Определение по дело №662/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 35 от 23.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 424/2015 г., К.районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на С. Ж. Е. от Г. срещу С. Р. М. от Г., като е: 1.) задължил С. Р. М. да се въздържа от домашно насилие спрямо С. Ж. Е., 2.) забранил на С. Р. М. да приближава С. Ж. Е. на разстояние по – малко от 50 метра, както и да приближава жилището й, находящо се в Г., ул. ”С. № 13, на разстояние по – малко от 50 метра и местоработата й – „В.” Г., на разстояние по – малко от 50 метра, за срок от 12 месеца и 3.) наложил на С. Р. М. глоба в размер на 500 лева. С решението съдът е осъдил С. Р. М. да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на С. Ж. Е. направените по делото разноски в размер на 240 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Р. М., който го обжалва в срок. Твърди, че бил осъден неправомерно, тъй като нито той, нито неговия защитник – адвокат Д.┬., били участвали в съдебно заседание на 23.04.2015 г. Поради това моли съда да отмени решението на районния съд.

В съдебно заседание, представителят по пълномощие на въззиваемата С. Ж. Е. моли съда да потвърди решението на районния съд, като излага съображения за неговата правилност. Претендира разноски.

Въззивният съд, във връзка с подадената жалба и поддържания в нея довод, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на С. Ж. Е. по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) за издаване на заповед за защита срещу С. Р. М. за извършено от последния домашно насилие. По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и други доказателства – докладна записка от младши полицейски инспектор в група „ТП” при РУП – Кърджали от 01.04.2015 г., Протокол на полицейски орган от 01.04.2015 г. за предоставена информация на пострадало от домашно насилие лице, обяснения от С. Ж. Е. и М. Д. В., Протокол за предупреждение от 01.04.2015 г.

Въз основа на посочените доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели М. В. и И. М., първоинстанционният съд е приел, че С. Р. М. е извършил противоправни действия, които е квалифицирал като насилнически актове, поради което по отношение на последния следва да бъдат наложени мерки по ЗЗДН. Прието е от съда, че страните са били във фактическо съжителство и молителката, като пострадала от ответника от домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получи защита чрез налагане на предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки и издаване на заповед за защита.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка, в подадената въззивна жалба въззивникът сочи единствено, че решението на районния съд е неправилно, поради неучастието – неговото и на адвоката му, в провелото се на 23.04.2015 г. съдебно заседание. Видно от материалите по делото, въззивникът С. М. и представителят му по пълномощие – А.Д. В., са подали молби за отлагане на насроченото за 23.04.2015 г. съдебно заседание поради заболяване, като към молбите са приложени болнични листове за М. и неговия адвокат. От протокола за проведеното на 23.04.2015 г. съдебно заседание се установява, че районният съд е дал ход на делото, като е приел молбите на С. М. и неговия адвокат за отлагане на делото за неоснователни, предвид непредставянето към молбите на „Медицинско удостоверение” по образец, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяване пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Приел е, че поради изложеното не следва да се взима предвид отбелязването в графа „бележки” на болничните листове от издалите ги лекари, че лицето не може да се яви в съдебно заседание.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен режим (както е в настоящия случай) осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. С оглед посочената разпоредба и предвид липсата на представено от М. и неговия адвокат „Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са били налице пречки за даване ход на делото в отсъствието на страната и нейния адвокат.

Същественото в случая е обаче, че дори и да се приеме, че давайки ход на делото в отсъствие на страната и нейния адвокат, районният съд е допуснал процесуално нарушение, свързано с правото на страната да участва в делото, то това само по себе си не обуславя и не е основание за отмяна на постановеното по делото решение. И това е така, тъй като страната (въззивникът М.) е имала право да посочи доказателства и да направи съответни доказателствени искания както с въззивната жалба, така и в проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание. В тази връзка, видно от въззивната жалба и от протокола от проведеното на 01.06.2015 г. съдебно заседание, въззивникът М. не сочи доказателства и не прави каквито и да са доказателствени искания. Поради изложеното, доводът във въззивната жалба за неправилност на решението на това основание е неоснователен.

И доколкото въззивната инстанция е ограничена в произнасянето си само до изложеното в жалбата и предвид липсата на каквито и да са други доводи за неправилност на постановения съдебен акт, съдът не следва да излага други съображения, като приема, че в случая са били налице предпоставките на закона за налагане на предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита в полза на молителката срещу С. М., а именно – осъществено от последния домашно насилие спрямо молителката, имаща качеството на пострадало лице по смисъла на ЗЗДН.

Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което като такова същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемата направените за въззивната инстанция разноски за адвакт в размер на 120 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.17, ал.5 и ал.6 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 424/2015 г. по описа на К районен съд.

ОСЪЖДА С. Р. М. от Г., У.К. О. № 12, с ЕГН *, да заплати на С. Ж. Е. от Г., У.С. № 13, с ЕГН *, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 120 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.