Р Е Ш Е Н И Е
№ 1766
гр. Варна, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Св.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11498 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Предявен
е брачен иск с правно основание чл. 49 от СК от З.И.Й., с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. С.Н. – АК Варна срещу П.М.Й., с ЕГН **********
*** за прекратяване на сключеният между страните на ***г. брак, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето И.П.Й.,
родена на ***г. на ищцата, при предложен режим на лични отношения на детето с
бащата, с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне местоживеене на детето при майката, при предложена месечна
издръжка в полза на детето в размер на 600 лева, считано от предявяване на
иска, както и за осъждане ответника да заплати в полза на детето издръжка за
минал период в размер на 600 лева месечно, считано от м. март 2017г. до
предявяване на иска.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните сключили граждански брак на ***г. пред
длъжностно лице по гражданското състояние при община Варна.
Преди брака съпрузите имали едно родено и ненавършило
пълнолетие дете – И.П.Й., родена на ***г.
Семейното жилище се намирало в гр.Варна, *** и представлявало общинско жилище,
предоставено за ползване на ищцата и дъщеря ѝ.
Ищцата твърди, че с ответника се запознали през м.май
1999г. и малко по-късно заживели на семейни начала в гр.Русе. В края на същата
година се преместили в гр.Варна с намерение да започнат частен бизнес. Няколко
месеца след това ищцата забременяла и се надявала с ответника да създадат
нормално семейство, които очаквания не се оправдали. В осмия месец от
бременността ответника напуснал ищцата и се завърнал едва след раждането на
дъщеря им за да припознае детето. В периода от раждането на детето до 2012г.
ответникът се прибирал при ищцата и детето за около 2-3 месеца и отново
заминавал. При последното му прибиране заявил, че иска да се промени и да
създадат нормално семейство, поради което и страните сключили граждански брак
през 2013г. Година след това ответникът заминал да работи извън страната, като
прибиранията му били редки и за кратък период от време.
При връщането
му през м. март 2017г. ответникът заявил на ищцата, че желае да се разделят,
тъй като поддържа връзка с друга жена, с която живее на семейни начала в
Англия. Заявил още, че повече няма да изпраща средства за издръжката на
семейството. Това се отразило на брачната връзка, доверието между съпрузите и
от този момент те престанали да поддържат контакти помежду си.
Ищцата моли за прекратяване на сключеният между
страните граждански брак, за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Ирен на нея и за осъждане
ответника да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 600 лева,
считано от м. март 2017г., която издръжка била съобразена с нуждите на детето и
възможностите на ответника да предоставя издръжка.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът заявява,
че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и не възразява срещу
претендирания с иска размер на месечна издръжка в полза на дъщеря му Ирен
Павлинова Й.. По отношения на желанието на ответника за прекратяване на брака в
отговора на исковата молба се съдържат противоречиви твърдения.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с
процесуален представител, поддържа исковите претенции. Ответникът не се явява и
не изпраща представител.
Съдебното дирене е приключило на 26.03.2018г., като
след това на ***г. детето на съпрузите, родено преди сключване на брака И.П.Й.
е навършило пълнолетие и към момента е пълнолетно. Предвид, че към датата на
приключване на съдебното дирене лицето е било непълнолетно, то към този момент
исковата претенция за определяне на дължима издръжка от родител се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, а производството
по делото по предявените искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за
определяне местоживеенето на детето, предоставянето на родителските права за
упражняване на майката и за определяне на режим на осъществяване на лични
контакти с другия родител следва да бъде прекратено, поради навършване
пълнолетие от лицето към датата на постановяване на решението.
С молба от 11.04.2018г. подписана лично от ищцата е
направено искане за прекратяване на делото за развод, което по своята същност е
оттегляне на предявените искове. Направеното изявление за оттегляне на исковете
може да бъде оттеглено от ищцата преди достигането му до ответника, което е и
сторено със следваща молба от 16.04.2018г. Тъй като изявлението за оттегляне на
предявените искове е оттеглено от ищцата преди да е достигнало до ответника, то
съдът дължи произнасяне по същите.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представено с исковата молба надлежно заверено копие от удостоверение за
раждане се установява, че страните са родители на детето И.П.Й., родена на ***г.
/л.7/.
И.П.Й.
е навършила пълнолетие на ***г. – след приключване на съдебното дирене по
делото и преди постановяване на настоящето решение.
Ищеца е представила в
оригинал удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Варна, от
което се установява, че страните са сключили граждански брак на ***г. пред
длъжностно лице по гражданското състояние в община Варна, за което е съставен
акт за граждански брак № ***г. /л.6/.
За установяване на размера
на дължимата издръжка, по отношение на ненавършилото пълнолетие към датата на
приключване на съдебното дирене дете, ищцата е представила копие от първа
страница от ученическа книжка, видно от което И.П.Й. през учебната 2016/2017г.
е била ученик в 10-ти клас в Професионална гимназия „Д. Менделеев“ гр.Варна
/л.8/.
Представени са писмени
доказателства относно здравословното състояние на И.П.Й. – епикризи от МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД от ***. /л.9-11/.
Съгласно представените с исковата молба и неоспорени от ответника
допълнително споразумение към трудов договор № ***г. между „Одесос ПБМ“ АД и ищцата и
Удостоверение за получения от ответника доход през 2016г., придружено с превод
на български език, получаваното от ищцата основно месечно трудово
възнаграждение е в размер на 600 лева, а ответникът е получил годишен доход за
2016г. в общ размер на 18111.49 британски лири, от които е удържан данък в
размер на 1506.20 британски лири /л.13-16/.
Със заповед № ***г. на кмета
на район Аспарухово при община Варна ищцата З.И.Й. е пренастанена в част от
общинско жилище, представляващпо част от апартамент №***, находящ се в
гр.Варна, ***, считано от ***г. за срок от три години заедно с членовете на
семейството ѝ: П.М.Й. – съпруг и И.П.Й. – дъщеря /л.17/.
За изясняване на
фактическата страна на спора по делото са допуснати гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля М.Я.Г..
В показанията си
свидетелката твърди, че се познава с ищцата от около *** години. За ответника
свидетелката знаела още от началото на връзката между него и ищцата през 1999г.
Според свидетелката страните живеели заедно в гр.Русе, като ищцата се върнала
бременна в гр.Варна и вече не живеела с ответника. Преди около 5 години страните
се събрали за малко, след което ответника заминал за Германия, а след това и в
Англия. Свидетелката разбрала от ищцата, че ответника имал друга връзка и искал
да се разведат. Ищцата разказала на
свидетелката, че дъщеря ѝ И.П.Й. е видяла някакви снимки във фейсбук, а
след това ответникът се прибрал в България и заявил на ищцата, че желае да се
разведат. Дори жената, с която ответника имал връзка се обаждала по телефона на
ищцата за да си изяснят някои неща. През всичките 20 години от както
свидетелката познава ищцата, тя видяла ответника само три пъти, то които
единият по време на сватбата. В последните 5 години, през времето, в което
ответникът бил в чужбина, той не е помагал на семейството и не изпращал
средства за дъщеря си. Ищцата търесела ответника през годините заради детето.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като дадени под страх от наказателна отговорност от лице, което не
е пряко заинтересовано от изхода на спора и не противоречащи на други събрани
по делото доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По отношение
на предявения иск за прекратяване на брака между страните поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, съдът намира иска за основателен и
доказан от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива. В
показанията си свидетелката Г. посочва, че е виждала ответника 3 пъти за целия
период от 20 години от както познава ищцата, както и че след сключване на брака
и заминаване на ответника за чужбина той не е осигурявал средства за издръжка
на семейството си, а също така е установил извънбрачна връзка, която е станала
достояние на дъщеря му и съпругата му. Тъй като по делото бяха доказани
твърдените продължителна фактическа раздяла и настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между страните брак, то същия следва да бъде
прекратен.
По отношение на
вината:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установяват твърдените в исковата молба брачни провинения на ответника - напускане на семейното жилище за
продължителни периоди от време, неучастие в издръжката на семейството,
включително и на роденото преди брака дете на съпрузите, както и установяване
на извънбрачна връзка. В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба се съдържа признание на твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства, като съдържанието на отговора е противоречиво единствено по
отношение искането на ответника да се прекрати или не брака.
По отношение на упражняването на родителските права,
определяне местоживеенето на детето и режима на лични контакти производството
по делото следва да бъде прекратено предвид настъпилото пълнолетие на детето
към датата на обявяване на настоящето решение, като е недопустимо постановяване
на местоживеене, упражняване на родителски права и определяне на режим на лични
контакти за пълнолетно лице, което с навършване на предвидената в закона
възраст е станало напълно дееспособно и не се нуждае от съдействие при
упражняване на правата си.
Искането за определяне на дължима от бащата издръжка
се явява процесуално допустимо, доколкото към приключване на съдебното дирене
детето е било непълнолетно, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен
съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда
от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на
случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят
потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят
заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за
присъждане на по-голям размер на издръжката, която се определя и съобразно
действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за цели,
присъщи за предназначението й.
В настоящето производство не се изложиха твърдения и
не се установиха данни ответника да е осигурявал издръжка за детето си в
процесния период след ***г., поради което и твърдението в исковата молба, че не
е осигурявал такава следва да се приеме за доказано, още повече, че е признато
с отговора на исковата молба. В процесния период детето е на възраст близка до
пълнолетието, ученик е в 11-ти клас, което е свързано със съпътстващите го
разходи, като се събраха и доказателства за твърденията, че детето често
боледува и се налагат разходи свързани с лечение на тези заболявания, които са
по-големи от обичайните за дете на същата възраст и от същият пол.
Според приетите по делото писмени доказателства, които
не се оспориха от ответника, ищцата получава основно месечно трудов
възнаграждение в размер на 600 лева, а годишният доход на ответника за 2016г. е
бил в размер на 18111.49 британски лири, които според фиксинга на БНБ към
25.04.2018г. са с левова равностойност 40538.95 лева или е размер от около 3380
лева месечно.
Ищцата заедно с ненавършилото към датата на
приключване на съдебното дирене дете е настанена в част от общинско жилище, за
което заплаща и съответния месечен наем.
С оглед възрастта на детето, здравословното му
състояние и получаваните от родителите доходи исковата претенция за определяне
на дължима от ответника месечна издръжка в полза на непълнолетното му дете в
размер на 600 лева не е прекомерна и следва да се приеме за доказана по
основание и размер. Издръжката следва да се присъди от ***г., от която дата се
претендира, до настъпване на обстоятелства за изменение или отпадане на
задължението за изплащане на издръжка, каквото обстоятелство се явява
настъпването на пълнолетие на детето след приключване на съдебното дирене в
настоящето производство.
Семейното жилище находящо се в гр.Варна, ***, представлява
общинско жилище предоставено за ползване на ищцата и семейството и, като е
напуснато от ответника и следва след прекратяване на брака да се предостави за
ползване на ищцата.
Ищцата е
изявила желание да възстанови предбрачното си
фамилно име –П., като същото следва да бъде възстановено след
прекратяване на брака..
Страните не са направили искания за заплащане на
издръжка по между им, поради което не следва да си дължат такава след
прекратяване на брака.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на *** лв., която следва да бъде заплатена от ответника. На основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на *** лева по иска за издръжка.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК искането на ищцата да
и бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на *** лева,
съдът намира за основателно и същите следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49,ал.1 СК сключеният на *** год. в гр.Варна, между З.И.Й., с ЕГН ********** и П.М.Й., с ЕГН **********, граждански брак, за който е
съставен Акт за граждански брак № *** г.,поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ОБЯВЯВА
на
основание чл. 49, ал.3 ГПК,че ВИНА за разстройството на брака има съпругът - П.М.Й., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на
семейното жилище, находящо се гр.Варна, кв. *** за ползване след развода на
съпругата З.И.Й., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на
брака ищцата З.И.Й., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име П., на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА П.М.Й., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З.И.Й., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.329 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Й., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
ИЗДРЪЖКА в полза на детето И.П.Й., с ЕГН ********** родена на ***г. МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер
от *** /***/ лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - ***г., до настъпване на законна причина за
отмяната или изменение на издръжката, каквато е навършване пълнолетието на
детето, ведно със законната лихва
върху всяка неплатена вноска, до окончателното й изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.М.Й., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето И.П.Й., с ЕГН ********** родена на ***г. сумата от ***
/*** лева/ представляваща дължима издръжка за периода от ***г. до ***г.
изчислена в размер на *** лева месечно за посочения период, на основание
чл.127, ал.2 вр. чл.149 СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по направените искания по
чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, определяне
на местоживеенето и определяне на режим на лични контакти спрямо детето И.П.Й.,
родена на ***г., поради навършване на пълнолетие от детето на ***г. и на
основание чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Й., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на БЮДЖЕТА на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Варна СУМАТА от *** (***) лева - представляваща
дължима държавна такса по предявените искове за присъждане на издръжка; както и СУМАТА от *** (*** лева)
дължима държавна такса при решаване на делото по иска с правно основание чл.
49, ал.1 СК, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: