Решение по дело №121/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 51
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Мариана Иванова Георгиева
Дело: 20193600600121
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

  №.....51....../  21.05.2019 г.  гр. Шумен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменския окръжен съд на петнадесети април две хиляди и деветнадесета  година в  публично  заседание  в следния състав:

                                                       Председател:  Мариана Георгиева

                                                               Членове:  Светлин Стефанов

                                                                                 Румяна Райкова

 

При участието на секретаря  С. Ангелова

         

 Като разгледа докладваното от  Мариана Георгиева  ВНЧХД № 121  по описа за 2019 г. установи:

 

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 2 от 28.01.2019 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия Р.Е.С. за виновен в това, че на 30.06.2018г., в с.Градище, обл. Шумен, причинил на В.А.Ж. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК. На основание чл.78а  от НК го  освободил от наказателна отговорност  и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Осъдил подсъдимия да заплати на В.А.Ж.  сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща уважена част от предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането-30.06.2018г., до окончателното заплащане на сумата.

Отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса, а на пострадалия – направените деловодни разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереникът  на частния тъжител, който я обжалва по отношение на уважения граждански иск. Моли присъдата да бъде изменена, като предявеният граждански иск  бъде уважен в пълен размер.

Недоволен от присъдата останал и подсъдимият, който я обжалва чрез защитника си адв. С. от ШАК. Считат, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което молят подсъдимият да бъде оправдан, а гражданския иск – отхвърлен.

Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, поради следното:

НЧХД № 2536 по описа за 2018 година на Шуменския районен съд е образувано по тъжба от В.А.Ж. срещу Р.Е.С. с обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.  

В производството по дела от частен характер тъжбата има ролята на обвинителен акт, поради което в закона са предвидени изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК.

В случая тъжбата съдържа данни за подателя и за лицето срещу което се подава, но в нея не са описани обстоятелствата на престъплението. Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предметът на доказване в наказателното дело от частен характер, като по този начин даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

Безспорно е, че частният тъжител не е длъжен в тъжбата да направи точна юридическа квалификация на твърдяното престъпление, но за да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция, задължително в нейната обстоятелствена част следва да се посочат всички обстоятелства на престъплението. Едва след пълното изложение на фактическите обстоятелства, съдът може в хода на производството правилно да установи фактическата обстановка и да даде квалификация на деянието. Затова тъжителят, който сезира съда следва ясно, точно и конкретно да посочи фактите, въз основа на които твърди, че някой е извършил престъпление. Без да са ясни и точно посочени релевантни факти, всички факти от фактическия състав на дадено престъпление, няма как съдът да прецени поведението на дадено лице и дали с това е осъществено или не определено престъпление.

Тъжбата подадена от В.А.Ж. не отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК, защото в нея не са описани обстоятелствата на престъплението. За деянието има точно три изречения, а именно: „На 30.06.2018 г. в с. Градище, общ. Шумен докато бил на гости на свои роднини, доверителят ми бил нападнат и бит от лице на име Р.Е.С.. Без да са водили разговор преди това, С. нападнал Ж. с метална тръба, като му нанесъл множество удари по главата и тялото“. Не е ясно къде и кога, при какви обстоятелства са се развили описаните по-горе събития. Познавали ли са се тъжителят и подсъдимият? Има ли случаят някаква предистория? Следвало е в тъжбата да бъде посочено къде точно в село Градище е станал инцидентът, по кое време на денонощието и при какви обстоятелства са нанесени ударите. Какво е било поведението на тъжителя и подсъдимия преди и след събитията. Имало ли е присъстващи на инцидента лица, които могат да потвърдят пред съда в качеството си на свидетели твърдените от тъжителя обвинения, като тези лица бъдат посочени с имена. В тъжбата такива свидетели не са посочени. Написано е само, че нападението станало в присъствие на „двете деца на Ж.“, а впоследствие подсъдимият се съблякъл гол на улицата пред погледите на „малките деца и възрастните хора“.

Първоинстанционният съд в хода на съдебното производство е положил много усилия да установи фактите по делото, защото такива факти в депозираната тъжба не се съдържат. Страните са водили за разпит множество свидетели, доказвайки тезите си, без да може категорично да бъде установено дали тези свидетели действително са присъствали на местопроизшествието и са били свидетели – очевидци на деянието. По тази причина и депозираните от тях свидетелски показания са противоречиви, непоследователни и служат за подкрепа на една от двете противоположни версии на страните по делото. Невъзможно е да бъде установено безспорно фактическата обстановка, тъй като в тъжбата не е очертана рамката на обстоятелствата на престъплението. Следвало е първоинстанционният съд още на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК да прекрати наказателното производство или да даде задължителни указания на тъжителя да отстрани нередовностите по подадената от него тъжба.

Настоящата инстанция намира, че присъдата следва да бъде отменена, като наказателното производство бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.

Ето защо и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯВА Присъда № 2 от 18.01.2019 г. постановена по НЧХД № 2536 по описа за 2018 г. на Шуменския районен съд.

          ПРЕКРАТЯВА наказателното производство.

          Решението може да се обжалва в 15-дневенсрок от съобщаването на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                Членове: 1.

 

                                                                            

 

 

                                                                                  2.