О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №….
гр.Казанлък, 14.08.2019 г.
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в закрито заседание на
четиринадесети август, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Йовка Пудова
като разгледа докладваното гр.дело №1014/2019 год. по описа на КРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на О.С. срещу Х.Г.Д. от с.ХаджиД.о,
общ.Казанлък, с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№309/2019 г. по описа на РС-Казанлък.
При проверката на допустимостта на иска по реда на
чл.130 от ГПК и като се запозна със заповедното производство по ч.гр.д.№309/2019
г. по описа на РС-Казанлък, съдът констатира следното: По заявление на ищеца О.С. с ЕИК:*********,
е издадена Заповед
№182/06.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№309/2019 г. на РС-Казанлък
срещу длъжника Х.Г.Д., ЕГН-********** от с. ХаджиД.о, общ.Казанлък, ул.“1-ви май“ №24, за сумите: 1210.44 лв. главница, представляваща
двадесет и три неплатени наемни вноски, дължими към 30.04.2017г. и към
30.10.2017г. по Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 02.06.2016
г., вписан в Служба по вписванията – Свиленград под вх.рег.№2658/14.06.2016 г.,
том 3, акт № 158, за петнадесет броя имоти; 316.70 лв. лихва за просрочени
плащания, считано от 30.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 04.02.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от
05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на настоящия установителен иск. Заповедта е връчена лично на длъжника Х.Г.Д.,
който в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение на 26.02.2019 г. Заповедният
съд е дал на заявителя указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с
Разпореждане №1359/26.02.2019 г., с което му е указал, че следва да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК срещу длъжника в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С Определение
№835/11.04.2019 г. заповедният съд, като е приел, че не са били изпълнени
указанията му е обезсилил постановената заповед №182/06.02.2019 г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекратил производство по ч.гр.д.№309/2019 г.
по описа на РС-Казанлък. С влязло в сила определение №554/09.07.2019 г.,
постановено по в.ч.гр.д.№1268/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора, въззивният съд е потвърдил определение №835/11.04.2019 г.,
с което е обезсилена заповед №182/06.02.2019 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№309/2019 г. по описа на РС-Казанлък.
Настоящото гр.д.№1014/2019 г. по описа на РС-Казанлък,
образувано по предявен от ищеца против длъжника установителен
иск по чл.422 от ГПК е в изпълнение на указанията, дадени от заповедния съд с
Разпореждане №1359/26.02.2019 г. С оглед на междувременно обезсилената заповед,
за ищеца липсва правен интерес от предявяване и поддържане на иск по чл.422 от ГПК, тъй като този иск няма да му даде необходимата защита, доколкото той вече
не разполага с изпълнително основание, каквото е била заповедта по чл.410 от ГПК. Предвид това и за обосноваване на правния интерес от
предявения специален установителен иск по чл.422 от ГПК и търсената защита, с Определение №1611/18.07.2019 г. по настоящото
гр.д.№1014/2019 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указания да
уточни исковата претенция съобразно обстоятелството, че заповедта за
изпълнение, издадената по ч.гр.д.№309/2019 г. на КРС е обезсилена, с влязло в
сила определение. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в
предоставения му едноседмичен срок, производството по делото ще бъде
прекратено. С връчването на преписа от определение №1611/18.07.2019 г. на
31.07.2019 г. ищецът е надлежно е уведомен съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, но в
рамките на срока за отстраняване на нередовностите, който
е изтекъл на 07.08.2019 г., по делото не е депозирана молба от ищеца в
изпълнение на указанията.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът няма правен
интерес от това да продължава да поддържа предявения установителен
иск
по чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, тъй като решението по иска не би
му дало търсената защита, защото не се ползва с изпълнителна сила, а само с установително действие. При така развилото се заповедно
производство, ищецът има правен интерес към момента единствено от осъдителен
иск, какъвто обаче не е предявен. В рамките на дадените му с определение №1611/18.07.2019 г. указания по
редовността на исковата молба, ищецът би могъл да съобрази новонастъпилите
факти и обстоятелства и да измени иска си от установителен
към осъдителен, за да запази извършените до момента процесуални действия, но
това не е сторено. Съдът е длъжен да се произнесе по заявения петитум и търсена защита и няма правомощия да дава на
страната указания и напътствия по какъв ред следва да реализира правата си,
т.е. няма право да дава указания в посока на изменение на иска. Същевременно,
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно при всяко положение на делото. Поради това, съдът приема,
че за ищеца вече не е налице правен интерес да предяви установителен
иск за вземането си срещу длъжника Х.Г.Димитров, ЕГН-**********, а не е направено съответно и изменение на иска в осъдителен такъв. Ето
защо, предявеният иск по чл.422 от ГПК е недопустим, поради което исковата молба
следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК, а производството по делото –
прекратено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА исковата молба на О.С. с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Свиленград, бул.“България“ №32, , представлявано от инж.
Георги Стоянов Манолов-Кмет срещу Х.Г.Димитров, ЕГН-********** от с. Хаджидимитрово, общ.Казанлък, ул.“1-ви май“
№2, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане за сумите: 1210.44 лв. главница, представляваща двадесет и три
неплатени наемни вноски, дължими към 30.04.2017г. и к 30.10.2017г. по Договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 02.06.2016 г., вписан в Служба по
вписванията – Свиленград под вх.рег.№2658/14.06.2016 г., том 3, акт № 158,
316.70 лв. лихва за забава от 30.04.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2019 г.; 04.02.2019
г. и законната лихва върху
главницата от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№309/2019 г. по описа на РС-Казанлък.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1014/2019 г. по описа на РС-Казанлък поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Районен съдия: