№ 27817
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110111741 по описа за 2022 година
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал ЗАПОВЕД № 12307 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК в проведено на 1.5.2022
година закрито разпоредително заседание по Частно гражданско дело № 20221110111741, по
описа на Софийски районен съд за 2022 година, с която е разпоредил: Длъжникът „у,
представлявано от .... – управител на клона да заплати на кредитора К. П. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. П, следните суми: - сумата от 782, 33 лева, представляваща
обезщетение за отмяната (голямото закъснение) на полет W64325 София – Айндховен от
31.07.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 04.03.2022 година до окончателното
изплащане на сумата; - сумата на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса
в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение с
доказателства за извършено плащане на сумите по заповедта.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
молбите.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че сумите по
заповедта са напълно погасени чрез плащане – така становище с вх.№ 203775/17.7.2023
година.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
1
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за
което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК
законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на
задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на
кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумите по заповедта за изпълнение в цялост, ведно с уважените
суми за разноски.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника не следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение, за които и длъжникът и кредиторът сочат доказателства и признават, че са
платени.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 42489/4.3.2022 година, въз основа на което е
била издадена ЗАПОВЕД № 12307 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по
чл. 410 от ГПК в проведено на 1.5.2022 година закрито разпоредително заседание по Частно
гражданско дело № 20221110111741, по описа на Софийски районен съд за 2022 година, с
която е разпоредил: Длъжникът „у, представлявано от .... – управител на клона да заплати на
кредитора К. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. П, следните суми: - сумата от 782, 33 лева,
представляваща обезщетение за отмяната (голямото закъснение) на полет W64325 София –
2
Айндховен от 31.07.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 04.03.2022 година до
окончателното изплащане на сумата; - сумата на сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
- поради плащане на вземането по заповедта, признато от заявителя.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 11741/2022 година по описа на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3