Определение по дело №1779/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 747
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500501779
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 747
гр. С.З., 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501779 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. ИВ. Ж. от гр. Л., ул. “*********,
чрез адв. Д.А., против определение от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. №
2061/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., с което съдът е прекратил
производството по делото като е приел, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.2 ГПК.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение
и се претендира отмяната му.
Въззиваемият „К.Б.“ООД, чрез процесуалния му представител адв. З.Й.,
в законоустановения срок по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
подадената частна жалба, в който изразява становище за неоснователността й.
След извършена преценка на твърденията и възраженията на страните и
материалите по първоинстанционното дело, въззивният съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд счита, че частната жалба е допустима, т.к. е подадена
от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество я намира за неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
Т. ИВ. Ж. от гр. Л., чрез адв. Д.А., срещу „К.Б.“ ООД, с която са предявени
искове с правни основания чл.245, вр. 128, чл.262, вр. чл.150, чл.215 от
Кодекса на труда (КТ) и чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на суми,
представляващи неплатено трудово възнаграждение възлизащо на 5 000лв.,
500 лв. – мораторна лихва, 400 евро – неизплатени командировъчни пари, 40
евро - мораторна лихва, 500 лв. – нетно допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, 50 лв. – мораторна лихва, 500 лв. – нетно допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, 50 лв. – мораторна лихва,
1
500лв. – нетно обезщетение по чл.244, ал.1 КТ, и 50 лв. - мораторна лихва.
Първоинстанционният съд, след като е преценил, че исковата молба е
редовна и допустима, в изпълнение на изискванията на чл. 131 от ГПК е
разпоредил същата да бъде изпратена на ответната страна по нея за писмен
отговор. В указания от съда срок е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск,
като в отговора са изложени подробни съображения.
С определение № 715/03.08.2021 г.,постановено по реда на чл. 140, ал.1
от ГПК, първоинстанционният съд е допуснал представените с исковата
молба писмени доказателства, както и е назначил исканата от ищеца съдебно
– икономическа експертиза, също е определил дата и час за провеждане на
първото заседание по делото - 04.10.2021 г. от 10.10 ч. С призовка, връчена на
ищеца чрез процесуалния й представител адв. А., на 16.08.2021 г., същият е
бил уведомен за датата на първото заседание по делото.
В призовката до тази страна е било указано също, че при неподаване на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане от
страна на ищеца за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
Ответникът по делото също е бил уведомен за датата и часа за
провеждане на първото заседание по делото, като му е била връчена призовка
на 01.09.2021 г.
В първото по делото заседание, проведено на 06.10.2021 г. ищецът Т.Ж.,
редовно призован чрез пълномощника си адв. А., не се е явил и не е изпратил
представител.
За ответникът по предявения иск „К.Б.“, редовно призован, се е явил
упълномощения от него адв. Й., за което е представила пълномощно от
19.03.2019 г.
Първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е преценил, че не
съществуват процесуални пречки затова.
Пълномощникът на ответника е поискал производството по делото да
бъде прекратено, като е изложил съображения, че ищецът не се явява и не
било направено искане от ищцовата страна делото да бъде разгледано в
негово отсъствие.
От страна на представителя на ответника е било направено и искане в
тежест на ищеца да бъдат възложени и сторените пред първата инстанция
разноски.
С обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.2 от ГПК и е прекратил
производството по делото, като е осъдил ищеца да заплати на ответника
сторените от последния съдебно-деловодни разноски.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и
съответстващи на процесуалния закон.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 238, ал.2 от ГПК следва да са
налице кумулативно три условия: ищецът да не се е явил в първото заседание
по делото, да не е взел становище по отговора и да не е поискал разглеждане
2
на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата урежда специална възможност за прекратяване на делото
по волята на ответника, като основанието се извежда от съображението за
отпаднал правен интерес на ищеца да поддържа иска, индицирано от
пасивното му процесуално поведение.
В настоящият случай първото по делото открито съдебно заседание е
било проведено на 06.10.2021 г., като в него не са се явили нито ищецът, нито
неговият пълномощник-адвокат, без да са уведомили съда за наличието на
основателни причини, препятстващи явяването им и да са поискали
отлагането на съдебното заседание на това основание.
Отговор на исковата молба не е бил подаван, поради което ищецът не е
следвало да взема становище по него.
Ищецът обаче не е направил процесуално валидно искане делото да
бъде гледано в негово отсъствие.
Направеното в исковата молба под условие искане в случай, че ищецът
или неговия пълномощник не успеят да се явят по делото същото да се гледа
в тяхно отсъствие, не може да се приеме за надлежно упражнено процесуално
право от страна на ищеца да поиска гледане на делото в негово отсъствие,
което да представлява пречка за прилагането на чл.238, ал.2 от ГПК.
За да е такова, то следва да бъде направено след насрочването на делото
за разглеждането му в откритото съдебно заседание и преди неговото
провеждане, а страната следва недвусмислено да заяви желанието си делото
да се гледа в нейно отсъствие.
Само в такъв случай може да се приеме, че не са налице индициите за
отпаднал правен интерес на ищеца от водене на делото, т.к. в рамките на
развитието на производството ще е направил изявление, изразяващо
желанието му за постановяване на съдебен акт по съществото на спора при
упражняване на процесуалното му право да не вземе участие лично или чрез
пълномощник в откритото съдебно заседание.

По изложените съображения въззивният съд намира, че с оглед
наличието на законоустановените предпоставки за прекратяване на
производството и при направено от ответника искане в тази насока, то
обжалваното протоколно определение от 06.10.2021 г., с което е прекратено
производството по гр.д. № 2061/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. е
правилно.

Правилно и съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 238, ал.2 от
ГПК районният съд е присъдил в полза на ответника по иска и сторените пред
първата инстанция разноски.

Така мотивиран и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-
во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалбата на Т. ИВ. Ж., ЕГН -
**********, с адрес: гр. Л., ул.“***********, действащ чрез адв. Д.А., против
протоколно определение от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. № 2061/2021 г.
по описа на Районен съд -С.З., с което е прекратено производството по делото
и Т. ИВ. Ж. е осъден да заплати на „К.Б.“ ООД, ЕИК № ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., бул.“********, представлявано от законния си
представител Х.К. - управител сумата от 1440 лв., представляваща
направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4