РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Карлово , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20205320101124 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, ал.1 СК, чл. 127,
ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК предявени от Е. Т. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Б. О.“ №**, чрез адв. Н.У. - К. против Д. А. Т.,
ЕГН: ********** от гр.С., жк „С.“, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*, по които е
образувано гр. д. №524/2019 г. по описа на РС К..
С протоколно определение от 03.09.2020 г. съдът е отделил в
самостоятелно производство исковете по чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК,
по които е образувано настоящото гр. д. №1124/2020 г.
Ищцата твърди, че с ответника имали сключен граждански брак,
което било видно от представеното с исковата молба Удостоверение № 0013
от 06.11.2012 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак №
0013 от 06.11.2012 г., гр. С., община К., област П.. Бракът бил сключен във В.,
Л., в Българското посолство, на 25.09.2012 г.
Двамата били родители на родения преди брака А. Д. Т. с ЕГН:
**********, видно от Удостоверение за раждане (дубликат) от 05.08.2015 г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0287 от 05.07.2007 г., гр. К., община
1
К., област П..
Твърди, че с ответника Т. се познавали дълго преди да сключат
граждански брак. Около шест години преди това живели на семейни начала, а
към 2012 г. вече имали родено дете – А.. Първоначално живеели в гр. С., а
през м. януари 2011 г. започнали работа в Л., В., като още същата година
взели и сина си.
Твърди, че връзката им никога не била спокойна: семейните
скандали били чести, неведнъж съпроводени с чупене на покъщнина, с обиди
и дори с физически посегателства над нея от страна на Т.. Свидетел на
скандалите нерядко било и детето им, а на последиците от тях – съседи и
приятели. През всичките тези години търпяла сприхавия характер на
ответника, защото се надявала, че доброто предстои и вярвала, че връзката им
има бъдеще. Знаела, че Т. взима наркотици и има проблем с алкохола, като
непрекъснато се самозаблуждавала, че той ще преодолее тези си зависимости
и това ще доведе до промяна в поведението му.
Твърди, че ответникът бил прекалено строг и спрямо сина им, като
все твърдял, че добрите родители са лошите родители. Наказвал детето като
го карал да стои с вдигнати ръце зад вратата, дърпал му ухото, замервал го с
предмети. Ищцата винаги възразявала против тези методи на възпитание, но
позицията й изобщо не била от значение за съпруга й. Ответникът не се
респектирал и от позицията на учители и социални работници, когато открито
му заявявали, че използваните от него наказания са недопустими. Подобни
препоръки били отправени например през м. януари 2012 г., когато
ответникът си позволил да удари детето по дупето и да му дръпне ухото пред
д., като най-спокойно обяснил, че така се прави в Б., когато детето е палаво.
През м. юни 2012 г. детето отишло на училище с лека рана на челото,
получена от поредната „възпитателна мярка“ на баща му – замерване с книга
заради несправяне с учебния материал. Освен това ответникът най-сериозно
заявявал на детето, че е разочарован от него (заради непослушание или
недобър успех в училище) и му е сърдит – това много стресирало детето,
защото за него оценката от татко била много важна. Описаните случаи били
отразени в социален доклад от 12.07.2018 г., изготвен от социалните служби в
Л..
2
През 2016 г. положението станало нетърпимо, като ищцата се
отделила в самостоятелна стая в къщата им с цел да ограничи контактите си с
ответника и да избегне скандалите и евентуалното насилие. Вместо да търси
повод да се сближат емоционално, съпругът й решил, че тя има връзка. Това
довело до нови поводи за скандали. По-сериозните случаи, при които се
принудила да повика полиция, били:
На 20.07.2016 г. ответникът се прибрал вкъщи и започнал да се кара
с нея. Въпреки, че се стараела да не го дразни, той бързо побеснял и я ударил
с юмрук по брадата. Детето било вкъщи, чуло всичко и било много
стресирано.
На 25.10.2016 г. в пристъп на неоснователна ревност, той отново се
скарал с нея в дома им. Прибрала се в спалнята, но той продължил да й вика.
