но едновременно с това и забраната за
транспортните предприятия да допускат до работа водачи, които не отговарят на
нормативно установените правила. Изискването за притежаване на карта за
квалификация е въведено с чл. 2 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на Министъра на транспорта, която наредба
е издадена на основание чл. 7б, ал. 5
и чл. 7г, ал. 4
от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L
226/2003 г.). Карта за квалификация на водача следва да притежават
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка. Към
датата на осъществяване на описаното в АУАН и в НП деяние, последното е
съставлявало нарушение по чл. 2 от цитираната наредба. Съгласно чл. 2 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ /действаща към момента на извършване на
деянието/ водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, за какъвто се касае в конкретния
случай, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Министърът на
транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача
на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача.
Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато *притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит. Водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
В случая от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 9.10.2019
г. дружеството - превозвач "П." ЕООД е допуснало да бъде извършен
превоз за собствена сметка на товари с превозно средство, собственост на
дружеството от водач, който не е разполагал с валидна карта за квалификацияна
водача, поради което и съдът приема, че с това свое поведение дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП. Приложимата санкционна
разпоредба, съдържаща се в чл. 96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП предвижда глоба или
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, каквото именно по вид и размер
наказание е наложено на жалбоподателя.
Съдът не споделя направеното от пълномощника на жалбоподателя възражение, според
което вмененото нарушение по чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП не е описано ясно и точно проади това, че според действащата
законова разпоредба липсата на карта за квалификация на водача не е
самостоятелно нарушение поради наличие на съюза „и“ между „отговарят на
изискването за квалификация на водача“ и „притежават карта за квалификация на
водача“. Разпоредбата н чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г. (*))
(1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 60
от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) гласи: „Лицензираните превозвачи, лицата
по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават
карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изаискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години“.
Видно от цитираната правна норма е че посочанета липса на „карта за
квалификация на водача“ е достатъчна да обуслови извод, че установените от нея
изисквания не са изпълнени от сочения нарушител.
Не са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение,
доколкото се касае за формално деяние, осъществяването на което всякога засяга
обществените отношения, които е призвана да гарантира конкретната санкционна
разпоредба. В случая конкретната обществена опасност на деянието се определя от
нарушеното изискване на закона превозът да се осъществява от лица притежаващи
съответните познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит,
въз основа на който се издава удостоверение за професионална компетентност и
карта за квалификация на водача. Това условие не е било изпълнено, съотвотнено
твърдението, че *е впоследствие е преминал частично необходимото обучение не
влияе върху изводите за обществената опасност на осъщественото от него деяние
към момента на проверката. В подкрепа на формираните изводи е и
обстоятелството, че в т. 2 от Група 7 от Приложение № 1 на Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е
квалифицирано като тежко нарушение. Съдът намира за необходимо да посочи и
това, че фактът, че *е правоспособен такъв не е основание за екскулпиране на
дружеството превозвач, доколкото представлява самостоятелно и различно
нарушение относимо единствено към личността на водача.
Поради изложеното, съдът намира, че Наказателно постановление № 35-0000647/28.09.2020г.
на *на РД“АА“-Плевен следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
на основание чл. 63 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, /ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г./,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото,
съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000647/28.09.2020г.
на *на РД“АА“-Плевен, с което на „П.“ ЕООД - гр. Плевен, представлявано от *Ж.П. на осн. чл. 96г,
ал.1, предл.2-ро от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за това, че на 26.08.2020г.
около 15:30 часа в гр. Плевен, РД „АА“ при извършване на комплексна проверка на
фирма „П.“ЕООД, притежаваща лиценз за обществен превоз на товари №* превозвачът
е допуснал на 09.10.2019 година *Ж.П. да извърши превоз с пътен лист №* без да
притежава „Карта за квалификация на водача“
нарушение по чл. 7б, ал.1, изр.1-во от ЗАвтП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сумата от 350,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „П.“ ЕООД - гр.
Плевен, представлявано от *Ж.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: