Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/07.08. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на десети май |
Година 2017 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 8893 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл.
625 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ.
Ищецът „Н.д.” ЕАД твърди по договор с ответника в
процеса - „Ф.Д.” ЕАД да е
предоставил услуги – радиоразпръскване чрез електронна съобщителна мрежа за
наземно цифрово радиоразпръскване през периода април – октомври 2016 г., но
ответникът не заплатил договореното възнаграждение. Твърди се общата сума да
възлиза на 8214486 лв., а законната лихва от 30-то число на следващия месец до
06.12.2016 г., включително да възлиза на 225 909,13 лв. Твърди се
неизпълнението да се дължи на липсващи бързоликвидни активи. Иска да бъде
открито производство по несъстоятелност при наведено основание –
неплатежоспособност на ответника като сочи да е налице и опасност с
продължаване на дейността на дружеството да бъде увредена масата на
несъстоятелността.
В указания на ответника срок по делото
е постъпил отговор, с който се твърди, че с бездействието си да преустанови
предоставянето на услугата по договора помежду им, сключен на 03.01.2014 г., от
който извлича своето вземане, е станал причина за финансовото затруднение на
ответника. Твърди се ответникът да има сключен договор с Българска национална
телевизия за разпространение на програмите й на територията на Република
България посредством електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово
радиоразпръскване. За изпълнение на поетото по този договор задължение
ответникът ползвал услугите на ищеца, провокирало и твърдяните в процеса
задължения. До 30.05.2014 г. договореното възнаграждение било плащано редовно,
но след тази дата плащанията били преустановени. Въпреки проведените
многократни разговори с ръководството на БНТ, не били възстановени, поради
което ответникът поискал от ищеца, който единствен има техническа възможност да
ограничи услугата, да преустанови предоставянето й. Вместо това от месец
декември 2015 г. ищецът прехвърлил на БНТ произтичащи от договора от 03.01.2014
г., с които вземания от страна на БНТ било извършено прихващане, но въпреки това
не изплаща формираната разлика. От 01.12.2016 г. ищецът влязъл в директни
отношения с клиента на ответника като разкрил съществени елементи на договора,
представляващи търговска тайна и конфиденциална информация, довело до
последващо пряко разпространение на програмите на БНТ. Навежда довод, че ищецът
е неизправна страна по договора, а предприетите действия са пряко насочени към
увреждане интересите на ответника. Сочи, че преустановеното изпълнение на
претендираните плащания е резултат на неизпълненото от страна на ищеца
задължения по сключения договор и действията му в противовес на интересите на
ответника като негов възложител. Твърди се, че и понастоящем ответникът
разполага с вземания, чийто размер е достатъчен, за да посрещне задълженията му
към всички негови кредитори.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. Б., оспорва действията на ищеца да съставляват
злоупотреба с право с довод, че липсва намерение да бъдат увредени интересите
на ответника. В хода на устните прения процесуалният представител на молителя –
адв. П., поддържа молбата.
Процесуалният представител на
ответника – адв. С. от САК, а процесуалният му представител юрк. Д. застъпва
теза, че предявените вземания са прехвърлени, което лишава ищеца от качеството
му кредитор, съответно оспорва да са станали изискуеми. Наведени са и доводи в
писмени бележки.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, приема за установено
следното:
На
22.07.2010 г. на ответника с предходно наименование „Х.П.Б.“ ЕАД, е издадено
разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс –
радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна
съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват,
предназначена за разпространение на програми на обществени оператори.
На
26.04.2013 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът въз основа на
издаденото му разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
– радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез
електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален
обхват, предназначена за разпространение на програми на обществените доставчици
на аудиовизуални медийни услуги, ответникът се е задължил да изгради мрежа,
която да покрие 95 % от населението на Република България към 1 март 2013 г. и
да предоставя обществена електронна съобщителна услуга – разпространение на телевизионни
програми в съответствие с § 35 ал. 4 от ЗРТ чрез тази мрежа посредством
разпространение на сигнали и информация под формата на аудио, видео и
съпровождащи електронни съобщителни услуги. Договорено е възнаграждение в
размер на 6500 000 евро без ДДС. Договорено е, че ответникът има право да
ограничи предоставянето на услугата при забава на БНТ на две поредни дължими
вноски с повече от 30 дни от датата на падежа на второто плащане и да
преустанови предоставянето на услугата при забава на три поредни вноски с
повече от 30 дни от датата на падежа на последното трето плащане.
По
делото не се спори, че на 03.01.2014 г. писмено е изразено съгласие, че
ответникът възлага на ищеца да предоставя дейност по радиоразпръскване,
предназначено за разпространение на програми на обществени оператори,
изразяващо се в експлоатация и поддържане на мрежа за наземно цифрово
телевизионно радиоразпръскване и за разпространение на телевизионни програми.
Посочено е, че ищецът предоставя услугата чрез собствената си мрежа чрез
предоставения на ответника честотен ресурс. Договорът е сключен за гарантиран
срок до 01.01.2019 г. и последващ срок до 22.07.2025 г., определен в полза на
ответника, при възнаграждение в размер на 6000000 евро без ДДС годишно, платима
на 12 равни месечни вноски – до 30-то число на месеца, следва този на
предоставената услуга. Съдържанието на задълженията на ищеца досежно
осъществяване на услугата, припокрива поетите от ответника спрямо БНТ.
Договорено е, че ищецът носи отговорност за претърпени от ответника вреди в
резултат на нарушено задължение по договора в това число и при непредоставена
услуга извън времето, определено за планирано спира, неотговаряща на
договореното качество услуга или на изискванията по Приложение № 4 към
договора, непредставено по делото.
На
03.09.2014 г. е удостоверено постъпило в деловодство на Българска национална
телевизия изявление от името на ответника, че с оглед неизплатени задължения за
периода месец април-юли 2014 г. отправя предизвестие за поетапно ограничаване
предоставянето на услугата по наземно цифрово радиоразпръскване. Писмо с
идентично съдържание е депозирано и на 04.02.2015 г. за неплатени задължения за
периода месец юли-декември 2014 г., а на 27.07.2015 г. и с оглед непогасени
задължения за предоставена услуга през периода януари-май 2015 г.
На
23.10.2015 г. е удостоверено постъпило в деловодство на ищеца изявление от
името на ответника с искане за съдействие чрез поетапно ограничаване на
услугата поради нежелание на БНТ да заплаща задълженията си за предоставянето
й.
На
неустановена дата ответникът писмено е уведомяван за прехвърлени вземания на
ищеца на БНТ съставляващи фактурирани възнаграждение за предоставени услуги
през периода юли 2014 г. – март 2015 г., включително и лихва върху тях.
Не
се спори също така, че за периода април-октомври 2016 г. ищецът е издал фактури
от по 1173498,00 лв. всяка на обща стойност ********* лв.
От
писмо, изх. № Т-171/19.12.2016 г. се установява изявление от името на ищцовото
дружество, че предоставената услуга на ответника е ограничена, считано от
19.12.2016 г. , за което и ответникът е уведомен на 19.12.16 г. с писмо, изх. №
ТК-210/19.12.2016 г. Сочи се също така, че на 01.12.2016 г. е стартирано
резервирано разпространение на програмите на Българска национална телевизия на
която е предложено да сключи договор за ефирно разпространение на програмите с
ищеца.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че краткосрочните задължения
превишават стойностно краткотрайните активи на ответното дружество като основен
дял сред задълженията към 31.12.2016 г. заемат тези към ищеца – 11827952,90
лв., а основен дял във вземанията – тези към БНТ.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с
регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива
краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният
ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското
предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване
на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага
да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл.
1 от ТЗ; материалноправната легитимация на молителя, произтичаща от изискуемо
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията
си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Спорно
в процеса е съществуването на предявените вземания. Сключеният между страните
договор сочи на съгласувано задължение за ищеца да оказва съдействие на
ответника, когато е необходимо за реализация целите на договора – така изрично
т. 8.2.14. При все, че такива не са формулирани, те следва да бъдат извлечени
от съдържанието на договорената услуга. Както обхвата на задълженията, така и
регламентираната отговорност при неизпълнението им еднозначно определя като
целен резултат при сключване на договора реалното предостяване на услугата. От
тази гледна точка и поетото с договора задължение за съдействие от страна на
ищеца може да бъде свързано единствено с необходимото за ефективно предоставяне
на услугата. Не се установява договорно скрепено задължение за съдействие за
реализация правата на ответника спрямо фактическия получател на услугата –
Българска национална телевизия. Напротив, сключеният договор изрично обуславя
действието си от безусловно гарантиран срок. От тази гледна точка ищецът е в
правото си да очаква, че осъществявайки договорената дейност може да разчита и
на договорения доход. Настоящият състав приема, че при гарантирания срок на действие на договора с оглед и принципно
защитимия интерес на ищеца желанието на ответника да бъде преустановено
изпълнението, само по себе си не е достатъчно. При тези обстоятелства съдът не
намира основание да счита, че договорът поражда задължение за ищеца да
преустанови предоставянето на услугата.
Възниква
въпросът може ли ответникът да се позове на общ принцип в правото, който да
обоснове оправдано от правна гледна точка негово очакване, противопоставимо на
произтичащото от договора задължение за плащане възнаграждение за реално
предоставена услуга. По аргумент от чл. 20а ал. 1 ЗЗД обвързващото действието
на договорно обусловена връзка е ограничено до страните по договора. Това
определя юридическа самостоятелност на сключените от ответника договори
съответно с БНТ и с ищеца, която изключва възможността произтичащи права от
договора с БНТ да бъдат противопоставени на ищеца, който не е страна по този
договор.
Самостоятелният
характер на произтеклите от двата договора правни връзки определят като
приложимо в случая правилото на чл. 81 ал. 2 ЗЗД за всеки от длъжниците по
паричното задължение. Без правно значение остава каква е причината за
липсващите средства – затруднението у БНТ не оправдава неизпълнението на
паричното задължение на ответника спрямо ищеца. От тази гледна точка настоящият
състав счита за доказано, че в тежест на ответника са възникнало задължението
за заплащане на договорената част от възнаграждението за 2016 г. с оглед предоставени
услуги през периода април-октомври.
Не
се установява от доказателствата по делото те да са погасени – установените
разпореждания касаят вземания, формирани за период предхождащ процесния.
Установи
се, че на ищеца е направено достояние преустановеното плащане на възнаграждение
по договора от страна на фактическия ползвател на услугата. Извършените
разпореждания с вземания в полза на БНТ, а и основаното на тях изявление за
прихващане не засягат законен интерес на ответника. Изключително право на
кредитора е да прецени дали и как да се възползва от своето вземане,
включително и да го прехвърли на трето лице. При все, че ищецът не дължи по
силата на сключения с ответника договор да ограничи или преустанови
предоставянето на услугата, бездействието в тази насока обективно е допринесло
за значителния период на забава. Законът гарантира кредитора в правна връзка да
откаже изпълнение на своето задължение при липсващо насрещно изпълнение като
средство за обезпечаване реалното изпълнение на договора – чл. 90 ал. 1 ЗЗД. Предвид
държавно обезпечената дейност на получателя на услугата – БНТ, гарантираща в
крайна сметка целево осигуряване на средства, съдът приема, че забавата до
голяма степен се дължи на обстоятелства, непосредствено контролирани от ищеца.
Нормата на чл. 83 ЗЗД обуславя тази принос към нежеланото от правния ред
развитие на отношението като основание за редуциране размера на обезщетението
или онази последица, пряко произтичаща от факта на неизпълнението. При тези
съображения настоящият състав не счита да е налице вземане за законна лихва –
предвидено от закона обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение.
Признавайки
определена възможност за поведение законът изрично свързва реализацията й с
удовлетворяване на конкретен, зачетен кредиторов интерес. В тази връзка и
нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България отказва да
зачете право, когато неговият титуляр го упражнява за постигане на забранен
резултат или единствената последица от упражняването му е засегнато чуждо право
или зачетен от правния ред чужд интерес. Предмет на настоящото производство не
е реализация на субективното право на вземане, което несъмнено касае зачетен от
правния ред интерес на ищеца, а призната от закона възможност да бъде
ограничена значително правната сфера на търговец. От тази гледна точка
настоящият състав приема, че следва да обсъди установените в процеса действия
на ищеца с оглед нормативно утвърдената граница на упражняване на субективно
право.
Както
бе посочено вече потестативното право да бъде провокирано производство по
несъстоятелност почива на разколебаното доверие, че търговец е в състояние да
си осигури доход, който да послужи за своевременно посрещане на паричните
задължения, произтичащи от осъществената търговска дейност. От тази гледна
точка и необяснимото с оглед критериите на закона неизпълнение на неудовлетвореното
вземане без оглед на размера му, овластява кредитора да изиска обследване на
финансовото състояние и при установена обективна невъзможност за това – да бъде
наложено предписаното от закона ограничение в дейността на търговеца
включително и да бъде прекратена. Макар и да липсва юридическа връзка между
двата договора, поетите от ищеца задължения припокриват поетите от ответника
към третото на спора лице – БНТ. Приносът на ответника за реализация на
очаквания резултат – разпространение на създавани от БНТ програми, се
ограничава до притежавано от него разрешение за използване на суверенно право
на държавата върху радиочестотния спектър по силата на чл. 18 ал. 3 от Конституцията на Република България.
Прави
впечатление, че по силата на т. 2.2. от разрешението ответникът пряко е
ангажиран да осигури ефективно ползване на индивидуално определения ограничен
ресурс – радиочестотен спектър като изгради
и въведе в експлоатация
електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален
обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори.
Според посоченото в съобразителната част на процесния договор той се предхожда
от друг, сключен между страните на 21.09.2010 г., по силата на който ищецът е
изградил и придобил мрежа с характеристики, съответстващи на указаните в разрешителното.
В процеса не се твърди, а и не се установява обстоятелство, противопоставящо
сключения между страните договор на публичния интерес. Напротив, от писмо изх.
№ 12-01-9357/21.10.2016 г. – л. 142 от делото се налага извод, че на
регулаторния орган е известно, че ответникът осъществява задълженията си
опосредено.
На
принципно утвърденото положение, че липсата на пари не освобождава длъжника от
задължението за реално изпълнение на обещаното съответства механизмът за защита
на произтичащото от договора притезание включително със средствата на
индивидуалното принудително изпълнение. От тази гледна точка за ищеца
съществува обективна възможност да се удовлетвори от имуществото на ответника
включително и предприемайки изпълнение върху неговите вземания срещу БНТ, в
това число и върху вземанията за обезщетение за неизпълнено в срок парично
задължение, превишаващо по размер задълженията на ответника. Дори нещо повече,
ищецът изрично е уведомен, че ответникът изпитва затруднение включително да
осигури необходимите средства за събиране на вземанията си по предписания от
закона ред. При тези обстоятелства изявлението, инкорпорирано в адресираното до
регулаторния орган – Комисия за регулиране на съобщенията, че ищецът е
предложил на БНТ сключване на договор за ефирно разпространение на програмите,
както и заявеното в хода на производството от процесуалният му представител, че
макар и със забава се ищецът получава плащания, предвид и фактът на цедирани
вземания, обусловили и изявления за прихващане вместо реално плащане от страна
на БНТ, сочат на действия от страна на ищеца, чийто непосредствен резултат е
осуетено постъпление на парични средства у ответника. Очертаната особеност в
отношението между страните разграничава ищеца от типичния кредитор, на
разположение на който стои правото на иск по чл. 625 ТЗ.
Не
намира логично обяснение поддържаната в процеса теза, че предприетите от ищеца
действия целят пряко удовлетворяване на икономическия му интерес.
Предпочитанието на ищеца да инициира производство по несъстоятелност при всички
съпътстващи го условности, че ще получи удовлетворяване на вземанията си –
дължи да търпи конкуренцията на всички кредитори, съхранили понастоящем доверие
в способността на ответника (нито се твърди, нито се установява друг кредитор
да е инициирал производство по несъстоятелност). Същевременно установява се, че
затрудненията на ответника датират от безспорния в процеса момент на
преустановено плащане от страна на БНТ – месец юли 2014 г.
Именно
защото производството по несъстоятелност не цели удовлетворяване на
непосредствения интерес на молителя, а защита на предполагаемия интерес на
неговите кредитори, нормата на чл. 631 ТЗ обуславя въздействието върху правната
сфера на длъжник-търговец от обективно установена невъзможност за изпълнение на
задълженията, което състояние следва да е трайно. По делото нито се твърди,
нито се установява вменено задължение на ищеца да осъществи договорената услуга
въпреки отказа на ползвателя й да заплати договореното възнаграждение. При тези
обстоятелства логично следва извод, че пряката причина за несъмнено
продължилото дълго време забавяне при плащането е именно пренебрегнатото от
ищеца искане за съдействие при реализация на договорно обусловената гаранция за
събиране на вземанията от страна на ответника – ограничаване на предоставената
услуга спрямо БНТ. С други думи, макар и да не дължи подчинение на заявеното
искане за съдействие бездействието на ищеца да си обезпечи реализация на хипотетично
съществуващия риск да загуби доход при обективно съществуваща възможност да договори
и да си осигури реално изпълнение, определят периода на забавата като логичен
резултат на собственото му поведение.
Зачетеното
от държавата в лицето на регулаторния орган право на ответника да осъществява
дейността по радиоразпръскване на телевизионните програми на БНТ чрез
използване на изградената от ищеца мрежа сочи на зачетен от правния ред интерес
за ответника. Показателно за намерението като израз на субективното отношение
при разумно обусловено поведение са обективираните действия, връзката помежду
им и практически постижимия резултат. С оглед естеството на услугата, гарантираното
постъпление с оглед нормата на чл. 44 ал. 4 от Закона за радиото и телевизията
и представата у ищеца за конкретната причина за преустановеното плащане,
последвалите действия включително инициираната молба за откриване на
производство по несъстоятелност могат да бъдат обяснени единствено с
поддържания от ответника довод за желано от ищеца изместване на ответника и
усвояване на облагата, произтичаща от предоставяне на договорената услуга между
ответника и БНТ.
Ако
ищецът като кредитор е в правото си да прецени дали и как ще се възползва от
възникналото вземане включително и да го прехвърли на БНТ, задържането на част
от вземанията логично може да бъде обяснено именно с инициираното искане за
откриване производство по несъстоятелност. Съхраненото доверие от страна на
останалите кредитори, доколкото нито се твърди, нито се установява друго
инициирано производство по несъстоятелност, изключва типичния за инициираното производство
обществен интерес. Макар и искането формално да сочи на зачетена от правния ред
възможност, предприемането му пряко засяга зачетен от правния ред интерес за
длъжника без да обосновава насрещен зачетен от правния ред интерес за ищеца. При
тези обстоятелства настоящият състав приема за налична хипотезата на чл. 57 ал.
2 от Конституцията на Република България при утвърдените от този текст
последици. Ето защо безпредметно остава обсъждането на въпроса дали и доколко
ответникът е в състояние да удовлетвори непредявените понастоящем вземания към
неучастващи в производството негови кредитори.
По
разноските
Ищецът
не е предявил претенция по разноските, което, по аргумент от чл. 81 ГПК, е
предпоставка да бъде обсъждан въпросът в чия тежест да бъдат възложени.
Настоящият
състав приема, че отговорността за разноски почива на необосновано от правна
гледна точка предизвикан разход. С други думи и по отношение на
регламентираното от процесуалния закон самостоятелно от правна гледна точка
притезание за възстановяване на направени по делото разноски на общо основание
приложимо е правилото, че всеки дължи да понесе последиците на собственото си
поведение. Липсва разумна причина, налагаща отклонение от този принцип.
Напротив, регламентирайки института за отговорността за разноските законът
еднозначно свързва възникването, съответно нейния обем с установения изход от
спора. Следователно, критерий за разпределение отговорността за разноски е
необходимостта на разхода, за да бъде установена поддържаната в процеса позиция
по спора. Състезателното начало в съдебния процес обуславя свобода при избор на
теза и задължава съда да зачете доказателствените искания, направени в подкрепа
на тази теза. Съдът е властен да изрази становището си по съществото на
въведената в процеса теза едва със съдебното решение. В случая не се установява
отговорът на поставените от името на ответника задачи да са от значение за
установения изход от спора. Именно защото отговорността за разноски предполага
да бъдат поети необосновано от правна гледна точка направените разноски в
защита на конкретно, зачетено с крайния акт благо, няма основание ищецът да
бъде държан отговорен за направените разноски в подкрепа на отречена теза. По
тези съображения настоящият състав не намира основание да включи в подлежащите
на възстановяване за ответницата разноски заплатените суми за вещо лице и
съпътстващите това плащане банкови такси. С оглед правилото на чл. 81 ГПК и
изричното предписание на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че
формираната воля досежно самостоятелния от правна гледна точка въпрос кому се
възлага отговорността за реално направения разход следва да бъде огласена в
диспозитива на този акт, отразяващ според утвърдената съдебна практика
съдържанието на решението.
Законът
възлага в тежест на страната, необосновано от правна гледна точка предизвикала
съдебно производство да заплати и сума, съответна на необходимата за
обезпечаване правото на защита, осъществена от юрисконсулт. При установения
изход от спора в тежест на ищеца следва да бъде възложено възнаграждение за
юрисконсулт, определено при условията на Закона за правната помощ. Делото се
явява усложнено от правна гледна точка, поради което съдът приема за адекватно
възнаграждение от 300 лв.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „Н.Д.“ ЕАД срещу "Ф.Д." ЕАД да бъде открито
производство по несъстоятелност при наведен довод за неплатежоспособност.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 8 ГПК „Н.Д.“ ЕАД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, район „И.“
бул. „**********да заплати на "Ф.Д." ЕАД, ЕИК ******** с
адрес по делото: гр. София, ул. **********, сумата от 300,00 лв. –
възнаграждение за осигурена защита от юрисконсулт пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА направените
от "Ф.Д."
ЕАД разноски в негова тежест.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: