Р Е Ш Е Н И Е

21.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на първи юли

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 784 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №20-0938-000304 от 27.01.2020г *** на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.А.Б. ***, административни наказания глоба в размер на 200лв, глоба в размер на 20лв, глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Д.А.Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. П.Д., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда доводи, че неправилно е описано нарушението, неправилно е посочена виновно причинената норма и неправилно е определена санкционната норма. Навежда и фактически доводи, че не е настъпило ПТП, тъй като няма материални щети и за него не е съществувало задължението да спре и да изчака контролните органи.

         За въззиваемата страна О.н.М.П. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №162525 от 16.01.2020г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 16.01.2020г около 18,30 часа в гр.Плевен, ул. ***, с посока на движение към ул. ***, жалбоподателят Б. извършил следното: Управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при включване в движението от дясно, извършва маневра с която навлиза в лява /съседна/ пътна лента, не пропуска правилно движещия се и преминаващ до него лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при потегляне го удря, извършва обратен завой с посока ул. ***, като пресича пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия. Като участник в ПТП, при липса на съгласие между участниците, напуска мястото на произшествието и не уведомява службите за контрол на МВР. Същият е установен, спрян в 19:20/16.01.2020г. в гр.Плевен на ул. „***“, след подадени данни за автомобила и водача от втория участник в ПТП на тел.112.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Д.А.Х. и свидетелите К.К.А., Л.А.Б. и К.Н.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1710031/16.01.2020г. със съставител А.М.Й.. От показанията на актосъставителя Х. и свидетеля А. се установява, че на 29.06.2018г около 18,30часа в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са посетили ПТП в гр.Плевен, на ул. ***. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетеля А., когато са пристигнали на мястото на станалото ПТП там е бил само единият участник – водачът на лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Според актосъставителя Х. и свидетеля А. от обясненията на водача на лекия автомобил „***“ установили другият участник в ПТП и го издирили. От показанията на актосъставителя Х. и свидетеля А. се установява, че на 16.01.2020г около 18,30 часа в гр.Плевен, ул. ***, с посока на движение към ул. ***, жалбоподателят Б. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при включване в движението от дясно, извършил маневра обратен завой с посока ул. ***, при която навлязъл в лява /съседна/ пътна лента, и не пропуснал правилно движещия се и преминаващ до него лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като го ударил и пресякъл пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетеля А. и по двата автомобила е имало материални щети, които са си съответствали и са доказвали механизма на станалото ПТП. От показанията на актосъставителя Х. и свидетелите А., Б. и И. се установява, че жалбоподателят Б. е разбрал за станалото ПТП, но го е напуснал и не уведомил службите за контрол на МВР. Относно обстоятелството настъпило ли е ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „***“ с рег.№ *** и управлявания от свидетелката Б. лекия автомобил „***“ с рег.№ *** по делото се оформят две групи свидетели-очевидци. От една страна, според показанията на свидетелите Б. и И. по лекия автомобил „***“ с рег.№ *** е имало материални щети от удара с другия автомобил - лек автомобил „***“ с рег.№ ***. От друга страна, от показанията на свидетелите А.В.С., И.Г.Т. и Г.Т.С. се установява, че между лекия автомобил „***“ с рег.№ *** и лекия автомобил „***“ с рег.№ *** не е имало удар, като по последния автомобил не е имало никакви следи от физическо съприкосновение с друго МПС. В подкрепа на първата група свидетели са както показанията на актосъставителя Х. и свидетеля А., така и приобщения като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №1710031/16.01.2020г. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че материалните щети по двата автомобила били минимални, като имало деформиран калник и строшен фар. Тези обстоятелства се опровергават по категоричен начин както от показанията на свидетелите Б. и И., така и от показанията на свидетелите С., Т. и С.. В тази насока свидетелите Б. и И. са категорични, че щетите по лекия автомобил „***“ с рег.№ *** са били в дясната част по предния калник. За преодоляване на противоречията между показанията на свидетелите-очевидци Б. и И., и С. и Т. са извършени очни ставки между свидетелите Б. и С., между Б. и Т., между И. и С. и между И. и Т., но противоречията не бяха преодолени. Според показанията на свидетеля А. материалните щети от ПТП са заснети със служебния им таблет. От писмо вх.№11716 от 16.06.2020г. на *** на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен се установява, че поради технически проблем със служебния таблет не е изготвян снимков материал на произшествието, за което е съставен протокол за ПТП №1710031/16.01.2020г. За изясняване на спорния по делото въпрос дали между  лекия автомобил „***“ с рег.№ *** и лекия автомобил „***“ с рег.№ *** е имало физическо съприкосновение, от което да са настъпили материални вреди, е допусната съдебно-автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице А.С. по назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от извършените огледи на двата автомобила на 25.06.2020г. може да се направи обоснован извод за липса на категорични следи за ударен контакт между двата автомобила към момента на настъпване на ПТП на 16.01.2020г., нито възникнали щети по автомобилите. Вещото лице А.С. е категоричен, че по лекия автомобил „***“ с рег.№ *** отсъстват каквито и да било следи от твърд контакт, а по лекия автомобил „***“ с рег.№ *** има разнородни следи по предната дясна част, които не са от едно събитие. Според вещото лице С. по автомобила на жалбоподателя няма никакви следи, като автомобилът не е ремонтиран и не е боядисван, като най-сигурното нещо за липсата на следи е непрекъснатостта на лаковото покритие. Според вещото лице С. фаровете на автомобила на жалбоподателя  са оригиналните и не са сменяни. Според обясненията на вещото лице С., дадени при разпита му на съдебното следствие, същият е прегледал цялата лява област на таксито и не е констатирал следи с изключение на капачката на лявото странично огледало, където има ожулване, но то не съответства по височина на евентуалното контактно петно в областта на предна дясна част на бронята на ***а, като разликата е около 30см. Според обясненията на вещото лице С. ***ът е с тегло 1800кг  и той с тази си маса дори при скорост 30 км/час при съвсем леко отъркване при всички положения ще нанесе увреждане както на този автомобил, така и върху който и да е друг детайл на другия автомобил. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице А.С. по назначената съдебно-автотехническа експертиза, тъй като същото е обосновано и не възниква никакво съмнение относно неговата правилност. Още повече, че заключението на вещото лице С. си кореспондира напълно с приобщената като писмено доказателство по делото служебна бележка изх.№7788/29.06.2020г. на *** на Главна дирекция Аквизация на Застрахователна компания ***, според която лекия автомобил с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя Б. има застраховка „Каско на сухопътните превозни средства“ № 93001910091293, с валидност от 10.12.2019г. до 9.12.2020г. и по същата не са изплащани застрахователни обезщетения. Поради изложеното съдът приема, че между лекия автомобил „***“ с рег.№ *** и лекия автомобил „***“ с рег.№ *** не е имало физическо съприкосновение и не са настъпили материални щети по автомобилите. В заключение следва си посочи, че жалбоподателят Б. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при включване в движението от дясно, извършил маневра обратен завой с посока ул. *** и пресякъл пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия, като в резултат на това е настъпила непосредствена опасност за правилно движещия се лек автомобил „***“ с рег.№ *** с посока Община-Плевен, като водачът на последния автомобил е предприел екстремно спиране за избягване на ПТП.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят Д.А.Б. е осъществил при условията на реална съвкупност съставите на административни нарушения по чл.25 ал.2 от ЗДвП и  по чл.6 т.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и  чл. 185 от ЗДвП. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят Б. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при включване в движението от дясно, извършил маневра обратен завой с посока ул. *** и пресякъл пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия, като в резултат на това е настъпила непосредствена опасност за правилно движещия се лек автомобил „***“ с рег.№ *** с посока Община-Плевен, като водачът на последния автомобил е предприел екстремно спиране за избягване на ПТП.  Легална дефиниция на понятието “пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, деянието е съставомерно, когато е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. След като в конкретния случай не е настъпила никоя от посочените последици, не е настъпило ПТП по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП между лекия автомобил „***“ с рег.№ *** и лекия автомобил „***“ с рег.№ ***. Съдът установи, че сочената в наказателното постановление правна квалификация на нарушенията не кореспондира с установените факти. Според съда действията на жалбоподателя Б. следва да се квалифицират като едно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като същият не се е съобразил с пътната маркировка М2 – двойно непрекъсната линия, и я е пресякъл. В тази насока съдът счита, че следва да упражни правомощието си по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗАНН и да преквалифицира нарушението като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се отнася до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях да се приложи правилният материален закон, като резултат от направата на различни правни изводи. Нарушенията следва да се преквалифицират от  чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и от чл.185 от ЗДвП по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП наказва се с глоба в размер 150 лв, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, налагайки наказанието на това правно основание, е въведен и допълнителен елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно - в резултат от деянието да е настъпила непосредствена опасност за движението. В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Необходимо е наред с това поведение от него да е създадена посочената непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено значение за преценката относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за поведение, адресирано до участниците в движението с разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на пътната маркировка  ще съставлява административно нарушение. В случаите, когато това поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то се наказва с административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътната маркировка в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, не е предвидено друго наказание. В случай, че такава опасност е била създадена, наказанието ще следва да бъде наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от  ЗДвП. И по отношение на останалите обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП отговорността отново е диференцирана въз основа на посочения признак, което ясно показва, че в случаите, когато в резултат от поведение, обхванато от хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не е настъпила непосредствена опасност за движението, то наказанието не може да се наложи на това правно основание. Така например при неспазване на правилата за изпреварване, но когато от това не е създадена непосредствена опасност, на дееца следва да се наложи наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Когато са нарушени правилата за предимство, но отново без да е създадена непосредствена опасност, приложимата санкционна разпоредба е тази по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Различните размери на предвиденото наказание в зависимост от това дали е настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие от различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на засягане на защитаваните обществени отношения. Следователно обстоятелството дали от деянието на жалбоподателя Б. по извършване на маневра обратен завой и пресичане пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия е настъпила непосредствена опасност за движението се явява релевантен по делото факт, включен в предмета на доказване. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят Б. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при включване в движението от дясно, извършил маневра обратен завой с посока ул. *** и пресякъл пътна маркировка М2 – двойно непрекъсната линия, като в резултат на това е настъпила непосредствена опасност за правилно движещия се лек автомобил „***“ с рег.№ *** с посока Община-Плевен, като водачът на последния автомобил е предприел екстремно спиране за избягване на ПТП.  Следователно нарушението следва да се преквалифицира по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. В тази връзка въззивният съд счита, че в случая може да упражни правомощието си по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗАНН. Правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се отнася до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях да се приложи правилният материален закон, като резултат от направата на различни правни изводи. В наказателния процес фактическите обстоятелства, обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт. Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на обвинението. Дали то е съществено или не съществено се решава във всеки конкретен случай. Приема се, че изменението на обвинението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитавал. В процесния случай е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства, обусловили обвинението, и сочещи основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, поради което за съда съществува възможност за изменение на обжалваното наказателно постановление в частта на правната квалификация на деянието, водеща и до изменение на наложеното наказание. Изменението на фактическите обстоятелства в случая се отнася до липсата на причинено пътнотранспортно произшествие. Съобразно разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗДвП наказва се с глоба в размер 200 лв, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление, и съобразно разпоредбата на чл.185 от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, а съобразно разпоредбата на чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно изменението на фактическите обстоятелства, обусловили обвинението, сочи на основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение.

Съдът счита, че незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Б. е извършил нарушение по по чл.123 ал.1 т.3 б“В“ от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че между  лекия автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя, и лекия автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от свидетелката Б., не е имало физическо съприкосновение, от което да са настъпили материални вреди, т.е. не е настъпило ПТП по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Следователно, при липса на констатации за настъпили щети по автомобилите за жалбоподателя Б. не е съществувало задължение да остане на мястото на произшествието, респ. да уведоми органите на МВР.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-915/14.05.2018г на *** на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Х., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП, като бъдат преквалифицирани нарушенията като едно нарушение по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и глобите от 200лв и 20лв бъдат намалени на 150лв.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

При този изход на процеса въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на Районен съд – Плевен  разноски за вещо лице в размер на 155,55 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-000304 от 27.01.2020г на *** на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен В ЧАСТТА, в която са наложени на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Д.А.Б. ***, административни наказания глоба в размер на 200лв и глоба в размер на 20лв, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЯТА като едно нарушение  по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложените наказания глоба от 200 лв и 20 лв на  150лв.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-000304 от 27.01.2020г на *** на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен В ЧАСТТА, в която са наложени чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.А.Б. ***, административни наказания глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на Районен съд – Плевен  разноски за вещо лице в размер на 155,55 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: