Определение по дело №169/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260519

гр.  Пловдив 16.03.2021  г.

 

ПЛОВДИВСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,  търговско отделение, в закрито заседание  на  16.03.2021  в състав          

                                                                                  СЪДИЯ :        АНТОНИЯ   РОГЛЕВА

 

като разгледа т.д. №  169/2021 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия АНТОНИЯ РОГЛЕВА, намира за установено следното:

 

Делото е образувано във връзка с  определение № 627/01.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 152/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е постановено, че компетентен да се произнесе по допустимостта на искова молба вх.№ 21678/30.07.2020 г.  по описа на Пловдивски окръжен съд с оглед направеното от ответника „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“  ЕАД ЕИК ********* възражение за липса на подведомственост е ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

/По искова молба вх. № 21678/30.07.20 г. по описа на ПОС, предявена от „АЛБУКС“ ЕООД ЕИК ********* против „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“  ЕАД ЕИК *********, е било образувано т.д. № 477/20 г. на ПОС, което с определение № 260588/20.11.20 г. е било изпратено на СГС  по подсъдност/.

 

 

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост поради наличие на арбитражна клауза, приложима в отношенията между страните, като претендира прекратяване на делото и присъждане на разноски.

Възражението се приема от съда  за основателно.

 

Касае е за облигационни  отношения във връзка  с договори за изработка - ремонт на лек автомобил, като ответникът представя сервизни поръчки и подписани от законния представител на ищеца Г.Б. потвърждения за услуга.

В потвържденията за услуга е налице изрично деклариране: „ удостоверявам, че съм запознат с приложените към тази поръчка Общи условия за извършване на сервизна дейност на МПС на Силвър Стар Ритейл ЕАД, разбирам ги и приемам да бъда обвързан с тях/ дружеството, което представлявам да бъде обвързано от тях“

Съгласно чл. 298, ал.1 от ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема /т.1/, и когато е търговец, и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно /т.2/.

В случая е налице изрично заявление от управителя на ищцовото дружество по смисъла на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ, поради което следва да се приме, че общите условия са станали част от сключените между страните търговски сделки.

Съгласно чл. ІХ, т.1 от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ  спорове между страните се отнасят за разрешаване от Арбитражния съд при БТПП, място на арбитраж – гр. София. Наличието на арбитражно споразумение изключва компетентността на съда.

 

Ищецът оспорва наличието на действителна арбитражна клауза, обвързваща страните, като твърди, че никога не е приемал твърдяната арбитражна клауза. Заявява се, че управителят е подписвал сервизните поръчки до ищеца след изпълнение на услугите, по които са му издавани приложените към исковата молба фактури. Възразява се, че са му връчвани единствено фактурите, а самите сервизни поръчки оставали при ответника, като екземпляр от тях не се връчвал на клиента. Общите условия не били приложени към никоя от сервизните поръчки, същите не били връчвани на управителя на ответното дружество. Поради тази причина управителят на ответното дружество не е подписвал общи условия и не се е съгласявал с тях. Позовава се на чл. 298, ал.2 от ТЗ, като счита, че след като общите условия не са предадени на управителя на ответното дружество, то не е изпълнено условието на тази правна норма, респ. липсва завършен фактически състав на твърдяната арбитражна клауза.

Счита арбитражната клауза за нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2,предл.второ от ЗЗД, като се позовава на обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество  Г.Б. е *** гражданин, не владее български език нито писмено, нито говоримо, като по повод на процесните ремонти е общувал на английски език само с приемчика в сервиза на ответника в гр. Пловдив; приемчикът само оформял сервизните поръчки чрез компютърната програма на ответника, като нанасял само специфичните за конкретната поръчка данни – технически операции по автомобила, а стандартните текстове с местата за подпис оставали непроменени при всички поръчки на всички клиенти; след разпечатване на поръчките приемчикът само посочвал на Г.Б. къде да полага подписа си, без да му спомене за общите условия и без да преведе пълното им съдържание.

 

Съдът приема, че в случая нормата на чл. 298, ал.2 от ТЗ е неотносима. Съгласно чл. 298, ал.2 от ТЗ когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. В конкретния казус не се касае за търговска сделка, за действителността на която да е необходима писмена форма, поради което нормата на чл. 298, ал.2 от ТЗ е неприложима.

Потвърждението за поръчка и общите условия формират единен документ, което е видно от номерацията на страниците – напр. потвърждение на услуга по поръчка 2104336 се състои общо от четири страници, последните две от които са общите условия; потвърждение за поръчка 2101507 се състои от пет страници, последните две от които са общите условия.

Както се посочи по-горе, въпросът дали общите условия са връчени на управителя на ответника в случая е ирелевантен. Същественото е, че е налице потвърждение от представителя на ответното дружество, че общите условия са му известни и същият ги приема. Позоваването на обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество не владее български език, според съда е неоснователно, тъй като се касае за упражняване на търговска дейност чрез дружество, регистрирано в България,  при която търговецът следва да положи дължимата грижа при комуникацията си със своите съконтрахенти, така че да осигури нормална комуникация, включително чрез използване на преводач при необходимост. Потвържденията за услуги са изцяло изготвени на български език, като в останалата си част не се оспорват от ищеца. Цялата писмена документация по облигационните отношения е съставена само на български език, като в останалата си част не се оспорва от ищеца. При това положение търговецът не би могъл да се позовава на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД по отношение на коментираната арбитражна клауза.   

 

Предвид посоченото съдът намира, че в случая спорът не е подведомствена на съдилищата поради наличие на арбитражна клауза, поради което искът е недопустим и делото следва да бъде прекратено.

На осн. чл. 78, ал.4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски по представения списък на разноските и представените доказателства в тази връзка към отговора на исковата молба в размер ра 4 207.18 лв. Следва да се посочи, че тези разноски съобразно представената фактура касаят единствено изготвяне на отговор на исковата молба.

Ето защо съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 169/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд поради неподведомственост / наличие на арбитражна клауза/.

 

 

ОСЪЖДА „АЛБУКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Дрангово, област Пловдивска, да заплати на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“  ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, 1510, район Подуяне, ул. „Резбарска“ № 5, направени по делото разноски в размер на 4207.18 лв.

 

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски апелативен съд с частна жалба.

 

Копие от определението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: