Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети декември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Костов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 15879 по описа
на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Ю.Д.М. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по
ДП № 1542/2017 г. по описа на 08 РПУ СВДР, пр.пр. №
39663/2017 г. по описа на СРП по чл.196, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ НК, за които е оправдан с
влязла в сила на 03.07.2018 г. присъда. Поддържа се, че за така повдигнатото
обвинение с изключително незначителен
материален интерес и неточно разпознаване на извършител на деянието, за което
ищецът бил обвинен, му била наложена най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Ищецът твърди, че са му нарушени човешките права в
продължение на осем месеца, през които търпял унижения, страдания и мъки.
Засегнат бил целия му живот-личен, семеен и най-вече здравословен. Вследствие
на незаконното обвинение, се влошило здравословното му състояние. Ищецът
твърди, че има обострена язва на стомаха и се нуждае
от специален хранителен режим, който по време на престоя в ареста не му бил
осигурен. Имал образувание на клепача, което непрекъснато му дразнело окото и
било нетърпимо, но не получил никакво лечение. След оправдателната присъда и
освобождаването от задържането под стража, на ищеца била извършена неотложна
операция за премахването му. Причинени
му били силен стрес, срам, неудобство, унижение, психически тормоз.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на
повдигнатото срещу него незаконно обвинение.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.НА Р.Б. на
20.01.2020 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 30.01.2020 г. е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се недоказаност на
претенцията. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като
недоказани и неоснователни. Твърди се завишеност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не
съответства на реално претърпените вреди, на икономическия стандарт в страната
и на съдебната практика по аналогични дела.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло, при условията на
евентуалност ако уважи исковата претенция, то да присъди справедливо
обезщетение, не в размера претендиран от ищеца.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 23.11.2017
г. е започнало ДП № 3383 ЗМК-1542/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№ 39669/2017 г. по описа на СРП, срещу неизвестен
извършител.
На 04.12.2017 г. ищецът е
задържан със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, извършен му е
личен обиск. На 04.12.2017 г. е участвал и в извършено разпознаване.
С постановление от 05.12.2017 г.
на ищеца е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК. С Постановление от 05.12.2017 г. на Прокурор при
СРС, ищецът в качеството си на обвиняем по воденото досъдебно производство, е
задържан за 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на постановлението
за привличането му в процесуалното качество на обвиняем.
С протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 07 декември 2017 г., по
ч.н.д. № 20382/2017 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е потвърдено с
Определение № 2230/15.05.2018 г. по в.н.ч.д.№ 2167/2018 г. по описа на СГС, НО,
осми въззивен състав. С представената справка за
съдимост се установява, че ищецът до момента е осъждан 16 пъти с влезли в сила
присъди за тежки умишлени престъпления, извършени в условията на опасен
рецидив.
С постановление от 02.02.2018 г. на ищеца повторно е повдигнато и предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК.
На 12.02.2018 г. ищецът е
разпитан по воденото наказателно производство в качеството му на обвиняем.
На 20.03.2018 г. ищецът е
разпитан в качеството на обвиняем и му е предявено разследването. На 21.03.2018
г. разследващият полицай е приключил воденото разследване с мнение за предаване
на съд на обвиняемия.
На 23.03.2018 г. ответникът е
внесъл обвинителен акт срещу ищеца в Софийски районен съд, въз основа на който
е образувано н.о.х.д. № 5100/2018 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.
По делото са проведени четири
открити съдебни заседания, като с протоколно определение от 22.05.2018 г.
мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „парична
гаранция в размер на 300 лв., която е внесена на 31.05.2018 г. и ищецът е
освободен от затвора.
Производството по делото е
приключило с Присъда от 03.07.2018 г., с която ищецът е оправдан по
повдигнатите му обвинения.
Присъдата не е протестирана от ответника и е влязла в сила на 19.07.2018
г.
От приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М., се установява, че
между така описаната киста на горния клепач на дясно око /съобразно приетото по
делото писмено доказателство, представляващо епикриза
от очна клиника/ и незаконосъобразно повдигнатото и поддържано от ответника
обвинение, няма причинно-следствена връзка.
От приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б., че по делото липсват
доказателства за твърдяната от ищеца
язвена болест. Установява се, че стресът от задържането под стража се оценява с
63 точки по Скалата на Холмс и Рае,
но ищецът се е справил с предизвикателството на ниво Смарт
вагус и не са настъпили усложнения и заболявания,
асоциирани с дистрес. Няма причинно-следствена връзка
между повдигнатото обвинение, наказателното производство и задържането под
стража на Ю.М. и появата на епидермалната киста на горния десен клепач у него,
която е с полиетиологично обусловена, с невъзможност
да се определи точната й причина.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният против П. на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо
лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София
- чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще
следва да докаже факта на
деянието, което в случая се
заключава в обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по настоящото дело н.о.х.д.
№ 5100/2018 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление,
за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В конкретния случай и за период
от около 5 месеца и 27 дни, ищецът е бил задържан под стража от 04.12.2017 г.
до 31.05.2018 г., след което му е определена мярка за неотклонение „парична
гаранция“
На следващо място ищецът и с
ангажираните писмени доказателства и по-конкретно заключението на СМЕ,
изготвено от вещото лице Б. установи и фактът на причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в изживени емоционални
страдания - негативни чувства от факта
на обвинението. Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе неимуществени
вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди -неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
С оглед
на горното искът се явява основателен.
По
размера на претенцията.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост
като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част
от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното
се е отразило на ищеца- има ли
влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните
му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта
се определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди. В мотивите към решението си
съдът трябва да посочи конкретно
обстоятелствата, които е взел предвид, както
и значението им за определения от него размер
на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр.
д. № 582/2018 г. на ІV г. о., гр.
д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр.
д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о. /
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 04.12.2017 г. ищецът е
задържан под стража, а на 05.12.2017 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №
3383 ЗМК-1542/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№
39669/2017 г. по описа на СРП, по обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до
петнадесет години. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение "задържане
под стража", която е била отменена след пет месеца и 18 дни, а ищецът
освободен след пет месеца и 27 дни, след внасяне на 31.05.2018 г. на
определената му парична гаранция. Процесното
наказателно преследване срещу ищеца е продължило в разумни срокове: 7 месеца и 15
дни, като е приключило на 19.07.2018 г. с влязла в сила оправдателна присъда. В
рамките на процесното наказателно производство ищецът
е бил привличан като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда,
като ищецът се е явявал 4 пъти в съдебната фаза на наказателното производство.
Установява се, че ищецът е с
тежко криминално минало, а именно: до момента е осъждан 16 пъти все за тежки
умишлени престъпления, извършени в условията на опасен рецидив, с оглед на
което съдът намира,
че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са в относително
по-малка степен, защото повдигнатото неоснователно обвинение се посреща
различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална
принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на
наказателно преследване. С ангажираните от ищеца доказателства, не се установи
пряка причинна връзка между задържането му под стража и твърдяното влошено
здравословно състояние. Не се установи наказателното преследване да се отразило по какъвто и да
било начин върху живота на ищеца-семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук.
Поради което съдът, включително и
с оглед криминалното минало на ищеца, приема, че същият не е търпял изключителни
по своя характер и интензитет неимуществени вреди, поради което и с оглед на
съдебната практика и установените факти, Софийският градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди е основателен в размер на 1500 лв., тъй като в този
размер той е съобразен със събраните
по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен
да репарира претърпения от ищеца стрес.
Предвид горното
искът следва да бъде уважен за сумата от 1500 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 50 000
лв.
Ищецът не е претендирал
присъждане на законна лихва, поради което такава не се присъжда.
По разноските в процеса:
До
приключване на устните състезания по делото, ищецът не е заявил своевременно
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„********, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Ю.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лв./, представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от П. на РБ обвинение по ДП № 3383
ЗМК-1542/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр.№
39669/2017 г. по описа на СРП, в извършване на престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 19.07.2018 г. Присъда от
03.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 5100/2018 г. по описа на СРС, НО, 132
състав, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: