РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106936 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********
против „Иор“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди между ответника и трето лице „Фючър Енерджи“ ООД да е бил
сключен договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 24.06.2016 г., по който била доставена такава
за периода м.ноември и първи декември 2017 г. в размер на 371,99 лева, платима в
срок до 14 число на сл. месец.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на падежа, се дължало
обезщетение за забава в размер на 111,61 лева за периода 14.12.2017 г. – 27.01.2021 г.
Вземанията били възложен на ищеца с Постановление по т.д. № 3343/2017 г. на
СГС, 19 с-в, ТО, предвид обявяване на „Фючър Енерджи“ ООД в несъстоятелност.
За вземанията ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 1189/05.02.2021
г. по ч.гр.д. № 1383/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове. Моли за уважаването им. Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Не оспорва наличието на
договора, но оспорва получаването на твърдените услуги за периода. Обектът, който
съответствал в регистрите на мрежовия оператор „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с
ИТН **********, бил собственост на трето лице „Сива груп“ ЕООД, а ответникът го
ползвал като наемател до 31.05.2017 г. След тази дата, обектът бил нает от друго лице.
1
В периода до 31.07.2017 г., „Фючър Енерджи“ ООД издавал фактури на ответника, т.к.
на собственика на имота му отнело технологично време да смени титуляра на
потребление. Последните две фактури, издадени за м. юни и юли 2017 г. били платени
от ответника, който от своя страна префактурирал задълженията за същия период на
новия наемател. Ответникът бил титуляр на партидата до 31.07.2017 г., при което не
дължал плащане на търсените суми, т.к. не потребил доставените услуги. За процесния
период не разполагал с фактури, нито такива били осчетоводени, поради липса на
издаването им от „Фючър Енерджи“ ООД. Въвежда и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и трето
лице „Фючър Енерджи“ ООД е бил сключен договор за продажба на ел. енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 24.06.2016 г.;
процесните вземания са възложени на ищеца с Постановление по т.д. № 3343/2017 г. на
СГС, 19 с-в, ТО, предвид обявяване на „Фючър Енерджи“ ООД в несъстоятелност /вж.
доклада/.
Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази представените писмени
доказателства.
Според договора за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 24.06.2016 г. между „Фючър Енерджи“ ООД и
ответника /л.8/ наименованието на обекта за доставка на ел.ен., абонатен номер и
адрес, се определят по приложени фактури.
По делото са приети такива, издадени от „Фючър Енерджи“ ООД на ответника
/л.33-39/ за периода м. 01.2017 г. – м. 07.2017 г. вкл. Според отразеното в тях касаят
процесния договор за обект по приложения, а според последните към всяка фактура
става дума за такъв на адрес: гр. ******************, ИТН ************.
Фактури, приложения, документи, за процесния период, касаещи ответника,
няма представени.
Видно от издаденото удостоверение за партида от трето, неучастващо по спора
лице – „ЕВН ЕС“ ЕАД /л.32/ , ответникът е бил титуляр на партидата за този ИТН на
адреса до дата 31.07.2017 г. /до когато има представени и издадени фактури, вкл.
според справката от счетоводството на отв. дружество – неоспорена/.
Именно в горния смисъл е и допълнително предоставената информация от „ЕР
2
ЮГ“ ЕАД – титуляр на този обект /който касае соченият договор с „Фючър Енерджи“
ООД/ е бил ответникът, но до дата 31.07.2017 г. От 01.08.2017 г. до 02.10.2019 г . /в
който се включва исковият период/ титуляр е бил различно дружество – „Хунлилай“
ООД, ЕИК *********. Според представената справка за консумирана ел. енергия за
процесния период 11.2017 г. – 01.12.2017 г. потребител/консуматор/получател на
услугите по доставка и ползване на ел. енергия е бил именно „Хунлилай“ ООД, а не
ответникът.
Само за пълнота се посочва, че първоначално представената справка от „ЕР ЮГ“
ЕАД /л.87/ касае обект с различен ИТН от този, за който се отнася договорът между
ответника и „Фючър Енерджи“ ООД – ************. Но дори по някаква причина да
се приеме, че и този ИТН се включва в договора /което не е така, предвид липсата на
издадени фактури и приложения, които се изискват съобразно договора, за да се
индивидуализира обектът на доставка/, то видно от допълнителната справка от „ЕР
ЮГ“ ЕАД – титуляр на този ИТН ************ е бил ответникът, но едва от
24.01.2018 г. – т.е. след исковия период.
Изложеното обосновава неоснователност на предявените искове.
С доклада по делото, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за: качеството на потребител на ответника за
процесния период, както и за размера на претенцията си – стойността на
предоставените услуги за исковия период да възлиза на търсената сума.
По делото няма ангажирани доказателства за качеството на потребител на
ответника на твърдените предоставени услуги от „Фючър Енерджи“ ООД за процесния
период – фактури или каквито и да е документи, които да удостоверяват реалното
предоставяне на ел. енергия именно на ответното дружество за сочения период, дори
напротив – установява се, че за периода – ответникът не е бил титуляр на
партидата, за която са били издавани единствените фактури от страна на „Фючър
Енерджи“ ООД по процесния договор. Липсата на доказаност на облигационна
обвързаност за процесния период, както и реалната доставка и потребление на
твърдените услуги, обосновава липсата на възникнало задължение за ответника да
плати търсените суми, т.к. не е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по
иска. Не се приемат доводите на ищеца, че в производството по несъстоятелност
възникването, съществуването на вземанията били доказани и проверени, след като в
настоящото производство по претендирането им, ответникът оспорва твърдените
факти и доказва своята теза за недължимост с категоричност. Няма нито едно
доказателство, от анализа на което да се направи извод за дължимост на
претендираните суми.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Доколкото ищецът не установи сочените елементи от фактическия състав на
претенцията си, пълно и главно доказване не е проведено и предявеният главен иск
като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което и
акцесорната претенция за обезщетение за забава като обусловена следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
3
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за
плащане на мин. възн. от 300 лева, съгл. ДПЗС.
Предвид направеното искане в зап. пр. и представени доказателства, следва да се
присъди и мин. адв. възн. от 300 лева, поискано и платено в зап. пр., съгл. ДПЗС /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Мултипъл плюс“ ЕООД,
ЕИК ********* против „Иор“ ООД, ЕИК ********* искове за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 371,99 лева
– главница, представляваща стойност на ел. енергия за периода м.ноември 2017 г. и
първи декември 2017 г. по договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 24.06.2016 г., сключен между
ответника „Иор“ ООД, ЕИК ********* и „Фючър Енерджи“ ООД – в несъстоятелност,
с възложени вземания на ищеца „Мултипъл плюс“ ЕООД с Постановление по т.д. №
3343/2017 г. на СГС, 19 с-в, ТО; 111,61 лева - обезщетение за забава за периода
14.12.2017 г. – 27.01.2021 г., за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
1189/05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 1383/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, партер, офис 4 да плати на
„Иор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Дрин“ № 44, следните суми: 300 лева /триста лева/ - разноски за настоящото
производство и 300 лева /триста лева/ - разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 1383/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4