Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2503
по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.С.А.Ш. /A.S. A.S./, в качеството на правоприемник на Я.К..С.А.Ш /Y.K. S.
A.S./ твърди, че по време на
превоз от Чехия до Турция, извършван от втория ответник с товарен
автомобил-влекач с рег. № *******, с прикачено към него ремарке с рег. № *******,
в периода от 04.04.2012 г. до 11.04.2012 г., били наводнени и напълно унищожени
стоки- 44 топа плат. Стоките били закупени от K.-C.T. M.San. Ve Tic. A.S., съгласно фактура № 95352283/06.04.2012 г., на стойност 61 934,55 евро. При пристигане на мястото
на получаване в склад на Omsan, Истанбул,
на 11.04.2012 г. било установено, че товарът е повреден. На 16.04.2012 г. бил
извършен оглед от авариен комисар, заедно с представители на застрахователя на
товара и на получателя на същия. Съставен бил Авариен протокол, от който се
установяват причините за нанесените щети и техния размер. Направено било
заключение, че по хигиенни причини стоките не могат да бъдат използвани и са
напълно негодни за влагане в производството. Въз основа на предявена срещу
застрахователя на товара претенция, същият е изплатил на застрахования
обезщетение за увредените стоки по застраховката на товара, в размер на 47 982
американски долара. Превозът на стоките е бил възложен на DSV Uluslararasi K. T.I. Org. A. S., чиято отговорност е застрахована
при ищцовото дружество с полица № Р- **********-1 за 2012 г. Въз основа на
предявена от застрахователя на товара срещу ищеца заповед за изпълнение, в
която като длъжници са вписани и двамата ответници в настоящото производство,
ищцовото дружество е изплатило на застрахователя на товара сумата от 47 982
долара главница и 8 237 долара деловодни разноски, или общо сумата от 56 219
долара. Сумата е платена на 25.04.2013 г. Фактическият изпълнител на превоза е
бил вторият ответник по делото, чиято отговорност като превозвач е застрахована
при първия ответник с полица № 140311000253/18.01.2012 г., валидна за периода
от 19.01.2012 г. до 18.04.2012 г.. С регресни покани от 27.03.2014 г. ищецът
поканил ответниците да платят исковата сума в размер на 56 219 щатски долара.
До момента на подаване на исковата молба такова плащане не било осъществено.
Моли съда да осъди първия ответник да му заплати сумата от 56 219 щатски
долара, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по полица
№140311000253/18.01.2012 г. за вреди, причинени по време на извършен от втория
ответник превоз на стоки, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
412.84 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано
от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на иска. При условията на
евентуалност моли съда да осъди ЕТ „И.2011- М.Т.“ да му заплати същите суми. В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че исковете са предявени в
законоустановените давностни срокове, както и че същите са прекъсвани. Посочва,
че застрахователят на товара е заплатил на получателя му застрахователното
обезщетение на 17.07.2012 г.. Допълва, че възлагането на превоза на втория
ответник е било опосредено от възлагане от DSV на Toker Ltd.
Твърди, че товарът е
надлежно опакован, натоварен и подреден. Оспорва твърденията, че дата на
приемане на товара е 09.04.2012 г.. Оспорва да са налице твърдените от първия
ответник изключени рискове. Сочи, че договореното самоучастие по застраховката
на първия ответник е непротивопоставимо на трети лица. Не е налице и основание
за намаляване на отговорността. Претендира разноски, като прави възражение за
прекомерност на платеното от ответника ЕТ
„И.2.Т.“ адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Д.з.“
АД оспорва исковете по основание и размер. Прави изявление за изтекла
погасителна давност спрямо превозвача, съгласно чл. 32 от Конвенция CMR. Оспорва да е получавал уведомление
от 25.05.2012 г., както и претенция от застрахователя на товара. Оспорва
реалното плащане на обезщетение от страна на застрахователя на товара към получателя на
товара, съответно твърди, че няма основание за суброгация, въз основа на която
застрахователят на товара да предяви регресна претенция към ищеца
застраховател. Оспорва основателността на плащането на обезщетението от ищеца,
извършено на 25.04.2013 г. по отношение на застраховано лице, различно от
превозвача, чиито правен интерес не е установен и/или въведен по делото, нито
от товародателя, съответно неговия карго застраховател, нито от застрахователя
на отговорността му. Твърди, че всички действия, осъществени без негово
участие, свързани с установяване и/или признаване на дълг/обезщетение, негово
основание и размер, както и неговото плащане, са му непротивопоставими. Оспорва
ангажираността на ищеца по отношение на лицето, на което е бил възложен
превоза, както и на всеки ангажиран превозвач, в това число и по отношение на
превозвача-втори ответник. Оспорва основателността на осъщественото плащане към
застрахователя по карго застраховката. Посочва още, че е налице издадена чиста
товарителница за приемане на товара от лице, представител на получателя.
Липсват направени по-късно рекламации, поради което счита, че товарът е приет
без забележки. Твърди, че е налице основание за освобождаване от отговорност на
превозвача, съгласно чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенция CMR, както и че протоколът от авариен
комисар е съставен седем дни след пристигане и приемане на товара в крайната
точка на доставка. В същия липсвали данни или изводи увредата да е настъпила
през време на транспорта, както и за достатъчност на опаковката и естеството на
товара. Сочи, че са налице изключени от покритието по договора за застраховка
отговорност на превозвача рискове. Оспорва размера на вредата, прави възражение
за прихващане на размера на договореното самоучастие по договора за застраховка
и възражение за размера на обезвредата. Претендира разноски, като прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЕТ „И.2.Т.“
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Не оспорва обстоятелството,
че е извършил превоз на товара, както е посочено в исковата молба. Не оспорва
вида и количеството на товара, както и хронологията на превоза. Сочи, че
товарът е натоварен от Чехия и е транспортиран до митницата в Турция. Оспорва
твърдението, че на 11.04.2012 г. в склад на собственика на товара е установена
щета. Твърди, че товарът е предаден на получателя в цялост и без липси и щети.
Видно от товарителницата никъде нямало отразени липси и щети по товара.
Посочва, че няма вина за липси и/или дефекти по товара, ако изобщо имало
такива. Твърди, че превозът е извършил въз основа на заявка- договор от
27.03.2012 г., видно от който товарът е предаден от E. Te.SRO. Посочва, че получателят на товара
може да има вземане за обезвреда срещу превозвача само в случай, че това
вземане му бъде прехвърлено от изпращача. Оспорва извършеното плащане от
застрахователя на товара на получателя на същия. Оспорва ищецът да е извършил
плащане по заповед за изпълнение/изпълнителен иск по иск без присъда. Твърди,
че дори да се приеме, че са налице вреди, то той в качеството му на превозвач е
освободен от отговорност, когато същите се дължат на обстоятелства, които не е
могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее, каквото
представлява престоят му на митницата. Допълва, че получателят не е изпълнил
свое основно задължение по Конвенцията, а именно да установи състоянието на
товара съвместно с превозвача и да направи възраженията си пред него най-късно
в момента на доставяне, ако се касае за явни липси и повреди, каквито се
твърдят от ищеца. Оспорва твърдението, да е получавал регресна покана от
27.03.2014 г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
като прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
В хода на производството е настъпило
преобразуване на ищеца Я.К..С.А.Ш /Y. K. S.A.S./ чрез вливане в А.С.А.Ш. За
установяване на този факт е представен договор за обединение на дружествата А.С.А.Ш.,
като поемащо дружество и Я.К..С.А.Ш., като вливащо се дружество.
По делото е представена застрахователна
полица № 140311000253/18.01.2012 г., от която е видно, че на 19.01.2012 г. е
сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ между застрахователя
„Д.З.“ АД и застрахования ЕТ „И.2.Т.“. Застраховката е за срок от 12 месеца за
периода считано от 00:00 часа на 19.01.2012 г. до 24:00 часа на 18.01.2013 г. с
направление международни превози на територията на Европа, средния и Близък
Изток, при застрахователна премия в общ размер от 5 595.82 лева. Посочено
е, че общият брой превозни средства влекачи и прикачени устройства е 24 броя, а
общият брой композиции е 12 броя. Към полицата е приложен опис на превозните
средства, от който е видно, че сред застрахованите превозни средства е влекач с
регистрационен номер ******* и полуремарке с регистрационен номер*******. По
делото е представен застрахователен сертификат №1 към полица
№140311000253/18.01.2012 г. за застраховка „Отговорност на превозвача“, със
застраховател „Д.З.“ АД и застрахован ЕТ
„И.2001 – М.Т.“. Сред застрахованите камиони е влекач с регистрационен номер *******
и полуремарке с регистрационен номер*******. Срокът на застраховката е от
19.01.2012 г. до 18.01.2013 г.. Посочено е, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования в качеството на пътен превозвач съгласно
условията, правилата и лимитите за отговорност на превозвача, посочени в
Конвенцията за международен автомобилен превоз.
По делото е представена абонаментна
застрахователна полица за превоз № 431000000000744, с начало на застраховката
01.10.2011 г. и край на 30.09.2012 г.- 12:00 часа за срок 365 дни. Видно
застрахован по полицата е „К.-К.Т.М.С.Ве Т.А.Ш“. Удостоверено е, че полицата е
платена.
По делото е представена митническа
декларация серия VM 0594407, с изпращач K.-C.-E. L., с
митническо учреждение на изпращача- митница Еренкьой с дата 10.04.2012 г.,
получател „К.-К.Т.М.С.Ве Т.А.Ш“, държава на изпращане- Чехия и държава на
получаване- Турция, с транспортно средство- камион *********, на обща стойност
61 934.55 евро, с митнически манифест от 09.04.2012 г., със стока 44
опаковки нетъкан плат-неизползван с нетно тегло 19 800 кг, с място и дата
на получаване 10.04.2012 г.- Истанбул.
По делото е представен застрахователен
сертификат за превоз от 06.04.2012 г. с полица №59772 и застрахован К.-К.Т.М.С.Ве
Т.А.Ш.. Посочен е видът на стоката- нетъкано външно покритие с тегло
19 800 кг, с тръгване от Чехия и пристигане в Турция, с дата на товарене
06.04.2012 г. Представена е също така абонаментна застрахователна полица
№4310000000744 за превоз. Съгласно полицата застраховано лице е К.-К.Т.М.С.Ве Т.А.Ш.,
с начало на застраховката 01.10.2011 г.- 12:00
и край 30.09.2012 г.- 12:00. Посочено е, че всички плащания ще бъдат
извършени в турски лири.
По делото е представена застрахователна
полица за отговорност на спедитора, полица № Р-**********-1, застрахован по
която е ДСВ Х.В.Д.Т.А.Ш., а застраховател Я.К..С.А.Ш., със срок на полицата
01.01.2012 г. и край 31.12.2012 г.. Посочена е застрахователна премия от
36 192 щатски долара, заплатена на 01.01.2012 г., с общ застрахователен
лимит 2 609 100 щатски долара. Обхвата на полицата е целият свят.
Видно от полицата, същата е сключена чрез застрахователния посредник М.С.Ве Р.Б.А.Ш.
По делото е представен констативен
протокол за получаване на дефектен продукт съставен в склад „Омсан“ от 16.04.2012
г.. Посочено е, че при получаване на продуктите се установило, че са увредени.
Посочено е, че при пристигането в склад „Омсан“ продуктът е бил навлажнен,
направени са снимки и щетите са докладвани.
По делото е представен „генерален отказ“
и разписка за обезщетение на щета и отказ по абонаментна застрахователна полица за транспорт по полица
№4310000000744 и застрахован К.-К.Т.М.С.Ве Т.А.Ш. Посочено е, че стойността на
обезщетението е 47 982.32 щ.д., а получил обезщетението е К.-К.Т.М.С.Ве Т.А.Ш.
Съгласно разписката Ч.С.А.Ш., е
изпълнило задълженията си по полица № 4310000000744.
Представено е уведомление от 25.05.2012
г. от К. К.Т.М.С.В.Т.А.Ш. и получател ДСВ У.К.Таш.Ишл.Орг.А.Ш. относно нанесени
щети на превозвана стока. Посочено е, че от 44 бали нетъкан текстил, закупени
от „К. К.Ю.“ по ф-ра № 95352283 на 06.04.2012 г., по време на превоза, са
увредени всичките 44 бали.
По делото е представена Заявка-договор
от 27.03.2012 г. от „Toker“ LTD, с номер на заявката Т/10229. В заявката като
транспортна фирма е посочена Ivailo 2001 с
номер на камион *******/*******, с маршрут CZ Republic – Turkey, дата на товарене 03.04.2012 г. или 04.04.2012 г.,
товарен адрес Excelsior Technologies VGP Hradec Dobrenice, разтоварване Istanbul, митница Erenkoy.
По делото е представена фактура №
95352283 от дата 06.04.2012 г. с продавач „К. К.Ю.“ и получател „К.-К.Т.М.Сан.
Ве Тидж, с посочен номер на камион *********, с описание на стоката- 44 пакета
с външно покритие от нетъкан материал с общо тегло 19 800 кг., с обща сума
по фактурата 61 934.55 евро.
По делото е представен „ТИР Карнет“ №RX67965713, с титуляр на карнета ЕТ „И.-2001-М.Т., с посочена
стока- 44 кашона нетъкан текстил с тегло 19 800 кг, с регистрационен номер
на автомобил*********, митническо бюро за заминаване – гр. Русе, регистрирано
на митническо бюро Еренкьой на 09.04.2012 г.. Представена е също така международната товарителница,
от която е видно, че изпращач на товара е
Е.Технолоджис, с място на извършване на дейността Парк Храдец Кралове
Добрженице , а получател е Т.М.Сан. Ве, товарен пункт Чешка република на дата
04.04.2012 г., а разтоварен пункт Турция, Превозвач ЕТ „И.-2001-М.Т.“, съдържащ
44 рула с тежина бруто 19 800кг, поставени са печати на изпращача,
превозвача и получателя.
Представен е лиценз №6336 за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, издаден от МТИТС на ЕТ „И.2.Т.“. Представеният лиценз е бил с
валидност от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г.
По делото е представена писмена покана
от Ч.С.А.Ш. до Япъкреди Сигорта А.Ш. от 07.09.2012 г. по искане за регрес с
досие **********. Посочено е, че стоките, принадлежащи на „К.-К.Т.М.Сан. Ве
Тидж. А.Ш., застраховани в дружеството са претърпели щети при превозването им с
МПС с рег. №*********, управлявани от застрахованата фирма ДСВ Х.В.К.Д.Т.А.Ш.
Направено е искане да бъде извършено регресно плащане на обезщетение за щета в
размер на 47 982.32 щатски долара, изплатени от фирмата, съгласно
приложени документи и досие за щети номер 1239061 чрез „междуфирмен регресен
протокол“.
По делото е представен протокол за
приемане на проблемен продукт при склад „Омсан Тузла“ от 16.04.2012 г., с
посочен клиент- „К.-Кларк“, превозвач- „Токер“, товарителница №0594407, с
посочен вид на щетата- намокряне, шофьор- Х.С..
Представен е изпълнителен иск по иск без
присъда от 09.04.2013 г. на 25-та дирекция „Изпълнения“, по дело 2013/10452,
издаден по искане на Ч.С.А.Ш. срещу Я.К..С.А.Ш., ДСВ Х.В.Д.Т.А.Ш., М.Т. и „Д.з.“
АД за сумата от 47982 щ.д. главница и 1748.39 щ.д. лихва за закъснение,
изчислена въз основа на чл. 27 от Конвенцията CMR. Посочено е, че основен предмет на иска е сумата от
49730.39 щ.д. По делото няма данни този съдебен акт да е връчен на ответниците,
съответно да се полза с изпълнителна сила спрямо тях. По делото, в изпълнение
на допусната съдебна поръчка относно събиране на доказателства, изпълнена чрез
Министерство на правосъдието от чуждестранен компетентен орган, са представени
по делото документи, надлежно преведени на български език. Представен е
документ за извършена транзакция от Тюркие Вакъфлар Банкасъ Т.А.О., с дата на
осчетоводяване 25.04.2013 г. за общо сумата от 101 720.20 турски лири,
като е посочено, че изпращач е Я.К..С.А.Ш.. Представен е документ- извлечение
за движение по сметка № 00158007290502323, от който се установява, че на
25.04.2013 г. е постъпила сумата от 101 720.20 турски лири, с изпращач на
сумата Я.К..С.А.Ш.и получател 25-та изпълнителна служба на Истанбул.
По делото са представени и преводи на
изходящи от ищеца до ответниците искания за възстановяване на щетите по
полицата по случай 1239061 и полица № Р-**********-1, но предвид липсата на
доказателства за връчване на тези искания на ответниците преди завеждане на
делото, Съдът не приема за установени обстоятелства, касаещи делото във връзка
с тези искания.
От основното и допълнително заключения
на приетата, като неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, които Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че начинът на опаковане и
качеството на опаковъчния материал трябва да предпазват тъканите от повреждане,
замърсяване и намокряне при тяхното съхранение и транспорт. Опаковъчни материали
са полиетиленови торби, хартия и
опаковъчна тъкан. При транспортиране на по-големи разстояния опакованите
текстилни материали трябва да бъдат подредени върху палети или в каси с капак.
Съхраняването на текстилните материали изисква да бъдат складирани на 20-40 см.
от пода на помещението. Според вещото лице всяко от рулата нетъкан текстил
трябва да бъде опаковано поотделно с полиетиленово фолио /по възможност
херметизирани/ след това оформени в по-големи бали и задължително поставени
върху палети. Това според вещото лице би предпазило от намокряне
текстилния материал при неблагоприятна метеорологична обстановка. Вещото лице
не може да отговори на въпроса за наличието на влияние на вода върху камиона за
периода от натоварването на товара в камиона до момента на предаване в склада
на получателя, тъй като данни за метеорологичната обстановка се пазят само една
година. Посочва, че информация за наличие на валежи в района на митница Еренкьой
в периода 09-11.04.2012 г. се съдържа в твърденията на водача на товарния
автомобил. Вещото лице посочва, че единственото доказателство за наличие на
пробив в брезента на ремаркето е приложения към делото снимков материал, но
качеството и начинът на снимане на представените по делото фотографии е такова, че почти е невъзможно да
се установи вида, размера и местоположението на идентифицирания от аварийната
служба отвор. Според вещото лице възможността за намокряне на превозвания
материал се променя в зависимост от мястото на пробива. При най-
неблагоприятният вариант, изхождайки от начина на опаковане и подреждане на
балите и вида на превозвания материал вещото лице прави изводи, че от втория
ред бали биха се намокрили само тези, които са вн непосредствена близост до
отвора, като увредени трябва да са първият и най-много вторият топ плат, но не
и цялата бала; от първия ред бали е възможно да бъдат намокрени всички първи топове
плат, а в зависимост от местоположението на отделните бали и вторите, но не и
всичките четири топа нетъкан текстил. Вещото лице допуска, че е възможно товарът да е натоварен влажен, като посочва, че ако
платът е бил влажен, а не мокър, водачът много трудно би установил това при
товаренето. Според вещото лице ако се приеме, че целият товар е повреден, то
изчисляването на щетите в представените документи е коректно. Относно причините
довели до твърдяното събитие вещото лице приема, че неподходящата транспортна
опаковка и подреждане в транспортното средство на товара в комбинация с
неблагоприятни метеорологични условия и пробив в брезента на ремаркето могат да
доведат до твърдяното събитие. Причина може да бъде и обстоятелството, че товарът
е натоварен овлажнен, въпреки, че за тази възможност няма обективни
доказателства освен констатираното от аварийната служба овлажняване на всичките
176 топа нетъкан текстил от химични влакна. За периода от натоварването на
текстилния материал в транспортното средство /04.04.2012 г./ до пристигане на
автомобила на митница Еренкьой /09.04.2012 г./ и за времето от освобождаването
от митницата /11.04.2012 г./ до пристигането на длъжностните лица от аварийната
служба на 16.04.2012 г., няма информация какво се е случвало с товарния
автомобил и товара, като е възможно в тези интервали от време да са възникнали
обстоятелства, довели до повреждането на транспортирания текстилен материал. От уточненията, които прави вещото лице в открито
съдебно заседание, проведено на 14.06.2018 г., се установява, че и при здрав
брезент на ремарке има вероятност да бъде пропусната вода в зависимост от
състоянието на същия. Посочва, че ако има нарушения по брезента ще се виждат на
снимките. Вещото лице посочва, че няма обективни доказателства за промяна по
отношение на стоката, пътувайки от Чехия до България, що се касае за натоварен
влажен материал, който се включва в техническата спецификация на този продукт,
в смисъл грам маса на кв.м. Според вещото лице липсата на промяна на теглото на
товара говори, че същият може да е така натоварен. Товарът идва мокър, а не се
променя теглото, което би трябвало да увеличи неговото тегло, а то не се
променя. Според вещото лице няма вероятност при силен валеж цялата стока да е
намокрена, ако и по пода на ремаркето има вода. Посочва, че при такъв размер на
балите и така опаковани и да е мокър плата, ще е намокрена най-много първата
бала, максимум част от втората, но не и четвъртата горе. Не може да се
транспортира влагата на такава височина и при такъв вид плат, който е създаден
да задържа влага, а не да транспортира. Вещото лице приема, че няма данни
товарът да е намокрен отгоре, като посочва единствено наличието на отвор от 5
мм. Вещото лице приема, че може да бъде намокрени най-долните бали от първия
ред или да бъде намокрено най-горе, но средните няма как да бъдат намокрени.
Според вещото лице много трудно би било умишлено да бъдат намокрени балите при
условията, при които са натоварени. Счита, че ако същите са отвън и не са в
закрито транспортно средство, ако има нарушение на опаковката, която е
полиетиленова, би могло да се намокрят част от балите, но не и всичките. Счита,
че ако балите са били върху палета при отвора ще бъдат намокрени 1-2 бали, 1-2
вързопа с горните бали най-много, но няма да са намокрени всички. Вещото лице
посочва, че през 5 мм отвор би могло да се намокрят максимално 4-те големи бали
от горния ред, но тези до самия отвор. Прогнозната стойност на щетата при
намокряне на осем бали плат, намиращи се в непосредствена близост до открития
0.5 см отвор в брезента на транспортното средство е 14 739.65 щатски
долара, а след приспадане на сумата, получена от салвидж е 13 787.32 щ. д.
Прогнозната стойност на щетата при
намокряне на 44 топа плат, намиращи се в най-долната и най-горната част на
товара е 20 267.01 щ. д., а след приспадане на сумата получена от салвидж
е 18 957.57 щ. д.
По предявените срещу “Д.з.“ АД искове.
Съгласно постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 27/29.07.2016 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д № 2415/2014 г., договорът за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на
трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по
занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“.Предмет на този договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. В
случая ищецът иска да бъде ангажирана отговорността на ответника “Д.з.“ АД, в качеството му на
застраховател по такъв договор, сключен с ответника ЕТ „И.-М.Т.“, в качеството му на
превозвач, за репариране на платената от ищеца, в качеството му на
застраховател на спедитора, сума на застрахователя
на получателя на товара по издадена от 25 изпълнителна служба в Истанбул
заповед за изпълнение.
От представените по делото
доказателства се установи, че ответниците
по делото са сключили договор за застраховка, с който застрахователят приема
срещу заплащане на застрахователна премия да носи отговорността от възникване в
правната сфера на застрахования превозвач на отговорност във връзка с
извършваните от превозвача превози на товари по шосе с МПС, сред които МПС е и
процесното такова, с което е осъществен превоза по представената по делото
веждународна товарителница и ТИР Карнет“ № RX67965713. Страните изрично са уговорили застрахователното
покритие за международните превози да е съгласно уредената с Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ отговорност на
превозвача. Установява се от представената по делото
международна товарителница, че ответникът ЕТ „И.-М.Т.“ е извършил процесния превоз
на 44 рула с тежина бруто 19 800кг. от Чехия до Турция, като изпращач на
товара е Екселсиор Технолоджис, с място
на извършване на дейността Парк Храдец Кралове Добрженице , а получател е Т.М.Сан.
Ве. Уговорени са място и дата на получаване на товара, съответно Истанбул и
10.04.2012 г. Установява се, че получателят на товара има сключена имуществена
застраховка за товара полица № 4310000000744, по която е получил плащане на
застрахователно обезщетение от Ч.С.А.Ш.
в размер на 47 982.32 щ.д.,
с което плащане е прието, че Ч.С.А.Ш. е изпълнило задълженията си по полица №
4310000000744. От представената по делото застрахователна полица № Р-**********-1
се установява наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение в
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.,
между ищцовото дружество и спедитора ДСВ Х.В.Д.Т.А.Ш. Ищецът твърди, че
в качеството му на застраховател на спедитора е платил на застрахователя на
собственика на товара застрахователно обезщетение във връзка с увреждане на
товара. С плащането на това застрахователно обезщетение ищецът поддържа, че се
суброгира в правата на спедитора срещу превозвача „ЕТ
„И.-М.Т.“, съответно срещу неговия застраховател по застрахователната
полица „отговорност на превозвача“ „Д.з.“ АД.
Съгласно чл. 213, ал.
1 от Кодекса за застраховането /отм./
/която норма е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР
на КЗ, според която част ІV на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ /обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „отговорност на
превозвача“ по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество; заплащане
на застрахователното обезщетение от застрахователя ищец, както и установяване на предпоставките за
ангажиране отговорността на втория ответник по чл. 17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в качеството му на
застраховано при ответника лице. В
случая от представените от ищеца доказателства, не се установи същият да е застраховател на лицето, на което са
нанесени вреди от процесния превоз. Не се установи и наличието на договор между
застрахования при ищеца спедитор и ответника „ЕТ „И.-М.Т.“,
по силата на който на този ответник да е възложено извършването на процесния
превоз от застрахованото при ищеца лице. Лицето, чиято гражданска
отговорност като спедитор е застрахована при ищеца не е страна по договора за
процесния превоз, за който е съставена международната товарителница. След натоварване
на стоката, рискът от погиването й преминава
върху купувача – арг. от чл. 67,
пар. 1 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки.
Ето защо не е ясно на какво основание ищецът е платил обезщетение на
застрахователя на получателя на стоката.
Издадената от турски съдебен орган заповед за изпълнение, в която ответниците
са посочени като длъжници, наред с ищеца, не може да бъде противопоставена на
ответниците по настоящето дело, доколкото не са ангажирани доказателства същата
да им е връчена и същите да са уведомени за наличието на такова производство и
да им е дадена възможност да защитят правата си, съответно тази заповед не установява основанието за извършеното от
ищеца във връзка със заповедта плащане.
Следва да се отбежи още, че остава недоказано настъпването на покрито
от сключения между ответниците застрахователен договор застрахователно събитие. Установи се, че след
митническа обработка на стоката, транспортното средство е пристигнало в склад
Омсан, където видно от представената по делото товарителница товарът е бил
приет без забележка от получателя на 11.04.2012 г. Подаването на искане за
проверка и сигнал до аварийната служба е направено на 16.04.2012 г. или 5 дни
след приемането на товара. Предвид естеството на констатираната тогава увреда
на товара не може да се приеме, че става въпрос за скрита липса или повреда,
настъпила по време на превоза, даваща право на рекламация по чл. 30 от
Конвенцията CMR в 7-дневен срок. Не се установи и такива писмени възражения да са
направени пред превозвача в този срок. В чл. 30 от Конвенцията CMR е въведена
презумпция, че до доказване на противното, се счита, че стоката е получена в
състоянието, описано в товарителницата. От заключенията на допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза тази презумция не е оборена. В периода от получаване на стоката в склада
до подаването на сигнал до аварийната служба е напълно възможно да са
възникнали обстоятелства, които да доведат до повреждане на стоката. Направата
на едно такова предположение е напълно обосновано предвид констатацията в
аварийния доклад за причината за намокрянето на балите. Според вещото лице пробив в брезента на камиона в размер на 5мм
не може да доведе до намокрянето на 44
бали нетъкан плат, представляващи общо 176 топа плат. Единственото
доказателство за наличието на пробив в брезента на ремаркето е приложения към
делото снимков материал, от който пък не може да се установи размера и
местоположението на идентифицирания от аварийната служба отвор, респ. не може да
бъде направен обоснован извод, че дори една малка част от товара би могла да
бъде намокрена, още повече всичките 176
топа нетъкан плат. Напълно вероятна изглежда и обсъдената от вещото лице в
заключението възможност още в Чехия
товарът да е бил натоварен овлажнен /липсата на промяна в теглото/ или да са възникнали някакви други обстоятелства, които да са довели до това
овлажняване за перода от пристигането на камиона в склад Омсан до сигнализирането
на аварийната служба.
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили. Така Съдът е длъжен да приеме, че липсват кумулативно необходими предпоставки за възникване на правото на ищеца на
суброгация, поради което предявеният иск за ангажиране на
отговорността на на застрахователя
по застраховка „отговорност на превозвача“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за неоснователност на иска за
главницата, следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за заплащане на лихва за
забава при плащането на главницата.
По предявените срещу ЕТ „И.-М.Т.“ искове.
Предвид
извода на съда за неоснователност на предявените срещу “Д.з.“ АД искове, следва
да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност искове срещу
втория ответник ЕТ „И.2001- М.Т.“.
От събраните по делото
доказателства и направените във връзка с тях гореизложени изводи на съда,
следва да се приеме, че не се установява право на ищеца да търси репарация на
платената от него сума и от този ответник. Предвид извода на съда за липса на
валидно възникнала суброгация на ищеца в правата на увреденото от превоза лице,
следва да се приеме, че ищецът не установява основание да претендира от този
ответник заплащане на обезщетение от констатираната увреда на товара. Освен
това ищецът не проведе пълно главно доказаване за наличието на предпоставките
по чл. 17 от Конвенцията CMR за ангажиране отговорността на превозвача.
Предвид изложеното и предявените срещу
този ответник искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците разноските, направени по делото. Видно от представения от ответника
„Д.з.“ АД списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират 850 лева –
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя на съдебните заседания и материалния интерес, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лева,
съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът
ЕТ „И.-М.Т.“ претендира разноски в размер на 7000 лева адвокатско възнаграждение. Ищецът прави искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника ЕТ „И.-М.Т.“
възнаграждение поради прекомерност. В случая
съдът намира, че претендираното от ЕТ „И.-М.Т.“ адвокатско възнаграждение не в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /2 952.46 лева/ и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ищеца за прекомерност е основателно и дължимите на
този ответник разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на 5000 лева. Така
определеният размер е съобразен с
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и действителната правна и фактическа
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на този ответник
в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.А.Ш. /A.S.A.S./, дружество регистрирано в Търговския регистър на
Истанбул с номер ******, със седалище и адрес на управление: Република Турция,
гр. Истанбул, Юскюдар, бул. „********, със съдебен адрес: адвокатско дружество
„A.Д., Р.Г.и съдружници“, гр. София, ул. „**********срещу „Д.з.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** искове
с правна квалификация §22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 213 КЗ /отменен/ за сумата от 56
219 щатски долара, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по
полица № 140311000253/18.01.2012 г. за вреди, причинени по време на извършен от
ЕТ „И.-М.Т.“, ЕИК********превоз на стоки и чл.86 от ЗЗД за сумата от 412.84 щатски
долара, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2014 г. до 25.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.С.А.Ш. /A.S.A.S./, дружество регистрирано в Търговския регистър на
Истанбул с номер ********, със седалище и адрес на управление: Република Турция,
гр. Истанбул, Юскюдар, бул. „********, със съдебен адрес: адвокатско дружество
„A.Д., Р.Г.и съдружници“, гр. София, ул. „**********при условията на
евентуалност срещу ЕТ „И.-М.Т.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правна квалификация
§22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 213 КЗ /отменен/ във вр. с чл. 17, ал.1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки за сумата от 56 219 щатски
долара, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по полица №
140311000253/18.01.2012 г. за вреди, причинени по време на извършен от ЕТ „И.-М.Т.“,
ЕИК********превоз на стоки и чл.86 от ЗЗД за сумата от 412.84 щатски долара,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
31.03.2014 г. до 25.04.2014 г.
ОСЪЖДА А.С.А.Ш. /A.S.A.S./,
дружество регистрирано в Търговския регистър на Истанбул с номер ********, със
седалище и адрес на управление: Република Турция, гр. Истанбул, Юскюдар, бул. „********,
със съдебен адрес: адвокатско дружество „A.Д., Р.Г.и съдружници“, гр. София,
ул. „**********да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева.
ОСЪЖДА А.С.А.Ш. /A.S.A.S./,
дружество регистрирано в Търговския регистър на Истанбул с номер ********, със
седалище и адрес на управление: Република Турция, гр. Истанбул, Юскюдар, бул. „********,
със съдебен адрес: адвокатско дружество „A.Д., Р.Г.и съдружници“, гр. София,
ул. „**********да заплати на ЕТ „И.-М.Т.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по
делото в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: