№ 740
гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103093 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 вр. чл. 284 ал. 2 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника
договор за правна помощ и го е упълномощил в качеството му на адвокат да подаде
заявление по чл. 410 ГПК срещу негов длъжник. Сочи, че след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС в негова полза е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който, ответникът е образувал изп. дело №
1022/2016г. по описа на ЧСИ ***. Ищецът уточнява, че съгласно дадените на
ответника пълномощия принудително събраните суми е следвало да постъпват по
банковата му сметка, а впоследствие същият е бил длъжен да му ги изплати. Допълва,
че по горепосоченото изпълнително дело била събрана сумата от 1513, 54 лв., която на
18.10.2016г. е преведена по сметка на ответника, но последният не му я е отчел.
Ищецът твърди, че поради това се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника по ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение в
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи събраната по изп. дело, но неотчетена
сума от 1513, 54 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2021г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорва фактите, че е сключил с
1
ищеца договор за правна защита и съдействие и че е негов пълномощник по ч.гр.д. №
1198/2016г. на ГОРС, както и че въз основа на издадения по заповедното производство
изпълнителен лист е образувал изп. дело № 1022/2016г. на ЧСИ *** за принудително
събиране на сумите по него. Ответникът оспорва дължимостта на исковата сума с
възражения, че е заплатил с лични средства таксите по заповедното и изпълнителното
производство, както и че не е получил плащане от ищеца на уговорените адвокатски
хонорари по договорите за правна защита и съдействие. Във връзка с последното
ответникът сочи, че с писмо от 22.09.2021г. ищецът извънсъдебно е признал тези
обстоятелства. С оглед на изложеното прави възражение за прихващане /уточнено в
първото по делото заседание/ със сумата от 1549 лв., представляваща общ размер на
платените от него държави такси по заповедното и изпълнителното производство и
следващите му се за тях адвокатски хонорари. В условията на евентуалност релевира
възражение за изсрочване по давност на претендираната сума. С тези доводи моли за
отхвърляне на иска.
В първото по делото съдебно заседание ищецът оспорва ответникът да има
вземане, с което да извършва прихващане в размер на 1549 лв., като излага твърдения,
че вземането му за такси и хонорари е прихванато в момента на пораждането му с
негови задължения към ищеца по отпуснати му през 2009-2010г. заеми в общ размер на
3600 лв., както и с изпълнено от ищеца негово задължение в размер на 3500 лв. за
дължими осигуровки по общественото осигуряване към трето за делото лице.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, а и от представените в заверен препис от ел. досие
на ч.гр.д. № 1198/2016г. по описа на ГОРС документи се установява, че ответникът в
качеството си на пълномощник на ищцовото дружество е подал заявление по чл. 410
ГПК пред ГОРС, по което е било образувано горепосоченото частно дело. По него в
полза на ищеца срещу длъжника – ЦДГ „***“ гр. Лясковец била издадена заповед за
изпълнение от 27.07.2016г. за сумата от 405 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху нея от 27.07.2016г. до окончателното й изплащане, за сумата от 49, 31 лв. –
лихва за забава, за сумата от 25 лв. – държавна такса и за сумата от 250 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения към заявлението договор за правна
защита и съдействие от 25.07.2016г. Не е спорно между страните в настоящото
производство и ищецът прави изрично съдебно /открито заседание от 21.03.2022г./ и
извънсъдебно /писмо от 22.09.2021г./ признание за това, че не е заплатил на ответника
в качеството му на негов пълномощник по заповедното производство уговорения
хонорар от 250 лв., нито му е възстановил платената от него държавната такса в размер
25 лв.
От съвпадащите твърдения на страните се установява, че ответникът в
2
качеството си на пълномощник на ищеца /лист 43/ е образувал пред ЧСИ *** изп. дело
№ 1022/2016г. за принудителното събиране на сумите по влязлата в сила заповед за
изпълнение от 27.07.2016г. Видно от приложеното пълномощно ответникът е имал
право да получава по своята банкова сметка сумите по изпълнението. За
осъщественото от него по изпълнителното производство процесуалното
представителство му се следвало адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.,
съгласно уговорката между страните по договора за защита и съдействие от
30.09.2016г. Отново е налице съдебно признание от ищеца /открито заседание от
21.03.2022г./, че същият реално не е заплатил на ответника уговорения хонорар от 720
лв., нито му е възстановил платените от него такси по изпълнението. Относно размера
на последните по делото не са ангажирани доказателства от ответната страна.
От представеното удостоверение изх. № 10536/03.09.2021г. на ЧСИ *** и от
платежно нареждане от 18.10.2016г. се установява, че съдебният изпълнител е изплатил
по банковата сметка на ответника като пълномощник на взискателя сумата от 1513, 54
лв., която е била преведена от длъжника по изпълнението на 14.10.2016г. /лист 44/. В
хода на процеса ответникът е платил на ищеца сумата от 3040, 84 лв. с платежно
нареждане от 04.04.2022г., като между страните не е спорно, че с част от тази сума в
размер на 540 лв. са погасени вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение
от 27.07.2016г. по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС, извън разноските.
От уведомления по чл. 62 ал. 4 и ал. 5 КТ и платежни ведомости за периода от м.
юли 2011г. до м. ноември 2014г. /листи 46-90/ се установява, а и това не е спорно по
делото, че трето за делото лице – *** в посочения период е заемала в ищцовото
дружество длъжността юрисконсулт и че работодателят е плащал дължимите за нея
осигурителни вноски за здравно и обществено осигуряване.
От показанията на свид. *** – доведен от ищеца се установява, че същият до
преди 3-4 години е бил съдружник в дружеството и че между законния му
представител и ответника са съществували нормални приятелски отношения. Бил
чувал от управителя на ищеца, че през 2009 и 2011г. е давал заеми на ответника, но не
знае в какъв размера са отпуснатите суми и дали са върнати. От управителя на ищеца
знаел, че ответникът е поел задължение да покрива осигуровките на назначения в
дружеството юрисконсулт. Знае, че осигуровките са плащани от ищеца и бил чувал от
управителя, че задължението на ответника за тяхното внасяне ще се прихване с
дължими му адвокатски хонорари. Свидетелят е категоричен, че не е присъствал нито
на даването на заемите, нито да уговорките ответникът да плаща осигуровките на
юрисконсулта.
В съдебно заседание ищцовата страна признава, че заеми са давани на ответника
от нейния управител в лично качество, а не като законен представител на дружеството.
От приложеното ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил
3
срещу ответника със заповед за изпълнение № 802/29.06.2021г. за сумата от 1744, 54
лв. – представляваща, събраната от ЧСИ *** по изп. дело № 1022/2016г. сума
преведена по адвокатската сметка на ответника. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
ответникът е възразил срещу дължимостта на тази сума.
С влязло в сила определение частично е прекратено производството по делото за
сумата от 231 лв., представляваща разликата над сумата от 1513, 54 лв. до сумата от
1744, 54 лв., за която е издадена заповед за изпълнение № 802/29.06.2021г. по ч.гр.д. №
1928/2021г. на ВТРС и последната е обезсилена в тази й част.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 284
ал. 2 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това означава, че в случая ищецът следва да установи пълно и главно, че между него и
ответника съществува облигационна връзка по договор за правна защита и съдействие
/договор за поръчка/ със съответните съществени елементи – предмет и цена, както и
че ответникът /довереник/ в изпълнение на поръчката е получил процесната сума. При
установяване на тези факти, ответникът следва да докаже правопогасяващите си
възражения за изпълнение на отчетната сделка респ. за погасяване на дължимото от
него поради прихващане.
Договора за правна защита и съдействие, сключен между клиент и адвокат има
съществените характеристики на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. С
последният довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия, като изпълни поръчката с грижата на добър
стопанин и пази имуществото, което получи във връзка с нея /чл. 281 ЗЗД/. В случая с
договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016г. ищецът /доверителя/ е възложил
на ответника /довереника/ да осъществи процесуално представителство по
изпълнително дело във връзка с принудителното събиране на вземането му срещу
трето за делото лице /ЦДГ „***“ гр.Лясковец/, вкл. да получи по своята сметка суми по
изпълнението /пълномощно от 30.09.2016г./. Въпреки, че този договор не е подписан
от законния представител на ищеца /изявления на последния от открито съдебно
заседание от 21.03.2022г./, той валидно обвързва страните по него, тъй като същият е
потвърдил сключването му с конклудентни действия. От една страна последният
4
изрично се позовава на този договор и на последиците от него още в исковата си молба,
а от друга единствено доверителя като мнимо представляван, а не другата страна
/ответника/ може да оспори действителността му. В случая потвърждаването с
конклудентни действия е допустимо, тъй като писмената форма не е форма за
действителност на договора за правна защита и съдействие т.е. за потвърждаването не
е необходима писмена или по – тежка форма съгласно чл. 42 ал. 2 изр. 2 ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че изпълнение на поетите от него задължения
по договора за правна защита и съдействие и предвид учредената му представителна
власт ответникът е образувал срещу длъжника по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС изп.
дело № 1022/2016г. по описа на ЧСИ ***. Категорично се доказа по делото, че в
изпълнение на поръчка и при упражняване на предоставената му представителна власт
ответникът е получил събраното в хода на изпълнителния процес имущество – сумата
от 1513, 54 лв. Обстоятелство, което не се оспорва от последния и се потвърждава
категорично от платежно нареждане от 18.10.2016г. В тази връзка с оглед
разпореденото в чл. 284 ЗЗД довереникът е следвало да уведоми ищеца за изпълнение
на поръчката, да му даде сметка за получената сума и да му я предаде. В тежест на
довереника е да докаже, че е изпълнил тези действия, тъй като той черпи от тях
изгодни за себе си правни последици /при тяхното точно изпълнение се освобождава от
поетите по договора за поръчка задължения/. В случая ответникът нито твърди, нито
доказва да е извършил отчетната сделка преди завеждане на делото и да е превел на
доверителя събраната от съдебния изпълнител и преведена по банковата му сметка
сума от 1513, 54 лв. Обстоятелство, че довереникът не е отчел на доверителя
полученото в изпълнение на поръчката, поражда отговорността му по чл. 284 ал. 2 ЗЗД
за възстановяване на горепосочената сума.
Ответникът е оспорил дължимостта на процесното вземане с възражение, че е
погасил с плащане тази част от него – 540 лв., която по размер съответства на
вземанията /главница и лихви/, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1198/2016г. на ГОРС, а по отношение на останалата му част, че е извършил
компенсация със свое насрещно вземане към него в размер на 1549 лв., представляващо
сбор на платените от него държави такси по заповедното и изпълнителното
производство и следващите му се за тях адвокатски хонорари. В условията на
евентуалност е релевирал и възражение за изсрочване по давност на процесното
вземане.
Фактът на плащане на сумата от 540 лв., като част от общо платената в хода на
процеса сума от 3040, 84 лв. с платежно нареждане от 04.04.2022г., е от значение за
съществуване на спорното право и въпреки че е осъществен след предявяване на иска
следва да се съобрази от съда на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. С плащането на сумата
от 540 лв. ответникът е посочил, а ищецът се е съгласил да се погасят вземанията му за
5
главница и лихва по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС,
включително за законна лихва за периода от 27.07.2016г. до 14.10.2016г. Следователно
предявения иск за установяване дължимостта на тази част от вземането – 540 лв.,
доколкото не е направено изявление за отказ или оттегляне /становище на
процесуалния представител на ищеца от последното заседание/ следва да се отхвърли
като неоснователен, поради извършеното плащане в хода на процеса.
Ищцовата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и в останалата си
част – за сумата от 973, 54 лв., тъй като същата е погасена чрез прихващане с
въведеното в процеса насрещно вземане на ответника. Прихващането /компенсацията/
е способ за погасяване на две вземания до размера на по – малко от тях. Фактическият
състав на правото да е извърши прихващане, съгласно чл. 103 ЗЗД включва
съществуването на две действителни вземания, те да са насрещни и да имат за предмет
пари или еднородни заместими вещи. Налице са насрещни вземания, когато
кредиторът по едното вземане е длъжник по другото и обратно. За да се извърши
компенсация е необходимо вземането на прихващащия /активното вземане/ да е
изискуемо и ликвидно. Пасивното вземане /задължението на прихващащия/ не е
необходимо да е изискуемо и ликвидно, достатъчно е то да е изпълняемо /арг. чл. 70
ал. 2 ЗЗД/. Ликвидността на активното вземане означава то да е определено по
основание и размер. Вземането е ликвидно не само когато е установено с влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, но и когато не е оспорено от длъжника, срещу
когото се прихваща, като наличието или липсата на ликвидност на активното вземане
се изяснява в спора за пасивното вземане. Потестативното право на прихващане се
осъществява чрез изявление на прихващия, което за да породи действие трябва да
достигне до адресата си и да съдържа белезите, които индивидуализират насрещните
вземания. Когато възражението за компенсация се прави в хода на процеса, то е т.нар.
„съдебно прихващане” и винаги се прави под условие, че предявеното с иска вземане
ще бъде уважено. Действието на прихващането винаги настъпва с обратна сила – от
първия ден, в който прихващането е могло да се извърши т.е. когато активното вземане
е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. За обратното действие на
погасителния способ е без значение кога е настъпила ликвидността на вземането на
прихващащия – в процеса или извън него. Обратното действие на прихващането следва
и от възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното
вземане е възникнало преди да изтече давностния срок за вземането на прихващащия
/чл. 103 ал. 2 ЗЗД/. В изложения по – горе смисъл за задължителните разяснения по
тълкуването на закона дадени с т.1 от ТР № 2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на
ОСГТК, на ВКС.
В случая ответникът с релевираното в хода на процеса възражение за съдебно
прихващане предявява насрещното си вземане срещу ищцовото дружество в общ
размер на 1549 лв. за дължими адвокатски хонорари по договори за правна защита и
6
съдействие от 25.07.2016г. и от 30.09.2016г. по заповедното и изпълнителното
производство и за платените държавни такси по тях. От събраните по делото
доказателства се установява обаче, че общия размер на тези вземания възлиза на 995
лв. С първият договор за правна защита и съдействие в полза на ответника е уговорено
възнаграждение в размер на 250 лв., а с вторият – 720 лв. Въпреки отбелязването в
документа на договора за плащането им в брой, между страните не е спорно и изрично
се признава от ищеца, че тези суми не са изплатени на ответника нито при сключване
на договорите, нито впоследствие. Налице е признание на ищеца, че държавната такса
по заповедното производство в размер на 25 лв. е платена от ответника, в
потвърждение на което е и преводното нареждане от 26.07.2016г. /лист 130/, както и че
тази сума не му е възстановена до момента. Доколкото ответникът не е получил от
ищцовото дружество плащане на уговорените хонорари, той има вземане за тях в
размер на 970 лв., както и за сумата от 25 лв. – платена държавна такса по заповедното
производство. Задължено лице за последната е заявителя, а не неговият пълномощник,
поради което ищецът дължи възстановяването им, още повече, че липсва уговорка в
сключените договори за правна защита и съдействие това задължение да остане в
тежест на довереника. Въпреки признанията на ищеца, че не е заплатил и следващите
се такси за изпълнителното производство, при липсата на представени от ответника
доказателства за тяхното плащане и размер, не може да се приеме за установено
наличието на насрещно вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от 84 лв. В
договорите за правна защита и съдействие не е уговорен срок за плащане, поради което
изискуемостта на вземанията за възнаграждение е настъпила с възникването на
задължението т.е. със сключването на договорите, съответно на 25.07.2016г. и на
30.09.2016г. /арг. чл. 114 ал. 1 вр. чл. 69 ЗЗД/. Задължението на ищеца да възстанови на
ответника платената от него държавна такса също възниква от деня на внасянето им в
съда – 26.07.2016г., при липса на други уговорки между страните. Следователно
насрещното вземане на ответника срещу ищеца в размер на 995 лв. е съществувало и е
станало изискуемо преди датата на настъпване на падежа на задължението му да отчете
получената в изпълнение на поръчката принудително събрана сума от 1513, 54 лв.
Падежът на това му задължение е датата на получаване на сумата – 18.10.2016г. /арг.
относно от чл. 114 ал. 1 вр. чл. 69 ЗЗД/.
Възражението на ищеца, че към него момент за ответника не е съществувала
вземане за хонорари и такси по заповедното и изпълнителното производство, тъй като
е погасено със задължения на последния за връщане на дадени заеми в размер на 3600
лв. и с неизпълнение на уговорка за плащане на осигуровки на трето за делото лице в
размер на 3500 лв. остана недоказано по делото. От събраните писмени и гласни
доказателства не се установява ищцовото дружество изобщо да е давало заеми на
ответника, нито се установи последният да е поемал задължение за внасяне на
осигуровки в размер на 3500 лв. Показанията на доведения от ищеца свидетел не могат
7
да установят сигурно тези обстоятелства, тъй като той не е възприел лично твърдяните
заемни уговорки между страните, а с показанията си възпроизвежда казаното му от
ищеца. Нещо повече по признание на същия на ответника са дадени заеми не от
търговско дружество, а от управителя му в лично качество. Всичко това води до
извода, че към момента на възникване на вземането на ответника за хонорари и такси
не е съществувала насрещно вземане на ищеца, за да се погаси то чрез прихващането
му.