Започнал да удря по вратата и да я заплашва с убийство, като в крайна сметка
разбил вратата. Създалата се суматоха събудила детето и то отново станало
свидетел на кавгата им и на пристъпа на ярост на баща си. Ищцата се
принудила се да повика полиция, за да е сигурна, че заплахите за
саморазправа няма да се реализират. Този страх бил напълно основателен,
защото неведнъж била удряна от ответника.
На 22.11.2016 г. съпругът й влезнал в спалнята, докато си сушала
косата и поискал да правят секс. Отказала му, което го накарало да побеснее.
Грабнал я, докато се опитвала да излезе от стаята, хвърлил я на леглото и
започнал да я удря. През цялото време й казвал как ще я убие и как после ще
убие и нейните роднини. Наложило се отново да повика полиция, която
арестувала Д.Т.. Детето отново станало свидетел на кавгата и побоя, като
майка му успяла да го прибере в спалнята, за да не види как арестуват баща
му.
На 31.12.2016 г. Д.Т. отново в пристъп на ревност започнал да я
обвинява, че имала приятел. Кавгата започнала пред детето и бързо
прераснала в насилие. Ищцата избягала в банята, заключила се, а Т. удрял по
вратата и я заплашвал с убийство, крещял как ще я удря, докато не започне да
плюе кръв, а после щял да я заколи. Щял да убие и родителите й и всички
нейни близки. Отново извикала полиция, но ответникът напуснал жилището
преди униформените да дойдат. Още същата вечер Т. бил арестуван.
3
Поради агресивното поведение на Д.Т. на 25.01.2017 г. била
издадена Ограничителна заповед, съгласно която на него му било забранено
да посещава дома на ищцата и детето, да се среща или да търси контакт с тях
– лично или чрез близки и познати. Заповедта не била ограничена със срок и
отмяната й зависела от поведението на Т.. Последният обаче не само не се
респектирал от факта, че бил арестуван за извършеното насилие от 31.12.2016
г. и издадената ограничителна заповед, но многократно нарушил заповедта -
на 05.01.2017 г., 12.02.2017 г. 17.02.2017г., 04.01.2018 г., както и в още много
други случаи, част от които дори не били официално отразени в изготвените
социални доклади. При повечето от случаите, в които той се завръщал в дома
им, ответникът бил агресивен и дори заплашвал съпругата си с побой,
убийство и заплахи към семейството й.
Поради реалния риск от поредно насилие от страна на ответника,
ищцата и детето били настанени в защитено жилище за 3 дни, в периода 17-
19.02.2017 г.
Поради липсата на подобрение в поведението, множеството
нарушения на Ограничителната заповед и констатираната липса на
критичност към собственото си поведение и постъпки, Д.Т. бил в затвора два
пъти – през февруари 2017 г. (присъдата била за 28 седмици) и през януари
2018 г., а впоследствие – на 6 юли 2018 г. бил депортиран от В..
Множеството случаи на насилие и постоянните нарушения на
издадената Ограничителна заповед изплашили ищцата особено много и я
накарали да преосмисли поведението си. Най-накрая разбрала, че съпругът й
няма да се промени, а тя трябва да се погрижи за собствената си и на детето
сигурност. Обърнала се за помощ и станала част от различни социални
програми за защита от домашно насилие (Family Wellbeing, програма към
Общината). С нея започнал да работи социалният работник Н. Ф., с която
поддържала постоянен контакт и получавала напътствия и подкрепа при
всички проблеми с ответника. През февруари 2018 г. участвала и в три
онлайн сеанса по програма Свобода (Freedom Programme).
Детето А. също станало част от различни програми за защита. В
периода м. януари 2017 г. – м юли 2017 г. и 04.01.2018 г. – 04.02.2018 г. той
бил включен в План „Дете в нужда“ (Child in need plan), а от 05.02. 2018 г.
4
бил включен в План „Защита на дете“ (Child protection plan). С него работили
социални работници, детски психолози и педагози като основната цел била
детето да преодолее натрупания стрес и да израсне пълноценен член на
обществото. Един от основните проблеми, който бил набелязан при
включването му в програмите за подкрепа, бил че за него има реална
опасност да възприеме насилническото поведение на баща си като нормално.
По тази причина ищцата била многократно консултирана и напътствана да
избягва контакт с Д.Т., за да не толерира по този начин нарушенията от
негова страна на издадената ограничителна заповед.
В Социалния доклад от 12.07.2018 г. изрично било подчертано, че
Д.Т. не е критичен към поведението си и има реална опасност да бъде отново
агресивен, ако се завърне при семейството си. Същата констатация била
направена и от пробационните служби.
Всичко това обезсмисляло всякакви опити от страна на ищцата да
спаси брака им, който очевидно бил дълбоко и непоправимо разстроен и то
по вина на ответника Т.. Всички консултации и наблюдения на
специалистите, ангажирани с подкрепата на нея и детето в рамките на
различните програми за защита от домашно насилие, категорично
заключавали, че към настоящия момент ответникът представлява заплаха за
тях. Нещо повече, в първоначалните доклади било споменавано като
опасност за ищцата и детето, че се забелязвало нагласа у нея да прости на
съпруга си.
Благодарение на социалните програми, в които били включени и
получавали специализирана подкрепа, успели да преодолеят стреса, причинен
от многобройните нарушения от страна на ответника на издадената му
ограничителна заповед.
Ищцата твърди, че през цялото време на фактическото съпружеско
съжителство и след 2012 г. – по време на брака им, тя осигурявала не само
финансова издръжка на детето и домакинството, но и всичко необходимо за
нормалното развитие на детето във физическо и морално отношение. Към
настоящия момент имала финансовата възможност да отглежда сина им,
имала постоянна работа и дългосрочен договор за наем на къща, в дома й
били създадени благоприятни условия за отглеждане на дете, разполагала и
5
със свободно време, за да се отдаде на детето и да откликне на всяка негова
нужда. Способността й да бъде добър родител и възможностите й да се грижи
добре за детето били потвърдени и от Социалния доклад от 12.07.2018 г.
Благодарение на професионалната подкрепа и всеотдайността на ищцата,
малолетният А. успял да преодолее натрупаното напрежение и стрес. В
момента той бил спокоен, способен да общува пълноценно с връстниците си и
с учителите, справял се отлично с учебния материал. Тези констатации били
направени и от специалистите в изготвените множество доклади.
Ищцата категорично заявява, че желае да полага грижи за
малолетното им дете, както правила досега, но била лишена от възможността
да упражнява родителските си права върху детето и да изпълнява
родителските си задължения. Поведението на бащата било изцяло
противоправно, което й давало основание да счита себе си за родител с по-
добър капацитет и в тази връзка претендира упражняването на родителските
права.
С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по
отношение на роденото преди брака им дете А. Д. Т. с ЕГН **********, на
майката, като местоживеенето на детето да се определи по адреса на майката
Е. Т. Т. –В., гр. Л. *********, бул. „С.“ ** (Great Britain, L. S. ***, 43 S. R.);
- да определи следния режим на лични отношения на бащата с
детето: бащата да има право да вижда и да взема детето всеки месец за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съботния ден, както и за времето от
10:00 часа до 18:00 часа на неделния ден, без преспиване. Бащата да взима и
връща детето по адреса на местоживеене.
За празниците - на четна година, детето да бъде през Великденските
празници с майката, а през нечетните години да бъде при бащата - за времето
на Великденската ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия ден и да се
връща по местоживеенето на детето до 16.00 ч. на последния ден.
За Коледните празници - за четните години детето да бъде при
бащата за времето на Коледната ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия
ден и да се връща по местоживеенето на детето до 16 ч. на последния ден, а за
6
нечетните години да бъде при майката.
- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете А. Д. Т. с ЕГН
**********, чрез ищцата в качеството й на негова и законен представител,
месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.05.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване и дължима до 10-то число на съответния месец,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане;
- да постанови решение, което да замести съгласието на бащата Д. А.
