РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Казанлък, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.А
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело №
20235510101321 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.
К. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. И. Й.,
съдебен адрес - град ***, против „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление- ***, представлявано от Е. Г.а В.а.
В исковата молба, пълномощникът на ищеца, адвокат Й., заявява, че
ищецът Г. К. К. бил в трудов правоотношение с ответника „С.“ ЕООД, при
когото бил назначен съгласно трудов договор и работел на длъжност „***“ –
код по НКПД ***, като административната единица, в която същият е
назначен и представлява обичайно стационарно работно място е: охраняем
обект- „И.“, с адрес- ***.
На дата *** около 01.00 часа, по време на изпълнение на трудовите си
задължения като ***, в момент, в който извършва обход на охраняемия обект
на територията на „И.“, на адрес: ***, ищецът е нападнат и ударен от
неизвестно лице, вследствие на което получава множество счупвания на ***.
За инцидента била подадена от работодателя декларация за трудова злополука
пред ТП на НОИ под вх. № *** г. и било издадено разпореждане № *** г. на
ТП на НОИ- С. град, с което злополуката била приета за трудова по смисъла на
чл. 55 (1) от КСО.
Непосредствено след инцидента на дата *** година, Г. К. били откаран
по спешност в МБАЛ „Т.“ - С.. При постъпването му, дясната *** била
оточна, деформирана патологочино, силно болезнена като при палпация било
1
налице патологична подвижност и костни крепитации на ниво средна 1/3,
налице била кожна ескроация латерално и дорзално на *** на същото ниво. На
ищеца били проведени изследвания, сред които рентГ.графия, кръвна картина,
биохимия и ЕКГ, извършени били консултации с кардиолог и анестезиолог.
След извършените изследвания на пострадалия била поставена диагноза:
множество, полифрагментни, счупвания на ***. Увреденият бил подготвен за
оперативно лечение и на същата дата-*** година, претърпял хирургическа
интервенция в спешен порядък и състояща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на десните ***, при която след почистване на
оперативното поле и след поставяне на спинална анестезия с прав надлъже
достъп се достига послойно до фрактурата, поставена била заключваща плака
и 8 винта на ортомед. По спешност в операцията се включва и съдов хирург,
който след разширяване в проксимална и дистална посока на оперативен
достъп открива обилно венозно и артериално кървене от няколко места в
тъканите. Предвид кръвозагубата и липсата на възможност за едномоментно
овладяване на кървенето, оперативният достъп се тампонирал и компересил и
се преминало към проксимален контрол на бедрените артерии АФС (артерия
феморалис суперфициалис) и АПФ (артерия профунда феморис). На фона на
продължаващото активно дифузно венозно кървене от медиална и латерална
мускулна групи, които били с множество кървящи и конвасационни лезии от
фрагментите и травмата, с цел хемостаза, се наложили множество прошивни
хемостатично лигатури с единични резорбируеми 3/0 конци. Направени били
лаваж, дренаж, шев на оперативната рана. Поради масивната кръвозагуба по
време на оперативната интервенция и проведената активна реанимация,
ищецът бил въведен в обща анестезия и приведен в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ). През следващите 17 дни
ищецът бил оставен за наблюдение в болницата при непрекъснати
консултации с кардиолог, ортопед траматолог и съдов хирург.
Ищецът бил изписан на дата *** година с препоръка за хигенно-
диетичен режим, контролни прегледи в амулаторни условия и продължаване
на лечение от съдов хирург. Предписано му било да не натоварва оперирания
крайник, като ползва две помошни средства.
Твърди, се още в исковата молба, че на *** година, Г. К. К. отново бил
приет за болнично лечение. Постъпва в *** към УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД с
оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения в областта на
дяна ***. Обективно, дясното стъпало се усещало топло с лек оток, не се
палпирали периферни пулсации. След консултации с травматолог, интернист,
анестезиолог, съдов хирург, ищецът бил приет за оперативно лечение с
препоръка за некректомия (хирургическо отстраняване на мъртва тъкан от
раната). Операцията била извършена на дата *** година- отстранени били
авиталните меки тъкани били взети посявки за микробиология. Взето било
решение за *** на *** чрез циркуферентно разрязване на кожата в основата на
първи до пети пръст на дясно ходили била извършена *** на същите на нови
проксимална фалаша. Извършен е обилен лаваж, хемостаза и поставяне на
превръзка.
Втора оперативна интервенция в рамките на същия болничен престой,
ищецът претърпява на дата *** година по време на същия болничен престой.
Целта на операцията била отстраняването на остеосинтезния метал от костта.
2
По време на операцията бил извършен дебридман на девитализирани тъкани и
екстракция на 1 брой ДО плака и АО винтове.
В исковата молба е посоченоно още, че на *** година, Г. К. бил изписан
от *** и прехвърлен в *** в същото лечебно заведение с цел оперативно
лечение на кожни дефекти- в областта на дясната *** се наблюдавал
мекотъканен дефект с приблизителни размери 25/5 см и неправилна форма. На
дата 27.07.2022 година ищецът претърпял поредната операция-раните били
щателно почистени посредством антисептици, извършен бил дебридман,
антисептична обработка и била на поставена превръзка.
На дата *** година, ищецът бил изписан от *** и бил приет още същия
ден в *** в същото лечебно заведение - УМБАЛСМ „Н.“ за извършване на
нова оперативна интервенция. Причина за това била неподаващата се на
лекуване некротична рана по предната повърхност на ***, ходилото и в
областта на пръстите. След извършване на преглед и рьо-графии, лекуващият
лекар взема решение за *** на ***, на ниво „А“ ***. Операцията е извършена
на дата *** година - изрязяни били *** *** ***. На дата *** година била
извършена още една оперативна интервенция с цел оформяне на кожните
гънки от предходна оперативна интервенция, поставена била гипсова
имобилизация, целяща поддържането на чуканът в екстензия. След
извършената ***, пациентът бил оставен за наблюдение в клиниката до ***
година, на която дата бил изписан с препоръки за хигиенно-диетичен режим и
домашно лечение с посещение на препоръчителни контролни прегледи.
Причинените травми и последвалото лечение причинявали на ищеца
постоянни и силни болки и страдания, продължили от момента на настъпване
на инцидента, по време на всички проведени операционни интервенции.
Ищецът постоянно приемал болкоуспокояващи, будел се през нощта от болка
и не можел да спи.
Отделно от търпените болки, ищецът изпитвал и неудобства в бита. До
месец ***2 година, на практика бил изцяло на легло и ставал единствено, за да
отиде до тоалетна като ползвал инвалидна количка. На практика ищецът били
напълно безпомощен в ежедневието си като през този период близките му се
грижели за него като му помагали за хранене, обличане, ставане, сядане,
придвижване до тоалетна и т.н. Ищецът не можел да привикне да ходи с
протеза- процесът бил труден и много мъчителен. Често губел равновесие и
падал, отделно от това усещал протезата си неудобна и болезнена
В резултат на извършената *** с Експертно решение на ТЕЛК № *** от
***, по отношение на ищеца била призната 75 % трайна нетрудоспособност.
Ищецът твърди, че в резултат на претърпения инцидент и извършената
*** изцяло преустановил социалните си контакти. Приемал особено
мъчително случилото се, тъй като преди злополуката бил физически активен,
обичал да спортува активно- всеки ден тичал по 10 километра- активност,
която вече било невъзможно да практикува. Твърди се още, че ищецът бил
***, имал категория *** и преди да започне работа като *** в „С.“ ЕООД,
работел като *** – професия, която вече никога нямало да може да
практикува. Ищецът изживявал изключително тежко факта, че е загубил ***,
при това в активна възраст. Притеснявал се също така от външния си вид и
намирал, че ампутираният му крак го прави уродлив и отблъскващ. Чувствал
3
се физически непълноценен и в тежест на близките си.
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба не бил
обезщетяван за настъпилата трудова злополука, поради което, за него е
възникнал правен интерес да ангажира отговорност по чл. 200 (1) от Кодекса
на труда спрямо своя работодател- „С.“ ЕООД. Отправено е искане до съда, да
осъди ответното дружество да плати на ищеца сумата от 400 000
(четиристотин хиляди) лева, като обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на претърпяната трудова злополука, ведно със законната
лихва за забава върху исковата сума, считано от датата на настъпване на
увреждането-*** година до окончателно плащане. На самостоятелно
основание се претендира и заплащане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител
адвокат А. Г. поддържа иска и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Излага подробни съображения в писмена защита по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от страна на ответното дружество „С.“ ЕООД. Процесуалният представител на
ответника твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Излагат се съображения, че предпоставките, при които може да бъде
ангажирана отговорността на работодателя при трудова злополука са
установени в нормата на чл. 200 (1) от Кодекса на труда. На първо място,
следвало да е налице трудова злополука или професионално заболяване, които
са довели до увреждане здравето на служителя или до неговата смърт.
Трудовата злополука като внезапно травматично увреждане на здравето и
което увреждане ангажира отговорността на работодателя следвало да е
настъпила при и поповод изпълнение на възложена работа по трудово
правоотношение - наличието на валидно действащ трудов договор между
страните към датата на настъпване на инцидента (*** година). На следващо
място се твърди, че между травматичното увреждане на здравето и
настъпилия вредоносен резултат (в процесния случай *** на част от *** на
ищеца), следвало да е налице причинно- следствена връзка.
От представените по делото медицински документи не можело да се
установи тази връзка между инцидента на дата *** година и настъпилата на
дата *** година *** на част от ***. Сочи се още в депозирания писмен
отговор, че част от представената медицинска документация – епикризи са без
дати и от тях не може да се проследи история на заболяването и в частност, да
се установи фактът, че именно в резултат на претърпяна на дата *** година
трудова злополука е единствената причина за извършената *** на част от
крайника.
На самостоятелно основание се твърди в писмения отговор че е налице
хипотеза на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно установените
правила за извършване на охрана на обект-И. *** („План инструкция за
осъществяване на ***на дейност и „Инструкция за действията на
изпълнителите или мръководителя на ***ната дейност на „С.“ ЕООД, при
осъществяване на правомощията по чл. 59, чл. 60 и чл. 62 от ЗЧОД), по време
на дежурство ***ите нямали право да влизат в пряк физически контакт трети
лица дори и същите да са нарушители, а следвало незабавно да телефонират
на телефон 112, както и на дежурна ***на група. Също така по време на
дежурство ***ите следвало да носят оръжие, съответна обезопасителна
4
екипировка и стоп палка. Съгласно т. 5 от Инструкцията, при установено
проникване в обекта и в случай, че нарушителят бил един, дежурният ***
имал право с повелителен тон да подаде команда „Стой“, „Охрана“, „Легни“
като заставял нарушителя да легне на земята по очи с широко разкрачени ***
и ръце на гърба. В случай обаче, че нападателите били повече от един и е
налице непосредствена опасност за живота или здравето на ***я, същият
следвало да се въздържи от опити за задържане на нарушителя и незабавно да
уведоми полицията и дежурна ***на група. Твърдят, че в процесния случай
ищецът проявил груба небрежност- без да е носил оръжие, предпазно облекло
или стоп палка и осъществил физически досег с лица, които са се опитвали да
проникнат в обекта. Сигнал за извършеното проникване бил подаден от самия
ищец, но едва след като същият вече е бил увреден от групата лица, която
проникнала в обекта. В резултат на извършеното нарушение на правилата за
безопасност при изпълнение на ***ната услуга настъпило и телесното
увреждане на Г. К.. В случая налице била проявена груба небрежност от
служителя-същият съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносния
резултат, но самонадеяно се надявал да предотврати последиците.
Поведението на ищеца се отличавало с висока степен на риск и било в
нарушение на установените правила за безопасност при изпълнение на
***ните услуги. Считат, че извършените от ищеца действия били в пряка
причинно следствена връзка с претърпяното на *** година телесно увреждане,
както и че претендирания размер на съпричиняване е 90 %, като
претендирания размер на обезщетения и респективно този, който евентуално
ще се присъди от съда следвало да бъде редуциран с посочения процент на
съпричиняване. Считат, че глобално претендирания от ищеца размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 400 000 лева е
прекомерен.
Неимуществените вреди от трудова злополука се обезщетяват с оглед
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. С оглед обстоятелствата, при които е настъпила
трудовата злополука, поведението на самия служител/ищец в настоящото
производство, индициите за неправилно проведено лечение, в резултат, на
което е извършена *** на част от *** на ищеца, претендираното обезщетение
в размер на 400 000 лева е прекомерно. Възразяват относно неоснователността
на заявената искова претенция, като излагат и следното самостоятелно
основание, на което молят предявеният от Г. К. К. иск да бъде отхвърлен:
Непосредствено след настъпване на инцидента, между Работодателя и ищеца
бил проведена разговор, в който страните постигнали споразумение за
изплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на
2000 (две хиляди) лева. Сумата била заплатена незабавно на ищеца в брой
като прилагат и съответни доказателства за плащане. Извън заплащането на
тази сума, работодателят нееднократно се е интересувал от здравословното
състояние на ищеца като предлагал и поемането на всички разходи за лечение,
но самия ищец отказал тази помощ. Правят възражение за прихващане с
изплатената в полза на ищеца сума от 2000 (две хиляди) лева и сумата, която
ще бъде присъдена по предявения иск. С оглед разпоредбата на чл. 200 (3) от
Кодекса на труда, правят искане и за приспадане на евентуално присъдената
сума по предявения иск с изплатените от общественото осигуряване
5
обезщетения по чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване.
В заключение, молят съда постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователни предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 200 (1) от Кодекса на труда, във
връзка с чл. 86 (1) от Закона за задълженията и договорите. Претендират се
разноски по чл. 80 от ГПК, при цялостно или частично отхвърляне на
заявените претенции. В съдебно заседание пълномощниците на ответното
дружество адвокатите Д. С. и адвокат С. молят съда да отхвърли искът.
Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните факти, а
именно: че ищеца и ответника са били в трудово правно отношение, по време
на което се е случила трудовата злополука-*** година.
Като писмени доказателства по делото са приети приложени към
исковата молба Декларация за трудова злополука вх. № *** г.; Разпореждане
№ *** г. на ТП на НОИ -С. град; Епикриза по ИЗ № ***: Епикриза по ИЗ №
***;Епикриза по ИЗ № ***; Експертно решение на ТЕЛК № *** от *** г.;
Болничен лист № ***; Болничен лист№ ***; Болничен лист № ***; Болничен
лист № ***; Болничен лист № ***; Болничен лист № ***; Служебна бележка
от *** г., изд. от Р. (Б.) ЕАД; Решение за определяне на изпълнител на
обществена поръчка, Обявление за възложена поръчка, изх. № *** г.;Договор
№ *** от *** г.
По искане на ответника по делото са приети следните писмени
доказателства: Заверено копие на Инструкция за действието на изпълнителите
или ръководителя на ***ната дейност на „С.“ ЕООД при осъществяване на
правомощията по чл. 59, чл. 60 и чл. 62 от ЗЧОД; Заверено копие на План-
инструкция за осъществяване на ***на дейност на обект- И.- ***; Длъжностна
характеристика за длъжността „***“ в „С.“ ЕООД, Разписка за изплатена сума
в размер на 2000 (две хиляди) лева, обезщетение за претърпяна трудова
злополука, Справка с изходящ номер № *** година, издадена ТД на НОИ- град
С. за изплатени болнични листове за временна неработоспособност с причина
трудова злополука на лицето Г. К. К.; Уведомление с изходящ № *** от ТД на
НОИ- град С. относно отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука на лицето Г. К. К.; Писмо с вх. № *** година от доктор В. Т., личен
лекар на Г. К. К.; Писмо с вх. № *** година от МБАЛ „Х.“- ***; Писмо с вх. №
*** от МБАЛ „Т.“- град С..
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика за заеманата
от ищеца длъжност основните функционални задължения и отговорности за
заеманата длъжност „***“ са следните- да е запознат с План инструкцията за
охрана на обекта, пропопусквателния режим, с Правилника за вътрешен
трудов ред; да познава добре да може да си служи с наличното ***но
оборудване и средствата за връзка; при установено нарушение на ***ния и
пропусквателния режим и опити за престъпни посегателства върху
6
имуществото на Възложителя, незабавно да уведомява началника на ***ния
екип, началник РОС, оперативен дежурен на Централния офис на „С.“ ЕООД,
както и местните органи на МВР; да спазва правилата за безопасни условия на
труд. Ищецът Г. К. К. е декларирал, че е запознат с длъжностната
характеристика като екземпляр от същата е връчена в деня на сключване на
трудовия договор. Авторството на положения подпис за служител не е
оспорен от ищеца, поради което следва да се приеме, че същият се е запознал
със съдържанието на документа.
Ответното дружество заявява настъпилата трудова злополука пред НО-
ТД С. град с декларация за трудова злополука вх № *** година, досие № ***.
В същата е посочена длъжността на пострадалото лице, както и
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката- злополуката е станала в
01.00 часа и 00.00 минути на *** година, през работното време, на обичайното
стационарно работно място на служителя- „И.“ - ***. При извършване обход
на обекта по време на дежурство, спрямо служителят е нанесен удар с метална
тръба в долната част на десния крак.
С Разпореждане № ***/*** година на НОИ-ТД- С. град, настъпилата
злополука, при която е пострадал ищецът е приета за трудова по смисъла на
чл. 55 (1) от КС. Констатирано е, че същата е станала през време и по повод
на извършваната работа. От приложената по делото медицинска
документация, се установява следната история на проведено оперативно и
медикаментозно лечение:
1. МБАЛ „Т.“ - С.- Отделение по ортопедия и травматология за периода
от *** година. Извършени са следните дейности:
– Оперативно лечение в спешен порядък от ортопед-траматолог и
включване на съдов хирург- направена е репозиция на тибиална фрактура с
права заключваща плака и са поставени 8 винта на Ортомед. По време на
операцията е открито обилно кървене от артерия и вени. Осъществена е лезия
от костен секвестър на Артерия тибиалис антерио, която е възстановен с 6/0
атравматичен конец.
– Ранен следоперативен период-интензивно лечение (включително и
изкуствена белодробна вентлация) в ОАИЛ. Провеждано медикаментозно
лечение, извършване на превръзки, кръвни изследвания и динамично
наблюдения от ортопед- травматолог и съдов хирург.
– На дата *** година ищецът е изписан от лечебното заведение с
препоръка за извършване на два контролни прегледа в рамките на 30 дни в
ортопедечния кабинет на ДКБ на дати *** година. Изписана е медикаментозно
лечение- „***” 0.4 hfl. –поставян инжекционно един път дневно за период от
25 дни. Отправени са препоръки за хигиенно- диетичен режим- превръзки в
амбулаторни условия, лечение на крайника от съдов хирург.
2. УМБАСМ „П.“- С., *** за периода от ***- до *** година. Извършени
са следните дейности:
– Оперативно лечение- отстранени авитални меки тъкани с последваща
*** на първи до пети пръсти на дясно ходило на ниво проксимална фаланга.
– На втори етап - отстранена метална остеосинтеза от тибия.
Медикаментозно лечение и локални превръзки.
7
3. УМБАСМ „П.“- С., *** за периода от *** - *** година. Извършени са
следните дейности:
– Оперативно лечение – хидропроцедура и отстраняване на налепите.
Щателно почистване на раните с антисептици. Извършен дебридман.
Антисептична обработка и превръзка със сребърен сулфадизин.
Медикаментозно лечение и локални превръзки.
4. УМБАСМ „П.“ - С., *** за периода от *** година. Извършени са
следните дейности:
– Оперативно лечение-*** на ниво дясна ***. Вакумна терапия.
– На втори етап - ревизия на раната с лаваж и вторичен шев на раната.
Медикаментозно лечение и локални превръзки.
В медицинската документация, приложена от ищеца, включително и
предоставена такава от МБАЛ „Т.“ не се съдържа информация за проведено
лечение в периода *** година- *** година и в частност относно извършване на
превръзки и обработка на раната в амбулаторни условия. По делото е
постъпило Писмо с вх. № *** от МБАЛ „Т.“- град С., в което се декларира, че
контролни прегледи в рамките на 30 дни от изписването не са провеждане в
ДКБ по ортопедия и травматология. Лечебното заведение информира също
така, че в периода *** година, Г. К. К. е хоспитализиран в Отделение по ***,
където е проведено проследяване на оперативната рана и общото състояние.
Направена е консултация със съдов хирург. Назначена е терапия превръзки
през ден, както и продължаване на лечението от съдов хирург. По делото е
поступило Писмо с вх. № *** година от доктор В. Т., личен лекар на Г. К. К..
Доктор Т. декларира, че са и връчени два броя експертизи и че е запозната със
състоянието на своя пациент. Предвид сложността и тежестта на травмата, тя
не е извършвала манипулации и не е поставяла инжекции. Смяната на
превръзки е следвало да се извършва от специалист, тъй като са в негова
компетенция. Доктор Т. декларира, че за периода от изписването на пациента
от МБАЛ „Т.“ (*** г) до датата на приема в *** в УМБАЛСМ „П.“ не е
издавала направление за съдов хирург. По делото е постъпило Писмо с вх. №
*** година от МБАЛ „Х.“ - К., в което информират, че Г. К. К. не е бил
пациент на лечебното заведение и не са извършвани манипулации във връзка с
претърпяната от него травма.
От заключенията на основната СМЕ и двете допълнителни към нея,
вещите лица са констатирали, че в процесния случай се касае за тежко
комплицирано счупване в областта на дясна *** и множество наранявания на
кръвоносни съдове с голяма загуба на кръв. В условията на спешност с цел
спасяване на живота на ищеца са предприети действия за контрол и спиране
на кръвоизлива. Извършен е шев на главна артерия в областта на увредения
крайник ( А. ***) и лигиране на артериални и венозни съдове, което
значително повишава риска от исхемия на крайника с последваща ***. Още
при изписването от МБАЛ „Т.“ - С. на ищеца са предписани два контролни
прегледа, медикаментозно лечение, извършване на превръзки през ден и
продължаване на лечението от съдов хирург. Вещите лица са констатирали, че
за съвременната медицина, счупването на кости на крайник не може да бъде
причина за *** на крайника. Счупването на кости, съпроводени с артериални
8
увреждания крие такъв риск, ако увреденият съд не бъде възстановен в
първите 6 часа след понесената травма. В процесния случай, ***та на част от
дясна *** е настъпила поради развитието на некроза. От описаните от вещите
лица декурзуси- медицинска история на извършени манипулации в МБАЛ „Т.“
- С. ( страница 36-37 от ДСМЕ с вх № *** година) на трети следоперативен
ден (*** година) е установена ръбцова некроза, по отношение на която
ежедневно са били извършвани манипулации. Вещите лица дават заключение,
че при непровеждането на контролни прегледи и липсата на проследяване
могат да настъпят усложнения, които да затруднят лечението. В процесния
случай „ е налице неблагоприятен изход от лечението, настъпил в резултат на
тежка травма, случайно стекли се събития и фактори, които лекарят не в
състояние да предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на
професионалните си задължения, в рамките на непредвидимия професионален
риск, както и с оглед индивидуалните особености на организма. Според хода
на заболяването, отразен в декурзусите още на *** година са били налице
данни за нарушено хранене на меките тъкани, поради която и причина е
отправена препоръка за извършване на контролни прегледи и продължаване на
лечението от съдов хирург. По делото е постъпило писмо с вх. № *** от
МБАЛ „Т.“ - С., с което лечебното заведение декларира, че не пациентът не е
посетил ортопедичен кабинет за извършени контролни прегледи на
посочените в Епикриза от дата *** година дни (*** година). Липсват
записвания в журналите на лечебното заведение за извършени прегледи,
изследвания, както и за осъществени манипулации- смяна на превръзки,
почиствания на раната ( лаваж или дебриман).
По делото също така е постъпил отговор от доктор Т.- личен лекар на
ищеца, в който същата заявява, че е получила копие от издадена Епикриза от
дата *** година от МБАЛ „Т.“, но предвид сложността и сериозността на
лечението не е извършвала превръзки в своята амбулатория и няма данни
какви лекарства е приемал Г. К. К..
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените свидетели, както следва: за ищеца - К.Н. К., *** на ищеца.
За установяване на обстоятелствата, при които е възникнал инцидента с ищеца
в частност и какво е било конкретното негово поведение в този ден по искане
на ответното дружество са разпитани свидетелите- Н.А.Б. (регионален
представител на „С.“ ЕООД за ***) и П.М.М. („*** автопатрул“).
Свидетелят К.Н. К. дава непосредствени впечатления относно
проведеното лечение и състояние на сина си от момента на приема му в
МБАЛ „Т.“ - С. до настоящия момент. Свидетелят заявява, че *** му
изключително трудно възприема случилото се, че по време на лечението е
изпитвал силни болки и страдания, че е търсил второ мнение от лекари от „Т.“
в град С., но не е останал доволен и е потърсил трето мнение от доцент Е. от
П.. Според свидетеля, Г. К. К. в ходил всеки ден на превръзки в С., но
състоянието му не е се е подобрило. Пиел е хапчета, изписани му от лекарите,
но по време на домашното си лечение, инжекции не са му били поставяни.
Свидетелят твърди, че такива инжекции никога не са били изписвани от
лекуващите лекари. Свидетелят също така, дава показания, че при прегледа от
доцент Е. в П. се е наложила ***, тъй като раната е била инфектирана („Ние
взехме час за преглед. Прегледът се проведе от доцент Е., пред него (има се
9
предвид пред ищеца), заяви, че се налага незабавна *** на пръстите. Каза, че
ще отвори раната и тогава ще даде мнение. Ампутираха ***, тази
интервенция беше проведена с огромни мъки. След три дни, насрочиха нова
операция и отвориха раната, тогава видяха, че има инфекция. Правиха
изследвания и назначиха антибиотик, което продължи около 10 дни. Казаха,
че инфекцията е тръгнала към бъбреците. Инфекцията беше овладяна, но се
оказа, че костта е почти загнила и няма шанс за оправяне на ***“- страница
4-5 от протокол от проведено о.с.з от дата 19.02.2024 година). Свидетелят
заявява, че след инцидента и ***та, *** му е загубил самочувствие и не е
същия човек - преди ***та, той е бил емоционален, жизнен, много упорит,
активно е спортувал. Имал е приятелка, с която се е разделил, по негово
желание, тъй като се чувства непълноценен човек след ***та.
От показанията на Н.Б., регионален представител на ответното
дружество за *** се установи, че той знае за инцидента, тъй като е пряк
ръководител на ищеца и е посетил обекта, веднага след като е получил
обаждане по телефона от Г. К. К.. Свидетелят дава подробни обяснения
относно установения режим на охрана на обекта, провежданите инструктажи
на ***ите, как следва да реагират при събитие на нападения или проникване.
Б. заявява, че лично той е провеждал инструктажи на ищеца, нещо повече
всички ***и са били запознати с изрични писмени планове на Дружеството,
как следва да реагират в различни ситуации и какви предпазни средства
следва да носят. Б. заявява, че в деня на инцидента ищецът е нарушил
установените правила на работа като е влезнал в пряк контакт и досег с
проникналите трети лица, без предварително да информира дежурния патрул.
В дена на настъпване на инцидента, служителят не е носил предпазни
средства-стоп палка, служебно фенерче, белезници („На място установих, че
той не разполагаше с нужните средства. В него беше единствено личния му
телефон, с който не можеше да осъществи връзка. Когато беше легнал го
намерих. Той не притежаваше нито едно от тези помощни средства. Две
седмици преди ситуацията, при моя поредна проверка на обекта, той беше
на работа отново, но не беше с личните средства. Разполагаше единствено с
личния си телефон, а не със средствата които са по правилник“- страница 8
от протокол от проведено о.с.з от дата 19.02.2024 година). Свидетелят твърди,
че след случката с инцидента, Дружеството е било ангажирано да окаже
помощ на ищеца - провеждана е кампания за кръводаряване, предоставени са
парични средства в размер на 2000 лева за подпомагане на лечението. Б.
няколко пъти е предлагал на ищеца да бъде организирам преглед при
специалист в град С. за сметка на работодателя, но К. е отказвал.
Свидетелят П.М.М., заявява, че към датата и часа на настъпване на
инцидента *** година е бил на смяна като *** автопатрул на обект И.- К..
„Застъпих нощна смяна в 19.00 часа на дата *** година. В полунощ получих
обаждане от господин Б.. Попита ме защо не съм на обект на И..Каза, че
има инцидент. Аз се учудих защо ми звъни Б., а не ***ят , който е на смяна,
Съгласно инструктажите, които ни правят ***ите от обектите първо на
автопатрулите трябва да се обадят и да ни сигнализират, че има проблем,
за да ни помогне.“ Свидетелят също така, заявява, че е виждал и говорил с
ищеца няколко пъти след инцидента - споделял е, че не е доволен от лечението
и ще потърси мнение в град С..
10
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца, намира своето основание в чл. 200 (1) от
Кодекса на труда. Същият е предявен от и против надлежна страна, поради
което искът се явява допустим, а съдът дължи произнасяне относно
основателността на заявените претенции- главния иск по чл. 200 (1) от КТ и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.
Трудовата злополука е легална дефинирана в чл. 55 (1) от КСО- „всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършаната работа, както и при всяка работа, извършвана в
интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Отговорността на работодателя по чл. 200 (1) от КТ е обективна и безвиновна,
като съгласно посочената разпоредба за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника/служителя, работодателят отговаря имуществено-както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Това е така, тъй като работодателят е задължено да осигури безопасни
условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово
правоотношение, по което е има качеството на работник/служител, трудов
характер на злополуката по смисъла на КСО, претърпени неимуществени и
имуществени вреди, чието репариране се претендира, установяването на
пряка причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и
претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата
молба възражения, както следва - възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, възражения за прихващане с изплатени суми по КСО
на ищеца при и повод настъпилата трудова злополука.
Съдът намира за безспорно установено, че към дата *** г. , между ищеца
и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение. От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с влязло в сила
разпореждане по чл. 55 (1) от КСО на длъжностно лице по чл. 60 (1) КСО,
злополуката, при която е настъпило телесното увреждане на ищеца е приета за
трудова, поради което характерът на същата е безспорно установен.
Спорът между страните е съсредоточен относно интензитета на
претърпените от ишеца вреди, размера на претендираното обезщетение,
настъпили събития, които според ответника разкъсват причинно следствената
връзка между трудовата злополука и настъпилата впоследствие *** на част от
*** на ищеца, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, наличието на предпоставки за извършване на прихващане с
11
изплатени суми по КСО, както и с доброволно заплатени суми от дружеството
работодател при и по повод настъпилото на дата *** година телесно
увреждане на ищеца.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил на първо място
възражение за съпричиняване в размер на 90% от претендираната глобална
сума неимуществени вреди. Възражението е допустимо като въведено в
преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, но разгледано по същество същото се
явява частично основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 200 (2) от КТ обезщетението се намалява съразмерно,
когато увреждането е настъпило при съпричиняване от страна на работника
или служителя. За да е налице съпричиняване следва, ответникът при условие
на пълно и главно доказване да установи следните факти:
1. нарушение на трудови или служебни задължения от страна на
пострадалия;
2. проявена степен на вина- груба небрежност от страна на
работника/служителя;
3. наличие на причинно- следствена връзка между това поведение и
вредоносния резултат.
Според константната съдебна практика, работникът/служителят
проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най -
небрежният би положил в подобна обстановка ( Решение № 227/25.10.2016 г.
на ВКС по гр.д. № 1405/2016, 4, Г.О.) или когато е извършил работата при
липса на елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни
правила за безопасност при работа ( Решение № 60 по гр. Д. № 5074/2013 г, на
ВКС, 4. Г.О).
Груба небрежност ще е налице, когато работникът е съзнавал,
предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал
или се е надявал , че той няма да настъпи или че е в състояние да го
предотврати. Следователно, за да бъде ограничена отговорността на
работодателя, следва да бъде установено не просто, че пострадалият
работник/служител не е положил дължимата грижа при изпълнение на
възложената му работа, а че същият е проявил „липса на елементарно
старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност", т. е.
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при
същите обстоятелства /решение № 45 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1580/2020 г., 3 г. о.; решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на
ВКС, 4 г. о. /.
В настоящия случай, съдът намира, че е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 201 (2) от КТ от страна на ищеца Г. К. К.. Страните не спорят
относно обстоятелството, че на дата *** година, ищецът Г. К. е бил на смяна
по график на обект- „И.“ - К., булевард ***, както и че по време на смяна е
претърпял физическо нападение от група лица, опитали се да проникнат в
обекта. От ангажираните от страна на ответника доказателства обаче (
длъжностна характеристика, План- инструкция за охрана на обекта,
показанията на свидетелите Н.А.Б. и П.М.М., които съдът кредитира при
спазване изискванията на чл. 172 от КТ) се установява, че ищецът не е спазил
12
инструкциите за безопасност, утвърдени от работодателя и съответстващи на
изискванията по Закона за частната ***на дейност ( ЗЧОД). Въпреки
наличието на повече от един нападател, ***ят самоволно е влязъл в пряк
физически контакт, без да носи предпазни средства и без предварително да
уведоми дежурния мобилен автопатрул. Сигнал за осъщественото проникване
изобщо не е подаден от служителя- едва след като претърпява злополуката, Г.
К. К. се обажда от личния си телефон на регионалния представител Н.А.Б.. С
това свое поведение, ищецът не е проявил грижа за собствената си
безопасност, независимо от дадените му инструкции. Предприемайки
действия по установяване на контакт с нападателите на обекта ( без да носи
предпазни средства, без предварително да е подсигурил присъствие на свои
колеги и в частност на автопатрул, без да носи служебния си телефон), К.
лекомислено е приел, че може да отблъсне нападателите и съответно да
предотврати нападение върху себе си. В действителност обаче, ищецът не е
положил грижа, която и най-недобросъвестният служител, ***, ангажиран в
същата дейност, би положил при подобни условия на възникнало събитие на
проникване в обекта. Както е прието в Решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д.
№ 1298/2014 г. по описа на III г. о. на ВКС, винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този
случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88/12.9.1962 г. на
ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени
дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите
или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като
неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е
конкретна за всеки отделен случай, като съдът има правото при своевременно
заявено от ответника възражение за съпричиняване, сам да определи процента
на съпричиняване, без да е обвързан от искането на ответника.
С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по
делото и вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на
пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 70 %
съпричиняване, с който процент следва да се намали размерът на полагащото
се обезщетение. Този извод на съда се основава най-вече на обстоятелството,
че вината за допуснатото нарушение на инструкциите за реакция при
настъпило събитие, описано по-горе, е само на ищеца. В производството не
бяха събрани доказателства работодателят да е допуснал нарушения на
инструкциите и безопасните условия на труд, които да са в причинна връзка с
настъпилата злополука, конкретно не бяха представени доказателства, че
ищецът не е бил с предпазни средства, тъй като такива не са му били
предоставени от ответното дружество, че е налице сигнализиране за
настъпилото проникване/нападение в обекта, но въпреки това работодателят
не е предприел своевременни действия по изпращане на подкрепление. В тази
насока, са показанията на свидетеля П.М.М., служител „***“, който е бил на
смяна на дата *** година и е бил ангажиран да подсигури охрана при нужда на
обект И.. Свидетелят, заявява, че е бил учуден, че прекият им ръководител се е
свързал с него, за да го уведоми за вече настъпилия инцидент, а не е получил
13
обаждане с искане за подкрепление от самия *** на смяна, ищецът в
настоящото производство.
Относно размера на претендираното от ищеца глобално обезщетение за
понесени неимуществени вреди, съдът прави следните изводи:
Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди към датата на трудова злополука (настъпилото увреждане) - *** година,
като размерът не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (в този смисъл Решение на ВКС 95-2009- I т. о. по т. д. 355/2009).
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. 6. Всички други релевантни към конкретния случай факти
и обстоятелства. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
В процесния случай, съдът установи следното:
Към датата на трудовата злополука, ищецът Г. К. К. е бил на ***. Той е
бил изключително деен ( спортувал е, бягал е по 10 км на ден), преди да
постъпи на работа като *** при ответното дружество е работил като *** с
правоспособност да управлява моторни превозни средства от категория „С“,
имал е спътница в живота, с която са правили планове за създаване на
семейство.
В резултат на претърпяната трудова злополука, ищецът е получил
множество (полифрагментни счупвания) на дясна ***. По време на
операцията в МБАЛ „Т.“ - С. е изпаднал в хеморагичен шок с голяма
кръвозагуба. Още на втория ден след извършената при условията на спешност
операция в МБАЛ „Т.“ - С., *** година, е констатирано нарушено хранене на
меките тъкани и появявата на ръбцова некроза в оперативна зона. Въпреки
проведеното болнично лечение и серията от претърпени операции, на дата ***
година е извършена *** на ниво дясна ***. По време на цялото лечение, а и в
значителен период след извършената ***, ищецът не е могъл да полага грижи
за себе си. Вследствие на увреждане на крайника и настъпилата ***, ищецът е
развил тревожно- депресивно състояние с прояви на потиснатост,
напрежение, тревожност. Избягвал е социални контакти и по-близко
емоционално общуване след ***та, поради чувството за непълноценност и
уродливост. Съдът отчита всички тези обстоятелства като водещ фактор за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съобразявайки
практиката на по-високо степенни съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждане,
възрастта на пострадалия, но и относно момента на настъпване на
увреждането).
В конкретният случай обаче, съдът следва да отчете и следния фактор,
поведението на самия ищец в хода на проведеното медицинско лечение и в
частност в периода от неговото изписване от МБАЛ- град С. (*** г.) до приема
14
му в *** в УМБАСМ „П.“- град С. (*** г). В случая е налице комплексен
каузален фактор, който е довел до ***та на дясна *** на ищеца на дата ***
година, като настъпилата трудова злополука, изразяващо се в травматично
увреждане, причинено от удар с метален предмет, не е единствения фактор,
който е причинил ***та. По време на проведеното лечение са настъпили
усложнения, развитие на некроза и инфекция на меки тъкани, които въпреки
проведеното болнично лечение не са били овладяни.
Проведеното лечение на ищеца К. е подробно описано от вещите лица,
дали заключение по основната и допълнителни СМЕ и което заключение се
възприема от съда като обективно и компетентно дадено. От заключението на
вещите лица, както и от приложената медицинска документация, се
установява, че не са налице данни, ищецът да е спазвал предписанията за
провеждане на извънболнично лечение- превръзки през ден, наблюдение от
съдов хирург. Съгласно показанията на разпитаните свидетели,
непосредствено след изписването си от МБАЛ „Т.“ - С., ищецът не е се
чувствал добре. Свидетелят К. К. заявява, че *** му не се е чувствал добре,
имал е силни болки, ***та му започнали да посиняват. Пред свидетеля
П.М.М., К. е заявил, че не е доволен от лечението в МБАЛ „Т.“ - С. и ще
потърси лекари в С.. Според показанията на ***та на ищеца обаче, К.
посещава специалист в П., доцент Е. от *** в лечебното заведение, но едва
през месец *** година, когато е констатирана инфекция в напреднал стадий.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. К., *** на ищеца, който
заявява, че *** му „всеки ден е ходил на превръзки в град С.“. От приложените
писма от МБАЛ „Т.“– град С. (писмо с входящ номер № *** година), писмо от
МБАЛ „Х.“- *** ( писмо с входяш номер *** година), писмо от личния лекар
на ищеца д-р В. Т. (писмо с входящ номер № *** година) не се установява по
отношение на ищеца да са извършвани манипулации на раната ( промивки,
превръзки), както и няма данни за проследяване на състоянието от съдов
хирург, предвид опасността от възникване на усложнения. Не се установи в
процеса, че ищецът е спазвал и предписанията на лекарите, съгласно издадена
Епикриза от МБАЛ „Т.“ ЕООД за продължаване на лечението в продължение
на 25 дни чрез инжекционно поставяне на антикуагулант „***“. Предписаното
лекарство представлява инжекционен разтвор, а свидетелят К. К. заявява в
показанията си, че *** му не си е поставял инжекции след изписването от
болницата в град С., а е взимал единствено „хапчета, изписани от лекарите
през уста“.
Следователно съдът намира, че от страна на ищеца е налице
допринасяне за настъпването на неблагоприятния изход, изразяващо се в
бездействие и неспазване на лекарските препоръки, което е оказало
съществено влияние върху развитието на инфекцията и необходимостта от
***. Описаното по-горе поведение на ищеца не разкъсва причнно-
следствената връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане, но
се отчита от съда при определяне на общия размер на обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът достигна до краен извод, че базисната сума,
която следва да бъде определена като обезщетение за ищеца възлиза на 100
000 лева, като след приспадане на процента съпричиняване, приет от съда /70
%/, се налага краен извод, че в полза на Г. К. К., следва да се присъди сума в
15
размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева. Сумата следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука- *** година.
Ответникът е направил и възражения чрез които иска срещу вземането
на ищеца за обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпените
неимуществени вреди да бъдат прехванати платените суми, както следва:
1. сумата от 5291.73 лева- изплатено обезщетение по болнични листове
за временна неработоспособност с причина: трудова злополука на лицето Г. К.
К.;
2. изплатени суми по под формата на лична пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионално заболяване съгласно чл. 78 от
КСС
3. платена от ответното дружество еднократна сума от 2000 (две) хиляди
лева, под формата на обезщетение съгласно разходо касов ордер от дата
04.05.2022 година.
Във връзка със заявените искания по т. 1 и т. 2 по-горе, намиращи
своето основание в разпоредбата на чл.200 (3) от КТ, съдът намира следното:
Възражението на ответника по чл. 200, ал. 3 КТ е своевременно
направено с отговора на исковата молба. На съда е известно, че е образувано
Тълкувателно дело № 1/2023 година, ОСГКК, по следния въпрос: "Когато
съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200
КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия
обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал.
3 КТ?". Първоначално този въпрос е различно формулиран - "При определяне
размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ,
следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата
злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване?". Към настоящия момент
няма постановено задължително тълкуване.
Разминаването, и вероятно противоречията в практиката, се проявяват в
резултат на възприетия подход в някои решения на ВКС, съгласно които
дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора
на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи)
и неимуществени вреди. ВКС приема, че имуществените вреди се установяват
по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по
справедливост и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ. Този подход, макар и принципно правно
издържан, създава затруднения, когато по делото не се претендират
имуществени вреди. В конкретния случай ищецът претендира единствено
неимуществени вреди в резултат на претърпяната на дата *** година трудова
злополука. По делото не се претендират имуществени вреди - загуби и/или
пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, което да се съпостави с
получено обезщетение.
Ответникът е направил възражение за намаляване на определеното от
съда обезщетение със сумите, получени от ищеца от общественото
осигуряване във връзка с признатата му трудова неработоспособност.
16
Настоящият съдебен състав счита, че такова намаляване не може да се прави.
Двете вземания (за имуществени и неимуществени вреди), макар да
произтичат от един и същ правопораждащ факт – трудова злополука, не са
идентични. Едните репарират претърпени загуби и пропуснати ползи
(обичайно разликата между полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност или пенсия и пропуснатото по-високо трудово
възнаграждение), а другите репарират болки и страдания.
Осигурените средства под формата на пенсия за инвалидност, както и
изплатени обезщетения по болнични листове имат социален характер. Те
репарират обичайната нужда от лечение и медикаменти, която лицето има с
оглед конкретното заболяване. Тези средства обаче са неотносими нито към
пропуснатото по-високо възнаграждение, нито към търпените болки и
страдания. Последните се репарират по правилото на чл. 52 ЗЗД в определен
от съда справедлив размер. Така в Решение № 43 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 174/2012 г., IV г. о., ГК се приема, че - в нарушение на закона - чл. 51, ал.
1 ЗЗД и задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., въззивният съд
е приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, сумата,
която е изплатена на ищеца като обезщетение за временна
неработоспособност. Това плащане касае имуществените вреди на ищеца,
които не са предмет на спора по делото. В този смисъл е и Решение № 54 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК, в което се приема, че
когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага.
Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за неимуществени
вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и
не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо
обезщетение на причинените видове вреди.
При този правен извод, съдът намира тук обсъденото възражение за
напълно неоснователно.
Основателно обаче се явява направеното възражение за прихващане на
присъденото обезщетение по чл. 200 (1) от КТ с изплатена сума от ответното
дружество преди депозиране на исковата молба.
С оглед представения по делото разходен касов ордер от дата 04.05.2022
година, чието авторство не е оспорено от ищеца, както и предвид показанията
на свидетеля Б., от които се установява, че непосредствено след настъпването
на трудовата злополука ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 2000
лева, съдът намира, че тази сума следва да бъде приспадната от присъденото
по настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 103 и сл. от ЗЗД и принципа за забрана на неоснователно
17
обогатяване, е допустимо извършването на прихващане на изплатени от
длъжника суми по същото правоотношение, когато тези плащания са
осъществени преди или извънсъдебно, с цел обезщетяване на същите вреди,
каквито се претендират по искови ред.
В случая, безспорно се установява, че плащането е извършено във
връзка с настъпилата трудова злополука и представлява частично изпълнение
от страна на ответника по отношение на задължението му за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на същата, поради аргумент от разпоредбата
на чл. 200 (1) от КТ. Поради това, съдът приема за основателно направеното от
ответника възражение за прихващане, като приспада сумата от 2000 лв. от
общия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000
лева.
Относно претенциите на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Предвид частично уважаване на заявената искова претенция, ищеца има
право на разноски, съгласно чл. 78 (1) от ГПК. По делото той е представляван
от упълномощен адвокат А. Г., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
/пълномощно, договор за правна помощ и съдействие и удостоверение за
регистрация/ поради което за осъщественото процесуално представителство
следва да бъде присъдено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА. При
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗА,
според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и
трябва да е справедливо и обосновано по размер, и в съответствие с
възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и
правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от
адвоката правна защита и съдействие, но при съобразяване и с решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което национална правна уредба,
съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Предвид задължителната сила на
решението на Съда на ЕС, българският съд не може да определи следващото
се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от
Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. при съобразяване с изхода на
делото, което с оглед частично уважената претенцията за неимуществени
вреди се отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя
възнаграждение в размера на 2 890, което ответникът следва да заплати на
адвокат А. Г. за оказаното на ищеца безплатно процесуално представителство
по делото.
Текстът на чл. 78, ал. 3 ГПК постановява, че ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Приложен е списък за направени по делото
разноски съгласно чл. 80 от ГПК. Действително направените от ответника
разноски са в размер на 16 881.16 лева, включващи внесени депозити за вещи
лица, както и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в
18
размер на 12 000 лева. На основание чл.78, ал.3 ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 15 699.47 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 7.00 лева, както и
дължимата държавна такса, съобразно уважената част от иска в размер на
1 120 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящият случай
и двете страни са представили списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от Е. Г.а В.а да заплати на Г. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от него
болки, физически и психически страдания, неудобство, дискомфорт, в
следствие претърпяна на дата *** година трудова злополука на основание чл.
200 от КТ, ведно със законната лихва от датата на увреждането *** година до
окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до
пълния претендиран размер от 400 000 (четиристотин хиляди) лева
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от Е. Г.а В.а да заплати на адвокат А. Г.,
Адвокатска колегия – град С., служебен адрес: град С., *** сумата от 2 890
лева, представляваща дължими разноски, съразмерно на уважената претенция,
за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., улица ***,
представлява от Е. Г.а В.а сумата от 15 699.47 лева, разноски на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от Е. Г.а В.а да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата от 7.00 лева
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от Е. Г.а В.а да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата от 1 120 лева
19
дължима държавна такса, съразмерно уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
20