Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
18.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен
съд, ХІ гр. състав, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5093/2020г., за да се произнесе,
взема предвид:
Делото е образувано по искова
молба с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.80 ЗС
подадена от П.П.Н. с ЕГН ********** *** против Р.В.Л.
с ЕГН ********** ***, Г.Ц.К. с ЕГН ********** ***.***№81, К.В.Л. с ЕГН **********
***, И.П.И. с ЕГН ********** ***, Г.И.И. с ЕГН **********
*** и П.И.И. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че от 1998г.
ползва явно и непрекъснато като свой, недвижим имот, находящ
се в с. ***с площ от 912 кв.м. със застроените в него постройки едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., лятна кухня с площ 20 кв.м. и
второстепенна стопанска постройка с площ от 30 кв.м. Твърди, че земята била
дарена ***през 1964г. Твърди, че родителите и впоследствие изградили
постройките в имота. Ищцата твърди, че брат и починал през 1996г. и през 1997г.
тя заедно с майка си прехвърлили на сина на починалия и брат Р.Л. своите
собствени 2/3 идеални части от имота. Същата година снаха и Г. ***заедно със
сина си Р. напуснали страната и заминали да живеят в ***. Това наложило ищцата
да пътува ежедневно до с.***, за да се грижи за своята майка, а през 1998г.
ищцата се преместила да живее там. Ищцата твърди, че се разбрала с останалите
съсобственици имотът да остане нейна собственост, да го поддържа за своя сметка
като извършва всички необходими подобрения, а впоследствие да и прехвърлят
своите идеални части. През целия период ищцата полагала грижи за имота, като
извършила в него редица подобрения за своя сметка, тъй като разчитала на
уговорката, че ще придобие собствеността върху имота, когато се върнат в страната
Г.Ц.К. и синът и Р.Л.. Ищцата твърди, че съобразно документите за собственост, Р.Л.
притежава ¾ идеални части от земята и 13/16 ид.части
от постройките, Г.К. притежава 1/12 ид.част от земята
и 1/16 от постройките, К.В. притежава 1/12 ид.част от
земята и 1/16 от постройките, а И.П.И., Г.И.И. и П.И.И. притежават по
1/36 ид.част от земята и по 1/48 и.част от постройките.
В заключение моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик
на процесния недвижим имот на основание
чл.80 ЗС, чиято собственост е придобила с непрекъснато и явно владение на същия от 1998 г. и до момента.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от К.В.Л.,
И.П.И., Г.И.И. и П.И.И.,
които признават претенцията на ищцата.
Ответницата Г.Ц.К. не представя отговор в
едномесечния срок. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по
исковата молба.
Ответникът Р.Л., чрез назначения си особен
представител оспорва исковата претенция. В отговора се твърди, че ответникът е
заминал извън страната, когато е бил едва на осем години и няма данни дали той
знае, че в процесния имот живее ищцата. Не се установява дали ответникът е
изразил съгласие и не се е противопоставил ищцата да владее имота като свой.
Твърди, че липсват доказателства ищцата да е демонстрирала или да е противопоставила
на ответника намерението си да владее имота за себе си.
Като съобрази становищата на страните и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна :
Установява се от представения по делото нотариален акт №
143 том IV
дело №1836/1964г. от 12.11.1964г. на нотариус при Народен съд Плевен, че ***е
придобил с дарение недвижим имот, представляващ дворно място от 1000 кв.м. в с.***,
които представляват идеална част от парцел VIII-72 в стр.кв.10, цялата
от 2000 кв.м. по плана на с.***при
съседи : улица, ***, ***и ***.
Представено е удостоверение за наследници, от което се
установява, че ***е починал на 01.12.1979г. и е оставил свои законни наследници
: съпруга – ***Л., починала но 14.05.2008г., дъщеря П.П.Н.
и син ***Л.. Последният починал на 11.09.1996г. и е оставил свои законни наследници
: съпруга Г.Ц.К., дъщеря К.В.Л., син Р.В.Л. и дъщеря ***В.Л.. ***В.Л. е
починала на 12.07.2020г. и е оставила свои законни наследници: съпруг И.П.И., дъщеря
Г.И.И. и син П.И.И..
Установява се от представения по делото нотариален акт №116
том I
дело №116/1997г. на нотариус при РС Плевен, че на 24.01.1997г. ***Л. и П.П.Н. са прехвърлили на Р.В.Л. своите собствени, придобити
по наследство 2/3 идеални части от процесния недвижим имот чрез
покупко-продажба. Със същия договор за покупко-продажба, ***Л. е запазила
правото до края на живота и да обитава и ползва имота. Видно от договора, обективиран в описания нотариален акт, предмет на
продавачите са продали на купувача 2/3 идеални части от имота, каквито са били
квотите им на наследяване на дворното място и ¾ идеални части от
построените в дворното място къща с площ от 50 кв.м., лятна кухня от 20
кв.м. и стопански сгради с площ от 30
кв.м.
Спорно по делото е дали ищцата е придобила процесния имот
по давностно владение през периода от 1998г. до
2008г. с оглед твърденията и, че владее необезпокоявано имота и до момента.
В практиката си ВКС приема, ако по делото е установено, че заявилото
възражението за придобивна давност лице е упражнявало
фактическата власт върху имота без да е налице основание за това, в тежест на
другата страна е да установи наличието на основание за упражняване на
фактическата власт, с оглед на което фактическата власт би била квалифицирана
като държане. Установената в чл.69 ЗС презумпция задължава съда да приеме, че
щом е доказан фактът от хипотезата на правната норма (осъществяване на фактическа
власт върху вещ), то за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият
факт (наличие на намерение вещта да се държи като своя), който не се нуждае от
доказване, освен ако презупмцията не бъде оборена. (Решение
№31/08.02.2016г. по дело №4539/2015г. на ВКС, I г.о.) В същото
решение се приема, че презумпцията ползва владелеца дори
в отношенията му с лицето, което е притежавало правото на собственост върху
вещта към началния момент на давностния срок и
възлага на последния доказателствената тежест да установи, че е налице
основание за упражняването на фактическата власт, т.е. че вещта е била държана
за другиго. Само ако се установи наличието на такова основание, упражняващото
фактическата власт лице ще следва да доказва по категоричен начин чрез пълно и
пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си,
противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение. С оглед на тази
съдебна практика е разпределена доказателствената тежест на страните.
Като свидетели по делото са изслушани ***.
В показанията си св. Полина Стоянова заяви, че е живяла в съседство до процесния имот, а
именно на ***. Твърди, че в имота, предмет на спора, е живяла ***, майка на
ищцата, нейната снаха ***и внук и Р.. Заяви, че след смъртта на ***Л. през
1996г., съпругата му ***е заминала да живее при родителите си в с.Опанец, а в
с.***е идвала рядко. Споделила, че сестра и живее в ***, а година по-късно
заминала при нея заедно със сина си. Пред свидетелката ответницата Г. заявила,
че няма интерес към къщата и ще се върне, за да оформят документите за имота.
Свидетелката заяви, че *** е прехвърлила имота на внука си, тъй като мислела,
че той ще се грижи за нея, но след заминаването на снаха и и внук и в чужбина,
същите не са се връщали в селото. В показанията си твърди, че през 1997г.
здравословното състояние на *** се влошило и това наложило ищцата да се
премести в къщата на село постоянно, за да се грижи за майка си. От 1997г. до
момента ищцата обитава имота постоянно и го поддържа, като е направила и
множество подобрения. Направила е вътрешна баня и остъкление,
в двора има навес. В показанията си свидетелката ***твърди, че ищцата е сменила
дограмата в къщата, ремонтирала е покрива, оборудвала е кухня и спалня. В този
смисъл са и показанията на свидетелката ***, която твърди, че от 1998г. до
момента единствено ищцата се грижи за имота и го поддържа, както и че за този
период е направила множество подобрения.
При тези показания, съдът приема за установено от фактическа страна, че
след смъртта на ***Л., през 1997г. съпругата му е напуснала имота заедно със
сина си. През 1998г. ***, която е живяла в имота, тъй като е имала запазено право
на ползване заболяла, и влошеното и здравословно състояние наложило ищцата – П.Н.
да заживее в къщата, за да се грижи за нея. През периода от 1998г. до смъртта
на ***Л. през 2008г., и до момента, ищцата владее имота постоянно и необезпокоявано.
Установи се, че никой от ответниците не е идвал в имота и не е предявявал
претенции за него.
След като е доказано явното и спокойно упражняване на фактическа власт
върху процесния имот от лице, което не се легитимира като негов собственик, приложима
е презумпцията на чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Владелецът в
този случай не следва да доказва намерението си за своене,
тъй като законът го предполага. Само когато се касае за спор между
съсобственици и един от тях упражнява фактическата власт и се позовава на придобивна давност за идеалните части на останалите
съсобственици, той трябва да докаже промяна в намерението си за своене – че владее единствено за себе си и е престанал да
бъде държател на частите на тези съсобственици. В настоящия случай обаче не се
касае за придобивна давност между съсобственици, а за
завладяване на чужд имот. Така изложеното от фактическа е правна страна се
отнася до всички ответници. Никой от тях не наведе
доводи и не доказа, ищцата да е държала имота за другиго, с оглед на което и
съдът не указа в нейна тежест при условията на пълно и пряко
доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на
собственика на вещта това свое намерение.
При така изложеното, съдът
приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на Р.В.Л. с ЕГН ********** ***, Г.Ц.К. с ЕГН ********** ***.***№81, К.В.Л. с
ЕГН ********** ***, И.П.И. с ЕГН ********** ***, Г.И.И.
с ЕГН ********** *** и П.И.И. с ЕГН ********** ***, че П.П.Н. с ЕГН ********** ***, е собственик
на недвижим имот на адрес с.***, общ.***съставляващ УПИ IX -749, в стр.кв.10 по плана на с.***с площ от 912 кв.м.
заедно сд построените в него Едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 50 кв.м. с навес към нея, лятна кухня с площ от 20
кв.м. и второстепенна стопанска сграда с площ от 30 кв.м.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.124 от ГПК по отношение на Р.В.Л. с ЕГН **********
***, Г.Ц.К. с ЕГН ********** ***.***№81, К.В.Л. с ЕГН ********** ***, И.П.И. с
ЕГН ********** ***, Г.И.И. с ЕГН ********** *** и П.И.И. с ЕГН ********** ***, че П.П.Н.
с ЕГН ********** ***, е собственик ПО ДАВНОСТНО
ВЛАДЕНИЕ на недвижим имот, находящ
се на адрес с.***, общ.***съставляващ УПИ IX -749, в стр.кв.10 по
плана на с.***с площ от 912 кв.м. заедно с построените в него Едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м. с навес към нея, лятна кухня с площ
от 20 кв.м. и второстепенна стопанска сграда с площ от 30 кв.м.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :