№ 11391
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110156884 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Р. Ц. К., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на следните вземания:
32,66 лева – главница, представляваща стойност на потребена без правно основание
топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.10.2020 г. до м.11.2020 г., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 10,26 лева мораторна лихва за периода от
01.12.2020 г. до 12.10.2023 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. 57101/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот –
офис, разположен на партера, находящ се в гр. София, ул. „Доспат“ № 5, но сочи, че между
страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно
изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което аргументира, че ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на
потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на топлинна енергия.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответницата Р. Ц. К. твърди, че не е получавала от
ищеца покана за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, както и покана за
плащане на претендираните суми. Твърди, че е закупила имота на 12.10.2020 г. и при смяна
на партидата заявила, че не желае да получава фактури на хартиен носител, като за целта
посочила ел. поща. Сочи, че откакто е титуляр на партидата не е получавала на
предоставения имейл адрес фактури, нито покана за плащане. Твърди, че след закупуване на
имота подала до „Бруната“ ООД заявление, че поради ремонт няма да бъде консумирана
топлинна енергия за отоплителния сезон 2020-2021 г. Излага, че отоплителният сезон за
посочения период е започнал на 28.10.2020 г. и твърди, че ищецът не е доставил топлинна
енергия за м. октомври 2020 г. Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Далсия“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
– редовно уведомено, не подава отговор.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница: доставянето на
ответника на топлинна енергия за стопански нужди, както и предоставянето на услугата
дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното
количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение;
обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и
обедняването, както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна лихва:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Между страните няма спор и по делото е обявено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК обстоятелството, че през процесния период ответницата Р. Ц. К. е е собственик на
имота представляващ офис, разположен на партера, находящ се в гр. София, ул. „Доспат“ №
5 считано от 12.10.2020 г.
Относно доставката на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в имота, съдът
намира следното.
Между страните няма спор, че за процесния имот и период не е налице писмен договор
за доставка на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди, какъвто е предвиден в чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо не е налице пречката за разглеждане на претенцията,
установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността предявената претенция на кондикционно
основание не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение,
възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за
заплащане на доставената топлинна енергия.
На следващо място от приетото по делото експертно заключение по СТЕ се установява,
че през процесния период, имотът е бил топлоснабден. Съдът отчита обаче, че топлинна
енергия за отопление на имота не е ползвана. Този си извод съдът съобразява с представения
с молба с вх. № 65036/ 24.02.2025 г. от „Далсия“ ООД индивидуален отчет от реално
извършено отчитане на индивидуален топлоизмерващ уред № 548800, според чиито
показания за отоплителния сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. изразходваните единици
топлинна енергия са в размер на 34754, напълно съвпадащи с отчетените в края на
предишния отоплителен сезон също 34754. В този смисъл е и заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Спорният между страните въпрос е дали е потребена топлинна енергия за горещо
водоснабдяване в периода 01.10.2020 г. – 30.11.2020 г. или не. И ако е ползвана, каква е
стойността й.
В цитирания формуляр за индивидуално отчитане на показанията на водомера е
посочено, че стойността му към м. април 2020 г. е 90 куб.м., а към м. април 2021 г. е 99 куб.м.
В своята експертиза вещото лице е посочило, че на 09.02.2021 е правен междинен отчет, в
който е записано показание в размер на 98 куб. м. Тоест към 09.02.2021 г. са налице
доказателства за ползвано количество топла вода в размер на 98 куб. м. Процесният период е
м. октомври 2020 г. – м. ноември 2020 г. Доказателствената тежест за размера на
консумираната подгрята вода е за ищцовото дружество. Ответницата Р. К. е провела
насрещно доказване, като е представила справка, издадена от трето за делото лице –
„Софийска вода“ АД, от която е видно, че към дата 29.07.2020 г. след извършен реален отчет
от представител на водоснабдителното дружество за водомер № 07478495, отчитащ
постъпилата топла вода в имота, показанието е било в размер на 00095 куб.м. На 12.10.2020
г. е извършен самоотчет, в който е посочено, че консумираната топла вода е в размер на
00098 куб. м. Датата на самоотчета съвпада с датата на сключения между ответницата в
качеството й на купувач и Франческо Галупо /продавач/ договор за покупко-продажба на
2
недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт № 52, том VII, рег. № 11776, нотариално
дело № 1108/2020 г. Това дава основание да се приеме, че ответницата, в качеството си на
нов собственик е положила усилия да охрани интереса си, като е предприела действия за
отчитане на водомер с № 07478495. От това следва да се приеме, че в началото на периода,
предмет на исковата молба, конкретно – 01.10.2020 г. показанието на водомер № 07478495 е
било 98 куб. м. Третото за делото лице – „Софийска вода“ АД е представила Заявление за
промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-18660/11.11.2020 г., подаден от Р. К., в което е
направено искане за откриване на нова партида на заявителката по отношение на процесния
имот. Заявеното показание на водомер с № 07478495 е 98 куб. м. Следващият отчет е отново
под формата на самоотчет и е с дата 26.02.2021 г. и с посочена стойност 98 куб. м. Едва на
17.05.2021 г. топлинният счетоводител е извършил реален отчет на водомера, като във
Формуляр за реален отчет от 17.05.2021 г.е записано, че показанието му е в размер на 99 куб.
м. Липсват каквито и да е било доказателства, че за периода 01.10.2020 г. 30.11.2020 г.
ответницата е ползвала топла вода в размер, различен от доказания по делото, конкретно –
98 куб. м. В доказателствена тежест на ищцовото дружество е било да опровергае
твърдението на ответницата, че в периода 01.10.2020 г. – 30.11.2020 г. в имота, придобит от
нея на 12.10.2020 г.е ползвана топлинна енергия. По делото не се установи в кой период е
консумирано количеството от 1 куб.м. до отчетените 99 куб. м. при реалния отчет от
17.05.2021 г.
Ищцовото дружество не доказа обогатяването на ответницата с доставено количество
топлинна енергия на каквато и да е стойност. Безспорно по делото се доказа, че за периода
01.10.2020 г. - 30.11.2020 г. не се е консумирала топлинна енергия за отопление, както и
топлинна енергия за подгряване на вода. Предвид изложеното предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото право на разноски има ответницата Р. К., която е
представлявана от адвокат на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за
адвокатурата /ЗА/, който иска присъждането на сума в размер на 700 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд. В исковата
молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В горната
хипотеза на процесуално представителство приложение намира Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не е обвързан от нея,
съгласно решение на СЕС по дело – 438/22. При преценка относимия размер на дължимото
се на адв. Карадиамандиева възнаграждение съдът взема предвид, че по делото е подаден
отговор на искова молба, проведени са три броя съдебни заседания, ответницата е проявила
инициатива за провеждането на насрещно доказване, процесуалният й представител се е
явил във всички съдебни заседания, подадена е писмена защита. Поради което на адв.
М.Н.К. следва да се присъди сумата от 550 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата Р. К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 Б по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че Р. Ц. К.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Н.Р.“ № 23, ет. 2 дължи на ищеца следните
вземания: 32,66 лева – главница, представляваща стойност на потребена без правно
основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.10.2020 г. до м.11.2020 г., с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.10.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 10,26 лева - мораторна лихва за периода от
01.12.2020 г. до 12.10.2023 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. 57101/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
3
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23 Б да заплати на адвокат М.Н.К., БулСтат *******,
личен номер ******** с адрес: гр. София, ул. „С.К.“ № 12-Г на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 550 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата Р. К..
Решението е постановено при участието в делото на „Далсия“ ООД в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4