Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…19.....юни….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на..ДВАДЕСЕТ.. и.. ШЕСТИ…МАЙ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  Г.

                                                                   СВЕТЛА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря....ИВАЙЛО…..ЦВЕТКОВ,…като…разгледа….….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…323...…

по…описа…за…2017г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба на въззивния жалбоподател П.Л.В., ЕГН-********** с настоящ адрес в Кралство Испания – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5641/2015г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез процесуален представител – майка  му М.П. В., ЕГН-********** с адрес ***, срещу постановеното по делото съдебно Решение №405/02.03.2017г., с което е отхвърлен исковата претенция на въззивника срещу „***“-АД.

Във въззивната жалба се твърди, че   обжалваното  решение е неправилно и се  прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Излагат се подробни  оплаквания, както следва: При разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; Решението противоречи на материалния закон и е необосновано.

Ответникът по въззивната жалба – „***“-АД („***“-АД), който е и ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв. М. И. ***, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и  предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.

 Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на въззивната инстанция, проведено на 13.06.2017г., производството по настоящето дело е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на преюдициалния спор по гр.д.№22133/2016г. по описа на СРС, Гражданска колегия.

С Определение №35/09.01.2019г., спряното производство по настоящето дело е възобновено на основание чл.230,ал.1 от ГПК, тъй като са отстранени пречките за движението му – производството по преюдициалния спор по гр.д.№22133/2016г. по описа на СРС е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Свършеното дело по преюдициалния спор е приложено като доказателство по настоящето дело.

Въззивният жалбоподател чрез пълномощника е представил писмена защита.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на  П.Л.В. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5641/2015г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника – неговата майка М.П.В., срещу постановеното по делото  от ІV-ти гр. с-в съдебно  Решение №405/02.03.2017г, е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№5641/2015г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания с посочена от ищеца обща цена 4059.82лв., от които 450.07 евро и 3179.56лв., предявени от ищеца П.Л.В. ( понастоящем въззивен жалбоподател) чрез неговата майка М.П.В., против ответника „***“-АД – София.

В исковата молба се твърди следното: На 04.08.2008г., между ищеца, в качеството на кредитополучател, чрез пълномощник М.П.В. и „***”АД, като кредитодател, е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит  за сумата в размер на 82 000 евро със срок и начин на погасяване – 420 месечни анюитетни вноски в размер на по 338,90 евро, платими на 15-то число на месеца, считано от 15.09.2008г.  Уговорките, закрепени в чл.14, ал.1, ал.3 и ал.4 от договора, дават право на банката да събира служебно от сметките на кредитополучателя в деня на падежа или след него, изискуемите суми по договора за кредит. В издадено от ответната банка банково извлечение от 24.01.2011г. по банкова сметка № ***, са посочени преводи от П.В. за погасяване на съдебни разноски, както следва: 1).С дата на описване на вальор 11.11.2010г. на стойност от 350,00 евро с референтен номер на трансакцията FT10327900000826 и 2).С дата на описване на вальор 01.01.2011г. на стойност 100,07 евро с референтен номер на трансакцията FT 11017900000952. Такива преводи не били нареждани от титуляра на банковата сметка П.В., нито от упълномощения му представител М.В., както и не било давано от същите лица съгласие, в съответствие с уговореното в чл.14, ал.3 и ал.4 от процесния договор, за директен дебит от сметката за заплащане на съдебни разноски. На 30.07.2008г. в клон на „***"АД в гр.Плевен е сключен Договор за откриване на сметка в евро на клиент № 3840133 на името на ищеца, с международен номер ***, чрез пълномощник М.П.В., заедно с приемане на Общи условия на ОББ АД за сметки на физически лица в сила от 20.11.2006г., по която са извършени посочените платежни операции. От тези ОУ, както и от действалите след 01.03.2010г ОУ, не се извлича основание за извършените трансакции без съгласие на титуляра на сметката. Към датите на  извършените преводи – 11.11.2010г. и 01.01.2011г. не е имало образувано изпълнително дело срещу ищеца, поради което не  са били налице и изключенията, предвидени в Наредба №3 на БНБ, за служебно събиране на суми за принудително изпълнение по установения от закона ред. По подадено заявление от ОББ-АД по чл.417  ГТК е образувано ч.гр.д.№6774/2010г. по описа на ПлРС и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца П.В. от 18.10.2010г. Въз основа на ИЛ е образувано изпълнително дело №20118140400695 при ЧСИ Н.В., рег.№***. С покана за доброволно изпълнение, получена от упълномощения представител М.В. на 18.10.2011г. са посочени задълженията по издадения ИЛ и се съобщава за наложена възбрана върху недвижим имот. На 11.01.2012г. банката предявила за същите вземания установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, като било образувано производството по т.д.№7/2012г. по описа на ОС-Плевен. Към исковата молба е представен документ за междубанков превод от/към бюджетна сметка от 10.01.2012г., в който е посочено, че от дебитна сметка № 800231028852930 на ищеца П.В., е направен превод на сумата от 3179,56 лева по сметка на Окръжен съд- Плевен при Общинска банка, като за наредител е посочена ОББ, а за задължено лице П.Л.В. и основанието за плащане е „Завеждане на установителен иск чл.422,ал.1, във връзка с чл.415.ал.1 ГПК". Сметка със сочения номер не  е  издадена по искане на ищеца или по искане на пълномощника му. Ако същата е открита по искане на банката, на основание чл.14, ал.3 от Договора за ипотечен кредит, то от нея можело да се събират служебно само изискуеми суми по договора, за плащане на които е настъпил падежа, а държавната такса по образуваното дело не е такова вземане по правоотношението.

