РЕШЕНИЕ
Номер 1266 13.04.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На тринадесети
април две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 13265 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.09.2007
г. в качеството си на молител „БАНКА ДСК" ЕАД, се е снабдила с
изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./ на основание
Определение по ЧГД № 6788 от 2007 г. на Районен съд - Пловдив, X граждански
състав за следните суми, а именно:
9998, 74 лв., представляваща главница по договор
за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006г в размер на 10
000 лева, 1087, 50 лв., представляващи лихва за периода от 20.02.2007 г. до
11.09.2007 г., 809, 90 лв. , представляващи такси за закъснение за периода от
20.02.2007 г. до 11.09.2007г., законна лихва от 11.09.2007г. и 237, 92 лв.-
разноски по делото.
На 15.02.2008 г. въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело №** от **** г. по описа на ЧСИ М. С. – Ц.,
peг. № ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив против ищеца в качеството
му на поръчител за горните вземания по изпълнителния лист.
Въз основа на молба от 10.03.2010 г. по
изпълнителното дело в качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия
е конституиран настоящият ответник -„Кредитреформ - България' ЕООД, ЕИК:
*********, поради което и ищецът предявява настоящия иск срещу новия кредитор.
Изпълнителното дело е образувано срещу ищеца в
качеството му на поръчител по договор за кредит. Следва да се обърне внимание,
че договорът за поръчителство се сключва между третото лице, което отговаря за
чужд дълг и кредитора. С оглед особеностите на този вид договори, законодателят
е намалил отговорността на поръчителя и е дал няколко възможности, които да го
освободят от отговорност. В този смисъл е и трайно установената съдебна
практика на ВКС.
В настоящия случай предсрочна изискуемост на
задължението е настъпила на 20.02.2007 г., от която дата е започнал да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, който поставя времева
граница, която ангажира кредитора за предприемане на действия по предявяване на
иск в съда.
След като предсрочната изискуемост е настъпила
на 20.02.2007 г., то от тази дата е започнал да тече шестмесечният срок и
съответно същият е изтекъл на 20.08.2007г., молбата за издаване на изпълнителен
лист по реда на ГПК /отм./ е постъпила в съда на 11.09.2017г., поради което и
ищецът към тази дата не е отговарял за задълженията на кредитополучателя.
Срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен
и с изтичането му се прекратява отговорността на поръчителя с факта на
изтичането на срока.
Съгласно постоянната практика на ВКС (решение №
92/16.06.2009г. по т. д. № 467/2008г. на ТК, II т. о., решение №
58/15.04.2009г. по т. д. № 584/2008г. на ТК, II т. о. и решение №
40/17.06.2015г. но т. д. № 601/2014г. на ТК, I т. о), отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което счита, че е относимо и по
отменения ред за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание.
Ето защо предявява настоящия отрицателен
установителен иск, като възразява, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтекъл срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, за което възражение липсва настъпила преклузия, както съгласно отменената
уредба на чл.237 и следващите от ГПК /отм./, така и по настоящата уредба на
ГПК.
Настоящият иск предявява против „Кредитреформ -
България" ЕООД, ЕИК: *********, тъй като към настоящия момент се
легитимира като кредитор на вземанията по договор за банков кредит, ведно с
отговорността на ищеца като поръчител за тях, а и е конституиран като взискател
по продължаващото против ищеца производство по принудително изпълнение по
изпълнително дело № ** от ****г по описа на М. С. - Ц., въпреки че не отговаря
за тези вземания. От тези обстоятелства произтича и правния интерес да установи
със сила на пресъдено нещо, че ищецът не отговаря за изпълнението на вземанията
поради изтекъл срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което да признае за установено по отношение на Н.М.К., ЕГН: **********, че не
дължи на „Кредитреформ – България“ ЕООД, ЕИК: ********* следните вземания,
предмет на изпълнително дело № ** от *****г. по описа на М. С. – Ц.. а именно:
• 9998,
74 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 18.09.2006г в размер на 10 000 лева
.1087, 50 лв., представляващи лихва за периода
от 20.02.2007 г. до 11.09.2007 г.
•809, 90 лв. , представляващи такси за
закъснение за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007г.
-
Законна лихва от 11.09.2007г
•237, 92 лв.- Разноски по делото, съгласно
Изпълнителен лист от 13.09.2007 г. по ч. г. д № 6788 от 2007 г. по описа на
Районен съд - Пловдив.
Претендира сторените съдебни разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба
в предоставения му срок. Счита предявения иск за недопустим. Заявява, че
процесуалният закон - както действащият, така и отмененият ГПК, е предвидил
специален ред за защита на длъжниците в заповедното производство (заменило
аналогичния ред и т.нар. „несъдебни изпълнителни основания"), който
изключва приложението на правилата на общия исков процес.
На първо място - специален ред за защита е
предвиден, относно длъжник, по отношение на който има влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден изпълнителен лист (или аналогичната процедура в отм. ГПК).
Съгласно чл. 423, ал.1 от ГПК, длъжникът в заповедното производство, пропуснал
едномесечния срок за оспорване на заповедта с възражение, може да възрази пред
въззивния съд на някое от изрично посочените основания: заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно, поради нарушение правилата за връчване;
заповедта не му е била връчена лично поради това, че в деня на връчването на
третото лице не е пребивавал на територията на страната; не е могъл да узнае
своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение, поради особени
непредвидени обстоятелства. Аналогични са правните възможности на длъжника да
се защити и по отменения ГПК, макар и в по-кратки 7-дневни срокове (чл. 244 и
чл. 250 от ГПК - отм.).
На следващо място — в случай, че длъжникът е
пропуснал да се защити по гореспоменатия ред, той разполага с иска по чл. 424
от ГПК, какъвто е характерът и на процесната искова молба. Този иск обаче може
да се основава единствено на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни или с които не е могъл да се снабди до изтичане на едномесечния срок
за възражение (срокът е едноседмичен по отменения чл. 250 от стария ГПК). Тъкмо
това е и становището, застъпено в трайната практика на ВКС - така например в
Решение № № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., Ш г.о.), са
направени следните изводи: "Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен
око не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК.
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили
след влизане в cилa на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се
позовава при оспорване па изпълнението по чл. 439 от ГПК. "
В т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013 на
ОСГТК е дадено разяснение на въпроса: „Обусловена ли е преценката за
допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на
твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета
на влязлата в сила заповед за изпълнение?", като съдът е дал следното
задължително тълкуване: Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца
факти са „от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато
неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва
да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за
новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково
производство по 41.424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на
твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към
преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на
преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били
известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и
да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката
дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са
новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор.
Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателства в хода на процеса е
относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя
допустимостта на производството, а не е въпрос по същество.
В случая ищецът се позовава на чл. 147 от ЗЗД, извеждайки
твърдение за изтекъл шестмесечен преклузивен срок, изключващ отговорността му
като поръчител. Дори да приемем, че това обстоятелство се е съществувало, то
счита за безспорно, че същото е било известно на ищеца към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. Поради този факт, направеното оспорване
категорично не може да представлява годно основание за подаване на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането, както и за предявяването на иск
по общия исков ред по чл. 124, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което
искът е процесуално недопустим/в същия смисъл е и Определение № 924 от
14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 826/2010 г., 1т. о./.
В друга своя практика ВКС достига дори по-далеч
в своите изводи относно допустимостта на установителния иск във връзка със
срока по чл.147 от ЗЗД - така в Определение № 590 от 15.07.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3940/2013 г., 1т. о., ВКС е прието, че дори в случаите, когато се
предпоставя основателно възражение на поръчителя, основано на нормата на чл.
147, ал. 1 пр. първо ЗЗД. то няма характеристиката и на "новооткрито"
обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК, поради което и иск за установяване на
недължимост на вземането по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
се явява недопустим (аналогично би следвало да е правното положението и когато
процедурата е протекла по чл. 237, букв. „В отменения ГПК, чийто еквивалент се
явява производството по чл.417, т.2 от действащия ГПК ).
С оглед на гореизложеното и поради факта, че
процесуалният закон е предвидил специални средства за защита на длъжника,
изключващи приложението на общата искова уредба и които не са упражнени
надлежно от ищеца, счита така подадения иск недопустим.
2. По
отношение на основателността на иска - намира същия за неоснователен, поради
следното:
В своята молба, ищцовата страна прави кратко
хронологично изложение на фактите, касаещи възникване на облигационното
правоотношение между банката-кредитодател, длъжникът и неговите поръчители,
образуването на гражданско дело и снабдяването с изпълнителен лист и
последвалото в резултат на това изпълнително дело. В своята молба ищецът
посочва датата -20.02.2007г. като приема, че това е денят, в който е настъпила
предсрочната изискуемост па задължението и от който момент следва да се прецени
изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Не става ясно защо ищецът е
сметнал тъкмо тази дата за момента, от който кредитът е обявен за предсрочно
изискуем от банката. Датата - 20.02.2007г. действително присъства в
изпълнителния лист, но същата се явява началния момент на неизпълнението на задължението
по кредита и начална дата, от която банката започва да начислява наказателна
лихва върху просроченото си вземане. Липсват каквито и да било доказателства,
сочещи тъкмо тази дата за момента, в който предсрочната изискуемост е настъпила
и от който момент ищецът е обвързал своето броене на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
В своята молба до съда от 11.09.2007г.
банката-ищец е посочила следното: „ Кредитополучателя/и престана да внася
редовно и в пълен размер дължимите месечни вноски за погасяване на кредита,
като впоследствие прекрати изцяло погасяването на същия, поради което Банката
беше принудена да обяви кредита за предсрочно изискуем и на основание чл. 60 от
ЗКИ да предприеме действия за събирането му по съдебен ред ". Видно от
така изложените обстоятелства - липсва уточнение за конкретната дата, на която
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Тъкмо за този факт съдът
следи служебно, основавайки преценката си на съпровождащите молбата писмени
доказателства и евентуално изтекъл срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на
поръчителя би бил абсолютна процесуална предпоставка за отхвърляне на иначе
уваженото от съда искане на банката за издаване на изпълнителен лист. В т.4б от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК е
предвидено, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът е констатирал от
документите по заявлението, че към датата на неговото подаване е изтекъл срокът
по чл.147, ал.1 от ЗЗД, за който срок съдът следи служебно и чието изтичане е
абсолютна процесуална предпоставка за отхвърляне на искането. В последния
случай, длъжникът е могъл да се защити срещу евентуална незаконосъобразно
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист чрез възражение, каквото
ищецът не е упражнил. (тълкуването би следвало да е аналогично и по отношение
на процедурата по отменения чл.237, б. „В" от ГПК).
С оглед на изложеното, счита предявения иск за
процесуално недопустим и неоснователен по своето същество.
Моли исковата молба, подадена от Н.М.К., чрез
процесуалния му представитсл - адв. С.М., да бъде оставена без разглеждане от
съда, поради недопустимост на иска, с което да бъде прекратено и производството
по настоящото дело.
Моли, в случай че искът бъде допуснат за
разглеждане, същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради
изложените в обстоятелствената част съображения.
В дадения му срок ищецът е депозирал становище
по наведеното от ответника възражение за недопустимост на иска.
Смята, че
предявеният в конкретния случай отрицателно установителен иск се квалифицира
като такъв по чл.124 от ГПК, а не специалният иск в заповедното производство по
чл.242 от ГПК, както невярно се твърди в отговора на исковата молба.
Същественото обстоятелство относно допустимостта на предявения иск е, че
изпълнителният лист е издаден по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./ или въз
основа на извънсъдебно изпълнително основание.
Недопустимо е при липсата на проведено заповедно
производство по сега действащия ГПК искът да се квалифицира като такъв по
чл.424 от ГПК.
Според разпоредбата на пар.2 ал.9 от ПЗР на ГПК,
исковете за отричане дължимост на суми по изпълнителни листа, издадени въз
основа на несъдебни изпълнителни основания по молби, подадени преди 1.03.08г.
не са измежду предвидените производства, които следва да бъдат разгледани по
досегашния ред, а именно този установен в ГПК/отм./ Това е така, защото новият
ГПК предвижда специален иск по чл.424 ГПК, предпоставките за предявяването на
който са коренно различни от тези по чл.254 ГПК/отм./ и са изцяло съобразени с
изискванията на заповедното производство на ГПК, каквото в конкретния случай не
е провеждано. Независимо от това, на ищеца следва да се признае правен интерес за
предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимост на
суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания, аналогичен на иска по
чл.254 ГПК/отм./. Този иск ще черпи своето правно основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.- Определение №262 от 30.04.2009 год., по ч.т.д, №265/2009 год,
на ВКС. II Т.О./
В продължение на горепосочената съдебна практика
е постановено и Решение но т.д. № 864 от 2010г. по описа на ВКС, съгласно което
е прието, че производствата по предявен отрицателен установителен иск по
чл.254, ГПК, отм., предоставен в защита на длъжника за оборване
материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, когато изпълнителният
лист е издаден по молба, подаден до 0l.03.2008 год., не се обхващат от
хипотезата на §2, ал.9, изр.второ на ПЗР на ГПК. Въпреки това за длъжника
съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни
основания. Предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо
право, който следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 ГПК. Трайно
установена е съдебната практика, включително и задължителна такава по чл.290 ГПК, че този иск е аналогичен на иска по чл.254 ГПК. отм. По въпроса за
исковата защита на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена
преди влизането в сила на сега действащия ГПК има трайно установена практика на
ВКС.
Обстоятелството, че ищецът не е използвал реда
на чл.244 ГПК, отм., за оспорване определението за издаване на изпълнителен
лист и не е използвал и реда на чл.250 ГПК, отм. да предяви писмени възражения,
подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува
или да представи надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, не водят
до недопустимост на предявения иск.
Ищецът е предпочел исковата защита чрез
отрицателен установителен иск, предявен на 15.09.2008 год., след влизане в сила
на сега действащия ГПК, което е прието за напълно допустимо съгласно Решение по
т.д. № 864 от 2010г. по описа на ВКС.
С оглед на гореизложеното счита предявения
отрицателно установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за изцяло допустим и чрез
него ищецът се защитава против твърдените от него като несъществуващи вземания,
удостоверени в издаден по реда на ГПК /отм./ изпълнителен лист.
Относно основателността:
В отговора на исковата си молба ответникът
оспорва да е налице предсрочна изискуемост на кредита, което води до основателността
на предявения от ищеца отрицателно установителен иск, тъй като към датата на
подаване на молбата по реда на ГПК /отм./ очевидно предсрочна изискуемост не е
била налице, поради което и изпълняеми права да не са съществували и да не
съществуват и към настоящия момент.
Липсата на обявена предсрочна изискуемост
обосновава и липсата на предявена съдебна претенция, доколкото същата е
ненадлежна.
Липсата на обявена предсрочна изискуемост обаче
не води до неприложението на разпоредбата на чл.147 ал.1 от ГПК.
За горепосочените вземания ищецът не дължи
изпълнение, тъй като отговорността му е отпаднала с изтичането на шестмесечния
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД от датата на падежа на всяка една вноска
по договора за кредит, които вноски са анюитетни и включват в себе си както
възнаградителна лихва, така и главница.
По приложението на разпоредбата на чл.147 ал.1
от ЗЗД в хипотезата на необявена предсрочна изискуемост е постановено Решение №
83 от 26.05.2017г. по търг.дело № 50394 от 2016г по описа на ВКС, съгласно
което съставът приема, че при липса на обявена предсрочна изискуемост срокът по
чл.147 ал.1 от ЗЗД започва да тече по отношение на всяка една вноска от датата
на падежа й.
Съставът на ВКС е приел, че в хипотезите, в
които е постигнато съгласие главното задължение да се погасява на отделни
погасителни вноски с различни, последователни падежи несъмнено погасяването на
всяка една от тези вноски води до погашение на съответна част от главното
задължение; като неизпълнението на която и да било вноска на уговорения падеж
открива възможността за кредитора да поиска от съда защита на своето материално
субективно право, предявявайки иск за изпълнение срещу главния длъжник за
плащане на съответната изискуема вноска.
В този смисъл се достига до извод, че от падежа
на съответната парична вноска следва да започва да тече и шестмесечният
преклузивен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 147, ал. I ЗЗД, за който
съдът следи служебно (така и съобразителната част към т. 4, б. „б" от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г.); поради което, ако кредиторът бездейства в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на същата
тази вноска.
Ето защо, дори към настоящия момент кредитната
институция да не е обявила предсрочна изискуемост, то това би означавало, че
надлежна съдебна претенция по отношение на кредита не е предявена, поради което
и счита и твърди, че отговорността на ищеца като поръчител за посоченото
по-горе вземане е отпаднала на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Направил е искане за изменение на основание
чл.214 от ГПК чрез прибавяне на ново основание на предявения отрицателно
установителен иск, което съдът е приел за разглеждане.
Във връзка с отговора на исковата молба на ответника моли съда да разгледа едно ново основание за
недължимост на посочените суми, а именно: недействителност на основание чл.14
от ЗПК /отм./ във връзка с чл.7 т.6 до т.14 от ЗПК /отм./ на договор за кредит
за текущо потребление от 18.09.2006г, сключен с Банка ДСК ЕАД. Действителността
на главната сделка, за която се поръчителства, се отразява и на
действителността на договора за поръчителство поради акцесорния характер на
поръчителството, което може да се учреди само и единствено за действително
главно задължение.
В конкретния случай и от представените писмени
доказателства от ответника се установява, че договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2006г като главен към поръчителството договор страда от
съществени недостатъци откъм неговото съдържание, които са императивно
регламентирани в разпоредбата на чл.7 т.6 до т.14 от ЗПК /отм./, а именно:
6.годишен процент на разходите по кредита, конто
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими
към момента на сключване на договора за кредит;
7.условията, при които посочените в т. 6 разходи
по кредита могат да бъдат променяни;
8.условията за издаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания;
9.разходите на чл. 21, ал. 2, с изключение на
тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя;
посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен,
посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната
стойност;
13.свързаните с договора разходи, които трябва
да се понесат от потребителя, ако има такива;
12.правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора;
13.обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат
освободени;
14.изискуемите застраховки и разходите по тях,
ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.
Липсата на който и да е реквизит от посочените
пo-гope води до недействителност на договора за потребителски кредит и
съответно недействителността на договора за поръчителство към него, което
основание за недължимост прибавя по реда на чл.214 от ГПК към предявения иск,
което е допустимо доколкото не променя вида на търсената защита.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по
наведеното от ответника възражение за недопустимост на иска се е произнесъл с
определението за насрочване на делото, като понастоящем не намира основания за
ревизиране на определението си.
Страните не спорят
относно факта, че праводателят на ответното дружество – Банка „ДСК“ЕАД и ищеца
е съществувало правоотношение по договор за поръчителство, като ищецът
поръчителствал по договор за кредит с кредитополучател Рангел Филипов Атанасов.
На 13.09.2007 г. в качеството си на молител
„БАНКА ДСК" ЕАД, се е снабдила с изпълнителен лист, издаден по реда на
чл.237 и сл. от ГПК /отм./ на основание Определение по ЧГД № 6788 от 2007 г. на
Районен съд - Пловдив, X граждански състав за следните суми, а именно:
9998, 74 лв., представляваща главница по договор
за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006г. в размер на 10 000
лева, 1087, 50 лв, представляващи лихва за периода от 20.02.2007 г. до
11.09.2007 г., 809, 90 лв., представляващи такси за закъснение за периода от
20.02.2007 г. до 11.09.2007г., законна лихва от 11.09.2007г. и 237, 92 лв.-
разноски по делото.
На 15.02.2008 г. въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело №** от **** г. по описа на ЧСИ М. С. - Ц.,
peг. № ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив против ищеца в качеството
му на поръчител за горните вземания по изпълнителния лист.
Въз основа на молба от 10.03.2010 г. по
изпълнителното дело в качеството си на кредитор въз основа на договор за цесия
е конституиран настоящият ответник -„Кредитреформ – България“ ЕООД, ЕИК:
*********.
Изпълнителното дело е образувано срещу ищеца в
качеството му на поръчител по договор за кредит.
Ищецът заявява, че в настоящия случай предсрочна
изискуемост на задължението е настъпила на 20.02.2007 г., от която дата е
започнал да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Ответникът
е навел възражение, че сочената от ищеца дата не е датата, на която кредиторът
е обявил предсрочната изискуемост, а такава се явява датата на подаване на
молбата до съдебния изпълнител. Ищецът, от своя страна, твърди, че датата на
предсрочната изискуемост е именно на 20.02.2007 г., тъй от издадения
изпълнителен лист се установява, че кредиторът е посочил като период на
дължимата главница именно от тази дата до датата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, ал.1 от ГПК/отм./.
Несъмнено, последователна е съдебната практика,
вкл. и застъпена в решения на ВКС, че предсрочната изискуемост е правна
възможност, предоставена на кредитора, да лиши от преимуществото на срока
длъжника при неизпълнение на задължението на последния за плащане на определен
в договора брой вноски. Тази предсрочна изискуемост не настъпва само при
настъпване на обективните предпоставки, а именно неплащане на определен брой
вноски, а изисква и волеизявление на кредитора в тази насока. Съдебната практика
се е обединила и относно датата на настъпване на тази предсрочна изискуемост, а
именно това е датата на достигане на волеизявлението в посочения смисъл до
длъжника или датата на подаване на молбата за принудително събиране на
вземанията, въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист, ако
волеизявлението не е достигнало до длъжника по - рано.
В настоящия случай съдът споделя наведеното от
ищеца съображение, че датата на предсрочна изискуемост е настъпила на
20.02.2007 г., тъй като в издадения въз основа на извлечение от сметка
изпълнителен лист е посочено, че просрочената главница се дължи за периода
20.02.2007 г. – 11.09.2007 г., като последната дата е тази на подаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист в съда. В молбата за образуване на
изпълнително производство кредиторът е посочил, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като не е посочил датата, от която тази предсрочна
изискуемост е настъпила. С оглед обстоятелството, че в молбата, депозирана в
съда на 11.09.2007 г. е посочил като дата на изискуемост на целия остатък от
главницата, както и като начална дата на лихва и на такса за закъснение именно
същата дата – 20.02.2007 г., то съдът намира, че именно тази дата се явява
тази, от която кредиторът е упражнил потестативното си право да лиши длъжника
от преимуществото на срока. От посочената дата следва да се брои и шестмесечния
срок за ангажиране на отговорността на поръчителя.
Същият е изтекъл на 20.08.2007 г. Датата на
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от кредитора в
съда на 11.09.2007 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за ангажиране на
отговорността на поръчителя – ищец. Предвид преклузивния характер на срока по
чл.147 от ЗЗД, то към датата на подаване на молбата, самото право на кредитора
спрямо поръчителя е било погасено, поради което и следва да се приеме, че
ищецът се е освободил от отговорност.
Ето защо съдът намира предявения главен иск за
основателен и същият следва да се уважи.
Предвид несбъдване на вътрешно – процесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл.124, ал.1 от ГПК, то не следва да се пристъпи към разглеждането му.
Ищецът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 1849,74лв., от които заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. и 549,74лв. – заплатена държавна
такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя това възражение. Предвид цената на
предявените искове, същото не се явява прекомерно, а и делото се отличава с
правна сложност, поради което и разноските в тази част не следва да бъдат
редуцирани.
Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.М.К., ЕГН: **********,***, в
качеството на поръчител, не дължи на „Кредитреформ – България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10,
следните вземания, предмет на изпълнително дело № ** от ****г. по описа на М.С.
- Ц. а именно:
Сумата от 9998, 74 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство
от 18.09.2006г. в размер на 10 000 лева, сумата от 1087, 50 лв., представляващи
лихва за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007 г., сумата от 809, 90 лв. ,
представляващи такси за закъснение за периода от 20.02.2007 г. до 11.09.2007г.,
както и законна лихва от 11.09.2007г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 237, 92 лв.- разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 13.09.2007 г. по ч. гр. д. № 6788 от 2007 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Кредитреформ – България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление София, ул.“Шандор Петьофи“№
10, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.К., ЕГН: **********,***, сумата от 1849,74лв./хиляда осемстотин
четиридесет и девет лева и 74ст./ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
КГ