Т. детето А. Д. Т. да пътува извън пределите на Р. Б. с майка си Е. Т. Т. или
посочено от нея лице, за следващите пет години, с цел посещение на страните
членки на Е. с. и В., многократно през всяка една от календарните години, с
дати на пътуванията, съобразени с режима на лични отношения между бащата
Д.Т. и детето А.Т., както и да бъде издаден международен паспорт на детето в
тази връзка.
Претендират се разноските по делото.
В предвидения от закона едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. В хода по същество
ответникът, чрез пълномощника си адв. Л.Н., оспорва иска в частта, касаеща
режима на лични контакти между детето и бащата. Моли да се даде
възможност на бащата да има контакти със сина си 15 дни през лятото и 5 дни
през зимата, без присъствието на майката. Не възразява съдът да даде
заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното копие от Удостоверение № 0013 от 06.11.2012 г., е
видно, че на 25.09.2012 г. Д.Т. и Е. Т. Т. са сключили граждански брак в
Българското посолство на В. в Л., за което е съставен Акт граждански брак
№ 0013 от 06.11.2012 г. на Община С..
Страните не спорят, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете А. Д. Т. с ЕГН:
**********, роден преди брака – на 29.06.2007 г. в Л., В..
7
От ищцата са представени в превод от английски на български език
решение на съда по дело 01RY0035417, социален доклад и информационни
материали, от които се установява, че в периода 2016 – 2017 г. по време на
съвместното съжителство на съпрузите в Л., ответникът многократно е
осъществявал физическо и психическо насилие спрямо ищцата и детето, в
резултат на което на 25.01.2017 г. срещу него е издадена ограничителна
заповед. Д.Т. не е спазвал заповедта и е бил в затвора два пъти – през
февруари 2017 г. и през януари 2018 г., а на 06.07.2018 г. е депортиран от В. в
Б.. Многократните прояви на агресия от бащата са ангажирали вниманието на
социалните служби във В.. Майката и детето са били включени в програми за
защита, провеждани са срещи и консултации за предпазване от негативни
последици върху психическо състояние на малолетния А.Т..
От представените в превод трудов договор, договор за наем и писмо
от 19.03.2020 г. е видно, че ищцата е трудово ангажирана, живее заедно със
сина си в жилище под наем в Л., като детето от 05.09.2018 г. посещава
училище „К. Х.“.
От показанията на свидетеля Т. И. М. се установява, че е баща на
ищцата. Потвърждава, че дъщеря му и ответникът имат брак, преди
сключването на който е родено детето им А.. Семейството преди години се
установило да живее в А., но от около 3 години бащата пребивавал в Б. тъй
като бил екстрадиран. В момента майката с детето живеели сами в Л., а
бащата нямал почти никакви контакти с тях. Причина за раздялата бил
упражняваният от ответника спрямо ищцата и детето психически и физически
тормоз, за което свидетелят знаел от самата нея. Д.Т. бил агресивен, а според
твърденията на съпругата му, употребявал и наркотици. В резултат на
многократните проявите на агресия, Д.Т. лежал и в затвор в А.. В крайна
сметка властите го върнали в Б., а доколкото на свидетеля било известно, от
повече от две години той не бил виждал детето си. Ищцата имала работа и
месечните й доходи били около 2500 паунда. Живеели с детето в жилище под
наем, за което плащала около 350 паунда на месец. Детето посещавало
училище. Двамата нямало как да пътуват до Б., тъй като нямали съгласието на
бащата. На свидетеля не е известно с какво се занимава ответникът, къде
живее и какви доходи има.
8
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено А. Д. Т. да живее при своята
майка, на която да се предоставят родителските права. По този въпрос
доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на
родителите и напълно съвпадат и с преценката на съда.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
отношенията между родителите са изключително влошени, като ответникът е
извършвал многократни прояви на насилие спрямо съпругата си и то в
присъствието на детето им. Понастоящем майката и детето са се установили
във В., а бащата пребивава в Б.. Както при определяне на мерките относно
упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за
лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-
добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно
общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито
законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание
9
отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със
съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на
негативните последици за детето.
В случая съдът намира, че подходящият режим на лични отношения
на бащата с детето следва да бъде:
- 15 дни през летния сезон – в периода от 01.06. до 31.08, на
територията на Р. Б.;
- за Коледните празници – през четните години детето да бъде при
бащата за времето на Коледната ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия
ден и да се връща по местоживеенето на детето до 16 ч. на последния ден, а за
нечетните години да бъде при майката;
- по всяко друго време със съгласие на майката, като до 31.12.2021 г.
срещите на бащата с детето ще се осъществяват без преспиване и в нейно
присъствие, или в присъствието на определено от нея лице.
По предявения иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК:
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
към настоящия момент е в размер на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Ето защо
предявеният иск за издръжка е доказан по своето основание.
Както ищцата, така и ответникът молят съда да определи издръжка в
минимален размер, поради което, съобразявайки така заявеното от страните
желание, Д.Т. следва да бъде осъден да плаща месечна издръжка на детето си
А.Т. чрез неговата майка и законен представител в размер на 165 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване и
10
дължима до 10-то число на съответния месец, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
Съгласно чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, съдът разрешава спорът между тях.
Тъй като страните са разделени и са преустановили контакт помежду си,
съдът намира, че такова съгласие не може да бъде постигнато. При това
положение майката не би могла да направи постъпки за издаване на лични
документи на детето, нито да търси съгласието му за пътуването му в
чужбина – чл.76, т.9 ЗБЛД. Няма съмнение, че в интерес на детето е да се
даде исканото от майката заместващо съгласие, още повече, че това ще даде
възможност и на бащата да осъществява определения режим на лични
контакти с него.
В този смисъл съдът следва да постанови решение, което да замести
съгласието на бащата Д. А. Т. детето А. Д. Т. да пътува извън пределите на Р.
Б. с майка си Е. Т. Т. или посочено от нея лице, за следващите пет години, с
цел посещение на страните членки на Е. с. и В., многократно през всяка една
от календарните години, с дати на пътуванията, съобразени с режима на
лични отношения между бащата Д.Т. и детето А.Т., както и да бъде издаден
международен паспорт на детето в тази връзка.
По отношение на разноските – такива се претендират и от ищцовата
страна, но не следва да бъдат присъждани. Като дава заместващо съгласие по
чл.127а, ал.2 СК и като определя мерките за лични отношения на между
родителя, на когото не са предоставени родителските права и детето, съдът
администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна
съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им.
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
11
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на общо
237.60 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А. Д. Т., ЕГН: **********, на майката Е. Т. Т., ЕГН: **********,
като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето по адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. А. Т., ЕГН:
********** с детето А. Д. Т., ЕГН: **********, както следва:
- 15 дни през летния сезон – в периода от 01.06. до 31.08, на
територията на Р. Б.;
- за Коледните празници – през четните години детето ще бъде при
бащата за времето на Коледната ваканция, като се взима в 10:00 ч. на първия
ден и ще се връща по местоживеенето на детето до 16.00 ч. на последния ден,
а за нечетните години ще бъде при майката;
- по всяко друго време със съгласие на майката, като до 31.12.2021 г.
срещите на бащата с детето ще се осъществяват без преспиване и в нейно
присъствие, или в присъствието на определено от нея лице.
12
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК Д. А. Т., ЕГН:
**********, да заплаща на детето А. Д. Т., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Е. Т. Т., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 165.00 лв. (сто шестдесет и пет лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 22.05.2020 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване и дължима до 10-то число на
съответния месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал.2 от СК на
ненавършилото пълнолетие дете А. Д. Т., ЕГН: **********, да пътува извън
пределите на Р. Б. с майка си Е. Т. Т., ЕГН: **********, или посочено от нея
лице, за следващите пет години, с цел посещение на страните членки на Е. с.
и В., многократно през всяка една от календарните години, с дати на
пътуванията, съобразени с режима на лични отношения между бащата Д.Т. и
детето А.Т., както и да бъде издаден международен паспорт на детето в тази
връзка, без да е необходимо съгласието на другия родител – бащата Д. А. Т.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К.,
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 237.60 лв.
(двеста тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13