     Петитумът  на исковата молба е съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната банка да заплати в полза на ищеца сумата от 350,00 евро, преведена на 11.11.2010г.; сумата от 100,07 евро, преведена на 01.01.2011г. и сумата от 3179,56 лв., преведена на 10.01.2012г„ представляващи стойности на неразрешени платежни операции от банкови сметки на ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът  е  подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил  основателността на предявените искове. Заявил е следното: Не оспорва твърдението, че процесните суми от 350 евро и 100,07 евро са преведени от сметка на ищеца, но счита, че основание за това дават издадените Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ. Оспорва твърдението, че сумата от 3179,56лв., с която е платена държавната такса по т.д.№7/2012г. по описа на ПлОС, е платена от налични средства по сметка на длъжника.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

По спора, Плевенският районен съд, ІV-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №405/02.03.2017г., с което е отхвърлил изцяло исковата претенция на ищеца и го е осъдил да заплати разноски на ответника.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

                          От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следното:

                         На 04.08.2008г. между въззивния жалбоподател П.В. и ответника по въззивната жалба „***“-АД-София  е сключен  Договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 82 000 евро за закупуване и ремонт на жилище, представляващо апартамент №*** в гр.Плевен, в построена до етап „груб строеж” жилищна сграда на ул.”***”, №***, със застроена площ от 104,29 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж. На 30.07.2008г. и  на 05.08.2008г. на името на  кредитополучателя са разкрити две обикновени разплащателни сметки с международен номер *** и ***. Според  текста чл.4, ал.1 и чл.14, ал.1 от договора за банков кредит, първата от сочените сметки е открита с цел обслужване на кредита -  по нея да бъдат преведени предоставените в заем средства, а след това заемополучателят да осигурява по същата сметка наличност, от която на уговорените дати на падеж да бъдат погасявани месечните вноски. В чл.14,  ал.3 и ал.4 от договора е предвидено, че с подписването му кредитополучателят дава писмено съгласие в полза на банката да събере служебно в деня на падежа или след него изискуемите суми по договора, като задължава служебно сметките на длъжника в национална и чуждестранна валута. Кредитополучателят е дал съгласие и за директен дебит в полза на банката за размера на кредита, лихвите и другите разноски по кредита, въз основа на което кредиторът да събере служебно изискуемите суми по договора и от сметки на длъжника при други банки.

                     Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и  и е заявила  вземанията си със заявление по реда на чл.417 от ГПК.  На 18.10.2010г. по ч.гр.д.№6774/2010г. по описа на ПлРС  са издадени заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, за следните суми:  80 188,84 евро- главница, 1 090,75 евро- договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., 4,48 евро наказателна лихва за периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2010г. до окончателното изплащане и разноски за държавна такса в размер на 3 184,56лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 447,74лв.

                    Със споразумение, подписано от двете страни на 22.03.2011г.,същите са приели, че кредитополучателят дължи в полза на банката сумите, за които е издаден изпълнителния лист, в това число дължими към датата на подписването му присъдени и непогасени разноски в размер на 2 329,68евро (с левова равностойност 4 556,46лв. по фиксинга на БНБ от 1,95583).

                    Банката-кредитор е предявила по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на който е образувано т.д.№/2012г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение. Производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът е уважен изцяло.

                            От приложеното копие на изп.дело №20118140400695 по описа на ЧСИ Н. В.с рег.№814 на НК се установява, че на 24.08.2011г.  ответникът( и ответник по въззивната жалба)„***” АД  е  депозирал молба за предприемане на действия по принудително изпълнение за събиране на вземанията по изпълнителния лист.

                            От изслушаното в о.с.з. на 08.02.2017г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установяват следните обстоятелства: На 30.07.2008г. банката е разкрила сметка с IBAN ***, за обслужване на ипотечния кредит, на основание подписания договор за откриване на такава сметка от 30.07.2008г. На 11.11.2010г. е бил осъществен превод FT/10327/*********, като банката служебно е наредила превод на наличната по  тази сметка сума от 350 евро за частично погасяване на съдебни разноски. Съгласно експертното заключение,  на 01.01.2011г. по същата сметка е имало наличност в размер на 100,07 евро, която отново е била преведена служебно от банката за погасяване на съдебни разноски, посредством превод FT/11017900000952/11.01.2011г. Ответникът не оспорва, че преводите са били наредени служебно за погасяване на негови вземания за съдебни разноски по издадения му изпълнителен лист в заповедното производство.

            Също така от експертното заключение се установява, че на 10.01.2012г. е осъществен превод от банката на сума в размер на 3 179,56лв. за заплащане на държавна такса по предявения установителен иск по т.д.№ 7/2012г. по описа на ПлОС.  Преводът е бил осъществен от сметка с №800231028852930, разкрита на името на П.Л.В. за отчитане на разноските по образувано изп.дело. В  заключението е  посочено, че се касае за вътрешно-разчетна сметка, по която не е имало налични суми, а е била служебно задължена със сумата на превода. Съгласно устните обяснения на вещото лице в о.с.з., не става въпрос за банкова сметка, ***, по която се отчита движението на разноски и такси във връзка с искови и други производство, свързани с кредитни задължения.

               Настоящият въззивник П.В. е предявил срещу  въззиваемия „***“-АД-София, установителен иск по чл.124 във вр.чл.270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила съдебно решение №147/23.07.2012г., постановено по т.д.№7/2012г. на Плевенски окръжен съд, на основание на който иск е образувано гр.д.№22133/2018г. по описа на СРС.Производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковата претенция е отхвърлена.

                 Въз основа на така установените фактически положения, съдът формира следните правни изводи:

                 Ищецът( понастоящем въззивник) претендира от ответника( и въззиваем) връщане на суми,за които твърди, че неправомерно, без основание, в нарушение на сключения между тях договор,  са удържани от банковите му сметки в същата банка.

              От писмените доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело, от откритата по договор с ищеца разплащателна сметка №***, банката служебно е усвоила парични суми, както следва: на 11.11.2010г. – 350 евро и на 10.01.2011г. – 100,07 евро, които е отнесла за погасяване на част от разноските, присъдени в заповедното производство.

           Според  съдържанието на сключения между страните договор за банков кредит обаче, при подписването му въззивникът - кредитополучател е дал съгласно чл.14, ал.3 писменото си съгласие по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи (отм., но действаща при възникване на правоотношението), банката да събира служебно изискуемите суми по договора от сметки на длъжника, открити при кредитора.

                 Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, изр.първо от Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи (понастоящем отменена, но действала към момента на възникване на правоотношенито), банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляря на сметката въз основа на писмено съгласие, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. В случая ищецът е дал съгласието си на основание тази разпоредба, което дава на кредитора правото, регламентирано в нея, а именно - едностранно, при условията на Наредба 3, да събира служебно, собствените си вземания към титуляря на сметката, единствено въз основа на даденото съгласие и без да са необходими каквито и да било други допълнителни действия.  Касае за всички вземания на банката, които произтичат от правоотношението, по което е дадено предварителното съгласие, а не само за дължими вноски по погасителен план. В конкретния случай е бил налице съдебен акт ( заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК), с който в полза на банката срещу длъжника Пл.В. са  присъдени вземания, произтичащи от кредитното правоотношение, в това число и разноските по проведено заповедно производство, които също са свързани с това правоотношение. Банката е има право въз основа на изпълнителния лист да получи плащане на тези суми, в това число и да ги събере служебно от сметката на ищеца, като един от начините на плащане, изрично уреден в кредитния договор, при даденото предварително съгласие на длъжника.  За да упражни банката това свое право не е необходимо да е имало образувано изпълнително дело – до такова не би се и стигнало, ако по сметките на длъжника са били налице достатъчно суми, покриващи вземанията на банката срещу него. Към настоящият момент  вземането на банката по заповедта за незабавно изпълнение , е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д.№7/2012г. по описа на Плевенски окръжен съд.

                   Пред вид на изложеното, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че при изпълнението на договорно установената процедура по служебно събиране на дължими на банката от ищеца суми по кредитния договор от 04.08.2008г., банката не е допуснала нарушение на уговорените клаузи. От друга страна, за ищеца не е настъпила и вреда, изразяваща се в неоснователно излизане от патримониума му на процесните суми от 350 евро и 100,07 евро. За плащането им е имало основание – издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и  изпълнителен лист. С удържаните суми е погасено част от задължението на въззивника-длъжник за разноските, направени във връзка със събиране на просрочените задължения по кредитния договор. В последствие вземането на банката е установено и със сила на присъдено нещо в производството по т.д.№7/2012г. на Плевенски окръжен съд.

                    Съдът намира, че по-различно стои въпросът със сумата от 3179.56лв., за която според съдебно-счетоводната експертиза, банката е наредила на 10.01.2012г. превод в полза на ОС-Плевен за  заплащане на държавна такса по т.д.№7/2012г., образувано по иск, предявен от банката против длъжника П.В., по реда на чл.422 от ГПК. Държавната такса за образуване на гражданско или търговско дело се внася от ищеца. Поради това банката неправилно е направила опит да преведе дължимата сума за доплащане на държавна такса от сметката на длъжника.( Последният  евентуално ще възстанови разхода за д.т. на основание чл.78 от ГПК, което се постановява със съдебно решение.)  Експертизата обаче е установила, че по тази сметка не е имало парични средства, поради което от патримониума на  длъжника не са излезли неправомерно средства и същият няма основание да претендира връщане от страна на банката.

                       Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че исковата претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Видно е, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав,

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №405/02.03.2017г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№5641/2015г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: