№ 185
гр. П., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200771 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция /населено място/, против Наказателно
постановление № 42-0002194 от 19.07.2022 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /населено място/, с което на дружеството - жалбоподател, за
административно нарушение по ччл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС , на
основание чл. 96г, ал. 1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му,
изразяващи се в липса на посочване от страна на наказващия орган на мястото и датата на
извършване на нарушението. Твърди се, че посочените процесуални нарушения представляват и
обективен признак от състава на вмененото нарушение, и освен, че ограничават възможността на
нарушителя да разбере в извършването на какво точно е обвинен, го лишават и от възможността за
преценка по отношение правилното приложение на материалния закон, в частност не посочването
на датата на извършване на нарушението касае преценката досежно спазването на сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Излага се, че така повдигнатото административно обвинение не е достатъчно
обосновано, както и че описаното нарушение е в противоречие с посочената нарушена разпоредба.
Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател се явява надлежно упълномощен процесуален
представител – адв. Й., която поддържа жалбата, в депозирани в съдебно заседание писмени
бележки релевира идентични на изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на
обжалвания акт, като моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Претендира сторените по делото разноски.
1
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в
придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на
жалбата и прави възражение на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания
по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се явява и
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-1622/16.05.2022 г. на
Директора на РД „АА“ /населено място/, на дружеството-жалбоподател „И.Ш.“ ЕООД е
извършена комплексна проверка с посочен период на проверката от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г.,
и продължителност на проверката от 16.05.2022 г. до 27.05.2022 г. С Известие с рег. № 11-36-
39/2/25.03.2022 г., получено от упълномощено от управителя на дружеството лице – В.К. на
30.03.2022 г., 12:55 часа, дружествотожалбоподател е уведомено, че на 16.05.2022 г. следва да се
извърши комплексна проверка, свързана с дейността на превозвача за периода 01.04.2020 г. -
28.02.2022 г., за което са необходими и съответните документи, подробно описани в цитираното
известие.
В изпълнение на така издадената заповед, на 16.05.2022 г. в /населено място/, в офиса на
превозвача, служителите на РД „АА“ /населено място/ – В.Й.Д., К.И.М.. и свидетелите К. Б. Р. и Б.
С. Х., извършили комплексна проверка на превозвача „И.Ш.“ ЕООД за визирания в заповедта
период. В хода на проверката, проверяващите установили нарушения от страна на дружеството-
жалбоподател, за което били съставени 100 акта за установяване на административно нарушение,
един от които и актът, въз основа, на който е издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена
комплексна проверка от 16.05.2022 г. с регистрационен индекс и дата 11-36- 39/27/09.06.2022 г., с
който протокол е запознат и представителят на проверяваното дружество, присъствал на
проверката.
На 06.06.2022 г. актосъставителят Б. С. Х., в присъствието на свидетеля К. Б. Р., съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН № 323245, в който отразили, че на 06.06.2022 г., около 11:40
часа в /населено място/, в офиса на превозвача, при извършване на комплексна проверка за
периода 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. на превозвача „И.Ш.“ ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО №
2783/25.08.2003 г. за товарни превози в Общността, е установено, че превозвачът е разпоредил на
водача Б.К. с ЕГН ********** да извърши международен превоз на товари на 30.08.2022 г. на
територията на ЕС – Германия с МПС влекач с рег. № *** от категория N3, без водачът К. да
отговаря на изискванията за психологическа годност. Нарушението е установено след извършена
справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване от информационната система на ИА „АА“ /населено място/ и разпечатка от карта на
водача № МК10100010735001, за периода 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. Отразеното деяние е
квалифицирано като нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС .
На същата дата – 06.06.2022 г. АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В.З.К.-Й., ЕГН
********** – надлежно упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател, която не е
отразила, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения
срок за това. Въз основа на така съставения акт, на 19.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ -
/населено място/ издал и обжалваното НП № 42-0002194, с което за описаното административно
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС , на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на
3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведени открити съдебни заседания, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
Б. С. Х. и свидетелят по акта К. Р., които в кратък разказ излагат факти относно извършената
проверка и резултатите от нея. Същите посочват, че от представено извлечение от дигиталната
2
карта на водача констатирали, че последният извършва международни превози, като на база
извършена проверка в информационната система на РД „АА“ за психологическа годност на
водачите, установили описаното нарушение, за което, в присъствие на упълномощен представител
на дружеството, в офиса на превозвача, съставили съответния акт за нарушение.
Към административнонаказателната преписка са приобщени извлечение от Справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване,
извършена на 01.06.2022 г., видно от която лицето Б.К., се е явил на психологическо изследване на
18.01.2018 г., за което му е издадено удостоверение № 450075 (O), валидно до 18.01.2021 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт,
поради която се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр.
2 ЗАвПр за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС .
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр – „Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лева“.
Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на
превозните средства за международен превоз на товари само водачи, които са психологически
годни.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закон за движение по пътищата, министърът на транспорт
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност
на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата
психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от
същата, след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Същевременно, поред чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години. Като
условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории
С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. С други думи, щом един водач
притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
От друга страна, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 21.10.2022 г. изменение в ДВ
бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. Смисълът на това изменение е за безсрочност на удостоверението за
психологическа годност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на
МПС и същото е съобразено изцяло с правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС,
съгласно която щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление
на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да
управлява МПС от тази категория.
3
В казуса НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на водача Б.К. към датата на деянието – липсва такава констатация и в
съставения констативен протокол, същевременно е установено, че същият притежава
удостоверение за психологическа годност /вж. извлечение от Справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване,
извършена на 01.06.2022 г., видно от която Б.К., се е явил на психологическо изследване на
18.01.2018 г., за което му е издадено удостоверение № 450075 (O).
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото по
време на въззивното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност. Приложението на по благоприятния
закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП административно нарушение,
санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради което, с оглед правилното приложение на
материалния закон, атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. С оглед изхода от спора,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 450 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи - договор
за поръчка № 220/01.09.2022 г. От друга страна размерът на заплатеното адвокатското
възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява
основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
450 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002194 от 19.07.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ /населено място/, с което на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/, представлявано от М.Е., е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /населено място/, да заплати на
„И.Ш.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от
М.Е., сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4