№ 6066
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110102982 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 79 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД разделно срещу Г. Д. А. с ЕГН
********** и адрес: гр. София, ж.к. К.П. ІІ, бл. *** вх. А, ет. 8, ап. 24, и Н. Л. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. К.П. ІІІ, бл. 31 Б, вх. Б, ет. 13, ап. ***. Ищецът твърди,
че през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е доставил в ап. ***, находящ се в гр. София,
ж.к. „К.П.“ бл. 31 Б, ет. 13, с аб. № 180639, топлоенергия на стойност 1 777.78 лева, като с
оглед квотите си в правото на собственост ответникът Г. Д. А. дължал 1/6 част, т.е. 296.30
лева, а ответникът Н. Л. А. – 4/6 части, т.е. 1 185.18 лева главници. За периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г. за имота била дължима цена на услугата дялово разпределение в
размер на сумата 25.39 лева, от които ответникът Г. А. дължал 4.23 лева, а ответникът Н. А.
– 16.92 лева. За периода от 15.09.2018г. до 09.12.2020г. дължимо било обезщетение за
забавата в размер на 274.67 лева върху главницата за топлинна енергия – съответно 45.77
лева от ответника Г. А. и 183.11 лева – ответникът Н. А., а за периода от 31.12.2017г. до
09.12.2020г. дължимо било обезщетение за забавата в размер на 5.56 лева върху главницата
за дялово разпределение– съответно 0.93 лева от ответника Г. А. и 3.68 лева – ответникът Н.
А., както и законни лихви върху главниците от 18.12.2020г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение от 13.01.2021г. по ч.гр.д. 63789/2020г. на СРС,
70 състав. Претендира сторените разноски – в заповедното производство: за Г. А.: 6,94 лева
държавна такса и 8,33 лева юрисконсултско възнаграждение, за Н. А.: 27,78 лева за
държавна такса и 33,33 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото /без
представен списък/ 34,72 лева за държавна такса, 700,00 лева за експертизи, 351,53 лева за
особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100,00 лева.
1
Ответникът, чрез особен представител адв. Д. П., участвайки в съдебното производство само
чрез писмена кореспонденция, оспорва исковата молба с бланкетни аргументи, прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД излага, че в посочения
период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие
с всички действащи нормативни актове.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
180639 с обект ап. ***, находящ се в гр. София, ж.к. „К.П.“ бл. 31 Б, ет. 13, е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени. Има валидно сключен договор за ползване на топлинен
счетоводител.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни за извършени плащания за
процесния период.
Собствеността на имота на ответниците не се оспорва, а с приетия по делото лист
на етажните собственици, съставен при сключване на Договора с топлинния счетоводител,
фигурира наследодателят /видно от Удостоверение за наследници на л. 16 от делото/ на
ответниците – Д. Г.ев А. с аб. № 180639 – л. 26 от делото. Впоследствие за всяка услуга в
процесния период са съставяни фактури на негово име като абонат, като няма данни същите
да са оспорени от получателя, нито от неговите наследници.
Отделно от писмо на СО – район К.П. от 04.06.2019г. се установява, че за
процесния апартамент *** на горния адрес има сключен договор за продажба с Д. Г.ев А. и
Н. Л. А..
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
2
За доказване на собствеността на ползвания имот, респективно качеството на потребител на
ответниците съдът приема, че Д. Г.ев А. и съпругата му – ответницата са собственици на
топлоснабдения имот ап. ***, респективно имат качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
След като на 08.03.2019г. Д. А. е починал – в Удостоверение за наследници на л. 16 – по
силата на наследствено правоприемство в посочените от ищеца квоти отговарят неговите
наследници, като за третия – М. Д. А. по влязлата в сила Заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист за съответно дължимите от него суми.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от м.май 2017г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2017г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 18.12.2020г. Така би следвало вземанията на ищеца за периода от
01.05.2017г. до 18.12.2017г. да са погасени по давност. Съдът обаче не намира за доказано в
какъв размер са същите. Нито в отговора, нито в процеса по назначаване на ССЕ ответната
страна не поиска събирането на доказателства за доказване на това си възражение. В него
дори се сочи, че не може да бъде конкретизира конкретния размер на размера на
топлоенергията, която счита за погасена по давност. Съдът намира по данните, че в случая
са предявени различни претенции – два вида главници, две отделни мораторни лихви /за
изчисляването на които има променлив лихвен процент за процесния период/ и
определянето на това които точно от тях са погасени по давност е въпрос, който изисква
експертни знания, с които съдът не е длъжен да разполага. Всяко възражение за давност като
средство за защита следва да е конкретизирано по период, но и по размер. Както при други
видове възражения /за прихващане, за подобрения/ този, който ги твърди и в чиято полза е
крайният резултат от евентуалното им уважаване, е и този, който ги доказва по размер.
Възражението за изтекла давност не се различава съществено от други видове възражения –
те винаги подлежат на доказване по основание и размер. В отговора по делото не са
посочени такива по веси един от четирите конкретни иска /главница топлоенергия и
мораторна лихва върху нея, главница дялово разпределение и мораторна лихва върху нея/.
Ето защо настоящият състав считайки, че правораздаването не може да се приравнява на
калкулация, с оглед на диспозитивното начало и предоставените и неизползвани
процесуални възможности, възражението остана недоказано и така подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното / за Г. А.: 6,94 лева държавна такса и 8,33 лева юрисконсултско
възнаграждение, за Н. А.: 27,78 лева за държавна такса и 33,33 лева за юрисконсултско
възнаграждение /, и в исковото – 34,72 лева за държавна такса, 700,00 лева за експертизи,
351,53 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
3
определя на 100,00 лева в съотношение 1/3 част за Г. А. и 2/3 части за Н. А. поради
необходимостта от приравняване на вземането за разноски само между двамата ответници, а
не в първоначално заявеното по заявлението по чл. 410 ГПК, където е имало и трети
длъжник с квота 1/6 част.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********** по чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Г. Д. А.
с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. К.П. ІІ, бл. *** вх. А, ет. 8, ап. 24, и Н. Л. А. с
ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. К.П. ІІІ, бл. 31 Б, вх. Б, ет. 13, ап. *** дължат
разделно сумите както следва: Г. Д. А. дължи 296,30 /двеста деветдесет и шест лв. и 30
стотинки/ лева главница използвана топлоенергия за периода от 01.11.2017г. до
30.04.2019г., както и 45.77 /четиридесет и пет лв. и 77 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., 4.23 /четири лв. и 23 стотинки/ лева главница
дялово разпределение за периода 01.11.2017г. – 01.04.2019г., както и 0.93 лева /93 стотинки/
мораторна лихва за периода 31.12.2017г. – 09.12.2020г.; Н. Л. А. дължи 1 185.18 /хиляда сто
осемдесет и пет лв. и 18 стотинки/ лева главница използвана топлоенергия за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г., както и 183,12 /сто осемдесет и три лв. и 12 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 09.12.2020г., 16,92 /шестнадесет лв. и 92
стотинки/ лева главница дялово разпределение за периода 01.11.2017г. – 01.04.2019г., както
и 3,68 /три лв. и 68 стотинки/ мораторна лихва за периода 31.12.2017г. – 09.12.2020г., както
и законни лихви върху главниците от 18.12.2020г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение от 13.01.2021г. по ч.гр.д. 63789/2020г. на СРС, 70
състав.
ОТХВЪРЛЯ възражението на Г. Д. А. и Н. Л. А., чрез особен представител адв. Д. П., за
изтекла погасителна давност като НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Н. Л. А. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство
27,78 /двадесет и седем лв. и 78 стотинки/ лева за държавна такса и 33,33 /тридесет и три лв.
и 33 стотинки/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Д. А. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство 6,94
/шест лв. и 94 стотинки/ лева държавна такса и 8,33 /осем лв. и 33 стотинки/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Л. А. и Г. Д. А. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ ЕАД
в съотношение 1/3 част за Г. А. и 2/3 части за Н. А. разноски 34,72 /тридесет и четири лв. и
72 стотинки/ лева за държавна такса, 700,00 /седемстотин/ лева за експертизи, 351,53 /триста
петдесет и един лв. и 53 стотинки/ лева за особен представител, както и 100,00 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5