Следователно към 18.10.2016г. между страните по делото са съществували две
насрещни парични вземания – по отчетната сделка в полза на ищеца в размер на 1513,
54 лв. и за дължимите възнаграждения и такси в полза на ответника размер на 995 лв.,
като съобразно правилото на чл. 104 ал. 2 ЗЗД, прихващането между тях е могло да се
извърши към тази дата до размера на по – малкото от тях. От този момент следва да се
счита за настъпил погасителния ефект на направеното възражение за прихващане, без
значение кога е настъпила ликвидността на активното вземане, щом то е изискуемо, а
пасивното поне изпълняемо /вече посочено ТР/. Обстоятелството, че размера на
активното вземане надхвърля размера на пасивното вземане не влияе върху
погасителния ефект на направеното възражение за прихващане. Последното е защитно
средство срещу иска и максималния ефект, който може да се постигне е неговото
отхвърляне. Горницата на активното вземане остава извън процеса и по нея не се
формира сила на присъдено нещо. Следователно вземането на ищеца в размер на 1513,
54 лв. се явява частично погасено чрез прихващане със сумата от 995 лв., а остатъка от
него, чрез плащане със сумата от 540 лв.. По тези съображения предявения иск за
установяване дължимостта на вземането на ищеца срещу ответника, за което има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС следва да се
отхвърли изцяло. В тази връзка съдът не следва да разглежда наведеното от ответника
в условията на евентуалност възражение за давност, а и то по същество е
неоснователно, тъй като вземането на ищеца по чл. 284 ал. 2 ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност, а не както смята ответника с кратката тригодишна давност по чл.
111 ЗЗД.
Макар и предявения иск да подлежи на отхвърляне претенцията на ищеца за
присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. След като част от исковата претенция се отхвърля, поради извършено
плащане в хода на процеса, означава, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
по отношение на нея, поради което следва да понесе сторените за това разноски от
ищеца. Последният е доказал разходи за исковото производство в размер на 385 лв.,
поради което с оглед на погасената чрез плащане част от иска му се дължат от
ответника такива в размер на 137, 36 лв. респ. за заповедно в размер на 12,49 лв. С
оглед изхода на спора ответникът също има право на разноски до размера на онази част
8
от иска, която е отхвърлена поради компенсация преди процеса. В случая същия е
представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 780 лв., който
обаче се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, за което
възражение прави ищеца в последното съдебно заседание и следва да бъде редуциран
към минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. от 336 лв. В тази връзка
на ответника му се следват разноски съобразно на прихваната част от иска в размер на
216, 12 лв.
Водим от горното Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕДИК – КОНСУЛТ” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Ст. Куркев” № 15 против П.Ц.П..,
ЕГН: **********, с адрес г***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 284 ал. 2 ЗЗД, за приемане на установено по отношение на
П.Ц.П.., че дължи на „Медик – Консулт” ООД сумата от 1513, 54 лв., представляваща
неотчетена от ответника в полза на ищеца сума, която му е преведена по банкова
сметка на 18.10.2016г. по изп. дело № 1022/2016г. на ЧСИ ***, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение № 802/29.06.2021г. по ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС,
поради погасяването му чрез плащане на сумата от 540 лв. и чрез прихващане с
насрещно вземане на П.Ц.П.. срещу „Медик – Консулт” ООД в размер на 995 лв.,
представляващо общ размер на дължими адвокатски хонорари по договори за правна
защита и съдействие от 25.07.2016г. по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС и от 30.09.2016г.
по изп. дело № 1022/2016г. на ЧСИ *** и на платена държавна такса от 25 лв. по ч.гр.д.
№ 1198/2016г. на ГОРС.
ОСЪЖДА П.Ц.П.., ЕГН: **********, с адрес г*** ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДИК –
КОНСУЛТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец,
ул. „Ст. Куркев” № 15 СУМАТА 137, 36 лв. /сто тридесет и седем лева и 36 ст./,
представляваща дължими разноски за исковото производство, както и СУМАТА 12, 49
лв. /дванадесет лева и 49 ст./, представляваща дължими разноски за заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА „МЕДИК – КОНСУЛТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Лясковец, ул. „Ст. Куркев” № 15 ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.П.., ЕГН:
**********, с адрес г*** СУМАТА 216, 12 лв. /двеста и шестнадесет лева и 12
стотинки/, представляваща дължими разноски за исковото производство.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
1928/2021г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
9
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10